Николай Младенов:
06 Септември 2012 Изказвания и интервюта
в. Капитал | Огнян ГЕОРГИЕВ
"Вътрешната политика, обичал да казва Джон Кенеди, може само да ни победи. Външната може да ни убие." Подобни мисли напоследък могат да бъдат прочетени навсякъде, когато се пише или говори за българската външна политика.
България, оказа се, изведнъж излезе на предните линии в ангажирането с Арабската пролет. Турбулентните събития, обхванали най-конфликтния регион в света, имаха своето отражение и тук: сирийската опозиция направи среща в Правец, България е член на групата "Приятели на Сирия" и противник на режима на Башар Асад, прави предложения в съвета на външните министри на ЕС за запазването на целостта на Ливан и е сред най-видимите членки на ЕС, що се отнася до ангажирането с новите лица на арабската политическа сцена.
Всичко това изглежда опасно на много хора. Атентатът срещу израелски туристи в Бургас дойде някак като подкрепа на тезата, че от близкоизточните конфликти произтичат само беди за всички замесени. Отговорникът за тази нова активна политика е безспорно външният министър Николай Младенов. Близкият изток е негова лична кауза и страст от години и контактите и ангажимента му са двигателят зад българската дипломатическа активност.
Ето защо "Капитал" разговаря с Младенов за целите зад този внезапен фокус върху арабските страни. Имаме ли такива, изпълняваме ли ги, идват ли те за сметка на други, по-близки приоритети (например подобряване и изясняване на отношенията с Македония)? И най-вече каква е гаранцията, че цялата тази дейност няма да отиде на вятъра, ако двигателят се смени, т.е. ако Младенов не е вече външен министър? Защото, ако ползваме друг цитат на виден американски политик, нито една външна политика, независимо колко добра, няма шанс за успех, ако е родена в умовете на малцина и носена в сърцата от никого (какъвто към момента изглежда подозрително много нашият случай).
Тъй като август е почивен месец за политиката, началото на новия политически сезон е добър момент да питаме и за други теми: Шенген и Румъния например или скандалът с Pussy Riot в Русия, както и въпроси, вълнуващи някои наши читатели.
***
За Арабската пролет и България:
"Или участваш в тези процеси, или изпадаш завинаги"
Ситуацията в Сирия не изглежда да върви към решение в близко време. След като България бе доста активна досега, какъв подход ще имаме оттук нататък?
За съжаление ситуацията става все по-сложна. Първо, защото режимът продължава да получава активна подкрепа и доставка на оръжие, и, второ, защото Сирийската свободна армия и опозицията се чувстват все по-силни.
Ние нямаме промяна в позицията. Искаме консолидиране на опозицията и формулиране на ясен план и алтернатива за политически изход от кризата: или резолюция на Съвета за сигурност, която да дава ултиматум на Асад, или договорен подход за оттегляне на режима и свободни избори.
Ще приема ли България ранени сирийци в болниците си?
Ние нямаме казус с бежанците, защото те влизат в Ливан, Турция и Йордания. При подобни ситуации логиката е хората да останат максимално близо до границата, трябва да се оказва съдействие там, за да могат хората бързо да се върнат. Това, за което в момента преговаряме, е възможността да се изпратят български лекари в лагери около Сирия. Ние сме в разговори с ОАЕ и Катар, които имат намерение да разгънат болници по границите на Сирия, вероятно в Йордания, където можем да изпратим наши лекари, както и да окажем подходяща хуманитарна помощ на място.
Поддържаме ли постоянни връзки с опозицията?
Да. Със сирийския национален съвет, с Националния блок, с различни групи извън Сирия, като не поддържаме контакт с крайните религиозни и други екстремистки движения. Сирийската опозиция в момента има няколко основни групи, като за тяхното разединение има доста причини. Тези в Сирия, които се борят за живота си, са в голямата си част структурирани на племенен принцип. Извън Сирия има опозиционни групи, които са били изгонени в чужбина и сега са обединени в Националния блок, Националния съвет и други. Основната част от тях са възпитани и израснали като политици в една много светска среда - не са религиозни фанатици. Но десетки години в Сирия има пълна забрана за политическа дейност и затова имат различия сега.
Може ли надеждата, че един ден ще бъдем добре поставени пред новия арабски елит, да бъде оправдание за такова съсредоточие? Какви други цели и интереси преследваме?
Първо, има принципни и ценностни устои на една такава политика. Когато имаш режим като този в Сирия, който избива своето население - вече 20 хил. души, по един брутален начин, съвсем близо до нас, не можеш да се правиш, че това не се случва. Второ, когато има големи процеси на промяна, каквито има сега, ти или си част от тези процеси, или не си и завинаги отпадаш от полезрението на тези страни. Предишния път, когато България навлиза в Близкия изток, е в периода на деколонизацията. Алжир е прекрасен пример, защото след независимостта много български специалисти отиват там и това създава много добра основа за икономически отношения между двете страни.
Но този период изтече и сега условията се променят. Тунис е пример за обратното - преди контактите са били много интензивни. Но преди да падне Бен Али, посолството ни беше пред закриване - имаше малко туризъм и нищо друго съществено. В момента там има три или четири регистрирани бизнес сдружения на хора, които искат да търгуват с България.
Почти във всички тези държави има глад за идеи. Логично е да гледат към нас, които сме близки както по манталитет, така и географски и сме преминали преход към демокрация скоро. Ние нямаме колониална история, а напротив - подкрепяли сме ги против колониализма. Освен това много от тези хора ние ги познаваме. Те са учили тук, правили са бизнес тук, женени са за българки, имаме история. И когато влезем в региона, ние имаме нов тип позиции. Новият посланик на България в Египет познава новия египетски президент от времето, в което той нямаше регистрирана партия. Това е добра основа, която да капитализираме.
Но в Ирак също отидохме за принципи, а си тръгнахме с жертви и без икономически успех?
Политиката на България след Саддам беше абсолютно сбъркана. Ние участвахме във войната, дадохме жертви и абсолютно нищо не инвестирахме дълго време в политическите си отношения с Ирак. Тогава икономиката ни беше в разгара на растежа си - българските компании правеха огромни печалби и интересът към света беше малък. В момента има бизнес стимул да се стигне до Ирак. И съм сигурен, че в следващите месеци българският бизнес ще се върне в Ирак.
Не само в Кюрдистан, където вече има доста навлизащи компании. Първо ще открием посолство в Багдад до края на годината, после и представителство в Кюрдистан.
Отговор ли е на тази политика атентатът в Бургас?
Това беше удар по израелски граждани, за да се покаже, че те са уязвими и могат да бъдат ударени навсякъде. Такъв атентат не може да се подготви от днес за утре и е подготвян дълго, далеч преди срещата на сирийската опозиция в Правец и категоричо няма нищо общо с нея. Ако атентатът целеше да промени българската политика, той щеше да изглежда по друг начин. Атентатът в Кербала например беше срещу България, въпреки че беше в Ирак, и целта му беше да покаже, че ще има жертви, ако политиката не се промени. Така беше променена политиката на Испания след атентата в Мадрид.
По въпроса с баланса ние по-активна политика, отколкото в арабските страни, не сме имали от години. В момента имаме по-силни и здрави отношения както с арабските страни, така и с Израел отпреди, защото последните 20 години политика към тях не съществуваше.
Каква е гаранцията, че активността в Близкия изток няма да спре след Николай Младенов?
Няма такава гаранция в момента, факт. Ние 20 години бягахме от този регион и никой не е развивал експертиза. Тя е градена 70-те и 80-те години в Ирак на Саддам, в Сирия на Асад, в Либия на Кадафи. В България има много малко хора, които например познават Залива. Ние традиционно като държава в Персийския залив стигаме до Кувейт. Сега идеята е да имаме такава експертиза.
Дали това ще продължи зависи от много фактори. Дали хората ще усетят пряк икономически интерес, дали ще видят инвестиции, дали ще има износ. Зависи и от отношенията между ЕС и тези страни, които още не е ясно как ще се развият. Политически в Европа днес се сблъскват две тези. Едната е "тези страни ще бъдат залети от ислямисти и това ще е заплаха", а другата е "ако не се ангажираме сега с тяхното развитие, ние сами ще предизвикаме идването на власт на ислямистите". Има достатъчно хора, които не са радикални, но имат нужда от подкрепа. По какъв начин помагаш на Египет, където има огромна безработица и бедност, ако не даваш стипендии, затваряш пазари и т.н.?
***
За Македония и Балканите
"Ще искаме от парламента да формулираме основни приоритети спрямо съседите"
Според коментар от Facebook външният ни министър е по-заинтересуван от Сирия, отколкото от съдбата на българите в Сърбия, Македония, Молдова и Украйна. Как изглежда топ 3 на българските външнополитически приоритети?
На първо място са Балканите, на второ е регионът на Черно море, на трето - Близкия изток.
Представете си заседание на Съвета по външни въпроси. Има огромен дневен ред - Виетнам, Китай и т.н. Ти или се изказваш стандартно по всички теми и подкрепяш останалите, или по тези, по които имаш какво да кажеш и имаш контакти, анализи и възможност. В нашия случай сега това са теми за Ливан, Сирия. Ако нямаме инициативи, теми и идеи, в един момент, когато за нас е спешно и важно - например нещо по Балканите, никой няма да ни слуша.
А Балканите в дневния ред ли са на ЕС?
Доколкото имат перспектива за присъединяване. В ежедневния дневен ред - не. В момента са изместени от други теми. И това е, първо, заради Близкия изток и, второ, заради етапите, през които минава ЕС В момента - труден е дебатът за разширяването. Когато България и другите страни от Централна и Източна Европа се присъединяваха, имаше ентусиазъм в ЕС.
Нашият интерес е да поддържаме този дебат жив, докато стане отново актуален. Решението за откриване на преговори с Черна гора беше изключително трудно. За мен след това решение всички следващи страни трябва да си дадат сметка, че ще минат през иглени уши, за да започнат преговори с ЕС.
Периодично избухват скандали, като този с "македонската" средновековна изложба. Не е ли време за по-всеобхватна стратегия към Македония? Страната вече видимо изостава, вместо да напредва, а диалогът с България е почти замрял. Днес (сряда - бел. ред.) искам от МС да приеме решение, с което да поиска от Народното събрание да подкрепи формулирането на няколко основни приоритета на нашата политика към Балканите. Това е тема, по която е крайно време да има дебат и конкретни политически приоритети. Искам дебатът да завърши с приемане на решение, което да фиксира принципите, по които работим.
20 години след разпадането на Югославия, страните около нас са в съвсем различно състояние. Отношенията ни с тях логично би трябвало да се подчиняват на по-нови принципи. Същевременно не трябва да забравяме, че ние живеем в район, където бързо губим самообладанието си и лесно отиваме в крайности, трудно гледаме 20 години напред. Това, което искам е, в дебат с основните политически сили и спокоен разговор в обществото да си изясним основните принципи на българската политика в региона. И те да са базирани на нашите ценности и интереси, което да ги направи трайни. Съществен въпрос е намирането на ефективни инструменти за съхраняването на българските общности в съседните ни страни - дали ще залагаме само на езика и културата си или трябва да търсим в диалог повече икономически възможности за тези общности.
Между Македония и България има огромна търговия, ежедневен човешки контакт - бизнес, роднини. Имаме нарастващо количество македонски граждани с българско гражданство. Това което виждаме за съжаление, е идеологическа интерпретация на историята и опит да се създаде идентичност за сметка на България. Това не е нещо, което ще доведе до положителен край за страна, която иска да бъде част от ЕС. България и Македония са свързани в пъпната си връв - хората са свързани и това няма нищо общо с държавата, политиката и правителството. Историята ни е свързвала, но и ни е разделяла. Колкото повече в Скопие надъхват антибългаризъм, толкова повече се отдалечават от европейския дневен ред. Не само заради това е важно ние като държава как определяме какви са параметрите на нашата подкрепа към съседите и какви са червените ни линии, които са ни важни.
Защо го правим чак сега, а не например преди 2 години?
Това трябваше да стане доста отдавна, още след разпадането на Югославия. Вече 20 години се лутаме и това подкопава и достоверността на посланията ни. Затова аз искам дебат и по възможност национален консенсус по приоритетите. Трябва да гледаме напред, ако гледаме назад какво ни разделя, ще намерим повече от достатъчно. Можем да си говорим много за 1913 г., но ще изпуснем 2013 г.
***
За Румъния и Шенген
"Румъния е по-важна за ЕС, а ситуацията там не помага"
Тази седмица стана ясно, че Румъния няма да влезе в Шенген скоро. А България?
За съжаление ситуацията в Румъния не ни помага за Шенген. Нека не казвам повече по въпроса засега. Както каза Жозе Мануел Барозу, изпълнили сме всички критерии, оттук нататък решението зависи от останалите страни членки. В някои случаи е свързано с вътрешни дебати, но ситуацията в Румъния не благоприятства това решение.
Само Румъния ли е виновна обаче за отлагането. България също има проблеми.
Представете си ето това (слага таблет 24х18 см на масата) е Румъния. Ето това (слага до него мобилен телефон 11хв см) е България. Кое от двете е по-критично, като се има предвид размерът, при положение че двете са свързани.
***
За Русия и Pussy Riot
"Присъдата е прекалена, но дебатът е деликатен"
Европейските политици говориха по темата, българските мълчаха. Каква е личната ви позиция?
Това е дебат за границите между изкуството и протеста, който всяко общество води за себе си. Не смятам, че присъдата която получиха тези момичета, е съразмерна. Това е прекалено. Европа се притеснява: изявлението на Катрин Аштън е от името на всички ни. Но да си даваме сметка, че тези теми са много чувствителни във всяко общество, особено там, където нямаш традиции да се спазват човешките права и да се уважава различното мнение. В момента се изработват граници на това поведение. Няма как да теглиш чертата и да отсъдиш.
***
По въпросите от читатели
Ще има ли българско консулство във Франкфурт до изборите догодина?
Изисква се разрешение на Германия, получихме го преди две-три седмици. То е консулско бюро, вероятно ще се отвори до края на тази година. със сигурност за следващите избори, хората ще могат да гласуват там.
Преводачите се оплакват, че за да имат договори с МВнР, трябва да работят за агенции, а агенциите - по нов стандарт, който има високи изисквания.
В България няма статут заклет преводач. Ти не държиш изпит за преводач. Един може да завърши училище, друг филология. Няма преценка кой доколко може да превежда. Това ни доведе до системни проблеми с качеството на преводите, които ние заверяваме. Затова въвеждаме този сертификат за качество, за да сме сигурни, че фирмите, които работят с МВнР и обслужват гражданите, имат персонала, организацията и оборудването да дадат добър продукт. Нормативната база за преводаческите услуги в България е от 60-те години и това е първият опит да я осъвременим.
Стр. 16, 17
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/09/05/1901394_nikolai_mladenov_ako_sega_niamame_idei_v_es_kogato_ni/