Дипломатически представителства

Австралия и Океания

Азия

Африка

Европа

Северна Америка

Южна Америка

Гражданско състояние: брак, раждане и смърт в чужбина

Снабдяване на български граждани, постоянно живеещи в чужбина с актове/удостоверения за гражданско състояние (акт/удостоверение за раждане, акт/удостоверение за брак, акт/удостоверение за смърт) – Идентификатор 2154:

https://iisda.government.bg/adm_services/services/service/2276 

Услугата може да бъде предоставяна за български граждани, родени след 01.01.2000 г.

За чужди граждани не е възможно информацията изисквана в документите да бъде събирана служебно.

Регистриране в Република България на настъпилите в чужбина граждански събития "раждане", "брак" и "смърт" със субекти български граждани

  1. Гражданско събитие "Раждане"

1.Регистриране на гражданското събитие „раждане”, в Република България, на деца с родител/и български гражданин/и, родени в чужбина, въз основа на документи, издадени от чуждестранни местни органи

Гражданите на Република България, които пребивават в чужбина, са длъжни в шестмесечен срок, съгласно Закона за гражданската регистрация, след съставянето, от чуждестранен местен орган, на акт за раждане на детето им, да предоставят на българското дипломатическо или консулско представителство в съответната страна, заверен препис или извлечение от документа, при необходимост легализиран и снабден със превод на български език, заедно с молба, в която е посочен постоянният им адрес в Република България.

За постоянен адрес в Република България, съгласно Закона за гражданската регистрация, се счита последния постоянен адрес (адресът посочен в личната карта) на майката – българска гражданка - на новороденото дете, а ако майката е чужд гражданин, за постоянен адрес, на който се извършва регистрация на „раждането” се счита последния постоянен адрес на бащата – български гражданин.

Гражданите могат да предоставят и направо в съответната българска община (по постоянен адрес) легализирания акт за раждане, със заверен превод на български език, извършен от български дипломатически или консулски представител, или извършен на територията на Р България, като подписът на преводача следва да бъде нотариално удостоверен.

Ако документът за раждане произхожда от държава, с която Република България има сключен договор за правна помощ, в който изрично се предвижда освобождаване от легализация на документите за гражданско състояние, тогава чуждестранния документ за раждане не е необходимо да се легализира.

Ако документът за раждане произхожда от държава, страна по Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, по която Конвенция страна е и Република България, то в тези случаи чуждестранния акт за раждане следва да бъде снабден със заверка „апостил”.

Ако документът за раждане произхожда от държава, с която Република България има сключен договор за правна помощ, в който изрично се предвижда освобождаване от легализация на документите за гражданско състояние, и в същото време двете държави, Република България и чуждата държава, са страни по Хагската конвенция, тогава се прилага по-благоприятния режим. 

Ако документът за раждане произхожда от държава, с която Република България няма договор за правна помощ, предвиждащ освобождаване от легализация на документи за гражданско състояние, или чуждата държава не е страна по Хагската конвенция, тогава актът за раждане следва да носи заверката на Министерство на външните работи на чуждата държава. Посочената заверка следва да бъде удостоверена от българското дипломатическо/консулско представителство в тази държава, или при липса на българско представителство – от това българско представителство в друга държава, което е акредитирано за чуждата държава, издала акта за раждане.

Ако документът за раждане произхожда от държава, с която Република България няма дипломатически отношения, легализацията на акта за раждане се извършва от българското дипломатическо/консулско представителство в трета страна, където има представителство и на държавата, от която произхожда акта за раждане. В този случай акта за раждане трябва да има заверка на представителството на държавата, от която изхожда акта за раждане, както и на Министерство на външните работи на третата държава, в която се намира чуждото и българското представителство.

Подробна информация за държавите, страни по конвенцията, както и за издаващите "апостил" органи на всяка държава, може да се получи на интернет-адрес: www.hcch.net

Гражданското събитие „раждане” може да бъде регистрирано в Република България и в случаите, когато за раждането на детето е издадено многоезично извлечение от неговия акт за раждане.

Многоезичните извлечения от актовете за гражданско състояние се издават на основание Конвенцията за издаване на многоезични извлечения от актове за гражданско състояние, към която Република България се присъедини на 18.12.2013 г.  

Конвенцията дава възможност за регистрация на граждански събития (раждане, брак и смърт) на базата на унифицирани документи - формуляри А, В и С, които са приложения към нея. 

Събитията по гражданско състояние (раждане, брак, смърт), настъпили в чужбина, може да се регистрират въз основа на извлеченията, регламентирани в Конвенцията. За целта е необходимо българските граждани, вписани в представените извлечения да бъдат еднозначно определени. В случай, че това не е възможно, няма пречка да бъдат изисквани пълни преписи от съставените в чужбина актове за гражданско състояние. 

Многоезичните извлечения от актовете за гражданско състояние, издадени от една държава - членка по Конвенцията се признават и имат пряко действие на територията на останалите страни - членки (без необходимост от легализация или друга подобна формалност).

Общинският орган по гражданско състояние в Република България, който ще извърши регистрация на гражданското събитие и вписването му в Регистъра на населението, може да изиска превод на многоезичното извлечение. Заверката на подписа на българския преводач се прави от български нотариус.

Страни по Конвенцията освен Република България са: Германия, Австрия, Белгия, Испания, Франция, Гърция (която е подписала, но не е нотифицирала Конвенцията), Италия, Люксембург, Холандия, Португалия, Швейцария, Турция, Словения, Хърватия, Македония, Босна и Херцеговина, Сърбия, Полша, Черна гора, Молдова, Литва, Естония и Румъния.

2.Имена на родените в чужбина български граждани

При регистрация на гражданското събитие „раждане” в Република България, българският орган по гражданско състояние (общината по постоянен адрес на родителя) вписва името на новороденото дете по същия начин, без изменение, както е вписано името на детето в чуждестранния документ за раждане. При желание от страна на родителите на новороденото дете, при регистрация на раждането в Република България, детето да бъде вписано с имена, съответстващи на българската именна система, родителите следва да отправят молба към чуждестранния орган, който издава чуждия документ за раждане, за вписване на новороденото дете с имена, съответстващи на българската именна система.

При липса на възможност, съгласно чуждото законодателство,

  • за избор на име на новороденото дете, съответстващо на българската именна система; или
  • при липса на заявено желание от страна на родителите за вписване на име на детето, съответстващо на българската именна система, дори и при допустимост на чуждото законодателство за вписване в чуждестранния документ за раждане на име съответстващо на българската именна система;

Българският орган по гражданско състояние при регистрация на раждането на детето в Република България вписва името на детето по същия начин, както е вписано в чуждестранния документ за раждане, без изменение. Промяна на името на детето след регистрация на раждането в Република България, може да стане само по съдебен ред.

При съставяне на чуждестранен акт за раждане от местните органи по гражданско състояние, с титуляр дете, родено от български граждани/н, родителите/родителя на новороденото дете са длъжни да съобщят на местния орган пълните имена (собствено, бащино и фамилно име) на детето, като изискат от чуждестранния орган да впише имената в акта за раждане, освен в случаите, когато чуждото законодателство, изрично не предвижда възможността за вписване на имената, съгласно посоченото по-горе правило.

3.Определяне на ЕГН и вписване в регистрите на населението на български граждани, живеещи в чужбина

Всеки български гражданин притежава единен граждански номер (ЕГН) - уникален номер, с който физическите лице са определят еднозначно.

ЕГН придобиват всички новородени деца, включително и тези в чужбина, след тяхното вписване в регистрите на населението в общината по постоянния адрес на техните родители. Общината издава удостоверения за раждане на децата, с вписан ЕГН, въз основа на акт за раждане, съставен от местен орган по гражданско състояние - преведен на български език и заверен. Чуждестранният документ се предоставя на службата по гражданско състояние на съответната българска община лично, чрез упълномощено лице или чрез българските дипломатически и консулски представителства на Република България в чужбина.

ЕГН получават и лицата, придобили българско гражданство по произход или по натурализация, след като бъдат регистрирани в общината по постоянния им адрес в България. В общините предоставят заверено копие на удостоверението за придобито българско гражданство, издавано от дирекция "Българско гражданство" на Министерството на правосъдието, заедно със заявление за изборна постоянен адрес в Р България.

ЕГН придобиват всички лица, които са възстановили българското си гражданство и които са направили избор на постоянен адрес в Република България. Лицата, които са притежавали ЕГН преди освобождаването си от българско гражданство, възстановяват и своя ЕГН, заедно с възстановяването на своето гражданство.

ЕГН придобиват и лицата, напуснали Република България преди въвеждането на Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН) през 1977 г. Преди това те задължително преминават процедура за установяване наличието на българско гражданство в дирекция “Българско гражданство” на Министерството на правосъдието, като удостоверението издавано от дирекцията има срок на валидност една година.

Горепосочените групи лица, подлежат на гражданска регистрация в съответните общини по постоянния им адрес в Република България, като там се съставя личен регистрационен картон (ЛРК) и запис в Национална база данни "Население".

  1. Гражданско събитие "Брак"

1.Сключване на граждански брак пред българско консулско длъжностно лице в чужбина

Българските граждани могат да сключат брак в чужбина пред българско консулско длъжностно лице.

Забележка: 

  • Брак между български граждани в чужбина може да се сключи пред български дипломатически или консулски представител, ако правото на приемащата държава допуска това.
  • Брак между български гражданин и чужд гражданин може да се сключи пред български дипломатически или консулски представител, ако правото на приемащата държава и отечественото право на чуждия гражданин допускат това.
  • Всеки български гражданин, който желае да сключи брак в чужбина, пред български дипломатически/консулски представител, е препоръчително да информира консулското длъжностно лице за наличието и на друго гражданство освен българско гражданство.

Неинформирането на консула за наличието на друго гражданство, освен българско гражданство, от страна на желаещите да сключат брак в чужбина, би могло да доведе до непризнаване на брака, и съответно до създаването на проблеми при неговата регистрация, в чуждата държава, чийто гражданин е също така българския гражданин. 

Всеки български гражданин, преди да планира сключването на брак в чужбина пред дипломатически или консулски представител, следва задължително да се обърне към консулското длъжностно лице, което ще го информира относно допустимостта на такъв брак в страната на пребиваване.

Преди осъществяване на процедурата по сключване на брак в българско дипломатическо или консулско представителство, лицата, желаещи да встъпят в брак следва да се снабдят със следните документи, които се представят пред консулското длъжностно лице:

  • медицинско удостоверение;
  • удостоверение за раждане;
  • документ за самоличност – на бъдещите съпрузи и свидетелите;
  • удостоверение за семейно положение, издадено от общината по постоянен адрес в Република България (препоръчително);
  • декларации, които лицата попълват преди брачната церемония;
  • При брак между български гражданин и чужд гражданин, чуждият гражданин освен посочените по-горе документи, представя и документ, че отечественото му право допуска брак в българското представителство, и този брак ще бъде признат в родината му.

Лицата, желаещи да сключат брак в чужбина пред български дипломатически или консулски представител задължително следва да осъществят контакт с българското представителство, което ще определи дата и час на брачната церемония. Също така лицата задължително следва да се информират от консулското длъжностно лице за евентуални допълнителни документи, които следва да бъдат представени, съгласно българското и чуждо законодателство, както и законодателството на трета страна, при необходимост. 

  1. Регистриране в Република България на граждански брак на български граждани, сключен в чужбина

Гражданите на Република България, които се намират в чужбина, са длъжни в шестмесечен срок, съгласно Закона за гражданската регистрация, след съставянето на акт за граждански брак от чуждестранен местен орган по гражданско състояние, да предоставят или изпратят на българското дипломатическо или консулско представителство в съответната страна заверен препис или извлечение на документа, при необходимост легализиран и снабден със превод на български език, заедно с молба за извършване на регистрация на събитието по посочен от тях постоянен адрес в България.

За постоянен адрес в Република България, съгласно Закона за гражданската регистрация,  се счита последния постоянен адрес (адресът посочен в личната карта) на съпруга – български гражданин - а ако съпругът е чужд гражданин, за постоянен адрес, на който се извършва регистрация на „брака” се счита последния постоянен адрес на съпругата – българска гражданка. 

Гражданите могат да предоставят и направо в съответната българска община (общината по постоянен адрес на съпруга/съпругата) легализирания акт за сключен граждански брак, със заверен превод на български език, извършен от българското дипломатическо или консулско представителство, или извършен на територията на Р България, като подписът на преводача следва да бъде нотариално удостоверен.

Ако документът за брак произхожда от държава, с която Република България има сключен договор за правна помощ, в който изрично се предвижда освобождаване от легализация на документите за гражданско състояние, тогава чуждестранния документ за брак не е необходимо да се легализира.

Ако документът за брак произхожда от държава, страна по Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, по която Конвенция страна е и Република България, то в тези случаи чуждестранния акт за брак следва да бъде снабден със заверка „апостил”.

Ако документът за брак произхожда от държава, с която Република България има сключен договор за правна помощ, в който изрично се предвижда освобождаване от легализация на документите за гражданско състояние, и в същото време двете държави, Република България и чуждата държава, са страни по Хагската конвенция, тогава се прилага по-благоприятния режим. 

Ако документът за брак произхожда от държава, с която Република България няма договор за правна помощ, предвиждащ освобождаване от легализация на документи за гражданско състояние, или чуждата държава не е страна по Хагската конвенция, тогава актът за брак следва да носи заверката на Министерство на външните работи на чуждата държава. Посочената заверка следва да бъде удостоверена от българското дипломатическо/консулско представителство в тази държава, или при липса на българско представителство – от това българско представителство в друга държава, което е акредитирано за чуждата държава, издала акта за брак.

Ако документът за брак произхожда от държава, с която Република България няма дипломатически отношения, легализацията на акта за брак се извършва от българското дипломатическо/консулско представителство в трета страна, където има представителство и на държавата, от която произхожда акта за брак. В този случай акта за брак трябва да има заверка на представителството на държавата, от която изхожда акта за брак, както и на Министерство на външните работи на третата държава, в която се намира чуждото и българското представителство.

Подробна информация за държавите, страни по конвенцията, както и за издаващите "апостил" органи на всяка държава, може да се получи на интернет-адрес: www.hcch.net 

Гражданското събитие „брак” може да бъде регистрирано в Република България и в случаите, когато за сключения брак е издадено многоезично извлечение от акта за брак на съпрузите.

Многоезичните извлечения от актовете за гражданско състояние се издават на основание Конвенцията за издаване на многоезични извлечения от актове за гражданско състояние, към която Република България се присъедини на 18.12.2013 г. 

Конвенцията дава възможност за регистрация на граждански събития (раждане, брак и смърт) на базата на унифицирани документи - формуляри А, В и С, които са приложения към нея. 

Събитията по гражданско състояние (раждане, брак, смърт), настъпили в чужбина, може да се регистрират въз основа на извлеченията, регламентирани в Конвенцията. За целта е необходимо българските граждани, вписани в представените извлечения да бъдат еднозначно определени. В случай, че това не е възможно, няма пречка да бъдат изисквани пълни преписи от съставените в чужбина актове за гражданско състояние. 

Многоезичните извлечения от актовете за гражданско състояние, издадени от една държава - членка по Конвенцията се признават и имат пряко действие на територията на останалите страни - членки (без необходимост от легализация или друга подобна формалност).

Общинският орган по гражданско състояние в Република България, който ще извърши регистрация на гражданското събитие и вписването му в Регистъра на населението, може да изиска превод на многоезичното извлечение. Заверката на подписа на българския преводач се прави от български нотариус.

Страни по Конвенцията освен Република България са: Германия, Австрия, Белгия, Испания, Франция, Гърция (която е подписала, но не е нотифицирала Конвенцията), Италия, Люксембург, Холандия, Португалия, Швейцария, Турция, Словения, Хърватия, Македония, Босна и Херцеговина, Сърбия, Полша, Черна гора, Молдова, Литва, Естония и Румъния.

3.Фамилно име на съпрузите

При съставянето на чуждия акт за сключен брак, всяко от встъпващите в брак лица следва да заяви пред компетентния орган на чуждата държава дали запазва своето фамилно име, или приема фамилното име на своя съпруг/съпруга, или добавя фамилното име на съпруга/съпругата си към своето, която промяна се отразява в съставения акт за сключен брак. Ако чуждото законодателство не предвижда такава възможност, лицето трябва да се снабди със съответен документ от чуждия компетентен орган, от който е видно, че българския гражданин е декларирал пред чуждестранното длъжностно лице желание за промяна на името. Така изготвения документ, заедно с чуждестранния документ за брак се предоставя на българския общински орган по гражданска регистрация, с оглед промяна на фамилното име при регистрация на брака в Република България.

При липса на посочените по-горе основания, не може да бъде извършена промяна на фамилното име в Република България, освен по съдебен ред.

III. Гражданско събитие "Смърт"

  1. Регистриране в България на смърт на български гражданин, настъпила в чужбина

Смъртен случай с български гражданин, настъпил в чужбина, се регистрира в общината по постоянния адрес на починалото лицето в Република България.

За целта заверен препис или извлечение на документа за смърт, издаден от местен орган по гражданско състояние, се предоставя или изпраща в шестмесечен срок, съгласно Закона за гражданската регистрация, на дипломатическото или консулско представителство на Република България в чужбина, заедно с молба в която е посочен постоянният адрес на починалия гражданин в България.

За постоянен адрес в Република България се счита последния постоянен адрес (адресът посочен в личната карта) на починалия български гражданин.

Близките на починалия български гражданин в чужбина могат да предоставят легализирания документ и направо в общината (по последния постоянен адрес), със заверен превод на български език, извършен от български дипломатически или консулски представител, или извършен на територията на Р България, като подписът на преводача следва да бъде нотариално удостоверен.

Ако документът за смърт произхожда от държава, с която Република България има сключен договор за правна помощ, в който изрично се предвижда освобождаване от легализация на документите за гражданско състояние, тогава чуждестранния документ за смърт не е необходимо да се легализира.

Ако документът за смърт произхожда от държава, страна по Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, по която Конвенция страна е и Република България, то в тези случаи чуждестранния акт за смърт следва да бъде снабден със заверка „апостил”.

Ако документът за смърт произхожда от държава, с която Република България има сключен договор за правна помощ, в който изрично се предвижда освобождаване от легализация на документите за гражданско състояние, и в същото време двете държави, Република България и чуждата държава, са страни по Хагската конвенция, тогава се прилага по-благоприятния режим. 

Ако документът за смърт произхожда от държава, с която Република България няма договор за правна помощ, предвиждащ освобождаване от легализация на документи за гражданско състояние, или чуждата държава не е страна по Хагската конвенция, тогава актът за смърт следва да носи заверката на Министерство на външните работи на чуждата държава. Посочената заверка следва да бъде удостоверена от българското дипломатическо/консулско представителство в тази държава, или при липса на българско представителство – от това българско представителство в друга държава, което е акредитирано за чуждата държава, издала акта за смърт.

Ако документът за смърт произхожда от държава, с която Република България няма дипломатически отношения, легализацията на акта за смърт се извършва от българското дипломатическо/консулско представителство в трета страна, където има представителство и на държавата, от която произхожда акта за смърт. В този случай акта за смърт трябва да има заверка на представителството на държавата, от която изхожда акта за смърт, както и на Министерство на външните работи на третата държава, в която се намира чуждото и българското представителство.

Подробна информация за държавите, страни по конвенцията, както и за издаващите "апостил" органи на всяка държава, може да се получи на интернет-адрес: www.hcch.net

Гражданското събитие „смърт” може да бъде регистрирано в Република България и в случаите, когато за смъртта на българския гражданин в чужбина е издадено многоезично извлечение от неговия акт за смърт.

Многоезичните извлечения от актовете за гражданско състояние се издават на основание Конвенцията за издаване на многоезични извлечения от актове за гражданско състояние, към която Република България се присъедини на 18.12.2013 г. 

Конвенцията дава възможност за регистрация на граждански събития (раждане, брак и смърт) на базата на унифицирани документи - формуляри А, В и С, които са приложения към нея. 

Събитията по гражданско състояние (раждане, брак, смърт), настъпили в чужбина, може да се регистрират въз основа на извлеченията, регламентирани в Конвенцията. За целта е необходимо българските граждани, вписани в представените извлечения да бъдат еднозначно определени. В случай, че това не е възможно, няма пречка да бъдат изисквани пълни преписи от съставените в чужбина актове за гражданско състояние. 

Многоезичните извлечения от актовете за гражданско състояние, издадени от една държава - членка по Конвенцията се признават и имат пряко действие на територията на останалите страни - членки (без необходимост от легализация или друга подобна формалност).

Общинският орган по гражданско състояние в Република България, който ще извърши регистрация на гражданското събитие и вписването му в Регистъра на населението, може да изиска превод на многоезичното извлечение. Заверката на подписа на българския преводач се прави от български нотариус.

Страни по Конвенцията освен Република България са: Германия, Австрия, Белгия, Испания, Франция, Гърция (която е подписала, но не е нотифицирала Конвенцията), Италия, Люксембург, Холандия, Португалия, Швейцария, Турция, Словения, Хърватия, Македония, Босна и Херцеговина, Сърбия, Полша, Черна гора, Молдова, Литва, Естония и Румъния.

  1. Българските дипломатически и консулски представителства в чужбина не финансират и не извършват дейностите по обслужване и транспортиране на починалия. При смъртен случай близките на починалия български гражданин следва да установят контакт с погребално бюро/агенция в страната на пребиваване, където да се запознаят с обслужването и транспортирането на починалия зад граница.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация