Ниво на сигурност:

Нивото на престъпността в Кралство Дания е ниско. Посетителите следва да вземат обичайните мерки за сигурност.

Датският център за анализ на тероризма (СТА) определя заплахата за страната като „значителна“, което се явява 4-та степен по 5-степенната скала за равнището на терористична заплаха. Същевременно, вероятността за реализиране на терористична атака се определя като „възможна“, което се равнява на 40-60% вероятност или 3-то от 5 възможни нива. По-подробна информация по темата може да бъде намерена на електронния сайт на Центъра за анализ на тероризма: https://pet.dk/-/media/mediefiler/pet/dokumenter/analyser-og-vurderinger/vurdering-af-terrortruslen-mod-danmark/vurdering-af-terrortruslen-mod-danmark-2024.pdf

Здравеопазване:

В Кралство Дания няма заразни заболявания, които да налагат задължителна ваксинация.
Повече информация за здравната система на Дания можете да намерите тук: https://www.mfa.bg/embassies/denmark/846

Особености на законодателството:

Според датското законодателство всеки гражданин, имащ намерение да остава продължително на датска територия (за повече от 185 дни в рамките на година) и да използва автомобил, внесен от друга държава, е длъжен да го пререгистрира и да използва датски регистрационни номера.

Тази пререгистрация следва да бъде извършена в рамките на 30 дни след влизане на територията на страната с автомобила.

Повече информация можете да намерите тук:

Митнически изисквания:

Информация за митнически изисквания за Кралство Дания можете да намерите ТУК.

Движение по пътищата:

Движението на превозните средства в Кралство Дания е в дясната лента. Българските СУМПС (шофьорски книжки) са валидни в Дания.

При посещение с автомобил в Кралство Дания е необходимо водачите винаги да носят със себе си валидна шофьорска книжка и регистрационната документация на моторното превозно средство.

Автомобилите с чуждестранни регистрационни номера трябва да имат валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Повече информация може да бъде намерена на адреса на Датската асоциация на автомобилните застрахователи: https://www.dfim.dk/en/

Шофирането с включени фарове е задължително целогодишно.

Използването на предпазни колани е задължително за всички пътници.
Според изискванията всеки автомобил трябва да бъде снабден със светлоотразителен авариен триъгълник.

При паркиране на разрешените за целта места е препоръчително гражданите да използват диск-часовник за паркиране (залепен от вътрешната страна на предното стъкло на автомобила) или да обозначат началото на престоя на автомобила си на съответното място за паркиране по друг удачен начин. Диск-часовник може да бъде закупен на бензиностанциите, както и в информационните туристически центрове.

Стандартни ограничения на скоростта (освен ако с пътни знаци не е указано друго).

– за мотоциклети, леки автомобили и ванове (под 3,5 тона)

Градски пътища – 50 км/ч

Извънградски пътища - 80 км/ч

Магистрали/скоростни пътища – 130 км/ч

– за автомобили/ванове с ремарке (под 3,5 тона)

Градски пътища – 50 км/ч

Извънградски пътища - 80 км/ч

Магистрали/скоростни пътища – 100 км/ч

– тежкотоварни автомобили и леки автомобили с каравани (над 3,5 тона)

Градски пътища – 50 км/ч

Извънградски пътища - 70 км/ч

Магистрали/скоростни пътища – 80 км/ч

Глобите за превишена скорост започват от 1200 датски крони. Конкретният размер се определя на основата на ясни критерии в зависимост от типа превозно средство, максимално допустимата скорост по конкретния път, процента на превишаване на скоростта и тарифата за глобяване, която е в сила за съответната пътна отсечка.

Информация за налаганите глоби и санкции при пътни нарушения в Дания може да бъде изтеглена ТУК.

Дължими винетни и тол такси:

В Кралство Дания няма винетни такси и не се изисква винетен стикер. Заплащат се такси за пътно преминаване на следните места:

-  При преминаване с МПС чрез мост/тунел през протока Йоресунд (Øresund) към Швеция.

 - При преминаване с автомобил чрез мост/тунел над протока Сторебелт (Storebælt) между датските острови Шеланд (Sjælland) и Фюн (Fyn).

Кралство Дания участва в споразумението за т.нар. евровинетка (Eurovignette) – обща система за събиране на пътни такси в Белгия, Холандия, Люксембург, Дания и Швеция https://www.eurovignettes.eu/.

Таксата за евровинетка се изисква за товарните автомобили с тегло над 12 т., ползващи датската пътна мрежа. За автомобили с датска регистрация тя се закупува в датската данъчна служба SKAT при регистрирането на автомобила. За чуждестранните товарни автомобили закупуването става във фериботните и корабни компании, които обслужват фериботен трафик до държави, различни от Швеция, както и на някои бензиностанции.
Таксуването на чуждестранните автомобили е за определен период, като той е с продължителност минимум 1 ден и максимум 1 година.

Местна валута:

Местната валута в Кралство Дания е датска крона (DKK).

1 DKK = 0.262598 BGN

1 DKK = 0.13426EUR

Като част от Шенгенското пространство Дания прилага общите правила по отношение на движението на хора. Изискването към българските граждани, като граждани на ЕС, при влизане и пребиваване в Дания е да притежават валиден документ за пътуване (лична карта или паспорт) за срока на престоя си в страната.

Българските граждани могат да влизат и пребивават свободно в Дания за период от три месеца. Ако целта на престоя им е намиране на работа и по-трайно установяване, те могат да останат в страната до шест месеца, доколкото документално може да бъде доказано, че са в процес на търсене на работа и съществува възможност за тяхното наемане. Сертификат за регистрация за граждани на ЕС/ЕИО се изисква при престой в Дания за повече от три (или шест) месеца. Повече информация може да намерите ТУК.

Включените в състава на Кралство Дания Гренландия и Фарьорските острови не са част от ЕС и Шенгенското пространство. Гражданите на ЕС, в т.ч. и българските граждани, не се нуждаят от виза за краткосрочни посещения до 90 дни в рамките на 180 дни (правото на краткосрочен престой не включва автоматично и право на участие в специални експедиции в определени части на Гренландия).  Молби за продължително пребиваване в Гренландия и Фарьорските острови се разглеждат от Датската агенция за международно наемане на работници и интеграция: (https://www.nyidanmark.dk/en-us/contact/contact-dalrir/contact-dalrir.htm).

Граничен контрол:

Временно въведеният от Дания вътрешен граничен контрол по границата с Германия  (в датските пристанища с фериботни връзки с Германия и по датско-германската сухоземна граница) остава в сила за нови 6 (шест) месеца, считано от 12 ноември 2023 г. (https://home-affairs.ec.europa.eu/policies/schengen-borders-and-visa/schengen-area/temporary-reintroduction-border-control_en)

При преминаване на вътрешните граници между Швеция и Дания и между Германия и Дания гражданите на държавите членки на ЕС следва да носят със себе си валидна лична карта или задграничен паспорт.

КОНСУЛСКИ УСЛУГИ, ИЗВЪРШВАНИ В КОНСУЛСКАТА СЛУЖБА ПРИ ПОСОЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В КОПЕНХАГЕН

Услугите, предоставяни от Консулската служба при посолството на Република България са: приемане на заявления за издаване на български лични документи (БЛД), в т.ч. лични карти, паспорти и временни паспорти, подаване на декларации за изгубени/откраднати/повредени български лични документи, получаване на готови български лични документи и др., извършване на нотариални удостоверявания и други консулски услуги. В консулската служба могат да се подадат заявления за визи за пътуване до България,  издаване на свидетелства за съдимост, регистрация на граждански събития (раждане, брак, смърт), също така молби за придобиване, възстановяване и отказ от българско гражданство.

1. ПРИЕМНО И ТЕЛЕФОННО ВРЕМЕ НА КОНСУЛСКАТА СЛУЖБА:

ПРИЕМНО ВРЕМЕ:

Понеделник, вторник, четвъртък и петък – 09.00-12.00 ч.

Сряда – 12.30 - 15.30 ч.

ТЕЛЕФОННО ВРЕМЕ (ТЕЛ. + 4539630003):

Понеделник, вторник четвъртък, петък: 14.00 – 16.00 ч.

Сряда: 09.00 – 11.00 ч.

Посоченото приемно време се отнася за работните дни на посолството на Република България в Копенхаген.

Приемът за подаване на заявления за издаване на лични карти и паспорти в Консулската служба се осъществява само след предварително записани дата и час.

За да запазите час относно издаване/подновяване на лична карта и/или паспорт, записването става чрез следната интернет страница: www.consulatebg.eu.

За всички останали услуги, запазването на час става на телефон: +45 39630003 в посоченото телефонно време или на електронен адрес: consul.copenhagen@mfa.bg.

При необходимост от спешно и неотложно консулско съдействие гражданите могат да осъществят контакт с посолството на телефона за спешни случаи: +4541276251. 

Препоръчва се гражданите предварително да се информират на интернет страницата на посолството и/или по телефона относно интересуващите ги въпроси, за да разполагат с всички необходими документи при посещението си в Консулската служба.

С цел по-добро и бързо обслужване желателно е гражданите да идват с предварително попълнени заявления, подготвени пълномощни, декларации и др. документи.

Обръщаме внимание, че при нотариално удостоверяване на дата, подпис и съдържание върху частен документ, съответното лице полага подписа си пред консулското длъжностно лице.

Заплащането на дължимите такси и глоби се извършва, без изключение, само безкасово, с карта чрез POS-терминал. Дължимите такси за услугите в консулската служба се заплащат чрез карти от типа Dankort/Visa/Visa Electron/VPay/MasterCard/Maestro/JCB/Unionpay.

2. ЗАВЕРКИ И ЛЕГАЛИЗАЦИИ

    2.1.  УДОСТОВЕРЯВАНЕ НА ДАТА, СЪДЪРЖАНИЕ И ПОДПИС НА ЧАСТЕН ДОКУМЕНТ

В консулската служба може да бъде извършено удостоверяване на датата, съдържанието и подписите на частни документи, които не подлежат на вписване, верността на преписи и извлечения на документи, представени от български граждани. Удостоверяването на подписи на чуждестранни граждани се прави само ако документът е предназначен да произведе действието си на територията на Република България.

При удостоверяване на дата, съдържание и подпис върху частен документ лицата, чиито подписи подлежат на удостоверяване, трябва да се явят лично пред консулското длъжностно лице и пред него да подпишат документа. За целта трябва да представят и валидни документи за самоличност – лична карта или паспорт.

В консулската служба не могат да бъдат заверени документи, подлежащи на вписване в Агенцията по вписванията и др., като договори за прехвърляне на собственост, вкл. върху недвижимо и движимо имущество, договори за продажба на дялове, акции, апорти, съгласия за апорти, протоколи с решения на Общи събрания, декларации за делба, декларации за отказ от право на ползване, декларации за съгласия за апорт на недвижим имот, молби-съгласия за заличаване на ипотеки, брачен договор и др.

При пълномощни за прехвърляне на недвижим имот или учредяване на вещни права върху недвижим имот, пълномощното следва да се представи в консулската служба в два идентични екземпляра. В този случай се прави едновременно заверка на подписа и на съдържанието на документа.

В зависимост от характера на пълномощното се представят и съответните декларации съгласно Данъчно-осигурителния процесуален кодекс; Закона за нотариусите и нотариалната дейност, Закона за мерките срещу изпирането на пари и Семейния кодекс.

При пълномощни за прехвърляне собственост върху МПС би могла да се изисква и декларация по чл.25, ЗННД /евентуално декларация от съпруг/а изрично съгласие за прехвърляне на МПС (представя се акт за граждански брак)/.

Обръщаме внимание, че гореизброените декларации нямат задължителен характер, но е възможно да бъдат изискани на гражданите от нотариусите в  Република България относно извършваните пред тях последващи правно-разпоредителни действия.

Препоръчваме на гражданите, преди явяване в консулската служба за заверяване на пълномощно за прехвърляне на недвижим имот или учредяване на вещни права върху недвижим имот, да се консултират с адвокат или нотариус в България относно необходимите декларации. Приемливо е пакетът от документи, който предстои да бъде заверен в консулската служба, да бъде изпратен за предварителен преглед на ел.адрес: consul.copenhagen@mfa.bg.

Напомняме, че пълномощни/декларации, заверени в консулската служба на посолството, имат за цел да послужат пред българските компетентни институции, респ. следва да бъдат изготвени на български език. В случай че е необходимо заверяването на текст на английски език в пълномощно/декларация, то той може да бъде включен в дясната част на симетрично разделен на две лист, като „огледален“ превод на лявостоящия български текст. За водещ винаги се приема българският текст.

При декларация за пътуване на ненавършили пълнолетие деца, български граждани и такива с двойно гражданство, при напускане територията на Република България, както и на пълномощни за издаване на лична карта/паспорт на малолетно/непълнолетно дете, следва да бъде представено и удостоверението за раждане на детето.

Примерни образци на пълномощни на страницата на МВнР на Република България: https://www.mfa.bg/bg/uslugi-patuvania/konsulski-uslugi/formuliari 

От 1 януари 2025 г., Република България е пълноправен член на Шенгенското пространство.  

В тази връзка българските летища и морски пристанища няма да се извършва граничен контрол при пътуване към шенгенски държави. ГД „Гранична полиция“ няма да изисква предоставяне на писмено съгласие чрез декларации от отсъстващия родител при напускане на България на малолетни и непълнолетни български граждани на вътрешни въздушни и морски граници, пътуващи за страни от Шенген. Изискването за носене на документ за самоличност се запазва.

Изискването на декларация за съгласие непълнолетно дете да пътува в чужбина се запазва при полети към трети страни извън Шенген и при преминаване на сухопътната ни граница със страни извън ЕС.

По отношение на самостоятелно пътуване на непълнолетно дете в чужбина, което няма да бъде придружавано от своите родители, ще се изисква нотариално заверена декларация за съгласие. 

    2.2.  УДОСТОВЕРЯВАНЕ НА ВЕРНОСТТА НА ПРЕПИС ОТ ОРИГИНАЛА

В консулската служба се извършва удостоверяване на верността на преписи и извлечения от документи, представени от български граждани. Документите, които се заверяват, следва да са съставени от български институции. За извършване на удостоверяването е необходимо да се представи оригиналът на съответния документ. Верността на преписи на документи, издадени от чуждестранни органи не се удостоверяват.

    2.3. ЛЕГАЛИЗАЦИЯ И ПРЕВОДИ

Апостил върху документи, издадени от датски институции:

• Документи, издадени от компетентните институции на Дания, които са предназначени за ползване в България, следва да бъдат оформени с удостоверение АПОСТИЛ /Apostille/, поставено от Министерството на външните работи на Дания: https://um.dk/en/travel-and-residence/legalisation-frontpage
• Чуждестранни публични актове, снабдени с апостил, се освобождават от всякаква допълнителна форма на легализация в държавите, които са страни по Хагската конвенция от 1961 г. Удостоверените по този начин чуждестранни документи не подлежат на допълнителни легализации и заверки.

Превод на български език на документи, издадени в чужбина, предназначени за ползване в Република България:

Чуждестранните документи, предназначени за ползване в Република България, следва да бъдат преведени на български език по един от двата посочени по-долу начина:

• От лице, определено със заповед на ръководителя на дипломатическото или консулско представителство на Република България в чужбина /съгласно Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа/.

Списък с контактите на преводачите от датски/английски език на български език, които превеждат към българското посолство в Копенхаген, могат да бъдат намерени тук:  https://www.mfa.bg/embassies/denmark/843

• От физически лица, работещи индивидуално като преводачи /или към преводачески фирми/ в България. За чуждестранен документ, преведен на български език, предназначен за ползване на територията на Република България, е необходимо подписът на преводача, положен в извършения от него превод, да бъде нотариално удостоверен от български нотариус.

Документи по гражданско състояние /акт за раждане, акт за брак и акт за смърт/, издадени от датската църква или общини, могат да бъдат признати от българските общини без нужда от легализация и превод, ако бъдат снабдени само с Многоезично стандартно удостоверение (EU-Sprogbilag - flersproget standardformular til anvendelse i EU-lande), издадено по силата на Регламент (ЕС) 2016/1191 на Европейския парламент и на Съвета.

Регламентът урежда освобождаване от изискването за легализация на официални документи, издадени от компетентните органи на държава членка, които трябва да бъдат представени и да послужат пред органите на друга държава членка и да бъдат в съответствие с националното ѝ право.

3. БЪЛГАРСКИ ЛИЧНИ ДОКУМЕНТИ

    3.1.  ПОДАВАНЕ НА ЗАЯВЛЕНИЕ

Българските граждани, пребиваващи в Дания, могат да подадат заявление за издаване на лична карта, паспорт или временен паспорт чрез посолството на Република България в Копенхаген.

Заявлението се подписва лично от лицето в присъствието на упълномощено длъжностно лице, което снема биометрични данни в предвидените от закона случаи.

Други необходими документи: предходна лична карта/паспорт (оригинал).

ПОДАВАНЕ НА ЗАЯВЛЕНИЕ ОНЛАЙН:

Онлайн заявление за издаване на български личен документ може да бъде подадено чрез следния сайт: https://e-services.mfa.bg/

От тази система могат да се възползват български граждани, навършили 18 години, които имат издаден валиден български личен документ (лична карта или паспорт), който са получили по лично подадено заявление до 59 месеца преди искането за подмяна. Това гарантира, че вече има снети необходими биометрични данни, които се изискват за новия документ. Когато заявлението за издаване на български личен документ е подадено по електронен път, получаването на готовия документ е възможно само лично в съответната консулска служба, като връчването следва да се извършва само след като самоличността на получателя бъде установена еднозначно и документът, чиято подмяна се иска, бъде върнат.

ВАЖНО! Преди да подадете заявление онлайн, Ви съветваме да прочетете внимателно пълните условия, както и ръководството за работа със системата.

ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ПАСПОРТ НА НЕПЪЛНОЛЕТНИ ЛИЦА ДО 18 ГОДИНИ:

Заявлението за издаване на паспорт или на заместващ го документ на лица, ненавършили 18 години, се подава лично, като родителите или попечителите изразяват съгласието си за издаване на паспорт или на заместващ го документ, като полагат подпис в заявлението в присъствието на длъжностно лице. При подаването на заявлението задължително се представя валиден предходен паспорт, в случай че детето притежава такъв, или –  когато се касае за издаването на първи паспорт – удостоверение за раждане в оригинал . Родителите/попечителите следва също да представят свой валиден документ за самоличност (лична карта или паспорт).

При отсъствие на родител, настойник или попечител подписът в заявлението за паспорт се полага от лице, упълномощено от него с нотариално заверено изрично пълномощно, или се представя някой от следните документи:

• влязло в сила съдебно решение за издаване паспорт на лице, ненавършило 18 години;
• влязло в сила съдебно решение за лишаване на единия родител от родителски права;
• влязло в сила съдебно решение за връщане на дете съгласно Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца или Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителските права.
• препис-извлечение от акт за смърт, ако починалият родител е чужд гражданин и информацията не е отразена в Националната база данни "Население".

ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ПЪРВА ЛИЧНА КАРТА НА НЕПЪЛНОЛЕТНИ ЛИЦА МЕЖДУ 14 И 18 ГОДИНИ:

 При подаване на заявление за първа лична карта на непълнолетни се представя валиден паспорт, ако детето притежава такъв, или удостоверение за раждане (оригинал). Присъствието на единия родител е задължително, като той полага подпис в заявлението и следва да представи свой документ за самоличност (лична карта или паспорт).

    3.2.  ПОЛУЧАВАНЕ

Персонализираният документ за самоличност може да бъде получен по един от следните три начина:

– лично от заявителя;

– от упълномощено от заявителя лице - след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно;

– от лице, което заявителят е посочил при първоначално попълване на заявлението в съответното поле.

Във всички случаи при получаване на новоиздаден документ за самоличност, в консулската служба следва да бъде върнат предходният документ за самоличност от същия вид, ако има такъв. Възможно е предходният паспорт да бъде задържан от заявителя, в случай че в него има положена виза с налична оставаща валидност. В този случай заявителя депозира в консулската служба искане по чл. 32, ал. 2 от Правилника за издаване на български лични документи.

Българските лични документи на малолетни и непълнолетни лица се получават от двамата или от единия родител или от упълномощено от двамата родители лице – след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно или от лице, посочено от родителите при подаването на заявлението.

Получаване на издадените нови лични карти и паспорти може да стане и в България чрез упълномощено лице, данните на което са вписани в заявлението при подаването му. Упълномощеното лице следва да получи издадения документ за самоличност от дирекция „Български документи за самоличност” на Министерството на вътрешните работи - гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 48 след представяне на свой документ за самоличност и връщане на предходната лична карта/паспорт на заявителя.

Проверка дали документите са издадени може да бъде направена на сайта на Министерството на вътрешните работи, секция „Полезно за Вас” – „Справка за издадени и неполучени български лични документи” (https://nld.mvr.bg/nld/nweb.nsf/fVerification). Също така може да се провери дали издадените нови документи са пристигнали в консулската служба на посолство на https://consulatebg.eu/status.

    3.3. СРОКОВЕ

Обикновената услуга за издаване на български лични документи (лична карта и паспорт) отнема до 45 работни дни, а бързата услуга отнема до 30 работни дни.

За бързата услуга се заплаща допълнително 46,37 евро по банков път на посочените по-долу банкови сметки на лицензираната куриерска фирма DHL EXPRESS BULGARIA EOOD, с която МВнР има договор.

Издадените лични документи не могат да бъдат изпращани на друг адрес, освен този на посолството на Република България в Копенхаген.  

1. В евро: 46,37 евро

Beneficiary:                                             DHL EXPRESS BULGARIA EOOD

Beneficiary’s IBAN No:                          BG40UNCR70001523563800

Beneficiary’s Bank:                                 UniCredit Bulbank AD

BIC/SWIFT Code:                                   UNCRBGSF

Beneficiary’s Bank Address:                   7, Sveta Nedelya square, Sofia 1000, Bulgaria

1. В лева: 90,69 лв.

Beneficiary:                                             DHL EXPRESS BULGARIA EOOD

Beneficiary’s IBAN No:                          BG94UNCR70001523563798

Beneficiary’s Bank:                                 UniCredit Bulbank AD

BIC/SWIFT Code:                                   UNCRBGSF

Beneficiary’s Bank Address:                   7, Sveta Nedelya square, Sofia 1000, Bulgaria

В графа „Основание за плащане” в платежното нареждане задължително следва да се попълни, че плащането е за лична карта/паспорт и имената на лицето да бъдат изписани на латиница.

Пример: BDSCopenhagen_passport_Ivan Ivanov Ivanov

Услугата може да бъде заплатена от един човек и от нея да се възползват до 8 души. Услугата може да бъде споделена с членове на семейството, приятели и познати.

Платежното нареждане следва да бъде изпратено на следния имейл: consul.copenhagen@mfa.bg. В случай че от услугата се възползва повече от едно лице, имената на останалите заявители следва да бъдат посочени в текста на електорнното съобщение, съдържащо платежното нареждане.

Обръщаме внимание, че услугата за доставяне на българските документи за самоличност чрез куриерска фирма DHL от МВнР до ДП Копенхаген включва само и единствено ускореното транспортиране на пратката, но не и ускореното издаване на документа за самоличност.

Заявление за бързо издаване на лична карта може да се подаде в дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина само в случаите на подмяна на лична карта, но не и за първа лична карта.

    3.4. ИЗГУБВАНЕ, КРАЖБА, ПОВРЕЖДАНЕ ИЛИ УНИЩОЖАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЛИЧЕН ДОКУМЕНТ

В случаите на изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ гражданите са длъжни в срок до 3 дни да подадат декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български лични документи в най-близкото дипломатическо или консулско представителство на Република България в чужбина. Желателно е при кражба/изгубване на български личен документ лицето да представи в Консулската служба протокол от полицията за откраднатия/изгубения документ.

    3.5. АДМИНИСТРАТИВНИ НАКАЗАНИЯ

Българските лични документи са собственост на българската държава. Гражданите, притежатели на български лични документи, са длъжни да ги пазят от повреждане, унищожаване или загубване. При констатирани нарушения по смисъла на Закона за българските лични документи на гражданите се налагат и събират глоби съгласно чл. 80 и чл. 81 от ЗБЛД.

    3.6. ВРЕМЕНЕН ПАСПОРТ

А) Временният паспорт се издава от дипломатическите или консулски представителства на Република България на български граждани, които пребивават в чужбина и не притежават валидни документи за самоличност или за пътуване.

Срокът на валидност на временния документ за пътуване се определя от минималния срок, който е необходим, за да бъде започнато и завършено пътуването по най-краткия маршрут и в най-кратък срок. Срокът на валидност не може да бъде по-дълъг от 12 месеца.

Необходими документи:

1. Попълнено заявление за издаване на документи за самоличност на български граждани по образец;
2. Документи за установяване самоличността на гражданина:

• удостоверение за раждане (по възможност в оригинал);
• копие на изгубения, отграднатия или унищожен документ;
• документ от датската полиция за изгубени или откраднати документи;
• СУМПС, в случай че има такова;
• ако гражданинът разполага с български документи за самоличност с изтекла валидност или повредени, същите се представят в оригинал;
• идентификационни документи, издадени от чуждестранни органи;
• по изключение и в случай че лицето не разполага с никакви други документи, се допуска установяване на самоличността му с двама свидетели с валидни български лични документи, които на място в Консулската служба попълват декларации, с които декларират, че познават заявителя и той/тя е същото лице.

Временният паспорт се издава в срок до 3 работни дни при обикновена услуга и в рамките на същия работен ден при експресна услуга.

При подаване на заявление за издаване на временен паспорт на лица под 18-годишна възраст се представя удостоверение за раждане (в оригинал), присъстват двамата родители или упълномощено от тях лице (по надлежния ред – чрез предоставяне на нотариално заверено пълномощно), полагат подпис в заявлението и следва да представят свои валидни документи за самоличност (лична карта или паспорт).

В случай че заявителят не се яви да получи издадения му/ѝ временен паспорт в срок до 3 месеца от уведомяването му/ѝ, то искането за издаване на временния паспорт се анулира.

Временен паспорт на новородено дете, което все още не е получило български акт за раждане

Временен паспорт на новородено, което има поне един родител български гражданин, но все още няма български акт за раждане, се издава за срок, необходим за пътуването му до България, с оглед финализиране на процедурата за регистрация на детето.

Необходими документи:

• заявление за издаване на документи за самоличност на български граждани по образец, което се подписва от двамата родители в присъствието на консулското длъжностно лице.
• валидни лична карта/паспорт на майката и на бащата в оригинал.
• акт за раждане от датската община или църква (Personattest/Personal Certificate);
• Удостоверение за месторождение и пол (Bekræftelse af fødested og køn/ Confirmation of Place of Birth and Gender) или Информация относно раждането (Fødselsoplysninger/Birth Information). Тези два документа съдържат информация за пола на детето, която липсва в датския акт за раждане. Ако по някаква причина нито един от двата придружителни документа не може да бъде набавен, то гражданите следва да изискат какъвто и да било друг документ от компетентните местни институции, който указва пола на детето им и е снабден с подпис и печат.
• Многоезично стандартно удостоверение (EU-SPROGBILAG I - FØDSEL), издаден по силата на Регламент (ЕС) 2016/1191 на Европейския парламент и на Съвета, който освобождава от изискването за легализация и апостил в рамките на ЕС, както и необходимостта от превод на документа

Важно!

Ако документите за гражданско състояние не са снабдени с многоезично стандартно удостоверение (EU-SPROGBILAG), тогава трябва да бъдат снабдени с апостил от Министерство на външните работи на Дания - https://um.dk/en/travel-and-residence/legalisation-frontpage

Документите трябва да бъдат преведени на български език. Вариантите за превод са:

• преводач към българското посолство в Копенхаген, като подписът на преводача бъде нотариално удостоверен в консулската служба;
• преводът да бъде извършен в България, като подписът на преводача бъде нотариално удостоверен от български нотариус.

4. ГРАЖДАНСКО СЪСТОЯНИЕ

   4.1. РАЖДАНЕ, БРАК И СМЪРТ В ЧУЖБИНА

Относно регистрирането в България на актове за гражданско състояние на български граждани, съставени в чужбина, препоръчваме да се посети официалната страница на МВнР в раздел „Консулски услуги зад граница“, подраздел „Гражданско състояние“ (http://www.mfa.bg/bg/pages/53/index.html).

НЕОБХОДИМИ ДОКУМЕНТИ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ НА ГРАЖДАНСКИ СЪБИТИЯ РАЖДАНЕ, БРАК ИЛИ СМЪРТ, НАСТЪПИЛИ В ДАНИЯ:

А) РАЖДАНЕ

 За регистриране на раждане на дете на български гражданин в Дания е необходимо гражданите да се снабдят с:

1. Акт за раждане – (Personattest/Certificate Of Personal Data), придружен с
2. Удостоверение за месторождение и пол (Bekræftelse af fødested og køn/ Confirmation of Place of Birth and Gender) или Информация относно раждането (Fødselsoplysninger/Birth Information).Тези два документа съдържат информация за пола на детето, която липсва в датския акт за раждане;
3. Многоезично стандартно удостоверение (EU-SPROGBILAG I - FØDSEL), издаден по силата на Регламент (ЕС) 2016/1191 на Европейския парламент и на Съвета.

И трите документа се издават от църквата в Дания, като следва да бъдат на хартиен носител, с оригинални подписи и печати. Данните за контакт на отделните църковни общини можете да намерите на адрес https://sogn.dk/

Във връзка с изменения на Закона за гражданската регистрация се създава възможност българските граждани, родени извън територията на Република България, да поискат по административен ред бащиното им име да бъде вписано в българския им акт за раждане, ако то липсва в акта за раждане, съставен от чуждестранните компетентни органи. Вписването се извършва с писмено заявление от родителите им.

Б) БРАК

За регистриране на сключен от български гражданин брак в Дания са необходими следните документи:

1. Удостоверение за брак (Vielsesattest/Marriage Certificate) в оригинал или оригинален дубликат, придружен с
2. Удостоверение за промяна на име (Bekræftelse af navneændring или Attestation af navneændring/Certification of Name change);
3. Многоезично стандартно удостоверение (EU-SPROGBILAG IV - ÆGTESKAB), издадено по силата на Регламент (ЕС) 2016/1191 на Европейския парламент и на Съвета.

При сключен граждански брак документите се издават от общината, където бракът е сключен. При църковен брак документите се издават от църквата в Дания. Данните за контакт на отделните църковни общини можете да намерите на адрес https://sogn.dk/.
Документите следва да бъдат на хартиен носител с оригинален подпис и печат.

В) СМЪРТ

За регистрирането на смърт на български гражданин в Дания са необходими:

1. Акт за смърт (Personattest/Certificate Of Personal Data), придружен с
2. Многоезично стандартно удостоверение (EU-SPROGBILAG III - DØD), издадено по силата на Регламент (ЕС) 2016/1191 на Европейския парламент и на Съвета.

Документите могат да бъдат издадени от  църквата в Дания, като следва да бъдат на хартиен носител, с оригинални подписи и печати. Данните за контакт на отделните църковни общини можете да намерите на адрес https://sogn.dk/. Актът за смърт и многоезичното стандартно удостоверение могат да бъдат получени и от Агенцията за здравни данни, като повече информация може да бъде намерена тук: https://sundhedsdatastyrelsen.dk/da/borger/selvbetjening_og_services/doedsattester

   4.2 ИЗДАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ГРАЖДАНСКО СЪСТОЯНИЕ

В Консулската служба могат да бъдат издадени дубликати на удостоверения за раждане, сключен граждански брак или препис-извлечения от акт за смърт въз основа на Националния електронен регистър на актове за гражданско състояние (НРГС). Обръщаме внимание, че гражданските събития, за които може да бъде издаден дубликат трябва да са настъпили след 01.01.2000 г.

Необходими документи:

1. молба в свободен текст от заинтересованите лица;
2. валидни лична карта или паспорт (в оригинал).

Право да заявят издаването и да получат документите по гражданско състояние имат:

• за акт за раждане – заинтересованото лице или родители, или законни представители, ако лицето е непълнолетно;
• за акт за сключен граждански брак – страните по акта;
• за акт за смърт – наследниците на починалото лице.

Извлеченията могат да се издават и на трети лица, изрично упълномощени от лицата, имащи право да ги получат.

5. БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСТВО

Чрез посолството на Република България в Копенхаген могат да се подават документи до Министерство на правосъдието на Република България за:

• придобиване на българско гражданство
• установяване наличието на българско гражданство
• възстановяване на българско гражданство
• освобождаване от българско гражданство

Повече информация за различните процедури и изискуемите документи можете да получите на интернет страницата на Министерството на правосъдието на Република България www.justice.government.bg, както и от посолството на посочените в сайта телефони/имейл.

6. СВИДЕТЕЛСТВА ЗА СЪДИМОСТ

В посолството на Република България в Копенхаген се приемат заявления за издаване на свидетелства за съдимост на български граждани и чужденци, пребивавали на територията на Република България.

Необходими документи:

• молба за издаване на свидетелства за съдимост;
• валиден документ за самоличност (лична карта/паспорт) в оригинал;
• акт за раждане в оригинал (само за чуждите граждани).

Издаване на свидетелство за съдимост може да бъде поискано и за друго лице, когато то е за починал възходящ, низходящ, съпруг, брат или сестра, или жив възходящ, низходящ, съпруг, брат, сестра или за други лица.

Когато заявлението се подава за починал възходящ, низходящ, съпруг, брат, сестра, се изисква и удостоверение за наследници.

Когато свидетелството се заявява за жив възходящ, низходящ, съпруг, брат или сестра се представя изрично писмено пълномощно, а когато се заявява за други лица – изрично нотариално заверено пълномощно.

Готовите свидетелства за съдимост могат да бъдат снабдени с апостил, ако гражданинът поиска това и заплати съответната такса. Свидетелствата за съдимост се получават от посолството. Свидетелството за съдимост важи за срок шест месеца от датата на издаването му.

7. АДРЕСНА РЕГИСТРАЦИЯ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Съгласно чл. 96, ал 1от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) - Настоящият адрес се заявява чрез подаване на адресна карта от лицето до органите по чл. 92, ал. 1 от ЗГР.

Български гражданин, живеещ в чужбина, заявява настоящ адрес - държавата, в която живее, пред органите по чл. 92, ал. 1 по постоянния си адрес.

• Заявяването се извършва лично, а по изключение – от упълномощено лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно.
• За малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица заявяването се извършва от законните им представители.

Български гражданин, живеещ в чужбина, може да заяви постоянен и настоящ адрес пред органите по чл. 92, ал. 1, включително и чрез дипломатическите или консулските представителства на Република България в чужбина.

Съгласно чл. 93, ал. 4 от ЗГР български граждани, живеещи в чужбина, които не са вписани в регистъра на населението и не могат да посочат постоянен адрес в Република България, се вписват служебно в регистъра на населението от район „Средец“ на гр. София.

За извършване на адресната регистрация и издаване на удостоверение за постоянен и настоящ адрес чрез ДП/КП на Република България в чужбина лицето представя:

• Акт за раждане;
• Документ, удостоверяващ семейното положение на лицето /акт за брак, удостоверение за семейно положение или друг документ/;
• Анкетна карта за вписване в регистрите на населението;
• Заявление за постоянен адрес;
• Адресна карта за настоящ адрес;
• Документ за самоличност;
• Удостоверение по чл. 37 от ЗБГ;
• Документ за собственост, документи за ползване на имота за жилищни нужди, други документи, доказващи собствеността или ползването на имота;
• Писмено съгласие на собственика, когато заявителят не е собственик чрез декларация по образец, подадена лично или с нотариална заверка на подписа.

Ако изборът на адрес в България се прави за първи път от лица, получили българското си гражданство, то те трябва да представят акта си за раждане и удостоверението за семейно положение със съответните заверки с апостил и превод на български език.

8. ТАКСИ

За предоставяне на консулски услуги Посолството на Република България в Копенхаген събира дължими такси по Тарифи № 1, № 3, № 4 и № 5 към Закона за държавните такси съгласно заповед на ръководителя на дипломатическото представителство.

Таксите се събират в датски крони.

Таксите се заплащат с 50 на сто увеличение, когато по искане на гражданите или на представителите на юридическите лица услугата се извършва в срок до 8 работни часа от момента на подаване на заявлението.

Таксите се заплащат със 100 на сто увеличение, когато по искане на лицата и при наличие на административен капацитет консулското обслужване се извършва в срок до 4 работни часа от подаване на заявлението.

8.1. Административни и нотариални услуги:

8.2. Издаване на български лични документи

8.3. Услуги във връзка с гражданско състояние

8.4. Услуги във връзка с българско гражданство

8.5. Услуги във връзка с корабоплаване

8.6. Такси за визи

9. ОТГОВОРИ НА ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ

1. СМЯНА НА СВИДЕТЕЛСТВО ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА МПС

В дипломатическите и консулските представителства на Република България в страните членки на ЕС, в т.ч. и в посолството в Копенхаген, не се приемат заявления за подмяна на български свидетелства за управление на МПС.

Българските граждани, които постоянно пребивават в Дания, т.е. имат адресна регистрация, CPR номер и жълта карта, следва да заменят българката си шофьорска книжка за датска шофьорска книжка в общината по постоянен адрес в Дания.

Препоръчваме българските граждани да се обърнат за повече информация към Датската агенция за безопасност на пътищата /Færdselsestyrelsen/. На официалния сайт на агенцията  може да се намери полезна информация относно регламентите и правата на шофьорите с български СУМПС.

За повече информация: https://fstyr.dk/privat/koerekort/koerekort-og-udland

2. СКЛЮЧВАНЕ НА ГРАЖДАНСКИ БРАК В ДП КОПЕНХАГЕН

В посолството на Република България в Копенхаген не могат да бъдат сключвани граждански бракове нито между двама български граждани, нито между български гражданин и гражданин на Дания или на трета държава. На територията на Дания е допустимо единствено сключването на граждански брак пред компетентните местни органи.

3. ТРУДОВ СТАЖ, ОСИГУРОВКИ И ПЕНСИЯ

Udbetaling Danmark е датската институция, която отговаря за здравни осигуровки, пенсии, издаване на документи за трудов стаж, придобит в Дания и т.н. Повече информация за услугите, които предоставят, както и техни контакти можете да намерите тук: https://www.borger.dk/Om-borger-dk/udbetaling-danmark

[1] Увеличената такса  по Тарифа № 4 се прилага при заявления за издаване на лична карта и/или паспорт,  когато по искане на лицето или на неговите законни представители услугата следва да се извърши в срок до 30 дни от МВР и са предплатени таксите за куриерски услуги на DHL Express от София до Копенхаген съгласно споразумение между МВнР и DHL Express България.

[2] Освен ако не е предвидено друго в закон, в международен договор, по който Република България е страна, в обвързващ акт или договор на Европейския съюз или в акт на Министерския съвет.