Дипломатически представителства

Австралия и Океания

Азия

Африка

Европа

Северна Америка

Южна Америка

Хърватия

Последна актуализация 06 Ноември 2018Дипломатически представителства

Индекс на риска

Ниво 1: Без особени препоръки

1

Моля изберете вида на вашия паспорт

Обикновен паспорт: не е необходима виза

Дипломатически паспорт: не е необходима виза

Служебен паспорт: не е необходима виза

Република Хърватия

 

Посолство на Република България в Република Хърватия
Адрес: 10 000 Zagreb, ulica „Vladimira Nazоra“ 39
Тел.: +385 1 46 46 609; +385 1 46 46 631; 385 1 46 46 640
Факс: +385 1 46 46 625
Дежурен телефон в извънработно време: +385 984 69 808
Е-mail: [email protected]
Website: www.mfa.bg/embassies/croatia

Посолство на Република Хърватия в София
Адрес: 1504 София, ул. „Оборище” 15
Телефон: +359 2 8611 211; +359 2 8611 212; +359 2 943 32 25
Факс: +359 2 946 13 55
Работно време: 09.00 – 17.00 ч.
E-mail: [email protected]

Обща информация

Министерство на външните работи уведомява, че във връзка с влошените метеорологични условия в някои райони на Р Хърватия, поради силен вятър, следните фериботни и корабни линии временно са спрени:

Окръг Риека:

  • Линиите за катамарани „Мали Лошин-Црес-Риека“ и „Новаля-Раб-Риека“;
  • Корабната линия „Мали Лошин-Уние-Сусак“.

Окръг Сплит: 

  • Линиите за катамарани: „Сплит-Хвар-Вела Лука-Убли“ и „Сплит-Вис“.

Поради обилните дъждове, пътищата в цялата страна, с изключение на областите Славония и Бараня, са мокри и хлъзгави. Възможни са свлачища.

Отворен е граничен пункт Малйевац /с Босна и Херцеговина/.

 

Местна валута

Хърватска куна (HRK)

Престъпност и сигурност

Не съществуват ограничения за пътуванията в Хърватия, но в областите, където до 1995 г. е имало военни действия, продължава да съществува опасност от мини. Това важи особено много за тогавашните фронтови линии. Засегнати са следните области:

  • Източна Славония (от 30 до 50км преди границата със Сърбия и границата с Унгария, особено около градовете Вуковар и Винковци);
  • Западна Славония (област Дарувар, Пакрац, Вировитица);
  • Западната и югозападната гранична област с Босна и Херцеговина (местата южно от градовете Сисак и Карловац, източно от Огулин, Оточац, Госпич, източно от Задар и във вътрешността между Сень и Сплит, така и в планините на югоизток от Дубровник).
     

Повече информация за опасност от мини можете да откриете ТУК.

По-голямата част от извършваните престъпления са кражби на пари, документи, вещи и др. – особено при пътуване с влак.

При кражба или изгубване на българските лични документи следва веднага да уведомите местните полицейски власти за събитието и да получите съответен протокол, като след това трябва да се обърнете към българското посолство в Загреб за издаване на временен паспорт.

Не се препоръчва посещаването на т.нар. нощни клубове (клубове за джентълмени), тъй като съществува възможност за предявяване на сметки в хиляди евро. Известни са случаи на тормоз и заплаха за физическо насилие при тяхното неплащане.

Особености на законодателството

Чужденците могат да влизат в трудови правоотношения в Хърватия, ако изпълняват общите условия, предписани от закона, колективния трудов договор, общите актове и ако имат одобрение за постоянно настаняване, съответно временно пребиваване в страната, при положение, че получат разрешение за работа.

Чужденец може да започне работа в Република Хърватия при условие, че притежава работно или бизнес разрешение, но не може да започне да работи без разрешение за пребиваване с цел работа.

Издаването на разрешение за работа е свързано със спазването на законите в областта на труда, наемането на работа и социалната сигурност от страна на работодателя.

Може да се извършва единствено тази трудова дейност, за която е било издадено разрешението. Работодателят може да сключи с чужденец трудов договор за временна работа за срок не по-дълъг от една година.

Бизнес разрешението дава право на извършване на бизнес, но не и на пребиваване. Това означава, че чужденецът, след като е получил бизнес разрешение, трябва да кандидатства и за разрешение за временно пребиваване. Бизнес разрешение се издава, само ако с него се допринася за увеличаване на икономическата активност в Хърватия.

Митнически изисквания

Законодателството на страната задължава чуждите граждани, пътуващи до Хърватия или преминаващи транзит, задължително да декларират пренасяната от тях валута в размер над 10 000 евро за всеки чужденец поотделно при влизане на територията на страната. (Хърватските митнически власти изискват всеки пътуващ да носи само своите парични средства, не се признава един пътуващ да носи паричните средства на други пътуващи.).

За целта българските граждани, влизащи на територията на Хърватия, е необходимо задължително да изискват от митническите служители митнически декларации, в които да попълват размера на носената от тях валута, чекове, надвишаваща сумата от 10 000 (десет хиляди) евро или тяхната равностойност в друга валута за всеки човек поотделно.

Разрешени количества стоки (безмитен внос):

  • 10 кг. месо, месни, млечни произведения, мед;
  • 20 кг. риба, морски дарове, рибни произведения;
  • 1 литър спиртни напитки;
  • 2 литра ликьор или десертно, или пенливо вино;
  • 2 литра трапезно вино;
  • 200 броя цигари;
  • 50 пури и 100 броя пурети;
  • 250 грама тютюн;
  • 50 мл.парфюм и 250 мл.одеколони;
  • Предмети на обща стойност до 1 000 куни;
  • Компютър, радиоапарат, телевизор, фотоапарат, камера (не се разрешава да се ползват от трети лица);
  • Лекарства, лекарствени средства – само за лична употреба и снабдени със съответните рецепти;
  • Хомеопатични средства – само една опаковка;
  • Забранен е вносът на упойващи или психотропни вещества.
     

Продължава практиката част от митническите служители невинаги да предоставят на туристите митнически декларации за тяхното попълване, като заблуждават, че това не е необходимо. Отсъствието на попълнена митническа декларация за пренасяните вещи или средства във валута, които подлежат на деклариране, при задължителна проверка при напускане пределите на страната, води до тяхното отнемане от страна на митническите власти. Освен това могат да бъдат наложени и парични глоби в размер от 2000 до 20000 хърватски куни.

В Република Хърватия са създадени и мобилни митнически групи, които също могат да Ви спрат за проверка във вътрешността на страната.

Следва да се има предвид, че декларирането  на границата между България и Сърбия не се зачита от митническите власти в Хърватия и то ще се изисква отново и на митническия пункт между Сърбия и Хърватия. (Не се признава попълнена сръбска митническа декларация.)

Митнически изисквания за Хърватия можете да изтеглите от ТУК.

Движение по пътищата

Признават се българските свидетелства за управление на МПС.  

Магистралните такси се заплащат в хърватски куни.

Стриктно да се спазват  правилата за движение.

От 01.08.2004 г. в Хърватия е въведено задължително използване на предпазни колани, включително и на задните седалки,  къси светлини през светлата част на деня и 0 (нула) промила за алкохол при пътуване с МПС. Задължително е притежаването на светоотразителни жилетки от водачите.

Не може да се нощува на местата за паркиране и отдих до магистралите, ако няма мотел или къмпинг.

Служители на пътната полиция се движат в някои случаи с автомобили без полицейски опознавателни знаци.

Глобите са високи и започват от 50 евро нагоре.

При пътно-транспортно произшествие (ПТП) водачите на пострадалия автомобил при напускане територията на Хърватия да носят протоколите за оценка на щетите, получени от полицията.

През Сърбия – по пътя за Белград до гр. Ниш – се преминава през клисура с тесен път, ограничена широчина на тунелите, което изисква автобусите и ТИР-овете да се изчакват при разминаване. Има опасност от падащи камъни, лоша видимост. Трябва да  се шофира с повишено внимание, за предпочитане през светлата част от денонощието.

Преди пътуване до страната, МВнР препоръчва запознаване със съдържанието, поместено на следния линк: https://www.hak.hr/en#traffic-flow-and-road-conditions, където може да бъдат открити изчерпателни данни за пътникопотока и условията за движение по пътищата в Хърватия, граничния контрол, разписанието на фериботите и железопътния транспорт и друга полезна информация.

Във връзка с постъпващи ежедневни сигнали, при проверка от митническите гранични власти на ГКПП в Р Хърватия, относно констатиране на нелегално укрили се мигранти в ТИР-овете /ремаркетата/ на български и други превозвачи, местното законодателство предвижда налагане на строги санкции, изразяващи се в глоби от порядъка на около 5000 /пет хиляди/ евро.

Глобата следва да бъде заплатена в срок до 24 часа от установяване на нарушението, като в такъв случай тя ще бъде в размер от 2/3 от цялата сума. В противен случай, нарушителят се задължава да плати пълния размер.

При положение, че глобата не бъде заплатена, местното законодателство предвижда на шофьора да бъде наложена мярка арест /затвор/, а камионът да бъде задържан на граничния пункт до изясняване на случая.

При възникване на такава ситуация, водачът на МПС е в правото си да поиска да обжалва незабавно размера на глобата, като уведоми в писмен вид на български език, че няма вина за наложената глоба. Съгласно местното законодателство, в рамките на няколко часа се свиква митническа комисия на място, която има право за преразгледа размера на глобата.

Съгласно предвиденото в закона, установеното нарушение може да бъде обжалвано в рамките на 8-дневен срок от констатирането му, посредством наемане на местен адвокат. За улеснение на българските граждани, предоставяме линк към сайта с практикуващите адвокати на територията на Р Хърватия и техните координати за връзка: http://www.hok-cba.hr/hr/imenik.

С оглед избягване и недопускане на подобни инциденти, препоръчва се превозвачите да не правят почивки в транзитната зона между ГКПП-тата на Р Сърбия и ГКПП-тата на Р Хърватия.

Здравеопазване

Епидемиологичната обстановка в Хърватия не се отличава от тази в Република България.

Климат

Климатът във вътрешността на Хърватия е умерено-континентален, в планинската част – планински, а по адриатическото крайбрежие – средиземноморски (с малко по-студени зими и по-топли лета). Със средните 2 600 часа слънчево греене годишно, адриатическото крайбрежие е едно от най-слънчевите по цялото Средиземноморие, а температурата на морската вода през лятото е от 25ºC до 27ºC.

Документи за пътуване и визов режим

Българските граждани могат да влизат, да преминават и да пребивават в Република Хърватия с валидни лични карти или паспорти без визи за срок общо до 90 дни за период от 6 месеца, считано от деня на първото влизане, което допуска в този 6-месечен период многократно влизане в страната, като общото време на пребиваване не трябва да превишава 90 дни.

Безвизовият режим на влизане се прилага по отношение на туристически пътувания, гостувания, краткотраен бизнес, частни визити и други в указания по-горе срок.

За дългосрочно пребиваване в страната, което е свързано с професионални дейности - обучение, специализация, работа и други, се изисква т.нар. „разрешение за дългосрочно пребиваване”, което се получава от Посолството на Република Хърватия в София.

Специфика на граничния и вътрешния контрол

След влизането на Република България в ЕС на  1 януари 2007 г. българските граждани могат да влизат, излизат и пребивават на територията на Република Хърватия с валиден задграничен паспорт или с валидна българска лична карта.

При пътуване с автомобил, чужда собственост, българският гражданин, който го управлява, трябва да носи нотариално заверено пълномощно със заверен превод на английски или хърватски език.

При посещение или транзитно преминаване през територията на Хърватия  българските граждани трябва да имат пътна и медицинска застраховка, която да покрие разходите, които биха могли да възникнат по време на престоя им в страната, но на стойност не по-малко от 30 000 евро. При липса на такава застраховка  разходите за медицинско обслужване се заплащат от българските граждани.

При влизане в Република Хърватия българският гражданин трябва да може да докаже при проверка, че има достатъчно средства за преминаване или пребиваване в страната – минималната парична сума за един ден е 50 евро, както и минимум 300 евро, ако пътува с лек автомобил, необходими за „Пътна помощ” при аварийна ситуация.

При транзитни пътувания хърватските гранични власти  следят за наличието на визи за следващи държави, ако такива се изискват; могат да поискат да бъде потвърдена целта на пътуването с представяне на официална покана за гостуване или бизнес при частно или служебно пътуване, истинска резервация за хотел при туризъм, медицинска застраховка, документ за законно пребиваване в държавата, за която се пътува, достатъчно средства за издръжка както за срока на пребиваване, така и за обратно завръщане в страната за всички категории пътуващи (за еднодневен престой на територията на страната минималната парична сума, която трябва да притежава пътуващият, е 50 евро).

При частно пътуване до Република Хърватия граничните власти могат да поискат от българските граждани да представят в оригинал покана от хърватски гражданин, заверена в общината по местожителството му или резервация в хотел.

При бизнес пътуване могат да изискат покана от хърватския бизнес партньор, заверена в Търговската палата.

При краткотрайни служебни визити е желателно да се пътува с определена цел при вече установени контакти - разменена кореспонденция, писмо с покана и т.н.

Държавните институции настоятелно изискват стриктно спазване на вътрешните закони и административни разпоредби по отношение на временно и/или постоянно пребиваващите чужди граждани, за което са създадени ефективно функциониращи системи за контрол. Хърватското законодателство не позволява промяна на целта на пребиваване в страната. При декларирана и регистрирана туристическа или частна визита не се допуска обучение, специализация или извършване на трудова дейност.

От момента на пристигане в мястото на краткосрочно пребиваване, чужденецът е длъжен в срок от 48 часа да се регистрира адресно в съответното местно полицейско управление за населеното място. Когато се ползват услугите на туристическа организация, настаняване в хотел или в частна квартира под наем, това е задължение на туристическата организация, хотела или наемодателя. Същите в срок от 12 часа от настаняването на чужденеца трябва да извършат адресното му регистриране в полицията.

При липсата на адресна регистрация по време на престоя в Хърватия се налага санкция задържане до 30 дни или определена парична глоба.

Понякога местни граждани, които дават квартири под наем, задържат личните документи на чужденците с различни мотиви, оправдавайки се с необходимостта от извършваната регистрация. Това е неоснователно и своеволно действие. Българските граждани следва да изискват личните си документи  след адресното им регистриране.

Желателно е българските граждани да изискват подробна информация относно правилата, начина и законовата допустимост за внасяне или пренасяне на валута, стоки и вещи през територията на Хърватия от митническите служители на Република Хърватия на ГКПП при влизане в страната или предварително от Посолството на Република Хърватия в София, както и по всички други въпроси, отнасящи се до хърватското законодателство.

Пътуване на деца

Съгласно чл. 8 на закона за чужденците на Република Хърватия се изисква при пътуване на непълнолетни лица до 18 години без родители или само с един родител, същите да притежават нотариално заверено разрешение за пътуване. Разрешението трябва да бъде със заверен превод на хърватски или на английски език.

Практически съвети

Не подписвайте документи, чието съдържание не разбирате!

Ако възникне проблем, незабавно изисквайте или потърсете връзка с българското посолство в Загреб на посочения по-горе адрес и телефони.

За неотразени промени в действащото законодателство на Република Хърватия посолството на Република България не носи отговорност.

 

Препоръки към българските граждани, преминаващи през територията на Р Хърватия:

По повод зачестили случаи на задържани на територията на Р Хърватия български граждани, в подозрение за транспортиране на нелегални мигранти, следва да се има предвид, че местното законодателство третира подобни случаи като тежки криминални деяния, които, съгласно чл. 326 от Наказателния закон на Р Хърватия се наказват със затвор от 1 до 8 години.

Във връзка с горното, препоръчваме на българските граждани, преминаващи през територията на Р Хърватия да не превозват лица, които не познават, на автостоп или по друг повод, както и да проверяват автомобила/камиона си при престоя на територията на Р Хърватия, с цел избягване на незаконно качили се или възползвали се от временното отсъствие на водача лица.“

Консулски услуги

Легализации и заверки

Република Хърватия е страна по Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранните публични актове (1961 г.)

За да бъдат валидни в България и да могат да послужат пред българските институции, всички издадени от властите в Република Хърватия документи на български граждани следва да бъдат оформени с печат "апостил" на Министерството на външните работина Република Хърватия. Същото важи и за издадени в България документи, предназначени да послужат пред властите в Хърватия.

Така оформени, документите трябва да бъдат преведени на български език от оторизирана Агенция за преводи в България, а преводът заверен от отдел „Легализации и заверки” на Министерството на външните работи на Република България.

Български лични документи

Консулската служба при посолството в Загреб приема заявления за издаване само на лична карта, СУМПС и временни паспорти.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация