Борба с трафика на хора
Трафикът на хора е сериозно нарушение на правата на човека, тежко престъпление против личността, личната свобода и достойнство, и България придава приоритетно значение на усилията на международната общност за по-тясно сътрудничество между държавите с цел ефективното му противодействие.
Страната ни е една от първите, ратифицирали Протокола на ООН от Палермо (2000 г.) и Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора (2005 г.). Българското национално законодателство по трафика на хора е хармонизирано с международните правни стандарти, в т.ч. тези на ЕС. България е сред малкото страни, регламентирали тези въпроси в нарочен закон – Закон за борба с трафика на хора (2003 г.). Възприетият в национален план подход се основава на защитата на правата на човека, със специална грижа към жертвите на трафика на хора и особено към най-уязвимите – деца, жени и момичета. За постигане на целите му се разработват петгодишни национални стратегии за борба с трафика на хора (последната – за периода 2017–2021 г.) и годишни национални програми за изпълнението им. От 2016 г. функционира и национален механизъм за насочване на жертвите на трафик. Изпълнението на националната политика и стратегия на България в областта на борбата с трафика на хора се определя и администрира от Националната комисия за борба с трафика на хора (НКБТХ) към Министерския съвет.