НА МАЗГУФ В ИРАК С НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ

Интрвю на министър Младенов пред „Правен свят”, 24 май 2011 г.

С Николай Младенов още от миналата година уговаряхме това интервю на традиционното иракско ястие мазгуф - печената над жар "набучена" риба от река Тигър. Но интервюто все се отлагаше, защото официалното посещение на българския външен министър в Багдад зависеше от съставянето на новото иракско правителство. Макар и още не напълно комплектовал кабинета си, през март министър-председателят Нури ал Малики вече можеше да разговаря с българския външен министър за доставки на български ток и храни за Ирак. Само за половин ден в иракската столица Николай Младенов се срещна - освен с премиера - с вицепремиера, отговорен за енергетиката, Хюсейн Шахристани, с външния министър Хошияр Зебари и с още половин дузина други министри, както и с председателя на парламента Усама Абдел Азис ан Наджафи. Иракската столица го посрещна с безкрайни бетонни огради, високи над човешки ръст, вишки, коли с картечници, пропускателни пунктове, заграждения от торби с пясък, бронетранспортьори, танкове - на неколстотин метра има някакъв вид охрана, покрай която се движеше кортежът от бронирани автомобили. За разлика от Багдад в Арбил - главния град на Иракски Кюрдистан в северната част на държавата, мерките за сигурност се изчерпваха само с регулировчици по приветливите улици, които осигуряваха движението на вече небронираните коли от кортежа на Младенов към срещите с лидерите на Кюрдистанския регион - президента Масуд Барзани, премиера Бар-хам Галих и домакина му Фалах Мустафа Бакир, който е ръководител на департамента за външни връзки на кюрдистанското регионално правителство. 38-годишният български външен министър е бил и преди в Багдад и Арбил - като първи заместник-председател на делегацията на Европейския парламент за отношения с Ирак, докато е евродепутат от Европейската народна партия след избора му с листата на ГЕРБ през 2007 г. Завършил международни отношения в Университета за национално и световно стопанство и магистър по военни науки от Кралския колеж в Лондон, Николай Младенов е бил програмен директор на фондация "Отворено общество" в София, програмен координатор в социалния отдел за България на Световната банка, основател и директор на Европейския институт в София, народен представител от Обединените демократични сили в 39-ото Народно събрание (заместник-председател на комисията по европейска интеграция и член на комисията по външна политика, отбрана и сигурност), заместник-председател и говорител на Съюза на демократичните сили, откъдето подава оставка на 16 август 2005 г. От 2005 до 2007 г. работи като консултант на Световната банка, Международния републикански институт и Националния демократически институт в България, Афганистан, Йемен и други страни от Близкия изток. След парламентарните избори през 2009 г., спечелени от ГЕРБ, Младенов става министър на отбраната в правителството на Бойко Борисов. От 27 януари 2010 г. Николай Младенов заема поста външен министър на мястото на подалата оставка Румяна Желева. Заради интензивната програма с много срещи в Ирак нямахме време да завършим започналия разговор на мазгуф в Ирак и го направихме в кабинета му в София на чаша чай, с какъвто го гощаваха по няколко пъти на ден и иракските му домакини.
***
Въпрос: Кога опитахте мазгуф за първи път?

Н. Младенов: През 2008 година. Мои приятели от Багдад ме поканиха и го сготвиха. През цялото време, когато преди това бях там, само бях слушал за мазгуф. Понеже през 2006 г. положението беше много тежко, на никой не му беше до това да готви риба.

Въпрос: Сред тези приятели е и Хади ал Амири, който сега е министър на транспорта на Ирак?
Н. Младенов: Да. Тогава беше шеф на комисията по отбрана в иракския парламент.
Като дете не сте ли яли мазгуф в арабския свят, където сте били? Не. Това е типично иракско ястие.

Въпрос: Колко време прекарахте като малък в арабския свят?

Н. Младенов: От 1979 до 1982 г. съм живял в Дамаск.

Въпрос: Тогава ли Лорънс Арабски Ви стана любим герой?
(Подполковник Томас Едуард Лорънс, известен и като Лорънс Арабски, е британски офицер, прочул се с участието си в Арабския бунт от 1916-1918. Общественият му образ се дължи отчасти на сензационния репортаж на американския журналист Лоуъл Томас за бунта, както и на автобиографичния разказ на самия Лоурънс "Седем стълба на мъдростта". Томас Лорънс обединява враждуващите арабски племена и победоносно ги повежда срещу войските на Турската империя по време на Първата световна война - бел. авт.)

Н.Младенов: Спомените ми от този период са много ограничени, защото съм бил малък и са свързани основно с взривове, бомби и престрелки. Това ми е останало в главата. Години по-късно си дадох сметка, че това е бил периодът на ислямисткия бунт в Сирия. Град Хама е център на бунта. Тогава е избит целият град. (През 1982 г. Сирийската редовна армия бомбардира град Хама, за да потуши избухналото под ръководството на Мюсюлманското братство въстание. По данни на Амнести интернешънъл загиват между ю ооо и 25 ооо души - бел. авт.) С това по един безпардонен и груб начин се слага край на радикалния ислямизъм в Сирия. Всъщност историята се повтаря непрекъснато години по-късно.

Въпрос: Къде бърка според Вас Западът с арабския свят?
Н. Младенов: Има много хора, които смятат, че понеже всички са араби - към всички страни може да се подхожда по еднакъв начин. Арабските държави са съвсем различни. Има някакви общи причини за ставащото във всички страни, общи принципи, общи тенденции, заради които се случва, но обстоятелствата във всяка страна са съвсем различни.

Въпрос: Не е ли вярно, че арабите всъщност винаги са искали да бъдат в една държава? Не е ли идеята на Лорънс Арабски да направи една голяма и силна Арабия?
Н. Младенов: Арабите са малко като българските земеделци - винаги искат да са обединени в една партия, но са успели само веднъж. Различията вътре в арабската нация са прекалено големи и традициите са прекалено различни. Идеята за единството на арабската нация е само мит от много, много години.

Въпрос: Грешка ли е, че Западът е настоявал за разделянето на Арабия в началото на XX век? След края на Първата световна война?
Н. Младенов: Да, когато тези земи си разделят французите и англичаните основно.
Мисля, че това, което правят Англия и Франция в Близкия изток с плана Сайкс-Пико, е абсолютно изкуствено. (Става дума за тайно споразумение от 1916 г. между правителствата на Великобритания и Франция със съгласието на имперска Русия. То ефективно разделя арабските провинции на Османската империя на бъдещи британски и френски контрол и влияние -бел. авт.) Инсталирането на режимите в Йордания, в Ирак, създаването на държавите на кралските фамилии е абсолютно изкуствено. То няма нищо общо с традициите на местното население. Но в края на краищата английският принцип за разделянето и владеенето донякъде е дал резултат. Все пак мина много време оттогава, а междувременно се появи и петролът, който тогава реално не е имал значение за световната икономика в сегашните размери.

Въпрос: По-добре ли щеше да бъде за Европа, ако Арабия беше една държава?
Н. Младенов: Ако Арабия беше една държава, Европа никога нямаше да бъде това, което е в момента.

Въпрос: Имате предвид?
Н. Младенов: ...Европейския съюз и европейската интеграция, защото Европа винаги щеше да възприема Арабия като заплаха - културно, исторически, етнически, демографски и в крайна сметка политически. Когато човек види бетонните заграждения и военните постове из иракската столица Багдад, се пита за това ли трябваше международната общност да влезе в Ирак чрез коалицията, в която участва и България.

Въпрос: Какво отговаряте на онези, които говорят с носталгия за сигурността и спокойствието по времето на режима на Саддам?
Н. Младенов: Аз не познавам иракчани, които да говорят с носталгия за режима на Саддам! С носталгия за режима на Саддам могат да говорят само хора в Европа, които нямат представа за режима му. През 2006 г., когато аз отидох в Ирак и държавата беше раздирана от терористичните атаки на "Ал Кайда", все още се усещаше сянката на този режим. Тя се усещаше у всички иракчани - страхът от това да си кажеш мнението, страхът от това да заемеш позиция, неспособността да носиш отговорност, защото отговорността години наред е била изнасяна в ръцете на някой друг. Тук говоря и за спомена за едни от най-големите бруталности в човешката история - бомбардировките с химическо оръжие в Халабджа, които убиват 70 000 души за един ден. Целият град е буквално избит с химическо оръжие. (Ха-лабджа е кюрдски град в Североизточен Ирак, разположен близо до границата с Иран. На 16 март 1988 г. Халабджа става обект на нападение на иракската авиация с химическо оръжие, в резултат на което загиват хиляди мирни жители. Нападението е извършено в контекста на Иранско-иракската война и на операция Анфал, проведена от режима на Саддам Хюсеин срещу кюрдски бунтовници - бел. авт.) Мисля, че 20 ооо бяха иракчаните, чиито езици са отрязани от режима за това, че са говорели против Саддам. Можете ли да си представите мисълта, при която връщат застрелян роднина заедно с бележка, на която пише, че трябва да се платят разходите по разстрелването?! Това е такава форма на терор, каквато ние не можем дори и да си представим! Няма жив иракчанин, който да си спомня с каквато и да е носталгия за този режим.

Въпрос: Вие обаче говорите за свободата, а това е част от дебат, който непрекъснато се води в България - свобода или сигурност, вмешателство в личния живот на хората, стигащо понякога и до такива извращения, които описвате, за да се гарантира сигурността. Този дебат тече и сега в много европейски държави, но в България е особено болезнен - какви права да има полицията, да ни подслушват ли, да могат ли да получават данните за кореспонденцията ни в интернет?
Н. Младенов: Да, но ние можем да водим този дебат, защото имаме свобода. Ако нямахме свобода, нямаше да водим този дебат. Това, което сега се случва в целия район на Близкия изток, е, че постепенно хората преодоляват бариерата на страха от полицията и от режима. Веднъж я пречупиха в Тунис. Веднъж я преодоляха в Египет. Преодоляват я в Либия. Това е психологическият момент на освобождаването. Ако някой си помисли за Източна Европа, за падането на Берлинската стена, за
1989 г. - това е моментът, в който голям брой хора казват: "Нас вече не ни е страх!". Какво става после е отделен въпрос. Както страните от Централна и Източна Европа се развиха по различен начин след 1989, така вероятно ще стане и в Близкия Изток и Северна Африка.

Въпрос: Вас страх ли ви е, че в България Ви подслушват като превенция? Съгласен ли сте заради това, че сте министър, да бъдете подслушван?
Н. Младенов: Това е нещо, което трябва да се прави само в рамките на позволеното от закона. Но аз по принцип не мисля за това, защото - ако мисля - ще трябва да изпадна в параноя, както много хора в България. Но това е съвсем отделно от темата за Близкия изток.

Въпрос: Какво трябва да се промени според Вас в международното право, за да се преодоляват случаи като този в Либия, където светът първо наблюдаваше известно време как Кадафи избива собствените си граждани и се колебаеше какво да прави?
Н. Младенов: В този случай може да се направи аналогия и с примера, който сам дадохте за Халабджа през 1988 г. - тогава на международната общност не й минава май през ума да се намеси, за да спре Саддам да не избие 70 000. А сега първоначално не беше много наясно какво да направи с Кадафи.
Правото на защита на цивилното население беше изнесено като водещо основание и принцип на операцията, т.е. да се защити цивилното население на Бенгази от атаките на режима. Това е морално-правен принцип, но той трябва да се прилага много внимателно.

Въпрос: Трябва ли България да участва в Либия? Авантюра ли е военното участие там?
Н. Младенов: България може да участва в Либия само в рамките на операция на НАТО, която е базирана на ясен мандат от Съвета за сигурност, и със способности, каквито ние имаме и от каквито има нужда. В конкретния случай това означава да участваме във военноморската операция по налагането на ембаргото.

Въпрос: Но и премиерът, и Вие като че ли имахте някакви съмнения и резерви, изтъквайки какви хора има сред така наречените бунтовници в Бенгази и доколко те са демократичната алтернатива.
Н. Младенов: Аз мисля, че не е наша работа да коронясваме някой като представител на либийския народ или на който и да е друг народ. Това би било грешна политика в дългосрочна перспектива. Ние може да помогнем на населението на Либия, което е заплашено от атаките на Кадафи. Ние може да наложим санкции, както правим с резолюцията на Съвета за сигурност, да наложим зона, свободна от полети и т.н. Кой ще представлява либийския народ е въпрос, който либийският народ трябва сам да определи. Това може да стане със събиране на всички елементи от либийското общество, които да излъчат "събор". Той от своя страна да излъчи управление, което по някакъв начин да е преходно и представително за цялата държава. Останалото означава да вземем страната на едни срещу други племена.

Въпрос: Казусът в Либия обаче представя отново дилемата пред Запада между демокрацията, за която Вие говорите, и евтиния петрол. Според някои коментари петролът става по-скъп, когато тези страни са нестабилни и не са управлявани от диктатор, с който Западът си сътрудничи добре.
Н. Младенов: Тук според мен правите грешка, защото голямата дилема в момента е дали стабилността на едно такова общество може да се гарантира ефективно само от диктатор. Виждаме, че всъщност навсякъде в тези страни, където има диктатури, те падат. В Алжир от години има тежки проблеми,
а страната е един от най-основните доставчици на газ за Европа. В Либия виждаме до какво доведе тази нестабилност. Видяхме какво стана в Тунис, какво стана в Египет и т.н.

Въпрос: Да, но Западът си сътрудничеше с тези диктатори през всичките тези години....
Н. Младенов: Да, защото политиката на Запада до този момент реално беше базирана на презумпцията, че тези страни не могат да се управляват по друг начин освен със силната ръка на някой диктатор. Това беше основен фундамент на политиката - че диктаторът може да бъде просветен, напредничав, прозападен, да инвестира в образование. Същевременно може да е луд, може и да е точно обратното. И ако няма такава фигура на диктатура в определената държава, тогава "широките народни маси" ще излъчат управление, което задължително е ислямистко и задължително - антизападно.

Въпрос: Няма ли да е така?
Н. Младенов: Възможно е да е така, но е рано да бъдем сигурни. Това, което можем да кажем с висока степен на сигурност, е, че всички диктатори в средносрочна перспектива са нестабилни, защото те събират прекалено много власт в себе си, създават един полицейски апарат или армия, за да контролира ситуацията, и това не може да продължи вечно. Това, което стана в арабския свят в момента, са четири различни революции. Първата революция е срещу корупцията. Всички тези режими и неминуемо всички диктатори са дълбоко и фундаментално корумпирани. Това е революция срещу корупцията на управлението. Втората революция иска справедлива икономическа свобода. Тук е разликата с Източна Европа от 1989 г. - те не искат просто пазарна икономика, както ние едно време искахме частна собственост и пазарна икономика. Те искат справедливи икономически възможности. В Египет има изключително мощни частни компании, които са се развили през годините. Същевременно половината от жителите на страната - 40 милиона от общо 80 милиона души, живеят с под 2 долара на ден. Те нямат достъп до образование, нямат достатъчно храна и т.н. Т.е. второто искане е не просто за икономически възможности, а за справедливи икономически възможности. Третото искане е хората да участват в управлението на собствените си държави. Те искат демокрация. 60 % от населението е под 30 години. Младият човек е в интернет, пътува, гледа телевизия, знае чужди езици. Това поколение не е представено в нито един от тези режими, които управляват. Те искат нашето поколение да бъде част от управлението на страната. Това е третата революция. Четвъртата, която за мен е може би най-важната и която в Египет беше най-видимо изнесена като теза, е свързана с достойнството. На всички хора в арабския свят, особено на младите и образовани, им е омръзнало някой отвън да им казва : "Вие не можете да имате демокрация, защото сте араби и мюсюлмани!", "Вашата религия е враждебна и всички мюсюлмани са терористи!", "Вие трябва да бъдете изолирани, затворени и експлоатирани заради вашия петрол и не може да се управлявате като нас!". На мен лично това малко ми напомня на доста многознайковци, които в началото на 90-те години обясняваха, че славяните нямали демократични традиции, че пазарната икономика била калвинистко откритие и само протестантите можели да функционират в пазарна икономика, но православните християни не можели. Обясняваха, че нашата култура била различна, че нашият естествен магнит на развитие бил някъде другаде на изток, а не на запад. Говоря за всички тези глупости, които в нашия собствен контекст сме чували.

Въпрос: Тоест Вие смятате, че ще стане по-скоро като с Източна Европа - арабите ще успеят да направят демократични общества и не се страхувате от ислямистите?
Н. Младенов: Аз се страхувам от ислямистите, но смятам, че колкото повече ние отричаме правото на тези страни да се управляват с представителна демокрация, толкова повече засилваме възможността ислямистите да дойдат на власт. И ще стане като с Източна Европа - всяка страна ще се развие с различен темп и с различна динамика, която ще се определя от вътрешните процеси вече. Това, което става в Египет, по някакъв начин може да бъде модел, но ще бъде различно от това, което става в Либия, Тунис и т.н. Друг проблем на международното право са разтегливите разбирания за това коя държава може да бъде независима.

Въпрос: Защо Косово например се признава от различни държави, между тях е и България, а Кюрдистан и конкретно иракската част на Кюрдистан да не бъде призната за независима държава? Нещо повече - собствените лидери на тази област в момента в Ирак са докарани до положението да не говорят вече за независимост. Ако говорим за конкретния случай с Ирак, те много ясно си дават сметка, че техният икономически и политически интерес е в рамките на Ирак. Кюрдите все пак искат независимост. Ако не конкретно в иракската част, то в турската със сигурност.
Н. Младенов: Да не отваряме тази тема, защото тя е много голяма.

Въпрос: Кой е принципът, когато се решава коя държава ще е независима, както стана с Косово?
Н. Младенов: Принципът е .... на самоопределение. На самоопределение и признаване от повече от 50 % от Общото събрание на ООН. Доколко всяка област, всеки народ, всяка фамилия и всяко племе може да иска да обяви независимост, трябва да се гледа в рамките на някакъв исторически контекст, в който това се случва. Косово се случи в много специфичен исторически контекст. Косово имаше автономия в рамките на бивша Югославия, която беше отнета. Населението му беше преследвано на базата на етнически принцип и атакувано от армията на Милошевич от Сърбия. Тоест Косово вече нямаше как да живее заедно със Сърбия. Връзката до такава степен е прекъсната, че няма как. В Ирак положението с кюрдите е съвсем различно!

Въпрос: Могат ли българските фирми да се преборят за включване в проекти, свързани с възстановяването на Ирак, като надделеят над мощни западни корпорации или местната корупция?
Н. Младенов: Според мен с местната корупция ще им е по-сложно, отколкото с международните западни корпорации. Могат, но аз съм си задавал много често въпроса защо през последните години в България няма интерес към пазарите на тези страни.

Въпрос: Защо?
Н. Младенов: Моят личен извод е, че това не е понеже не ги познаваме или нямаме традиции и контакти там, а че по-скоро нивото на печалба в България през последните години беше толкова високо, че нямаше смисъл да ходиш да рискуваш за по-висока възвръщаемост някъде, където е опасно. При положение че този икономически балон вече се спука, сега за мен е моментът, в който ние трябва да се върнем на тези пазари. Има всички условия за това. Традиционно добро отношение към България и към българския народ. Освен това културно-исторически ние сме все пак близки до тази част на света и по-лесно ги разбираме, както и те нас. Достатъчно хора има в България, които познават района и знаят езика. Те имат нужда от неща, които ние произвеждаме - от електрически кабели до експерти по водни електроцентрали или пък земеделски стоки. Тоест има възможност, но предприемчивият дух малко трябва да се събуди.

Въпрос: Как може да стане това?
Н. Младенов: Чрез комбинация от целенасочена работа на държавата и български компании, които искат да навлязат на тези пазари. Има обаче и разбирането, че българските фирми не могат да се преборят с огромните международни корпорации, които стъпват на тези пазари. Ако не опитаме, със сигурност няма да се преборим. И то при положение че динамиката на държава като Ирак, която беше буквално съсипана през последните години, е толкова голяма, че тя в момента има нужда от всичко. Просто да седиш и да казваш "Да оставим големите да отидат и да правят пари там!" е много луксозно отношение към живота, което не знам кой бизнесмен може да си позволи.

Въпрос: Съгласен ли сте с гласовете, че външното министерство трябва да отговаря и за външноикономическите връзки и че това би било по-ефективно?
Н. Младенов: Смятам, че 30 % от външната политика на всяка страна е да защитава интереса на своите компании по света. И много ми се иска с промените в закона за дипломатическата служба, който готвим и в момента, да спрем да работим с термини, на които бюрокрацията е изтрила отдавна съдържанието. Нека да кажем ясно и категорично, че мисията и основната задача на българската външна политика е да защитава интересите на България, на нейните граждани и на нейните фирми.

Въпрос: И веднага отнякъде ще дойде възражението, че дипломати, работещи за определени фирми, влизат в корупционни отношения с тях.
Н. Младенов: Разглеждайте го както искате, но ако ние живеем в някакъв сегментиран свят, в който лявата ръка не знае какво прави дясната, по-добре е да се занимаваме с нещо друго. В крайна сметка държавата е там, за да създава възможности, да открива перспективи, чрез които нейните собствени производители и търговци да минат. Иначе какъв е смисълът?!

Въпрос: Последното бедствие в Япония, а преди това и хуманитарната криза в Либия, постави въпроса за това какво трябва да правят и какво не българските дипломати. Вие как мислите, че трябва да се уредят правата и задълженията на дипломатите към българските граждани? От една страна, те се разбират от българското общество като безкрайно задължение във всеки един момент, в който нещо, някъде, някому се случи, българският дипломат да е на разположение, а като че ли на другия полюс са много от българските дипломати, които пък смятат, че няма какво да се занимават с частните въпроси на някакви закъсали хора.
Н. Младенов: По принцип съм привърженик на идеята, че ние трябва да се отнасяме към всички въпроси, свързани с ежедневното управление на държавата, от гледна точка на здравия разум и на това кое е практично, кое е възможно. За съжаление обаче в България имаме прекалено легалистична култура и ако не го пише в закона, все едно го няма и не съществува. Друг е въпросът какво правим, когато го пише в закона. Затова, казал съм го няколко пъти вече, през втората половина на тази година ние ще изработим законопроект, който да регламентира ясно на какво българските граждани зад граница могат да разчитат в представителствата на българската държава. Трябва да е ясно каква защита могат да очакват в случай на бедствие. Не трябва да имаме ситуации, в които при една евакуация да се разправяме дали можеш да качиш цялата покъщнина, или не можеш. Трябва да е ясно кога можеш да разчиташ на подкрепа от държавата и кога не, когато отидеш и потърсиш такава подкрепа от държавата, какъв стандарт на обслужване трябва да получиш, какви са все пак правата на човека, който седи от другата страна на гишето. Много случаи нашумяха за това как държавата праща самолет за някой болен и лично премиерът се ангажира с това, което по света е решено със застраховане на тези хора, тоест., който очаква да му се изпрати самолет, би трябвало преди това да е помислил, че ще се разболее, и да си е платил застраховката.

Въпрос: Да, но ние нямаме културата на такъв тип отношения към нещата.
Това значи ли, че сте съгласен тогава с тези решения, когато - особено за по-известни хора, които явно не са се застраховали - се пращаха такива самолети? Това не работи за създаване на такава култура, защото всеки българин си мисли: "Аз, ако закъсам, и на мен ще пратят."
Н. Младенов: В ситуацията, в която липсва законово регламентиране какво можеш да очакваш и какво не, по-добре е да помогнеш на един човек, когато ти е възможно. Но все пак за мен ледът е много тънък. Затова трябва да има ясен регламент. В Либия сега ние направихме всичко възможно хората да се евакуират. Някои хора не се евакуираха. В едно телевизионно предаване журналист ме попита: "Кой ще носи отговорност за тези, които остават там?" За мен отговорът е ясен - те си носят отговорност, след като са избрали да останат.

Въпрос: Трябва ли България да приеме бежанци, ако от арабския свят тръгнат вълни?
Н. Младенов: Така и не можах да разбера този въпрос, когато го задаваха много журналисти. Какво значи трябва ли България да приема бежанци?!

Въпрос: Има случаи в историята по времето на кабинета на Иван Костов, когато България декларативно отказа да приема бежанци. Това поражда въпроса каква ще бъде политиката на България и сега?
Н. Младенов: Това са две съвсем различни неща. Когато чужденец поиска политическо убежище, има ясни международни правила дали България може и трябва да му го даде. Но това, което виждаме по телевизията и което е подтекстът на въпроса ви - огромните тълпи, които изведнъж се появяват отнякъде, се случва в кризисни ситуации и обикновено ангажиментът трябва да бъде тези хора да се върнат в страната, от която идват. Така е обикновено, защото случаите са много различни.

Въпрос: И това е случаят с Либия?
Н. Младенов: В България няма пряка заплаха от бежанска вълна от Либия! Просто географски е малко сложно. Въпросът е какво означава за нас политически това, което се случва в Близкия Изток? За да се предпазваме от такива вълни, логиката на нашата политика трябва да бъде следната: проблемите се решават най-близо до източника на проблемите. Хората, които трябва да напуснат някаква зона на въоръжени действия, трябва да останат колкото се може по-близо до мястото, от където са напуснали, за да могат впоследствие да се върнат. Когато България отказа през 1999 г. да приеме бежанци от Косово, България не отказа да помогне. Тя финансира лагер в Македония - хвърли пари и средства, за да го изгради. По същата логика тези, които бягат от конфликта, трябва да бъдат близко до района и това ще е толкова по-добре за тях.

Въпрос: Казусът с ядрената централа в Япония поставя ли под съмнение ядрената енергетика за Вас?
Н. Младенов: Не. Категорично. Но при всички случаи резултатът от трагедията във Фукушима ще е по-високи стандарти за всички настоящи и бъдещи ядрени централи в Европа

Въпрос: Трябва ли България да построи АЕЦ "Белене"?
Н. Младенов: Аз не съм против нови ядрени мощности, ако от тях има нужда. Отделен е въпросът каква да бъде технологията - ние трябва да строим централи, които отговарят само на най-високите критерии за сигурност. Дали да е АЕЦ "Белене", или да са още реактори в Козлодуй - това са по-скоро технически въпроси.

Въпрос: А имате ли по-категорично мнение за това дали трябва да се строи АЕЦ "Белене", или да се сложат нови реактори в АЕЦ "Козлодуй", както и дали технологията трябва да бъде руска, или трябва да се търси западна?
Н. Младенов: Трябва да са ясни какви са алтернативите. Ние без ядрена енергетика не можем. Но и не можем да си позволим да правим какъвто и да е компромис със сигурността на собствените си ядрени мощности, както и да не сме наясно с дългосрочните последствия от решенията, които взимаме.

Въпрос: Впрочем атомните централи са част от решението на глобалното затопляне. Вие вярвате ли в него, или споделяте другата теза - тази на чешкия президент, който казва, че това е една манипулация с цел да се "пробутват" такива проекти, които са уж съхраняващи природата.
Н. Младенов: Малко ми е екстремен чешкият президент в това отношение, но в крайна сметка не виждам нищо лошо в това да правим нещата така, че да запазим природата без значение дали приемаме или не глобалното затопляне като факт. Мисля, че всички виждаме на какво е способно човечеството по отношение на природата, в която живеем.

Въпрос: Трябва ли тези, които са служили на Саддам, да могат да работят за демокрацията сега?
Н. Младенов: Тези, които не са участвали в репресивния апарат, да.

Въпрос: Въпросът е същият както за онези, които са служили на комунистическия режим, на Държавна сигурност (ДС).
Н. Младенов: Да.

Въпрос: Могат ли да бъдат представители на демократична България?
Н. Младенов: Тези, които са били част от ДС преди 1989 г., не могат и не трябва да бъдат представители на съвременна България.

Въпрос: Има ли нещо вярно в подмятанията, които атакуват Вашето лично морално право да поставяте този въпрос? Из интернет четох много реплики за това от какво семейство сте били, че собственият Ви произход не бил позволявал да поставяте този въпрос.
Н. Младенов: Това е възможно най-комунистическото и сталинистко отношение към проблема. Човек сам решава за себе си какъв избор прави.

Въпрос: Имахте ли спорове със семейството?
Н. Младенов: Абсолютно никога на тази тема!

Въпрос: 3Кое е вярно и кое не от това, което се изписва по вестниците, когато Ви атакуват лично?
Н. Младенов: Толкова много глупости се пишат, че аз вече не знам кои точно имате предвид.

Въпрос: Че сте син на дипломат от кариерата е вярно. Четох обаче, че сте син и внук на активни борци.
Н. Младенов: Нито е вярно, нито има значение. Няма да използвам такива аргументи срещу моите опоненти, каквито те се опитват да използват срещу мен, защото това, което те правят, е най-елементарната форма на комунистическа пропаганда.

Въпрос: Тогава по-глобалният въпрос — трябва ли промяна в конституционния ред за изпращане на посланици, за да не се стига до блокиране като в този случай, в който външният министър и правителството имат една ясна теза за принципа, по който трябва да се изпращат, а президентът -друга?

Н. Младенов: Отговорността за външната политика на страната е в ръцете на правителството, което е избрано с мандат от Народното събрание. Тази логика трябва да е ясна на всички. Президентът е представителна институция. За съжаление нашата конституция е писана в първите години на прехода, в един момент ще трябва да бъде актуализирана. Един от уроците за всички страни от Близкия изток, които сега тръгват по пътя на прехода от наша гледна точка, трябва да бъде: "Не бързайте да пишете конституцията си в първите дни на прехода, защото ще фиксирате в нея неща, които ще ви изглеждат логични, а в перспектива ще се окаже, че не са точно такива!

Въпрос: Това означава ли, че според Вас президентът трябва чисто формално да подписва указите за посланици?
Н. Младенов: Мисля, че в една парламентарна република парламентът е този, който управлява от името на народа чрез правителството.

Въпрос: Другият още по-голям въпрос от този кой да представлява България е всъщност за посоките, в които да бъде представлявана. Къде трябва да има посолства и къде не? Как България трябва да направи картата на своите представителства?
Н. Младенов: Тази карта трябва да бъде на три нива. Първо, това са стратегически важни за нас държави и организации, в които членуваме. Второ, това са държави, с които поддържаме сериозни политически и икономически отношения или в които имаме някакъв специален интерес, свързан с нашата сигурност, икономика, или има големи български общности например. На трето място трябва да са всички останали държави. Трябва да бъдем гъвкави в представителството си, тоест трябва малко по-разчупено да погледнем на нещата. Можем да разгледаме възможностите за това да имаме комбинирани посолства с други държави, да имаме наши дипломати в посолствата на други държави или техни дипломати в наши.

Въпрос: Това очертава ли се някъде да стане?
Н.Младенов:  Да.

Въпрос: Къде например?
Н. Младенов: Като се очертае по-конкретно, ще кажа.

Въпрос: Кои търсим като партньори - големи западни държави или по-скоро съседи, с които сме на един хал?
Н. Младенов: И двете са възможни. България осъществява консулското представителство на Черна гора в някои държави. Сега ще разширим този списък от 5 на 15 държави.

Въпрос: Черна гора плаща ли ни нещо? Какъв е принципът?
Н. Младенов: Принципът е, че парите от визите остават при нас. Просто са ни дали правото да издаваме визи.

Въпрос: Какъв е проблемът според Вас с приемането на България в Шенген? Това технически проблем ли е, или става дума за исторически подозрения на Запада към България, при които - дори когато са изпълнени някакви технически изисквания — продължават да съществуват пречки?
Н. Младенов: Проблемите са три. Първият е доверието към България на базата на това, че все пак ние така си положихме нещата, че влязохме в Европейския съюз с този механизъм на наблюдение, защото правителството тогава не беше способно да се справи с проблемите на корупцията и престъпността. Нека го перифразирам по-точно: проблемът с доверието е, че ние полагаме усилия, когато трябва да постигнем една цел, и в момента, в който я постигнем, се отпускаме. Пример за това е усилието за влизане в Европейския съюз, мобилизацията за подготовката за влизането в него и отпускането, което последва след януари 2007 г. Вторият проблем е политическият дебат в Европа, в страни като Франция, Германия, проблемите, които има Гърция, и т.н. Това е политическият контекст. На трето място е нарастващото недоволство вътре в рамките на страните, които са част от Шенген, с начина, по който самата шенгенска система функционира, и желанието на някои страни вътре в Шенген да променят системата. 

Въпрос: Ако сложим акцента върху първата причина, защо според Вас България не успя да подреди съдебната си система така, че да бъде приемлива за западните разбирания и което е още по-важно - да бъде уважавана от самите българи?

Н. Младенов: Защото всички усилия доскоро се базираха на това да се представим
добре пред "чужденците", пред Европейския съюз. Ако акцентът беше поставен върху това да видим какво трябва да направим, за да може хората вътре в България да имат доверие на собствената си съдебна система, че тя раздава правосъдие, че прокуратурата работи бързо и не е подкупна, че следствието е ефективно и т.н. -решавайки тези проблеми в рамките на нашата държава, ние щяхме да сме убедили и Европа. Няма как Брюксел да има доверие на нещо, на което българският гражданин няма.

Въпрос: Част от тази грешка не беше ли и на десницата?
Н. Младенов: Категорично да.

Въпрос: А Вие защо напуснахте СДС? Защо напуснахте старата десница? Кои грешки и недостатъци Ви мотивираха най-силно да си тръгнете?
Н. Младенов: Президентските избори през 2006 г. Неспособността на десницата да защити ясно кандидата си и да има кандидат, който да е обединяващ.

Въпрос: Тоест Вие не харесахте и кандидата?
Н. Младенов: Аз харесвам проф. Беронов. Той е един прекрасен човек. Но не смятам, че той трябваше да бъде кандидатът.

Въпрос: И фактът е, че тогава в десницата президентските избори се разглеждаха като разчистване на сметки между две различни партии в дясно. Това беше много крайно решение да си тръгнете. Президентските избори явно са били поводът. Коя беше причината?
Н. Младенов: Това не е поводът. Това е доста дълъг спор вътре в рамките на СДС.

Въпрос: Накъде се виждате след поста външен министър? Ще останете ли в българската политика, или предпочитате да работите в международна организация?
Н. Младенов: Постът ми е временен и първото, което имам да свърша, е да си свърша работата на него. Това значи да давам по-малко интервюта, защото вече закъснявам за две срещи.

Въпрос: Не ми казахте в началото защо харесвате Лорънс Арабски? Нали това е любимият Ви герой?
Н. Младенов: Да, това е един от любимите ми герои.

Въпрос: Кое в неговата история Ви харесва или кое негово качество?
Н. Младенов: Сериозният отговор е способността му да проникне в дълбокото, да осъзнае арабската култура, както и да направи една от най-брилянтните военни операции от гледна точка на съпротивата.

Въпрос: Тоест способността да разбереш другите до степен, до която да станеш част от тях?
Н. Младенов: Да, както и брилянтното му военно командване и мислене.

Въпрос: А несериозният отговор какъв е?
Н. Младенов: Един цитат от филма "Лорънс Арабски" (Филмът "Лорънс Арабски" е британски и е заснет през 1962 г. Лентата е спечелила 7 награди "Оскар"- за най-добър филм, режисура, операторско майсторство, монтаж, музика, сценография и звук, а номинациите са били общо ю. Режисьор е Дейвид Лийн. Американският филмов институт обявява "Лорънс Арабски" за един от петте най-велики филми за всички времена - бел. авт.) В него един генерал му казва: "Лорънс, аз не мога да разбера ти дали си глупав и малоумен, или си наивен", а Лорънс му отговаря: "И аз имам същия проблем, сър!".