Николай Младенов: Моята основна задача е да въведа МВнР в XXI век.
28 Май 2011 Изказвания и интервюта
Водещ Бойко Василев: Сега Николай Младенов, министър на външните работи. Той е на натовската среща във Варна. Добър вечер.
Николай Младенов: Добър вечер.
Водещ: Какво става в България, г-н Младенов? Колко пъти чухте този въпрос тази седмица?
Н. Младенов: Няколко пъти и аз си го зададох сам на себе си. За моя лична радост си отговорих, че благодарение на факта, че България е демократична държава и уважава мнението на другите, благодарение на факта, че в България има здраво гражданско общество, нашата страна даде ясен и категоричен отпор на макар и появилото се леко съмнение в някои среди - то хич не беше леко - за това, че може да се злоупотреби с етническата тема или темата за религиозните различия в България. Казвам това, защото смятам, че в българската история има много неща, от които можем да се гордеем, славата на средновековните български царства, но не по-малко трябва да се гордеем и с това, което сме направили в ситуации на мир, в ситуации на изпитание, а именно спасяването на българските евреи, толерантността, която нашата страна има. Но да, има и моменти, от които трябва да се срамуваме
Водещ: Достатъчно ли категорично осъди властта това, което стана?
Н. Младенов: Мисля, че това, което видяхме, първо, спонтанната реакция на хората, които минаваха покрай тази джамия, всеки ден минават в София хора покрай нея, реакцията на политическите сили, а от днес и декларацията на Народното събрание, показва, че когато в страната ни свободно се развиват гражданските организации, когато в страната ни свободно съществуват различните мнения, толерантността и разбирането, но всички живеем тук заедно, без значение каква религия изповядваме, без значение към какъв етнос принадлежим, че всички заедно изграждаме българската нация - християни, мюсюлмани, всички различни народности. Това стана много ясно тази седмица. И то за мен даже е по-голям извор на надежда и по-голям извор на гордост, отколкото много други неща, които са се случвали през последните 20 години.
Водеща: Отричате ли се от тези, които Ви подкрепят?
Н. Младенов: Не. Защо? Не разбирам въпроса.
Водещ: "Атака" нали подкрепя ГЕРБ?
Н. Младенов: Вижте, в българския парламент имаме политически различия, имаме и политически съгласия по различни теми. Мисля, че всички си дават сметка, че тези политически различия или тези политически съгласия, които съществуват в българския парламент, те не могат да се вклиняват в етнически или религиозни теми. Те са свързани с начина, по който искаме България да се управлява, с начина, по който искаме да решаваме конкретни проблеми. Затова, когато има социално законодателство, икономическо законодателство, законодателство, свързано с една или и друга реформа, то ще получи подкрепата на всички в парламента, които застават зад тезите на това законодателство. Но това, което в крайна сметка обединява българското общество, и това, което обединява всички народни представители -без да правим разлика между никой - това е желанието нашата страна да се развива по един модерен начин, да се развива на базата на най-добрите свои традиции и да не прави никакъв компромис с онова, което я прави различна от толкова много страни на Балканите. Казвам това един ден след като в Сърбия беше арестуван Ратко Младич - човекът, който носи отговорността за смъртта на близо 10 хиляди мюсюлмани в Босна. Видяхме какво стана в Югославия през всичките тези 20 години. Това, което ни прави различни от нашите съседи, е нашата толерантност и нашето уважение към другия. Не трябва по никакъв начин това да го подкопаваме, каквито и политически различия да имаме.
Водещ: А развален ли е образът на България в мюсюлманския свят?
Н. Младенов: Не смятам, че е развален образът на България в мюсюлманския свят. Напротив, мисля, че категоричната реакция, която показа българското общество по този казус, е много ясен сигнал към нашите партньори, че нито българското правителство, нито политическите партии в парламента, нито гражданското общество, нито консенсусът в страната ни ще позволи да има някакво заиграване с религиозни или с етнически теми. Това е много важен сигнал, особено в момент, в който виждаме началото на една трансформация в региона на Близкия изток, която като размер и като значение за света може да се сравни само с това, което се случи на България и на всички страни на изток от желязната завеса преди повече от 20 години.
Водещ: Г-н Младенов, да видим как ни виждат отстрани и как самите виждаме себе си. Верен ли е портретът на премиера, нарисуван от бивш американски посланик и изтекъл в Уикилийкс?
Н. Младенов: Какво значи верен ли е? Нито посланикът, който е писал въпросните грами, ако въобще това са автентични грами, защото това няма как никой да потвърди, е художник, за да рисува портрети. Неведнъж всички сме казвали, че не трябва да се взима един текст, една грама, ако искате, и да се изважда извън контекста на всичко, което се случва, и да й се придава прекалено голямо значение. Отношенията между България и Съединените щати са отношения между съюзници, но не само съюзници, които виждат общи интереси, а съюзници, които споделят общи ценности.
Водещ: Добре, ако. . .
Н. Младенов: Ако България и Съединените щати и всички наши съюзници в НАТО, в Европейския съюз нямахме общата ценностна база, върху която да стъпим, нищо от промените в страната ни нямаше да бъде възможно. Ще си позволя още две изречения, защото смятам, че са важни. Често съм си мислил защо българското гражданско общество реагира толкова категорично по време на Втората световна война и не позволява на нашите съграждани от еврейски произход да бъдат изпратени в лагерите и защо години по-късно, по време на така наречения възродителен процес, такава реакция няма. Ами, защото режимът, управлявал от 1944 г. до 1989 г., убива българското гражданско общество. Когато в България има здраво гражданско общество, тогава и толерантността ни, и уважението ни към другите придобива ясен политически вид и всичко принадлежи към тези ценности, които сега обичаме да наричаме европейски, евроатлантически и т.н.
Водещ: Г-н Младенов, тази седмица бяха поправките в Закона за дипломатическата служба. С това ли искате да бъдете запомнен - борбата срещу бившите членове на службите в дипломацията? Да не се окаже, че ще Ви запомнят с точно обратното - човекът, който я оголи, дипломацията имам предвид?
Н. Младенов: Много съм млад и много ми е рано, за да мисля с какво някой ще ме запомни. Това обаче, което искам да свърша, са две неща. Първото е да сваля от образа на България сянката от съмнението, че 20 години 40 процента от хората, които са ни представлявали на най-висшите постове в чужбина, са били свързани със системата на Държавна сигурност, че ние сме единствената страна в Източна Европа, която не е намерила сили да затвори тази страница в своята история и че за тези 20 години не се е изградило ново поколение хора, които мислят по един по-съвременен начин, които боравят бързо, адекватно и активно с информацията, с която разполагат, и да могат те да поемат отговорността в свои ръце. Именно затова смятам, че моята основна задача в Министерството е да въведа Министерство на външните работи на Република България в XXI век, защото то не е. . .
Водещ: То да не остане без дипломати в XXI век?
Н. Младенов: . . . вилает, който е затворен и принадлежи само на една малка група хора. То по никакъв начин не може да бъде изолирано от българското общество, от това, което се случва в нашата държава, от приоритетите, които държавата ни има, от приоритетите, които хората изискват от нас. Не искам да слушам повече за безчувствени посолства, които не отговарят на българските граждани, когато те имат консулски нужди, не искам да чувам повече за секретарки, които затварят телефона, когато някой им звънне, и не искат да дават информация, не искам да слушам за дипломати със сиви костюми, сиви вратовръзки, които принадлежат към един период, доста отдавна отминал. Искам да виждам млади хора, които мислят съвременно, които разбират Европейския съюз и НАТО не просто като система, в която сме влезли, защото се е разпаднал Варшавският договор, а система, към която принадлежим, защото споделяме нейните ценности, и искам да видя хора, които с гордо вдигната глава представляват съвременна България. Толкова много ли искам?
Водещ: Ами, не знам, Вие ще кажете. Аз Ви благодаря засега.