Кипър
Последна актуализация 23 Август 2023Дипломатически представителства
Индекс на риска
Ниво 3: Повишено ниво на риск (препоръка да не се пътува в определени райони на страната освен при необходимост)
3
Моля изберете вида на вашия паспорт
Република Кипър
Посолство на Република България в Република Кипър
Адрес: 13, Konstantinou Paleologou, 2406, Engomi, Nicosia
Телефон: +357 22 67 27 40; +357 22 67 24 86
Факс: +357 22 67 65 98
Дежурни телефони от 14.00 ч. до 08.00 ч: 00 357 97 77 79 45
Консулска служба
Приемно време на Консулската служба за граждани:
Всеки работен ден, от Понеделник до Петък – от 08:30 до 13:30 часа, с изключение на Сряда – от 12:00 до 17:00 часа.
E-mail: [email protected] ; [email protected]
Website: www.mfa.bg/embassies/cyprus
Български почетен консул в страната
Вакис Лоизу (Vakis Loizou)
11, Limesos Ave., Louis Group, 2112 Nicosia
Tel.: (+357) 22 588 320
Mobile: (+357) 99 664 782
Fax: (+357) 22 589 080
Email: [email protected]
Посолство на Република Кипър в България
Адрес: 1164 София, ул. „Плачковица” 1A и бул. „Дж. Баучър” ап. 1
Телефон: +359 2 961 7730; +359 2 961 7731
Факс: +359 2 862 9470
Работно време: 08.00 - 15.30 ч.
E-mail: [email protected]
Обща информация
Ниво на сигурност:
Нивото на престъпността в Кипър е сравнително ниско. По-голямата част от извършваните престъпления са кражби, обири, грабежи и други престъпления против собствеността.
Престъпленията срещу туристи не са често срещани, но се регистрирани редица случаи на кражби от оставени на видно място лични вещи в МПС, както и на оставени без надзор ценности на плажната ивица. Желателно е документите за самоличност да се съхраняват винаги отделно от парите и други ценности, тъй като в случай на кражба на личните документи, завръщането на българските граждани в Р. България би могло да бъде забавено или затруднено, поради необходимостта да им бъде издаден временен паспорт.
Кипърският наказателен кодекс предвижда строги наказания за вноса, притежанието и разпространението на наркотици, които включват дълги затворнически присъди и големи глоби.
Макар че вероятността чужд турист да стане жертва на престъпление в Р. Кипър не е голяма, всеки чужд гражданин, който пребивава в страната, следва да спазва основните правила за лична безопасност, вкл. като проявява необходимата бдителност и се информира възможно най-пълно за обстановката в мястото, където ще пребивава.
В случай че пребиваващ в Р. Кипър български гражданин се озове в ситуация, която представлява непосредствена опасност за живота и здравето му, би могъл да се обърне за неотложна помощ към кипърските власти, като се обади на телефон 112.
Здравеопазване:
В Кипър може да използвате своята европейска здравноосигурителна карта.
Тя дава възможност за ползване на правото на медицинска помощ, което имат всички граждани на Република България с непрекъснати здравноосигурителни права в страните от Европейския съюз, Европейската икономическа зона и Швейцария.
Информация за правата, които предоставя ЕЗОК, страните за които е валидна, както и реда за нейното издаване, може да бъде получена ТУК.
Българските граждани, които възнамеряват да посетят Р. Кипър като туристи, въпреки че не разполагат с европейска здравноосигурителна карта, следва да се сдобият с т.н. „медицинска застраховка“ или здравна застраховка за пътуване в чужбина, тъй като може да им се наложи да заплатят големи средства за медицинско обслужване, в случай, че бъдат приети за лечение в медицинско заведение в Р. Кипър.
Българските граждани, които възнамеряват да пребивават в Р. Кипър повече от 90 дни и/или да започнат работа, са длъжни да разполагат с европейска здравноосигурителна карта.
Особености на местното законодателството:
Република Кипър е пълноправен член на ЕС, но страната все още е разделена, като самопровъзгласилата се т.н. „Севернокипърска турска република–СКТР“ се счита за окупирана територия и не е призната от Република Кипър и от българското правителство. Българските и други чуждестранни граждани, които влизат в Р. Кипър през територията на СКТР, се считат от властите на Република Кипър за влезли през незаконен и нелегитимен ГКПП. Възможно е българските и други чуждестранни граждани, които са влезли първоначално на територията на СКТР, да не бъдат допуснати на територията на Република Кипър или да бъдат допуснати в Република Кипър, след като бъдат глобени за незаконно влизане.
Властите в СКТР не предоставят информация на българските власти и българското посолство в Република Кипър относно арестувани или бедстващи в СКТР български граждани. Дори ако посолството научи за арестуван или бедстващ български гражданин в СКТР, властите на СКТР няма да предоставят на посолството информация за местонахождението и състоянието на българския гражданин и посолството няма да е в състояние да осигури адекватна консулска защита на арестувани или бедстващи български граждани. Българските граждани, които влизат в СКТР, са по-уязвими и изложени на по-голям риск, затова посолството препоръчва на българските граждани да се въздържат от посещения в СКТР.
Република Кипър не признава документи, издадени от администрацията на т.нар. „СКТР”. Закупуването и придобиването на недвижима собственост в СКТР се счита за незаконно и придобитите документи за собственост от страна на чуждите граждани ще бъдат конфискувани при техни посещения в контролираните от Република Кипър територии, а закупилите недвижима собственост чужди граждани ще бъдат разпитвани и призовавани да се явят в съда.
Митнически изисквания:
Митнически изисквания за Р. Кипър можете да изтеглите от ТУК.
Българските граждани, които преминават от територията на т.н. СКТР в Република Кипър, следва да имат предвид, че митническите власти на Р. Кипър осъществяват стриктен контрол за стоки и артикули, закупени в СКТР, включително за алкохол, цигари и пиратски маркови продукти. Полицията или митническите органи на Република Кипър могат да конфискуват подобни стоки и артикули или да наложат глоби за пренасяно над разрешения лимит количество.
Р. Кипър и СКТР прилагат карантинни правила за храните, т.е. забрана за износ и внос на определени категории храни.
Движенията по пътищата:
Водачите на МПС и пешеходците следва да имат предвид, че шофирането в Р. Кипър е в лявото пътно платно.
Българските граждани, които посещават Р. Кипър като туристи, могат да използват българските си свидетелства за управление на МПС.
Продължително и постоянно пребиваващите в Р. Кипър български граждани могат да използват българските си свидетелства за управление на МПС за период до 6 месеца, след което са длъжни да заменят тези свидетелства с кипърски шофьорски книжки. Следва да се има предвид, че българските свидетелства за управление на МПС могат да бъдат подновявани единствено в Р. България и че това не е възможно да бъде направено в консулската служба на посолството на Р. България в Никозия.
Водачът на МПС в Р. Кипър може да бъде глобен, ако шофира без предпазен колан или кара мотоциклет без предпазна каска. Големи глоби се налагат, ако водачът на МПС използва мобилен телефон или е под въздействието на алкохол по време на шофиране. Преди да наеме превозно средство е препоръчително водачът на МПС да провери дали то е напълно годно за движение и дали има подходящо застрахователно покритие и оборудване за безопасност.
Подробна информация за налаганите в Кипър глоби и наказания за неспазване на Закона за движението по пътищата в страната можете да намерите ТУК.
През летните месеци в Кипър често възникват горски пожари поради сухото и горещо време. Горските пожари са изключително опасни и непредвидими. Посещаващите Р. Кипър български граждани следва да са особено внимателни, когато посещават или шофират през гористи местности. Огън е разрешено да се пали само на определените за тази цел места. При пожар, следва да се сигнализира незабавно на телефон 112 или 1407. Горските пожари могат да причинят временни прекъсвания на пътуването в някои райони.
Българските граждани, които посещават Р. Кипър, следва да избягват да правят снимки в близост до военни обекти и до други потенциално чувствителни зони и учреждения.
Местна валута:
Евро (EUR)
Документи за пътуване и визов режим
Валидни българска лична карта, паспорт или временен паспорт.
Всички български граждани, снабдени с валиден паспорт или лична карта могат да влизат, да преминават транзитно и да пребивават в Р Кипър безвизово за срок до 90 дни без да се регистрират при пристигане.
Българските граждани, които възнамеряват да пребивават в страната повече от 90 дни и/или да започнат работа, са длъжни да:
- подадат молба за регистрация /Alien Registration Certificate/ в рамките на осем (8) дни от пристигането си в съответните регионални звена на Имиграционната служба;
- кандидатстват за разрешение за пребиваване /Residence Permit/, като заявлението трябва да бъде подадено преди изтичането на 3-месечния период от подаването на молбата за гражданска регистрация; посоченото разрешение за пребиваване се издава в срок от шест месеца, считано от датата на кандидатстване и подаване на необходимите документи от заявителя (необходими документи - валиден паспорт или лична карта, 2 снимки, такса в размер на € 8.54);
Забележка: ако се подават документи за член-семейство, апликантът следва да представи легализирано и преведено на гръцки или английски език удостоверение за сключен брак, акт за раждане на деца, документи за самоличност.
- кандидатстват за социално осигурителен номер за работа в Кипър (ако бъдат наемани на работа или се самоосигуряват).
В случай на неизпълнение на посочените изисквания на лицата се налага административна санкция - глоба в размер на 2 562.90 евро.
Българските граждани, които са пребиваващи на територията на т.нар. „Северно-кипърска турска република”, се обслужват единствено в Посолството на Република България в Никозия.
Посолството не препоръчва пътуване на българските граждани през територията на т.нар. „Северно-кипърска турска република”!
Консулски услуги
Български лични документи:
Консулската служба при посолството в Никозия има техническата възможност за снемане на биометрични данни. Приемат се документи единствено за паспорт, лична карта и временен паспорт.
Легализации и заверки:
България и Кипър са страни по Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични документи от 1961 г., поради което документи/актове , съставени във всяка една от двете държави, следва да носят печат "апостил" на съответното министерство на външните работи.