Николай Младенов: Започваме едно цялостно преосмисляне на политиката на нашата страна към този регион
08 Март 2011 Изказвания и интервюта
Българска национална телевизия, "Денят започва", 8 март 2011 г.
Водеща Жени Марчева: Добро утро казвам на министъра на външните работи Николай Младенов. Здравейте.
Николай Младенов:Добро утро. Честит празник!
Водещ Андрей Захариев:Здравейте, г-н министър.
Водеща: Благодаря, мерси. Четири курса направи българският самолет, нали така, между Джерба в Тунис и Кайро в Египет...
Н. Младенов: 400 човека прибрахме.
Водеща:Ще има ли още курсове?
Н. Младенов: На този етап имаме готовност, но нямаме постигната договореност за транспортирането на още хора. Готови сме да направим това, ако има такава нужда.
Водеща: Между кого и кого всъщност трябва да е договорката?
Н. Младенов: В случая ние постигнахме договореност с правителството на Египет и Тунис, за да може да подпомогнем египетски граждани. Има много други граждани, които са в същото положение, в което са египтяните, на границата между Либия и Тунис, от различни страни, от Азия, от всякъде. Но вече започва да се наблюдава и
един друг, още по-притеснителен феномен, и това е, че има и либийски граждани, които искат да напуснат страната, предвид продължаващото влошаване на ситуацията там.
Водещ: Тоест вече емиграция на самите либийски граждани.
Н. Младенов: Да, все пак страната е на ръба на това, което може да се дефинира като гражданска война.
Водеща: След секунди за това ще поговорим, но вероятно има хора, които в момента Ви слушат и казват - хубаво, ние помогнахме на тези хора, но колко ни струваше това?
Н. Младенов: Ами, аз не знам те са тези хора, които задават въпроса. Но се задава и обратният въпрос - ако на нас някой трябва да ни помогне, колко му струва, защото ние живеем в един свят, който е взаимно свързан и в който, ако ние не помагаме на други, няма кой и на нас да помогне, когато имаме нужда от това. 50 процента от разходите за тези полети са покриват от Европейската комисия. Политическият ефект за страната ни в региона на Близкия изток, регион, който в момента започва може би най-голямата си трансформация от Втората световна война насам или дори ако не и от по-отдавна, когато много от тези държави са се конституирали в съвременния им вид, е много голям. България трябва да покаже, че разбира какво се случва около нея и че е ангажирана с проблемите на страните около нас.
Водеща: Какво друго сме готови да помогнем в тази хуманитарна криза?
Н. Младенов: Има различни опции, които в момента разглеждаме, включително и предоставянето на хуманитарна помощ във връзка, пак казвам, със сложната ситуация в Либия. Все повече са данните за липса на лекарства, на хранителни продукти и т.н. във всички части на страната, не само в западните части, около Триполи, но и в източните части, които се владеят в момента по-скоро от бунтовниците. Аз вчера разговарях с италианския външен министър. Вчера италиански кораб е успял да пристигне в Бенгази с хуманитарна помощ, което е един добър знак. Знаем, че това се случи преди няколко дни също с кораби на други държави. Имаме готовност да окажем подкрепа, имаме готовност да продължим да евакуираме, ако има нужда, български граждани, граждани на трети страни и в по-дългосрочна перспектива започваме цялостно преосмисляне на политиката на нашата страна към този регион.
Водещ: Стигнахме до този важен въпрос. Щях да Ви питам най-напред, за да говорим за преосмислянето, какво очаквате да излезе от тази наистина гражданска вече война в Либия, можем да го кажем?
Водеща: Всъщност, преброени ли са дните на Муамар Кадафи, как мислите?
Н. Младенов: Аз мисля, че няма връщане назад за Кадафи, няма начин, по който да може светът, а и либийският народ да приеме, че той ще продължи да бъде ръководителят под една или друга форма на тази държава.
Водеща: А застрашена ли е целостта на Либия като държава според вас?
Н. Младенов: Има сериозни опасения, че тази цялост е застрашена, защото племенната структура на държавата, както и различията между източната и западната, грубо казано, части на страната са значителни. Аз обаче смятам, че има достатъчно данни да разчитаме, че в една по-средносрочна перспектива Либия ще остане една държава, тя няма да се разпадне. Има много причини, много проекти, които така са обвързали вече всички части на страната, че разпадането им би било загуба за всички. Разбира се, първото, което се изисква в момента, е да се съсредоточим върху спирането на насилието, защото то продължава вече прекалено дълго време. Второто - трябва да се направи някаква преходна форма на управление, която да успокои страната. Това са първите две най-важни задачи в момента.
Водеща: Смятате ли, г-н министър, че либийският лидер Муамар Кадафи може да има съдбата, да кажем, на един Слободан Милошевич, който беше изправен пред Международния трибунал в Хага?
Н. Младенов: Международният съд вече разглежда повдигането на потенциални обвинения срещу Кадафи и членове на неговата фамилия за престъпления срещу човечеството. Мисля, че е прекалено рано в момента да се каже дали има достатъчно доказателства за това, въпреки че, погледнато от гледна точка на медиите, това, което виждаме, наистина е потресаващо. Мисля, че онова, което се случи по времето на Милошевич, толкова години да бъде забавена международната реакция на това, което той правеше в Югославия, този път няма да стане. Вече виждаме колко бързо и Съветът за сигурност прие санкции срещу Либия, и замразяване на авоарите на фамилията, колко бързо и Европейският съюз направи същото. Видяхме, че тази реакция беше много категорична от страна на всички държави по света, не само от едни и от други, но от 90 процента, при положение че в Съвета за сигурност нямаше гласове против това. Имаше съгласие на всички постоянни страни-членки и това е много сериозен сигнал за международен отпор.
Водещ: Може би, г-н Министър, Вие няма да искате да говорите по този въпрос, но все пак според Вас чиста спекулация от страна на Кадафи ли е заплахата или по-скоро предупреждение - вижте, "Ал Кайда" тук буни духовете, или наистина има някаква ислямистка заплаха в Либия?
Н. Младенов: Има потенциала на ислямистка заплаха навсякъде, където се злоупотребява с религията в арабския свят. Но това, което видяхме и в Тунис, и в Египет до този момент, е, че хората, които излязоха на улицата и поискаха промяна, не бяха такива, които ние бихме нарекли ислямисти.
Водещ: Или радикални.
Н. Младенов: Това бяха хора, които са млади, които искат да видят по-сериозно свое участие в управлението на страната си, които искат да видят промяна, по същия начин, по който 1989-90 г. в Източна Европа хората искаха да видят промяна. Аз лично, понеже доста време прекарах в тази част на света, много се възмущавам на някои тези, които постоянно се чуват - арабите не могат да се управляват демократично...
Водещ: Не са узрели за демокрацията.
Водеща: Демокрацията е чужда на арабския свят.
Н. Младенов:...ислямът и демокрацията, да, не вървели заедно, защото неволно си спомням как 1989-90 г. имаше интелектуалци в кавички, които надълго и нашироко обясняваха, че православните християни не можели да бъдат демократични.
Водеща: Само да изчистим въпроса около евентуалната бъдеща евакуация на още наши сънародници от Либия. Вчера, еврокомисар Кристалина Георгиева съобщи, че от пожелалите за евакуация от Либия 8 хиляди европейски граждани са останали едва 200. Имате ли идея колко от тези 200 европейски граждани са българи и искат да напуснат Либия?
Н. Младенов: Нашето посолство в Триполи продължава да работи и ще продължи да работи до последно, това, което аз вчера уточних и с италианския министър, беше, че ако има нужда от някакво съвместно действие, защото те имат по-голямо посолство, винаги можем да разчитаме на тях. Тези, които искат да се свържат с посолството, с външно министерство, могат да го направят, да заявят, че искат да напуснат страната, и ние ще намерим начин да ги изведем. Все още има различни алтернативи. Ако има по-голяма група, която се сформира, може да направим и опит за още един полет, който да прибере нашите съграждани, но има хора, които категорично отказват, те искат да останат в страната по различни причини. Там са семействата им, там са им къщите...
Водеща: Разбирате ли тези хора или ги обвинявате, че искат да останат?
Н. Младенов: Не, аз не мога да обвинявам никого. Всеки носи сам отговорността за себе си. Това, което аз искам да знам, е, че ние сме направили максималното, което зависи от нас, да предупредим всички за рисковете, за да са наясно те с рисковете, които поемат.
Водеща: Има ли реална опасност за служителите ни в посолството с оглед на случващото се в Триполи?
Н. Младенов: Е, няма да кажа, това не е безопасна държава, не е безопасно място в момента, в което да бъдеш, но ние имаме много добри професионалисти, които са там.
Водеща: Колко души всъщност в момента са?
Н. Младенов: В момента в посолството ни мисля, че останаха четирима, които са там, за да могат да осигурят връзката с българските граждани и да ни информират адекватно за ситуацията в Триполи...
Водещ: Казахте, че те ще останат до самия край. Ще Ви помоля да обясните какъв ще бъде, недай боже, краят, в който те ще трябва да напуснат.
Н. Младенов: Ами, надявам се, че няма да се случи ситуация, в която ще трябва да евакуираме цялото посолство, но ние имаме разработени процедури и схеми, по които това може да се направи. Това, което виждаме в страната, е, че сблъсъкът между бунтовниците и привържениците на режима на Кадафи доближава все повече до Триполи. Предстои през следващите дни много интензивна серия заседания в Европейския съюз и в НАТО, които ще обсъдят внимателно ситуацията. В четвъртък се събираме външните министри на Европейския съюз, в четвъртък и петък заседават министрите на отбраната на НАТО, а в петък се събират правителствените ръководители на страните от Европейския съюз. Всичко това ще бъде посветено на ситуацията в Либия.
Водещ: Какво имате да променяте? Казвате, трябва да преосмислим позицията си европейците. Къде сме неадекватни?
Н. Младенов: Мисля, че това, което трябва да направим, на първо място, е да засилим яснотата на това послание, което всички изпращаме, че кръвопролитието в Либия трябва да спре. Това е първата ни задача. Не може да бомбардираш собствения си народ, не можеш да изпращаш собствените си военновъздушни сили срещу собствения си народ, дори и да не си съгласен с това, което се случва. Не можеш да обвиняваш хората, че са наркомани по улиците, след като всички виждаме за какво става въпрос. Трябва да има яснота и абсолютна стриктност на санкциите, които са приети, дори ако има нужда да бъдат приети още по-остри санкции, но трябва да се даде и възможност за преговори. Трябва да се даде и възможност за намиране на изход, който ще позволи както на режима да се оттегли, така да де структурира временно правителство в Либия, което да поеме юздите във...
Водещ: В този преходен...
Н. Младенов:...в този преходен период. В Триполи вече има и специална мисия, която Върховният комисар по външната политика на Европейския съюз г-жа Аштън изпрати. Тя е от вчера там. Надявам се в четвъртък да ни информира подробно и за най-прясната политическа оценка, която те правят на случващото се.
Водеща: Готова ли е Европа, разбира се, и в частност България, да посрещне евентуална сериозна вълна бежанска, която идва от Северна Африка към нас? Днес в. "Сега" излиза с голямо заглавие на първа страница, че България е готова да приеме бежанци от Либия между 1500 и 2000 души.
Н. Младенов: Прекалено шумно и неточно е това заглавие. Това, което е опасно за Европейския съюз и за Европа като цяло, е, че ще има неконтролируема вълна от нелегални имигранти от Северна Африка, тъй като много от тях минават тъй или иначе през Либия, за да стигнат. До този момент това в общи линии, така, ставаше трудно заради, заради режима. Тази опасност за Европа е по много параметри, чрез нелегалната миграция влизат и по-радикални елементи в Европа, съответно разходите за подпомагане на тези хора са много високи. В крайна сметка нелегалната миграция не решава реалните проблеми, от които тези хора бягат от страните си. За нас този риск е по-малък, но ние го следим много внимателно, защото от първия ден, в който започнаха събитията в Близкия изток, между Външно министерство и Министерство на вътрешните работи има много тясна връзка, за да следим това, което се случва по българската граница. Няма на този етап данни за рязко нарастване на миграцията извън това, което е прието за нормално, на търсенето на убежище в страната ни. Разбира се, имаме готовност да го посрещнем това, но за нас като политика трябва да бъде важно, че проблемите, от които тези хора бягат, се решават в страните, от които те тръгват, а не в страните, които ги приемат. Това може би трябва да бъде в основата на нашето разбиране, на разбирането на цяла Европа, за начина, по който се справяме с този риск. Страни като Италия, като Малта са изключително чувствителни на тази тема.
Водещ: Изложени на риска...
Водеща: Последен въпрос, свързан не с Либия, а с посланиците. В интервю за в. "24 часа" казахте, че до 14 март президентът Първанов ще има на бюрото си Вашите предложения за нови посланици. Колко дълъг е този списък? Колко са новите предложения?
Н. Младенов: О, не мога да ви кажа в момента наизуст, но става въпрос за всички хора, на които им изтичат мандатите…, мисля до лятото на тази година.
Водеща: По какъв критерий сте се водил, когато предлагате тези имена? Кое е важното за Вас?
Н. Младенов:...и тези хора, които са в списъка на комисията за досиета. Така че аз пак повтарям, всички, които са в списъка, агенти на Държавна сигурност, били агенти на Държавна сигурност, в рамките на тази година ще приключат мандатите си и ще се върнат в България.
Водеща: При предлагането на новите имена кои са критериите, които са водещи за вас? Това да са млади хора или това да са хора и с опит, и с нужната биография?
Н. Младенов: Професионалисти, хора, които могат сериозно да представляват България пред света като уважаваща себе си държава, която не се срамува да признае това, което й се е случило през годините, но не се страхува да погледне света в очите, защото изглежда наравно с всички останали. За мен това, което е важно, е всички български посолства да изпълняват задачите, заедно с посланиците и с целия им екип. Да могат да правят две неща, на първо място: първо, да представляват достойно страната ни и, второ, да се държат достойно с българските граждани, които се обръщат към тях за услуги. Защото в крайна сметка всяко едно посолство предоставя услуги на българските граждани, които са данъкоплатци в нашата страна.
Водеща: Така е. Благодаря Ви за този коментар.
Н. Младенов: Благодаря.