ЕС
България в ЕС
На 1 януари 2007 г. България става член на Европейския съюз. На 25 април 2005 г. на тържествена церемония в Люксембург, който по това време е ротационен председател на ЕС, България и Румъния подписват договора за присъединяване към ЕС. От българска страна Договорът за присъединяване е подписан от президента Георги Първанов, министър-председателя Симеон Сакскобургготски, министъра на външните работи Соломон Паси и министъра по европейските въпроси Меглена Кунева.
Договор за присъединяване на България към Европейския съюз
Исторически контекст
Дипломатическите отношения между Република България и Европейската общност (ЕО) са установени през 1988 г. Две години по-късно Седмото Велико народно събрание приема решение относно желанието на България да стане пълноправен член на ЕО. Молбата на България за членство в Съюза, която бе подкрепена с единодушно решение на Народното събрание, е подадена на 14 декември 1995 г.
След подаването на молбата ни за членство през 1995 г., през януари 1996 г. Съветът на ЕС възлага на Европейската комисия да подготви становище по готовността на България да се присъедини към Съюза. През юли 1997 г. Комисията поставя България, заедно с Румъния, Латвия, Литва и Словакия, във втората вълна на разширяване на ЕС.
На 23 март 1998 г. са приети Националната стратегия за присъединяване на Република България към ЕС, Програмата за реализацията й и Националната програма за приемане на достиженията на правото на ЕС.
На 13 април 2005 г. Европейският парламент гласува с мнозинство в подкрепа на подписването на Договора за присъединяване на България към ЕС на 1 януари 2007 г. Подписването е подкрепено с 522 гласа „за“, 70 гласа „против“ и 69 „въздържали се“.
Какво означава за България членството в ЕС
- Българският език е един от официалните в ЕС, което дава възможност на българските граждани да комуникират с европейските институции на своя език.
- В институциите, органите и агенциите на ЕС има български представители, което дава възможност на България да влияе върху решенията както на европейско ниво, така и на глобално.
- Българските предприятия имат неограничен достъп до пазар с над 448 млн. души.
- Увеличават се брутният вътрешен продукт и покупателната способност, заради предимствата на свободния пазар.
- Страната има достъп до безвъзмездни средства чрез структурните и кохезионни фондове, чиято цел е създаването на работни места, повишаване на икономическото и социално развитие, подобряване състоянието на околната среда.
- Страната има достъп до облекчени условия за финансиране чрез NextGenerationEU
- Всеки български гражданин може да пътува, работи, учи или живее във всяка една държава-членка, при равни условия като гражданите на съответната държава, включително и има правото да развие собствен бизнес в държава-членка и да ползва системите за социално осигуряване.
- Всеки български гражданин може да гласува на местните и общински избори и на изборите за Европейски парламент в държавата-членка, в която пребивава, и да се кандидатира на местни и на европейски избори.
- Всеки български гражданин се ползва от закрилата на дипломатическите и консулските органи на всяка друга държава-членка на територията на страни, които не са членки на ЕС и в които собствената му държава-членка няма представителство.
Европейски институции
- Европейски парламент
- Европейският парламент е законодателният орган на ЕС. Той се избира пряко от избирателите в ЕС на всеки 5 години. Последните избори бяха през май 2019 г. Европейските депутати от квотата на България са 17 на брой. Повече информация за тях може да намерите тук.
- Офис на Европейския парламент в България
- Европейски съвет
- В рамките на Европейския съвет лидерите на ЕС се срещат, за да определят политическия дневен ред на ЕС. Той представлява най-високото равнище на политическо сътрудничество между държавите от ЕС. Европейският съвет е една от седемте официални институции на ЕС. Неговите заседания се провеждат (обикновено всяко тримесечие) под формата на срещи на върха между лидерите на ЕС, ръководени от постоянен председател.
- Съвет на Европейския съюз
- В Съвета на ЕС, наричан неофициално Съвет, министри от всички страни-членки обсъждат, изменят и приемат закони и координират политики. Министрите имат правомощия да ангажират своите правителства с действията, за които е постигната договореност на заседанията. Заседанията на Съвета се провеждат в Брюксел, с изключение на три месеца (април, юни и октомври), когато се провеждат в Люксембург. Заедно с Европейския парламент Съветът е основният орган, който взема решения в ЕС. Съветът на ЕС заседава в различни формати, в зависимост от тематиката.
- Председателство на Съвета - Председателството на Съвета се сменя на ротационен принцип между държавите-членки на ЕС, на всеки шест месеца. През този шестмесечен период председателството ръководи заседания на всяко равнище в Съвета, спомагайки да се гарантира непрекъснатостта на работата на ЕС в Съвета. Българското председателство на Съвета на ЕС се проведе през периода януари-юни 2018 г.
- Европейска комисия
- Европейската комисия е независимият и наднационален изпълнителен орган на ЕС. Тя носи цялата отговорност за изготвянето на предложения за ново европейско законодателство, а също така привежда в изпълнение решенията на Европейския парламент и на Съвета на ЕС. Политическото ръководство на Европейската комисия се осъществява от екип от 27 комисари (по един от всяка страна от ЕС). Начело на този екип е председателят на Комисията, който решава кой комисар за коя област на политиката да отговаря. Българският комисар в Европейската комисия е Илиана Иванова, която отговаря за иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта.
Други институции и органи на Европейския съюз
Постоянно представителство на България към Европейския съюз
България комуникира с институциите на Европейския съюз чрез Постоянното си представителство към ЕС в Брюксел. Постоянното представителство представлява интересите на България в работните формати на Съвета на ЕС.