Разговор с Николай Младенов Нова телевизия,

Водещ: Преди около половин година комисията по досиетата публикува списък с агентите на Държавна сигурност, които в момента работят като наши дипломати зад граница. Числата стреснаха част от българските политици. Оказа се, че 33-ма от действащите ни посланици са такива, работили са за службите на Държавна сигурност, и около 40 процента от абсолютно всички наши дипломати зад граница са работили за Държавна сигурност. Това доведе в известна степен до скандал между институциите. Министерството на външните работи в лицето на министър Николай Младенов заяви, че ще бъде направено всичко възможно за отзоваването на въпросните посланици до миналата седмица, когато на заседание на Министерския съвет беше приет новият закон за дипломатическата служба, който до известна степен решава този проблем. Добро утро. Николай Младенов: Добро утро.
Водещ: Така ли е и как?
Н. Младенов: Така е, решава го оттук нататък, защото в проекта за промени на закона за дипломатическата служба това, което предлагаме на Народното събрание, е да се въведе текст, който да не позволява хора, свързани със службите на Държавна сигурност, да заемат онези постове, които според закона за досиетата в дипломатическата служба са обявени за публични, а именно посланиците, генералните консули и т.н. Това не означава, че тези хора ще бъдат уволнявани или , просто те трябва да бъдат назначени на други позиции в рамките на министерството, но не на тези. Както вие сам казахте в началото, данните бяха съкрушителни за една държава, която е членка на Европейския съюз и на НАТО, и която смята, че преди 20 години се е разделила с този период от своята история.
Водещ: Сега докъде стигнахте с отзоваването на въпросните посланици, от 33-ма колко останаха?
Н. Младенов: Преди няколко месеца Министерски съвет прие, мисля, че декември беше, решение, с което поиска отзоваването на тези посланици, които бяха в списъка.
Водещ: Тогава обаче от "Дондуков" 2 Ви казаха, че това не е много подходящо да се случва.
Н. Младенов: След което Народното събрание през януари гласува, с две трети мнозинство, същото решение. За съжаление, виждането на президента беше различно и това не се случи до този момент. Сега съм принуден да потърся начини, по които проблемът да бъде решен законодателно и да бъде решен по начин, по който оттук нататък сянката на това съмнение да не пада върху България.
Водещ: И дългосрочно.
Н. Младенов: И окончателно.
Водещ: От 33-ма колко останаха?
Н. Младенов: Всички, които. не са с изтекли мандати и няма на тяхно място назначени нови, продължават да бъдат посланици на Република България, някои от тях обаче са в София в момента.
Водещ: Добре. Какво се случва с тези, които бяха отзовани, в момента те къде работят?
Н. Младенов: Те не са отзовани, това искам да уточня. Те не са отзовани по смисъла на отзоваването в . . .
Водещ: А как?
Н. Младенов: . . . в дипломатическата практика, а са в командировка в столицата в момента. Тоест, те са в България, но без да е прекъснат техният мандат като посланици на Република България.
Водещ: Ясно, разбрах ви.
Н. Младенов: Но искам всички да разберем, че в ситуацията, в която има ясно виждане на правителството, в която има ясно становище на Народното събрание и политическа воля, която е не само изразена от парламента, но и подкрепена от едно огромно мнозинство в българското общество, недействието би означавало, че всъщност не сме държава.
Водещ: Но те, пак да се върнем на тях, те не са отзовани формално.
Н. Младенов: Да.
Водещ: А на практика са.
Н. Младенов: Някои от тях са в София, да.
Водещ: След като не представляват вече държавата ни в съответните мисии.
Н. Младенов: Ами, аз мисля, че и в декларацията, която прие Народното събрание, се отправя един призив към всички хора, които са в този списък, да си подадат оставките, след като волята на правителството е ясна и категорична, че то им няма доверие.
Водещ: Толкова ли са лоши тези хора?
Н. Младенов: Не, не, аз не искам да ги. . .
Водещ: Не са лоши.
Н. Младенов: . . . преценявам дали са лоши или добри, но аз съм министър на външните работи на държава, и когато в държавата се публикуват данни, които са публично достъпни, всеки може да отиде на интернет сайта и да прочете досиетата на много от тези хора. И ще стане ясно, че 40 процента от хората, които през последните 20 години на демократични промени, реформи и т.н., са ни представлявали, са били част от системата на Държавна сигурност. . .
Водещ: Може би са вършили добре работата. Беше преди време вашият предшественик Соломон Паси тук, на гости в предаването, и каза, че в крайна сметка тези посланици, макар че е теза и на президента това, че тези посланици ни вкараха в Европейския съюз. Помогнаха, работиха за приемането на нашата държава в Европейския съюз - лошите посланици от Държавна сигурност.
Н. Младенов: България не влезе в Европейския съюз благодарение на Държавна сигурност. България влезе  в Европейския съюз с механизъм за наблюдение на правосъдната ни система, с нереформирана правосъдна система, с проблеми с корупцията и организираната престъпност. Знаете ли защо? Знаете ли защо?
Водещ: А бихте ли казали, че тя влезе в Европейския съюз въпреки 33-мата? Да, завършете. . .
Н. Младенов: Защото усилието на десетки, да не кажа хиляди хора в българската държавна администрация да приведат законодателството ни в съответствие с изискванията на Европейския съюз, да водят преговорите в различни области, в 30 области са водени преговорите, това не са дипломати. Това са хора от цялата страна, от цялата ни администрация. На 1 януари 2007 г., когато влязохме в Европейския съюз, правителството на тройната коалиция се съгласи България да влезе с механизъм за наблюдение на съдебната система. Защо? Защото не си беше свършило работата и в голяма степен това е един грях, който години наред ще тегне върху всички тези, които в годините на подготовката на присъединяването ни към Европейския съюз смятаха, че за да станеш част от Европейския съюз, е достатъчно да отговаряш на критериите на хартия. Сега виждаме резултатите от това. Видяхме ги, когато спряха фондовете от Европейския съюз, видяхме ги с механизма за наблюдение, видяхме ги с недоверието, което партньорите ни имат върху начина, по който функционира българското правосъдие. И когато отгоре върху всичко това, като черешката на тортата, излезе и че 40 процента от дипломатите ни са били свързани с Държавна сигурност, прощавайте, не е уважение към собственото ти общество, към собствената ти държава, ако приемеш това за нормално. В крайна сметка за 20 години. . .
Водещ: ... знаете, че ще има много сериозни спорове в парламента срещу този закон. Вече предупредиха за това от опозицията, от БСП.
Н. Младенов: Ами, който застане срещу този закон, застава в защита на системата на Държавна сигурност, на едни зависимости, едни обвързаности от миналото, които отдавна, отдавна нямат място в българското общество.
Водещ: Лустрационен ли е законът?
Н. Младенов: Знаете ли защо? Защото най-неприятното може би е като видиш обвързаностите, които излизат, не толкова дори имената на хората, това няма значение.
Водещ: Дайте един пример.
Н. Младенов: Ами, хора, които. . .
Водещ: Дайте пример с някой посланик за такава обвързаност.
Н. Младенов: Не искам да давам конкретни имена, защото всеки може да намери. . .
Водещ: Не, за да ви разбера наистина, защото това, което. . .
Н. Младенов: Сега ще ви обясня. Всеки може да види тези документи, те са достъпни, в комисията по досиетата. Мисля, че някъде видях и даже, че он-лайн ги има. Когато видиш зависимостите, а зависимостите излизат от това кой кого е вербувал. Когато един човек е вербувал 7-8 други, пък после част от тези, които са го вербували, са го насърчили в кариерата, помогнали са му да се развие, 20 години по-късно, говорим за 20 години по-късно, в които цяло поколение български дипломати, млади, амбициозни, желаещи да се развиват, не са успели да го направят, точно защото една група заради тези зависимости, това тайно общество, ако искате така да го наречем, е промотирало себе си. Това ли е.ли е лицето на България пред света? Лицето на България пред света не са хора, върху които тегне сянката на това минало. Лицето на България пред света са всички хора, които в момента са активни в нашето общество.
Водещ: А има ли по-добри млади хора, които да дойдат на тяхно място?
Н. Младенов: Пълно е с такива, пълно е.
Водещ: И си стоят, защото Държавна сигурност им пречи и заради всичките зависимости, които говорим?
Н. Младенов: И си стоят, и не израстват в кариерата, и се забавя тяхното развитие. Много от тях и са напуснали системата. Аз познавам такива, още преди да дойда в министерството.
Водещ: Въпросът е обаче как става тази смяна на поколенията? Дали със забрана на едни хора да заемат определени длъжности, което е определено като лустрация от Вашите опоненти. . .
Н. Младенов: Не е лустрация. Нека да го определя който както си иска, това не е лустрация.
Водещ: А какво е, ако не е? Лустрация, думичката какво означава?
Н. Младенов: Лустрация означава да забраниш на някого да работи. На никого не забранява този закон да работи. Нека и моите опоненти да не плашат обществото с измислени теми. Българското общество веднъж завинаги трябва да се раздели с това. Не го направи преди 20 години.
Водещ: Вече Конституционният съд се произнесе. Знаете, с председателите, в смисъл депутатите никой не им забранява да работят като депутати. . .
Н. Младенов: Аз ви предлагам така да направим. Нека законът да бъде приет от Народното събрание, живот и здраве. Който каквото има да го каже в дебата, нека да не спекулираме какво би станало, но аз няма да позволя, докато съм министър на външните работи на тази страни и докато българското правителство, избрано по волята на българските избиратели да реформира страната ни, да я вкара в 21-и век, прави всичко възможно това да се случи. Обидно ми е да виждам как една политическа партия в лицето на Българската социалистическа партия, която има и своите избиратели, има своите хора, се превръща в защитник на Държавна сигурност.
Водещ: Въпросът е да не е куха тази инициатива. Да не стане така, че този закон да го бутне Конституционният съд след няколко месеца и всичко да. . .
Н. Младенов: Ами, ако няма. . .
Водещ: . . . и всичко да приключи.
Н. Младенов: Ако никой не опита, няма да бъде никога ясно. Но аз едно ви гарантирам, може да поискате след шест месеца пак да се видим в това студио, живот и здраве, едно ви гарантирам - оттук нататък български посланици, генерални консули, няма да представляват страната ни, ако са били свързани със. . .
Водещ: От кога нататък?
Н. Младенов: . . . системата на Държавна сигурност. Докато свърши моят мандат този проблем ще бъде решен. До края на тази година те ще бъдат . . .
Водещ: Кога ще бъдат изтеглени абсолютно всички?
Н. Младенов: В края на тази година, началото на следващата година най-късно, всичко ще приключи и ще приключи веднъж завинаги. Няма да има чудене. Защото на мен лично като човек, който живее в България, ми омръзна всяка година да виждам, за последните 20 години, реформи, които започват, тръгват, стигат до някъде, после се връщат и се обръщат назад. Този път няма да се размине.
Водещ: Да направим. . .
Н. Младенов: Въпросът ще бъде приключен.
Водещ: Да направим преход от темата с посланиците от Държавна сигурност и това, което четем напоследък в "Уикилийкс". Да ви попитам така - от наши посланици зад граница Вие получавали ли сте подобни грами и подобни. . .
Н. Младенов: Не.
Водещ: Не. Н. Младенов: Не.
Водещ: Нашите посланици не работят така.
Н. Младенов: Не, нашата култура на писане е по-различна от американската.
Водещ: Каква е нашата? Например дават ли Ви, това, което ми направи много силно впечатление от Джон Байърли, дават ли Ви психопрофил, на колегата Ви външен министър, с когото предстои да се срещнете, дали харесва, дали има слабост към жените например. . .
Н. Младенов: Да, разбира се, има такива. . .
Водещ: . . . дали егото му е. . .
Н. Младенов: . . . психопрофили, или както искате ги наречете, на хората, с които се виждаме. Но начинът, по който се пишат грами, в Европа като цяло, България също така, е доста по-различен от американския подход. Но това, което видяхме, излезе и в "Уикилийкс". Вижте, това са, ако приемем дори, че те са достоверни, някакви елементи на кореспонденция. Това са някакви малки части от подредбата на една голяма картина. Не може да се вземе един текст и да се каже - ето, понеже тук посланик Х е казал еди-какво си, това значи, че политиката на еди-коя си страна е еди-каква си. Това за мен е най-голямата опасност, на това, което излезе от "Уикилийкс" вече сигурно една година ще стане откакто излизат тези неща...
Водещ: Че са вадят. . .
Н. Младенов: Че се. . .
Водещ: . . . фрагменти от контекст. . .
Н. Младенов: . . . вадят фрагменти, на базата на които се правят големи изводи. Политиките на държавите, вземането на решения е процес. Това не е една страничка, която написваш, и оттам въпросът приключва. И на второ място въпросът за доверието. В крайна сметка във всяка една кореспонденция има едно определено доверие между страните. Тук не става въпрос за криене на информация или нещо такова, става въпрос за това, че когато ти си в процес на вземане на едно решение, ти имаш доверителен период, в който разсъждаваш, обсъждаш, гледаш различни аргументи и така.
Водещ: ... вероятно все пак тези грами, които пишат посланиците, са изключително важни. И сега не знам дали връзката е адекватна, която правя, но понеже четох написаното за Сергей Станишев, и си спомням, че малко по-късно, когато дойде Джордж Буш в България на посещение, го нарече мистър Клийн. Това се връзва с написаното. Вие запознат сте, предполагам, четохте "Уикилийкс".
Н. Младенов: Не съм. Аз не ги и чета, нямаме. . .
Водещ: Окей. Добре, да не влизаме, да не влизаме навътре. . .
Н. Младенов: Вижте, отношенията между България и Съединените щати и между Съединените щати и всяка друга държава не могат да се определят само от това, което изтече в "Уикилийкс", защото в крайна сметка, конкретно в случая между България и Съединените щати отношенията на доверие са огромни между нашите две страни. . . Водещ: Да, и те това казват, с малко резерви. . .
Н. Младенов: Е, между това, което ние смятаме за приоритети, и това, което те смятат за приоритети, на базата на общи ценности, които споделяме. Не трябва да смятаме, че защото в една грама пише едно или друго, това означава, че видиш ли партньорството между нашите страни ще се разпадне.
Водещ: А кой има интерес от публикуването на тези грами в "Уикилийкс", според Вас? И да си го обясним според случващото се в момента в България, отношенията на България с други държави. Дали случайно точно сега се появява това, което се появява за българския министър-председател.
Н. Младенов: Със сигурност има хора, които ще се опитат да го инструментализират това, да го превърнат в тема, на базата на която да осъществят политическа атака, политически действия срещу премиера, срещу правителството, те няма да бъдат успешни.
Водещ: Добре. Вчера четох в "Туитър", казахте, че сте много доволен от начина, по който е протекло заседанието на парламентарната. . .
Н. Младенов: Изключително, да.
Водещ: Изключително доволен. Акцентите вероятно сте видели днес в печата. От казаното от министър-председателя за това, че цялата ни държава трябва да бъде защитена от системата на ПРО.
Н. Младенов: Да, категорично.
Водещ: Да Ви питам, водят ли се официални разговори за разполагането на наша територия на елементи от системата на ПРО? Официални разговори водят ли се?
Н. Младенов: Първо да се върна на срещата във Варна, защото тя наистина беше много важна и беше много добре организирана, и тук искам абсолютно категорично да поздравя Народното събрание за организацията, която направиха. Това е огромна среща, с много тежка логистика и те заслужават поздравления за това. Второ, по отношение на противоракетната отбрана. Това, което и министър-председателят каза и което е тезата на българското правителство, когато се изгражда системата на противоракетна отбрана на НАТО, а тя ще е натовска система, т.е. всички в НАТО ще. . .
Водещ: Погрешно се казва американска...
Н. Младенов: Тя, има американски елемент в нея, но е. . .
Водещ: Естествено, но е натовска, да.
Н. Младенов: . . . натовска система. Тя трябва да бъде изградена по такъв начин, че територията на България изцяло да бъде покрита. Искам да обясня защо това постоянно го повтаряме, защото в други предходни модели и подходи, които са възприемани, включително и от администрацията на президента Буш, системата, ако беше изградена така, както беше започнала тогава, тя реално щеше да създава две нива на сигурност в Европа. Страни като България щяха да бъдат изключени от нея, т.е., не дай си боже, ако има такава атака, тя нямаше да покрие България. България щеше да бъде изложена на риска.
Водещ: Каква атака, откъде, питат зрителите тази сутрин, ще бъде атаката?
Н. Младенов: Рисковете са от различни посоки и идват в няколко в комбинация. Първо, в момента технологиите, които се използват за изграждането на такива балистични ракети, са доста по-достъпни, отколкото преди 20-30 години. Тоест по-лесно може да се направят. Второ, има доста радикални групировки и режими в региона около нас, които имат. . .
Водещ: Но със сигурност не е насочено срещу интересите и сигурността на Русия?
Н. Младенов: Същата заплаха, която съществува към Европа, съществува и към Русия. Абсолютно същата.
Водещ: Как да си обясним тогава тоталното неприемане на руските власти на разполагането на системи на ПРО на територията на Европа и вече още по-проблемното им отношение към. . .
Н. Младенов: Няма такова неприемане. Напротив, това което в Лисабон стана, когато беше приета стратегическата концепция на НАТО, когато бе и заседанието на Съвета НАТО-Русия на най-високо равнище с участието на президента Медведев, стана ясно, че НАТО и Русия ще си сътрудничат по изграждането на противоракетните си отбрани. Това означава. . .
Водещ: Да, но посланикът на Русия в НАТО казва: те се превръщат в. . .
Н. Младенов: Добре де, вие кого искате да слушате - президента на Русия или посланика?
Водещ: Посланика на Русия в НАТО. . .
Н. Младенов: Аз ви казвам какво казва президентът на Русия и каква е позицията.
Водещ: Мислите, че не са синхронизирани техните.
Н. Младенов: Позицията, която руската страна ясно заема е, че НАТО и Русия могат да работят заедно в това да изградят своите противоракетни отбрани по такъв начин, че те да няма съмнението, че са насочени една срещу друга. А да работят заедно, защото заплахата е както срещу нас, така и срещу тях. В крайна сметка обаче, разбирам колко е вълнуващо всички в България да се интересуваме от Русия, но аз предлагам да се интересуваме по-скоро от България. За нас това, което е важно, е как ще изглежда натовската система, защото тя защитава България. Не руската система защитава България, а натовската.
Водещ: Елементите, които ще бъдат разположени в Румъния, гарантират ли сигурността на нашата държава в цялата й територия?
Н. Младенов: В голяма степен част от тези елементи, които ще бъдат вероятно разположени в Русия . . .
Водещ: В Румъния. . .
Н. Младенов: . . . в Румъния, извинявайте, ще
 включват именно територията на нашата страна, но има . . .
Водещ: Цялата...
Н. Младенов: . . . други елементи. . .
Водещ: В такъв случай има ли смисъл да разполагаме такива елементи на наша територия или е достатъчно това, което. . .
Н. Младенов: Има други елементи от системата, които още не е решено къде ще бъдат разположени, защото системата не включва само тук да сложиш една ракета и тя да има някакъв обсег на действие. Системата е доста по-сложна - има радарни установки, наблюдателни центрове, командни центрове, център, където фактически се намират бойните средства. . .
Водещ: За част от тези елементи на системата водят ли се официални преговори да не бъдат разположени на територията на нашата страна?
Н. Младенов: Всичко това, когато стигнем на този етап, тогава ще се вземе преценката дали има нужда такива елементи да бъдат разположени на наша територия, още е рано да водим този разговор. Рано е, защото това, което е важно в момента, е да се подреди архитектурата на системата за противоракетната отбрана и тя да започне да се изпълва със съдържание. Това, което предстои да се случи, в общи линии от миналата година докъм 2014 година би трябвало цялата система да бъде. . .
Водещ: Изградена.
Н. Младенов: . . . напълно изградена.
Водещ: Добре. Благодаря Ви за този разговор.
Н. Младенов: Благодаря и аз.