Николай Младенов, министър на външните работи: Засега не се обсъжда военна намеса в Либия, но и това не е изключено
07 Март 2011 Изказвания и интервюта
Единственият начин да се спрат кръвопролитията е Кадафи да се оттегли
в. Пари | Иван БЕДРОВ, Мария ВЕРОМИРОВА – 7 март 2011 г.
Въпрос: Господин Младенов, като че ли Западът е много възмутен от либийския лидер Муамар Кадафи, но в същото време през последните години има много сделки за износ на оръжие към Либия? Излезе дори информация, че България е продала през 2009 г. муниции на режима на Кадафи за милиони евро.
Н. Младенов: Да, целият свят реализира много сделки с Кадафи. България обаче може би има най-малко или сравнително малко такива. За конкретния казус през 2009 г. наистина е имало разрешение за износ на оръжие, издадено на 3 май - това е при предното правителство. Сделката обаче така и не е била реализирана. Реакцията на Запада сега е до голяма степен свързана с начина, по който либийската власт реагира на бунта в страната. Използването на самолети срещу собственото й население, организирането на наемници, които да се бият срещу народа, е недопустимо. Един лидер или диктатор, какъвто е Кадафи, ако няма реалната подкрепа на своя народ или на институциите, които седят зад него, няма как да продължи да упражнява властта.
Въпрос: А защо не уточним думата, казвате и лидер, и диктатор. Лидер или диктатор?
Н. Младенов: Диктатор, да. Когато нямаш подкрепата реално на хората, които седят зад теб, не можеш да управляваш. Това, което се случи в Либия, беше абсолютно неоправдано.
Въпрос: На фона на тази ненормална ситуация в Либия какво прави Европейският съюз? Констатира само някои неща, които са неприемливи, и дотам остава всичко?
Н. Младенов: Не, вече имаме решение на Съвета за сигурност за налагане на санкции, за блокиране на средствата на режима, за забрана за пътувания. Това са разрешени действия по устава на ООН и са легитимна международна реакция на такъв тип ситуация. Разглежда се и алтернатива за въвеждане на зона за ограничаване на полетите. Това са само опции на този етап, защото най-добрият и достойният за всички вариант би бил Кадафи да се оттегли и да се формира ново правителство.
Въпрос: Все пак и вие, и другите ваши колеги министри казвате "това е неприемливо". Доста предпазливо и плахо звучи. Но защо не казвате директно "Кадафи, иди си"?
Н. Младенов: Напротив, всички казваме "Иди си". Но за мен лично първият ангажимент като български външен министър беше да приберем хората от Либия, имайки предвид два факта. Първо, колко българи има там и второ, историята с медицинските сестри отпреди няколко години. Ако другите страни не знаят на какво е способен този режим, България знае много добре. Затова и нашият първи приоритет е да приберем всички българи. Общата оценка и нашата за ситуацията в Либия е, че тя ще продължи да се усложнява, защото страната е, условно казано, Югославия на Северна Африка.
Вече се вижда, че започва да се структурира ясно движение, което иска да изгради алтернатива и да управлява Либия като една държава. В първите дни големият страх на много хора беше, че Либия може да се разпадне най-малко на две държави.
Въпрос: Докъде е изпълнен първият ви приоритет - България да прибере българските граждани от Либия?
Н. Младенов: Мисля, че почти всички, които искат да се приберат, вече са го направили. Общо около 500 души са регистрирани и знаем със сигурност, че са в Либия. От тях около 300 вече се прибраха в България. Смятаме, че има още около 1000, които не са се регистрирали, защото не са задължени да го правят. Установили сме връзка с около 150 души, които са там, но не повече от 10 от тях искат да напуснат Либия. Ето и вчера информирахме, че който иска, може да напусне Бенгази с британски кораб за Малта. Но също важна е и хуманитарната помощ, която осигуряваме. Българският самолет вече превозва бежанци от Либия към Египет.
Въпрос: И ако евакуирането е било първият приоритет, кои са другите приоритети 3а България?
Н. Младенов: Вторият ни приоритет е да се спре това кръвопролитие в Либия. Единственият начин, по който това може да стане в момента, е, като се сформира правителство, което да поеме властта, и Кадафи се оттегли. Очевидно обаче Кадафи не мисли по този начин.
Въпрос: Американски представители споменаха вече за военна намеса. Изключена ли е тя?
Н. Младенов: На този етап в НАТО няма дискусия за военна намеса. Дискутира се това, което беше прието като санкции на ЕС. На 11 март предстои извънреден Съвет на Европейския съюз, посветен на Северна Африка и основно на Либия. Има и държави, които имат готовност да разположат военноморски сили в Либия като резерв в случай на хуманитарни нужди.
На този етап не трябва да се изключват никакви опции като следваща стъпка, включително военна намеса, стига това да бъде след ясна санкция на Съвета за сигурност.
Въпрос: Oчевидно в много страни от този регион ще има нови правителства. Какви действия ще предприеме България там след това?
Н. Младенов: Неведнъж съм казвал, че този регион за нас е приоритет, защото, каквото и да се случи там, то пряко засяга сигурността ни или дава възможности за икономиката ни. Затова в момента работим в различни посоки. Едната е свързана с това по какъв начин да подпомогнем процеса на трансформация в страните, които вече са избрали този път. Това са, на първо място, Египет и Тунис. Затова на 5 и 6 май в София организираме голяма международна конференция, която има за цел да събере опита в Централна и Източна Европа за прехода. Ще поканим хора от Северна Африка и Близкия изток, за да споделим този опит с тях.
Въпрос: А търсите ли нови бизнес възможности в този регион?
Н. Младенов: От гледна точка на бизнеса тези страни са огромни пазари и възможности. За нас това е нов етап, в който можем да бъдем полезни за тези държави, така че да създадем контакти с новите политически и икономически елити, с които да формираме отношенията си. Това е едно ново начало, тъй като се появява изцяло ново поколение.
Въпрос: Преди години участието на България в операцията в Ирак беше мотивирано и с тези бизнес възможности. Видя се обаче, че не стана така.
Н. Младенов: Много пъти съм бил критичен към това. Смятам, че участието на България в операцията в Ирак беше правилно. Но допуснахме тотална грешка, като не успяхме в годините след това да реализираме присъствие, което да покаже на иракския народ, че сме били там не само като военна сила, а имаме реално с какво да им помогнем. Вярно е, че има много голям риск заради тежкото положение, но в ситуация на глобална кри- В за, която засяга и нашата И страна, трябва да поемаме рискове и да търсим нови пазари. В тази връзка ми предстои официално посещение в Ирак, защото смятам, че сега е моментът, в който трябва да се действа. Същото е мнението ми и за страните от Северна Африка и Близкия изток. Това е един от приоритетите ми, които обявих още когато оглавих Министерството на външните работи, и го следваме доста целенасочено. Част от резултата вече е видима - за 2009 г. имаме близо 40% ръст на износа към страните от Близкия изток.