Хърватия
Последна актуализация 31 Октомври 2024Дипломатически представителства
Индекс на риска
Ниво 1: Без особени препоръки
1
Моля изберете вида на вашия паспорт
Република Хърватия
Посолство на Република България в Република Хърватия
Адрес:Dvorničićeva ulica 15, 10000 Zagreb, Hrvatska
Работно време: от 8:30 до 16:30;
Тел.: +385 1 2755095
Е-mail: [email protected]
Website: www.mfa.bg/embassies/croatia
Консулска служба:
Адрес: Dvorničićeva ulica 15, 10000 Zagreb, Hrvatska
Тел.: +385 1 2755095
Работно време: от 8:30 до 17:00 часа; (30 минути обедна почивка).
Дежурен телефон в извънработно време: +385 984 69 808 - само при спешни случаи /когато има заплаха за живота и здравето на български граждани, следствие на природни катастрофи, промишлени аварии, пътно-транспортни произшествия, криминални престъпления и др./, без предоставяне на информация по консулски въпроси и записване на дата и час за прием в консулската служба
Е-mail: [email protected]
Приемно време за граждани:
Понеделник, сряда и петък: от 10:00 до 13:00 часа;
Вторник и четвъртък: от 13:00 до 16:00 часа;.
Почетен консул на Република България в Република Хърватия
г-н Здравко Плазонич
гр. Сплит, адрес: Стинице 12, 21000
Тел: +385 21 393 400 , +385 21 393 451
E-mail: [email protected]
Работно време: понеделник - петък oт 09:00 дo 15:00 ч.
Посолство на Република Хърватия в София
Адрес: 1504 София, ул. „Оборище” 15
Телефон: +359 2 8611 211; +359 2 8611 212; +359 2 943 32 25
Факс: +359 2 946 13 55
Работно време: 09.00 – 17.00 ч.
E-mail: [email protected]
Обща информация
Ниво на сигурност:
Не съществуват ограничения за пътуванията, а нивото на престъпност в Хърватия е относително ниско. По-голямата част от извършваните престъпления са кражби на пари, документи, вещи и др. – особено при пътуване с влак. Напоследък има случаи на кражби на пари и документи и от лични автомобили по време на почивка на определените за това места по магистралите. Съветваме българските граждани да проявяват бдителност и да не оставят автомобилите и вещите си без надзор по време на спиране за почивка и сън, както и да избягват да спират и почиват на неоживени места.
При кражба или изгубване на българските лични документи следва веднага да уведомите местните полицейски власти за събитието и да получите съответен протокол, като след това трябва да се обърнете към българското посолство в Загреб за издаване на временен паспорт.
Не се препоръчва посещаването на т.нар. нощни клубове (клубове за джентълмени), тъй като съществува възможност за предявяване на сметки в хиляди евро. Известни са случаи на тормоз и заплаха за физическо насилие при тяхното неплащане.
В областите, където до 1995 г. е имало военни действия, продължава да съществува опасност от мини. Това важи в особена степен за тогавашните фронтови линии. Съветваме българските граждани да избягват пътувания, а в случай, че се налага, да проявяват изключително внимание при пътувания в следните области:
• Източна Славония (от 30 до 50км преди границата със Сърбия и границата с Унгария, особено около градовете Вуковар и Винковци);
• Западна Славония (област Дарувар, Пакрац, Вировитица);
• Западната и югозападната гранична област с Босна и Херцеговина (местата южно от градовете Сисак и Карловац, източно от Огулин, Оточац, Госпич, източно от Задар и във вътрешността между Сен и Сплит, така и в планините на югоизток от Дубровник).
Повече информация за опасност от мини можете да откриете тук: https://welcome.cms.hr/index.php/mine-map/
Здравеопазване:
Епидемиологичната обстановка в Хърватия не се отличава от тази в Република България. Спешната медицинска помощ в Хърватия включва само животоспасяващи манипулации и след представяне на Европейска здравноосигурителна карта, се покрива от Здравната каса. След отпадане на заплахата за живота на пациента, последващото медицинско лечение и болничен престой до пълното възстановяване и изписване от болницата / лечебното заведение се заплаща допълнително и е в изключително високи размери.
Предоставянето на всякакви различни от животоспасяващите и/или допълнителни болнични и медицински услуги в Република Хърватия се заплаща скъпо. Съветваме всички български граждани, които преминават или пребивават на територията на Хърватия, да си направят задължително и допълнително здравно застраховане, с помощта на което могат да се избегнат непредвидени плащания в здравната система на страната при наложително болнично лечение и престой.
Митнически изисквания:
Внасянето на личен багаж е освободено от плащане на вносни мита независимо от неговата стойност и се отнася за всеки пътник, влизащ в митническата зона на ЕС, независимо дали носи багажа си лично или багажът пристига отделно.
Нетърговските стоки в личния багаж на пътници, пътуващи от трети страни, са освободени от вносни мита, ДДС и акцизи при условие, че не са предназначени за препродажба и не надвишават общата стойност или обем, допустими за освобождаване (вижте „Ограничения на стойността за внос на нетърговски стоки в личния багаж на пътниците“).
Стоките в личния багаж на пътниците включват предмети (в разумно количество) за лична употреба, необходими на пътуващите по време на тяхното пътуване и отсъствие от мястото на постоянно пребиваване, като обувки, облекло, продукти за лична хигиена и други подобни.
Нетърговските стоки включват случайния внос на стоки, предназначени единствено за лична употреба от пътници или техните семейства и предмети, предназначени за подарък, при условие че видът и количеството на стоките показват, че стоките не са предназначени за препродажба.
Стойностни ограничения за внос на нетърговски стоки в личния багаж на пътниците:
Освобождаването от мита, ДДС и акцизи се прилага при внос на стоки, при условие че тяхната обща стойност не надвишава:
• 425 евро за пътуващи по въздух и море;
• 290 евро на пътник за други видове транспорт;
• 145 евро за пътуващи под 15 години, независимо от транспортното средство.
Ако стойността на един артикул надвишава тези граници на стойността, не е позволено да се раздели, вместо това се начисляват необходимите мита и данъци въз основа на общата стойност на артикула. По същия начин не е позволено комбинирането на освобождаване от данъци и мита на няколко лица, за да се покрие стойността на този отделен артикул.
Независимо от посоченото по-горе ограничение на стойността при внос, освобождаването от мита, ДДС и акцизи се прилага и за следните количества акцизни стоки, като тяхната стойност не се включва в стойността на други нетърговски стоки.
За пътуващи с въздушен транспорт:
1. тютюневи изделия:
- 200 цигари
- 100 пурети (където пурите се считат за пури с нетно тегло до 3 грама на парче)
- 50 пури
- 250 грама тютюн за пушене
2. алкохол и алкохолни напитки, с изключение на непенливо вино и бира:
- Алкохол и алкохолни напитки с алкохолно съдържание над 22% vol или неденатуриран етилов алкохол с алкохолно съдържание по обем от 80% vol или повече: 1 литър
- алкохол и алкохолни напитки с алкохолно съдържание 22 об. и по-малко: до 2 литра
3. непенливо вино: 4 литра
4. бира: 16 литра
5. тютюневи изделия по чл.94 от Закона за акцизите:
- 50 грама загрят тютюнев продукт
- 10 милилитра електронна течност
- 50 грама нови тютюневи изделия по чл.94, ал.2 от Закона за акцизите.
За пътуващи с други видове транспорт (автомобилен, железопътен и др.):
1. тютюневи изделия:
- 40 цигари
- 20 пурети (пурите са пури с нетно тегло до 3 грама на парче)
- 10 пури
- 50 грама тютюн за пушене
2. алкохол и алкохолни напитки, с изключение на непенливо вино и бира:
- Алкохол и алкохолни напитки с алкохолно съдържание над 22% vol или неденатуриран етилов алкохол с алкохолно съдържание по обем от 80% vol или повече: 1 литър
- алкохол и алкохолни напитки с алкохолно съдържание 22 об. И по-малко: до 2 литра
3. непенливо вино: 4 литра
4. бира: 16 литра
5. тютюневи изделия по чл.94 от Закона за акцизите:
- 50 грама загрят тютюнев продукт
- 10 милилитра електронна течност
- 50 грама нови тютюневи изделия по чл.94, ал.2 от Закона за акцизите.
Освобождаването от горните акцизни продукти може да не се прилага за пътници под 17-годишна възраст.
Горивото в стандартни резервоари на всяко транспортно средство, както и до 10 литра идентичен вид гориво в подходящи преносими резервоари за резервно гориво, са освободени от вносни мита.
Общо количество акцизни стоки, разрешени за внос (с платени мита):
Общо количество акцизни стоки, които физическо лице (над 17 години) може да внесе в страната за лични нужди, като заплаща необходимите мита и данъци е:
• 800 броя цигари,
• 400 броя пурети,
• 200 броя пури,
• 1,0 килограм тютюн за пушене,
• 10 литра силни алкохолни напитки,
• 20 литра алкохолни напитки с алкохолно съдържание между 1,2% vol и 22% vol,
• 90 литра вино, включително не повече от 60 литра пенливо вино,
• 110 литра бира.
Не се допуска внасяне на количества, по-големи от посочените по-горе. Количества по-големи от тези (ако пътникът ги е декларирал) трябва да бъдат върнати в чужбина. Ако пътникът не декларира количества, по-големи от разрешените, той ще бъде задържан от митническия орган до разглеждане на нарушението.
Ограничения за внос на нетърговски стоки за жители на подгранични райони, гранични работници и транспортен персонал:
Изключенията от ограниченията на стойността и обема, които се прилагат за нетърговски стоки, внесени от пътници от трети страни в техния личен багаж, не се прилагат за лица, живеещи в граничните райони на Хърватия и съседни трети страни, работници на границата или граничната зона на съседна трети страни и транспортен персонал, чиято работа включва пътуване между Хърватия и съседни трети държави.
Посочените лица могат да внасят в багажа си освободени от мита стоки на стойност до 40 евро на ден, като освобождаването от вносни мита се прилага и за следните акцизни стоки:
• тютюневи изделия:
o 25 цигари, или
o 10 пурети (където пурите са пури с максимално тегло 3 грама всяка), или
o 5 пури, или
o 25 грама тютюн за пушене, или
o подходяща комбинация от количества от посочените тютюневи изделия;
• алкохол и алкохолни напитки, с изключение на непенливо вино и бира:
o алкохол и алкохолни напитки с алкохолно съдържание над 22% vol или неденатуриран етилов алкохол от 80% vol и повече: 0,25 литра, или
o алкохол и алкохолни напитки с алкохолно съдържание, непревишаващо 22% vol: до 0,25 литра;
o подходяща комбинация от количества от споменатите напитки
• непенливо вино: 1 литър,
• бира: 1,5 литра.
Тези ограничения за стойност и обем няма да се прилагат, ако горната категория лица покажат доказателство, че пътуват по-далеч от граничната зона или не се връщат от граничната зона на съседна държава, в който случай ще се прилагат ограниченията, които се прилагат за всички останали пътуващи и на тях.
Внос на храни от животински произход в личния багаж на пътниците и малки пратки, изпратени до физически лица:
Митническите служители извършват официален контрол на продукти от животински произход в личния багаж на пътници от трети страни и в малки пратки, изпращани до физически лица по пощата или куриерските служби.
Количествените забрани и ограничения за внос на храни от животински произход в личния багаж на пътниците, отменени от официалния контрол от граничната ветеринарна инспекция, са изброени в таблицата, като се отбелязва, че вносът на храни от Андора, Лихтенщайн, Норвегия, Сан Марино и Швейцария е безплатен и не прилага ограниченията, изброени в таблицата. Тези ограничения и забрани се отнасят и за малки пратки стоки, изпращани до физически лица (по поща или куриерска услуга) и не са предназначени за пускане на пазара:
ПРОДУКТИ/СТРАНИ | Трети страни (напр. БиХ, Сърбия, Черна гора, Косово и др.) | Фарьорски острови, Гренландия и Исландия |
Малки количества месо и мляко, месни и млечни продукти | Не се допускат | 10 кг. на човек |
Мляко на прах за кърмачета, храни за кърмачета и специални храни, използвани по медицински причини | 2 кг. на човек | 10 кг. на човек |
Храна за домашни любимци, използвана по медицински причини | 2 кг. на човек | 10 кг. на човек |
Малки количества рибни продукти за лична консумация от хора (включително прясна, сушена, варена, маринована или пушена риба и някои ракообразни, като скариди, омари, неживи миди и неживи стриди) | Количества за лична консумация | Количества за лична консумация |
Малки количества други животински продукти за лична консумация от хора (мед, живи стриди, живи миди и охлюви) | 2 кг. на човек | 10 кг. на човек |
Хляб, торти, бисквити, шоколад и сладкарски/сладкарски изделия (включително сладки), които не са смесени или пълнени с месни продукти. Други хранителни продукти, които не съдържат прясно или преработено месо и млечни продукти и съдържат по-малко от 50% преработени яйца или рибни продукти | Количества за лична консумация | Количества за лична консумация |
Количества, надвишаващи количествата, посочени в таблицата, подлежат на ветеринарен преглед и трябва да бъдат придружени от ветеринарен сертификат и могат да бъдат въведени в Република Хърватия/ЕС само през граничните пунктове, където работи граничната ветеринарна инспекция (Баяково, Стара Градишка, Нова Села, Карасовичи, Лука Риека, Лука Плоче, летище Загреб) със задължително предварително заявление за официален контрол, подадено до компетентната гранична ветеринарна инспекция.
Продукти от животински произход, които не отговарят на горните условия, се считат за несъответстващи и се отнемат принудително от пътниците за унищожаването им. Също така, недекларирането им изрично пред митнически служители представлява нарушение, санкционирано с висока глоба.
Можете да намерите допълнителна информация на следните линкове:
https://carina.gov.hr/featured/information-for-passengers-natural-persons/relief-from-duties-and-restrictions/6715
https://europa.eu/youreurope/citizens/travel/carry/meat-dairy-animal/index_en.htm
Превод на пари в брой през границата (нови правила от 3 юни 2021 г.):
Прехвърлянето на пари в брой в/от ЕС е безплатно и без ограничение до сумата за всички физически лица, но заедно с доклад до митническия служител на стойност 10 000,00 евро или повече.
Дефиницията на пари в брой включва: банкноти и монети, които циркулират като платежно средство или са били в обращение като платежно средство, но все още се заменят чрез финансови институции или централни банки; други платежни средства – например: чекове, пътнически чекове, записи на заповед или парични преводи, които не посочват името на потребителя и за първи път от 3 юни 2021 г. монети с дял от злато най-малко 90 % и златни кюлчета, златни късове или бучки, съдържащи най-малко 99,5 % злато.
Пренос на пари в брой в пътническия трафик:
Всяко физическо лице, влизащо или напускащо ЕС, което освен себе си, в своя багаж или в транспортното средство носи пари в брой на стойност 10 000,00 евро или повече, или в други валути на равностойна стойност, е длъжно да декларира тези пари на митнически служител на граничната митническа служба.
За деклариране на пари в брой се използва Формулярът за декларация в брой, който може да се попълни и изпрати по електронен път на имейл адрес: [email protected] или да се разпечата и подаде на митническия служител в граничното митническо учреждение. Формулярът за декларация в брой може да се попълни и в граничната служба. Ако наличното място във формуляра за кандидатстване не е достатъчно, се използва допълнителен лист, който се счита за неразделна част от него. Формулярът може да бъде попълнен и изпратен на хърватски или английски език.
Изпращане на пари в брой в пощенски, куриерски или карго пратки:
За изпращане на пари в брой в пощенски, куриерски или карго пратки на стойност 10 000 евро или повече, митническият служител може да изиска от подателя или получателя или представителя на подателя или на получателя да подаде декларация за пари в брой за непридружени пари в рамките на 30 дни.
За целта се използва Формулярът за декларация за разкриване на пари в брой, който може да се попълни и изпрати по електронен път на имейл адрес: [email protected] или да бъде разпечатан и предоставен на митническия служител в граничното митническо учреждение.
Формулярът за декларация за разкриване на пари в брой може да се попълни в граничната служба. Ако наличното място във формуляра за кандидатстване не е достатъчно, се използва допълнителен лист, който се счита за неразделна част от него. Формулярът може да бъде попълнен и изпратен на хърватски или английски език.
Парични средства, влизащи или напускащи Република Хърватия към друга държава-членка:
Законът за валутната валута (Официален вестник № 96/03-52/2021) въвежда националния контрол върху движението на пари в Република Хърватия от друга държава-членка или от Република Хърватия в друга държава-членка, и Митническата администрация и на МВР са предоставени контролни правомощия по този предмет.
По искане на упълномощен митнически служител или граничен полицай физическите лица са длъжни да регистрират парични средства, които носят, в размер на 10 000 евро или повече, писмено върху Декларация за пари в брой - чл. 40.а, когато влизат в Р. Хърватия от друга държава-членка или напуснете Република Хърватия в друга държава-членка. Ако наличното място във формуляра за кандидатстване не е достатъчно, се използва допълнителен лист, който се счита за неразделна част от него. Формулярът може да бъде попълнен и изпратен на хърватски или английски език.
По искане на упълномощен митнически служител или граничен полицай физическо лице попълва индивидуално Формуляр за касова декларация по чл.40а от Закона за валутната дейност.
Информация за правата на лицата по отношение на защитата на личните данни може да намерите в декларацията за защита на личните данни, достъпна на линка: https://carina.gov.hr/pristup-informacijama/zastita-osobnih-podataka-6521/6521
Декларация в брой:
EN1. Декларация в брой
EN2. Декларация за разкриване на пари в брой
EN3. Декларация в брой – Допълнителен лист
EN4. Декларация за оповестяване на пари в брой – Допълнителен лист.
Прилагане на националния контрол по Валутния закон:
EN5. Формуляр за декларация в брой - член 40.а
EN6. Формуляр за касова декларация – член 40.a – Допълнителен лист
За повече информация, моля, посетете:
https://carina.gov.hr/en
https://carina.gov.hr/featured/information-for-passengers-natural-persons/bringing-cash-and-goods-across-the-border/6711
https://ec.europa.eu/taxation_customs/individuals/cash-controls_en
Допълнителна важна информация:
Законодателството на страната задължава чуждите граждани, пътуващи до Хърватия или преминаващи транзит, задължително да декларират пренасяната от тях валута в размер над 10 000 евро за всеки чужденец поотделно при влизане на територията на страната (хърватските митнически власти изискват всеки пътуващ да носи само своите парични средства, не се признава един пътуващ да носи паричните средства на други пътуващи).
За целта българските граждани, влизащи на територията на Хърватия, е необходимо задължително да изискват от митническите служители митнически декларации, в които да попълват размера на носената от тях валута, чекове, надвишаваща сумата от 10 000 (десет хиляди) евро или тяхната равностойност в друга валута за всеки човек поотделно.
Хърватските митнически служители имат право да проверяват пътниците, техния багаж и транспортни средства. Също така те имат право да конфискуват пари, които не са декларирани.
Продължава практиката част от митническите служители невинаги да предоставят на пристигащите, преминаващите пътници и туристите митнически декларации за тяхното попълване, като заблуждават, че това не е необходимо. Отсъствието на попълнена митническа декларация за пренасяните вещи или средства във валута, които подлежат на деклариране, при задължителна проверка при напускане пределите на страната, води до тяхното отнемане от страна на митническите власти. В допълнение се налагат и парични глоби в размер от 300 евро до 3 000 евро.
В Република Хърватия са създадени и мобилни митнически групи, които също могат да Ви спрат за проверка във вътрешността на страната.
Следва да се има предвид, че декларирането на границата между България и Сърбия не се зачита от митническите власти в Хърватия и то ще се изисква отново и на митническия пункт между Сърбия и Хърватия (не се признава попълнена сръбска митническа декларация).
Движенията по пътищата:
„Превозвачите, осъществяващи случаен пътнически транспорт през или на територията на Република Хърватия, които не са регистрирани и не използват услугата „Специални режими за облагане с ДДС – обслужване на едно гише – One-Stop-Shop (OSS)”, имат задължение24 часа преди пътуването, да подадат заявление до хърватската данъчна служба, чрез попълване на формуляр МЦП (на хърв. ез. obrazac MCP/на англ. ез. MCP form application) с данните за пътническия превоз. Формулярът се попълва електронно на страницата на Данъчната служба на адрес: https://mcp.porezna-uprava.hr/prijava.html
Задължението е в сила на основание промените от 2019 г. в разпоредбата на чл. 173.а от Правилника за данъка върху добавената стойност (на хърв.ез. Pravilnik o porezu na dodanu vrijednost - Narodne novine od broja 79/13 do 1/19).
В случай че настъпят промени в данните на самото пътуване превозвачът следва да подаде ново заявление с попълване на формуляра МЦП. А ако пътуването е отменено превозвачът може да изпрати съобщение на Данъчната служба – подразделение Загреб, на следната електронна поща [email protected]
Напомняме, че транспортните фирми от държавите-членки на Европейския съюз, които извършват международен сухопътен превоз на пътници с автобуси, мини-бусове, таксита на територията на Република Хърватия, се явяват данъчни субекти и са длъжни да имат данъчна регистрация в Република Хърватия по Закона за данъка върху добавената стойност. Регистрацията се извършва пред Данъчната служба – подразделение Загреб на адрес: Avenija Dubrovnik 32, 10000 Zagreb, лично или чрез пълномощник, както и на електронен адрес: odjel.stranci@porezna–uprava.hr “
Признават се българските свидетелства за управление на МПС. Магистралните такси се заплащат в евро, в брой или с банкова карта. Стриктно да се спазват правилата за движение.
В Хърватия е въведено задължително използване на предпазни колани, включително и на задните седалки, къси светлини през светлата част на деня и 0 (нула) промила за алкохол при пътуване с МПС. Задължително е притежаването на светоотразителни жилетки от водачите. Не може да се нощува на местата за паркиране и отдих до магистралите, ако няма мотел или къмпинг.
Служители на пътната полиция се движат в някои случаи с автомобили без полицейски опознавателни знаци.
Глобите са високи и започват от 50 евро.
При пътно-транспортно произшествие (ПТП) водачите на пострадалия автомобил при напускане територията на Хърватия да носят протоколите за оценка на щетите, получени от полицията.
Преди пътуване до страната, МВнР препоръчва запознаване със съдържанието, поместено на следния линк: https://www.hak.hr/en#traffic-flow-and-road-conditions, където може да бъдат открити изчерпателни данни за пътникопотока и условията за движение по пътищата в Хърватия, граничния контрол, разписанието на фериботите и железопътния транспорт и друга полезна информация.
Нарушенията на правилата за движение по пътищата и законодателството се санкционира строго. По-долу можете да откриете размера на някои видове глоби:
Санкции от 1 300 евро до 2 600 евро за:
1. Превишаване на допустимата скорост за движение в населено място с повече от 50 км/ч.
2. Шофиране в обратна или забранена посока.
3. Умишлено преминаване на червен светофар.
4. Отказ от подлагане на тест за проверка относно наличието на алкохол или наркотици в организма.
5. Шофиране под въздействието на алкохол над 1,5 промили и шофиране под въздействието на наркотици.
6. Експлоатация на превозно средство, преди придобиване на шофьорска книжка.
7. Използване на превозно средство, когато шофьорската книжка е била отнета, поради натрупаните отрицателни нарушения.
8. Шофиране на превозно средство, когато свидетелството за правоуправление е отнето или водачът няма право да управлява моторното превозно средство.
Нарушенията са съпътствани от задължителни наказателни мерки: забрана за управление на моторното превозно средство за най-малко шест месеца при второ провинение, а за срок от 12 месеца - ако нарушението е извършено три или повече пъти. Полицията може временно да отнеме превозното средство за всички горепосочени нарушения.
Санкции от 1 300 евро до 2 600 евро при напускане мястото на произшествието, в случаи на загинали и ранени.
Глоби от 140 евро за:
1. Шофиране без предпазен колан.
2. Неправилно транспортиране на деца в превозното средство.
3. Неправилна употреба на мобилни телефони по време на шофиране.
4. Управление на МПС с изтекла шофьорска книжка.
Законът въвежда задължителни предпазни мерки и отнемане на контролни точки за:
1. Действия в противоречие на заповед на полицейски служител или друго упълномощено лице.
2. Превишаване на допустимата скорост за движение от 30 до 50 км.
3. Превишаване на допустимата скорост за движение с повече от 50 км в час.
4. Нарушения, свързани с отнемане на предимството на преминаващи превозни средства.
5. Преминаване на червен светофар.
6. Неправилно изпреварване на превозни средства.
7. Неправилно изпреварване и заобикаляне на превозни средства.
8. Пресичане в тунел, на мост, преди завой или в завой, когато видимостта на пътя е недостатъчна.
9. Неправилно пресичане на пешеходна пътека.
10. Управление под въздействието на алкохол от 1,0 до 1,5 промили.
Във връзка с постъпващи ежедневни сигнали, при проверка от митническите гранични власти на ГКПП в Р Хърватия, относно констатиране на нелегално укрили се мигранти в ТИР-овете /ремаркетата/ на български превозвачи, Ви информираме, че местното законодателство предвижда налагане на строги санкции, изразяващи се в глоби от порядъка на около 5 000 евро и нагоре.
Глобата следва да бъде заплатена в срок до 24 часа от установяване на нарушението, като в такъв случай тя ще бъде в размер от 2/3 от цялата сума. В противен случай, нарушителят се задължава да плати пълния размер.
При положение, че глобата не бъде заплатена, местното законодателство предвижда на шофьора да бъде наложена мярка арест /затвор/, а камионът да бъде задържан на граничния пункт до изясняване на случая.
При възникване на такава ситуация, водачът на МПС е в правото си да поиска да обжалва незабавно размера на глобата, като уведоми в писмен вид на български език, че няма вина за наложената глоба. Съгласно местното законодателство, в рамките на няколко часа се свиква митническа комисия на място, която има право за преразгледа размера на глобата.
Съгласно предвиденото в закона, установеното нарушение може да бъде обжалвано в рамките на 8-дневен срок от констатирането му, посредством наемане на местен адвокат. За улеснение на българските граждани, предоставяме линк към сайта с практикуващите адвокати на територията на Р Хърватия и техните координати за връзка: http://www.hok-cba.hr/hr/imenik
С оглед избягване и недопускане на подобни инциденти, препоръчва се превозвачите да не правят почивки в транзитната зона между ГКПП-тата на Р Сърбия и ГКПП-тата на Р Хърватия.
Практически съвети:
Помнете, че в чужбина следва да се съобразявате с местните закони и обичаи. По време на престоя Ви там Вие попадате под тяхната юрисдикция. Препоръчваме предварително да се информирате за тях и да ги спазвате. Наказанията за нарушаване на закона могат да бъдат много по-строги от тези в Република България за същите нарушения. Обръщайте специално внимание и спазвайте местните правила за притежание и консумация на алкохолни напитки и психотропни вещества. Поставяйте всички лекарства в оригиналните им опаковки и проверявайте дали някои от тях не се считат за незаконни наркотични средства в чужбина. Ако ползвате такива вещества, носете копие на лекарско предписание, потвърждаващо този факт.
Избягвайте да пренасяте вещи на трети лица при преминаване на граница.
Предварително се убедете, че срокът на валидност на личните Ви документи не е изтекъл.
Ако по някаква причина бъдете задържан от местните власти, изисквайте да Ви бъде осигурен контакт с Посолството на Република България в Загреб. Консулски служител ще установи във възможно най-кратък срок контакт с Вас. В случай, че имате езикови затруднения, изисквайте да Ви бъде осигурен преводач. Избягвайте подписването на документи, чието съдържание е на език, който не разбирате.
В случай на кражба или загуба на личните ви документи, парични средства, билети за пътуване, незабавно известете лично и писмено най-близката полицейска служба в Хърватия и поискайте екземпляр от протокола за установяване на събитието. Свържете се с Посолството на Република България в Загреб, за да направите постъпки за получаване на необходимите документи за продължаване на пътуването Ви или за завръщането Ви в родината.
Преди да отпътувате от Република България или веднага след пристигането Ви в Хърватия, запишете адреса и телефоните на Посолството на Република България в Загреб, координатите на хотелите, в които отсядате, туроператорите, уреждащи пътуването Ви и органите на местната полиция. При необходимост е добре да разполагате с тези данни. Съветваме Ви предварително да сключите договор за здравна, туристическа, пътна или друга застраховка.
По повод зачестили случаи на задържани на територията на Хърватия български граждани, в подозрение за транспортиране на нелегални мигранти, следва да се има предвид, че местното законодателство третира подобни случаи като тежки криминални деяния, които, съгласно чл. 326 от Наказателния закон на Хърватия, се наказват със затвор от 1 до 8 години.
Препоръчваме на българските граждани, преминаващи през територията на Хърватия, да не превозват лица, които не познават, на автостоп или по друг повод, както и да проверяват автомобила/камиона си при престоя на територията на Хърватия, с цел избягване на незаконно качили се или възползвали се от временното отсъствие на водача лица.
За неотразени на сайта промени в действащото законодателство на Република Хърватия посолството на Република България в Загреб не носи отговорност.
Местна валута:
Евро (EUR) от 01.01.2023 г.
Климатични особености:
Климатът във вътрешността на Хърватия е умерено-континентален, в планинската част – планински, а по адриатическото крайбрежие – средиземноморски (с малко по-студени зими и по-топли лета). Със средните 2 600 часа слънчево греене годишно, адриатическото крайбрежие е едно от най-слънчевите по цялото Средиземноморие, а температурата на морската вода през лятото е от 25ºC до 27ºC.
Документи за пътуване и визов режим
От 01.01.2023 г., Република Хърватия се присъедини към Шенгенското пространство.
Посолството на Република България в Загреб напомня на българските граждани, пътуващи транзитно през Хърватия към България, че Република Сърбия и Румъния не признават лични документи с изтекъл срок на валидност и поради това не е възможно влизането с подобни документи на територията на съответната държава.
Препоръчва се българските граждани да се снабдяват своевременно с валидни лични документи преди началото на пътуването.
За Хърватия българските граждани пътуват с паспорт, лична карта, временен паспорт или моряшки паспорт на член на екипаж, плаващ по море. Личният документ, с който българските граждани пътуват в Хърватия, следва да бъде валиден до напускане на територията на страната.
В сила е безвизов режим за български граждани в Хърватия. При влизане в Хърватия са валидни изискванията на държава от Европейския съюз и Шенгенското пространство.
При пътуване на деца до 18 г. самостоятелно или с придружител е необходимо представяне при поискване от хърватските гранични власти на нотариално заверена и собственоръчно подписана декларация-съгласие, преведена на хърватски и/или на английски език от двамата, съответно единия родител.
При пътуване на български граждани през Хърватия с автомобил, който не е собственост на водача, е препоръчително притежаването на пълномощно от собственика, преведено и заверено на хърватски и/или на английски език за представяне при проверки от хърватските полицейски власти.
Консулски услуги
Български лични документи:
Всеки български гражданин, пребиваващ в Хърватия, може да подаде заявление в консулската служба към Посолството за издаване на паспорт, лична карта и временен паспорт. При подаване на заявление за издаване на първа лична карта задължително се представя удостоверение за раждане, а при изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на личната карта и/или паспорт се представя полицейски документ за тези обстоятелства.
За издаване на временен паспорт за деца, родени в Хърватия, е необходимо местното удостоверение за раждане на детето и присъствието на двамата родители.
За издаване на временен паспорт за завръщане в България при изгубени / откраднати документи следва да се представи протокол от полицията за заявяване на обстоятелствата (кражба, обир, насилствено отнемане и др.).
Гражданско състояние:
В много случаи, компетентните хърватски служби по гражданско състояние изпращат по служебен път до посолството на Република България съставените в Хърватия актове за раждане, брак и смърт на български граждани. Така получените актове за гражданско състояние се изпращат от консулската служба по надлежния ред до компетентните български служби по гражданското състояние за вписване в българските регистри.
Възможно е лицето, след снабдяване със съответния местен удостоверителен документ за гражданско състояние, да го представи лично в консулската служба, преведен и заверен по установения ред, за препращане в общината по постоянно местоживеене в България за регистрация на раждане, сключен граждански брак пред местните власти или смърт.
Когато заинтересованото лице може и желае лично или чрез упълномощено лице да извърши регистрацията, следва да представи съответния местен удостоверителен документ, преведен и заверен по установения ред, в съответната община в България:
• раждане - по постоянния адрес на майката, ако тя е чужденка - на бащата;
• граждански брак - пред местните власти по постоянния адрес на българския съпруг;
• смърт - по постоянния адрес на починалия.
Легализации и заверки:
Република Хърватия е страна по Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранните публични актове (1961 г.)
Различното тълкуване от страна на хърватските институции на обхвата на Договора за правна помощ между България и СФРЮ (1957 г.) и на европейското законодателство в тази област е от гледна точка на поставянето на „апостил“. По тази причина посолството съветва гражданите да се снабдяват с „апостил“ върху официалните публични документи, които следва да произведат действие на територията на една от двете държави. Така оформеният документ следва да бъде преведен, а преводът заверен от Министерството на външните работи на България.
В консулската служба към посолството на Република България в Загреб можете да получите широк спектър от услуги и заверки, удостоверяващи различни обстоятелства върху документите – подпис, съдържание, дата, препис, завещание и др.