ЕС
Република България активно и последователно подкрепя процеса на разширяване на Европейския съюз (ЕС). Напредъкът в европейската интеграция на всички страни от Западните Балкани и Турция, след осъществяването на необходимите реформи, съответства на интереса на страната ни за изграждане на регион на стабилност, сигурност и просперитет, в който да бъдат гарантирани ценностите, принципите и стандартите на ЕС.
Изразяваме проактивни позиции в хода на преговорния процес с Черна гора, Сърбия и Турция, при отчитане на спецификите на националния интерес. Подкрепяме започването на предприсъединителни преговори за членство в ЕС с Република Северна Македония и Албания през 2019 г., ако бъдат изпълнени необходимите условия за това. Подпомагаме Босна и Херцеговина и Косово, които са потенциали кандидати за членство, в усилията им за укрепване на европейската им перспектива.
От интерес за България е политиката на разширяване на ЕС да остане сериозна мотивираща сила по пътя на съответните държави към добросъседство, демократични реформи и прогрес в икономически и социален аспект.
В контекста на постигнатите резултати от Българското председателство на Съвета на ЕС (януари – юни 2018 г.) полагаме усилия политиката на разширяване да продължи да заема важно място е дневния ред на ЕС.
Общата външна политика и политика на сигурност
Общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) обхваща всички области на външната политика, както и всички въпроси, свързани със сигурността на Съюза, включително постепенното формиране на обща отбранителна политика, която може да прерасне в обща отбрана.
Общата външна политика и политика на сигурност е предмет на специфични правила и процедури. Европейският съвет определя стратегическите интереси на Съюза, набелязва целите и формулира общите насоки на ОВППС, включително по въпросите, относими към отбраната.
Съвет „Външни работи“ (СВнР) разработва ОВППС и приема решенията, необходими за определянето и прилагането на тази политика въз основа на общите насоки и стратегическите направления, определени от Европейския съвет. Той се състои от министрите на външните работи на всички държави членки на ЕС. Заседанията на СВнР се председателстват от Върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност – понастоящем Жозеп Борел.
Върховният представител следи, съвместно със Съвета, за единството, съгласуваността и ефикасността на действията на Съюза, отговаря за цялостната външна дейност и координира различните аспекти на външната политика на ЕС в рамките на Европейската комисия (ЕК), осигурява последователност и е „гласът“ на ЕС по отношение на външната му дейност. Върховният представител представлява Съюза по въпросите на ОВППС и води политическия диалог с трети страни от името на ЕС, изразява позицията на ЕС в международните организации и в международни форуми.
За реализиране на своите правомощия Върховният представител се подпомага от Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), чиито състав и организация се определят единодушно с решение на Съвета. ЕСВД включва служители на Генералния секретариат на Съвета, служители на ЕК, както и командировани служители на държавите членки на ЕС. Официално ЕСВД започва да функционира на 1 януари 2011 г. Оперативното ръководство на ЕСВД се осъществява от Генерален секретар – понастоящем Стефано Санино.
Република България участва пълноценно в процеса на формиране и реализиране на ОВППС на ЕС, в т. ч. по изпълнение на приоритетните направления на Стратегическата програма за ЕС от 2014 г. и Глобалната стратегия за външната политика и политиката на сигурност на ЕС от 2016 г.
Западните Балкани и тяхната европейска перспектива заемаха централно място за Българското председателство на Съвета на ЕС в периода януари – юни 2018 г. Държавите членки, заедно с шестте държави от Западните Балкани, постигнаха съгласие относно конкретни мерки за засилено сътрудничество по транспортните връзки, енергийната сигурност, икономиката, бизнес климата и възможностите за младежта, както и за справяне с общите предизвикателства в областта на сигурността и миграцията.
Друг важен приоритет за България е държавите от Европейското съседство да бъдат демократични, стабилни, проспериращи и устойчиви. Укрепването на устойчивостта на страните от Източното партньорство се осъществява чрез подкрепа на проекти за свързаност, икономическо развитие и търговия, контакти между хората и всеобхватно сътрудничество в областта на образованието и научните изследвания. Южното съседство представлява също важен приоритет за България с цел постигане на дългосрочна стабилност.
Темата за миграцията също е от важно значение за България. Ограничаването на миграционните потоци към Европейския съюз и недопускането на кризисни миграционни ситуации е в пряка зависимост от нивото на сътрудничество с държавите на произход и транзит на мигранти. Необходимо е целенасочено сътрудничество с трети страни, надграждайки върху съществуващите партньорства по миграцията, както и търсене на нови решения, които биха позволили мигрантите да се задържат по-близо до регионите им на произход.