Таджикистан иска по-близки връзки с България
23 Септември 2019 Новини
Екатерина Захариева се срещна с външния министър на Таджикистан Сироджидин Мухридин в ООН. Двамата обсъдиха как да засилят сътрудничеството между двете държави, които имат традиционно добри отношения.
“През 2008 г. е съгласуван проект на Споразумение за икономическо сътрудничество, а през 2016 г. – проект на Споразумение за международни автомобилни превози, но двата документа не са подписани. Нека да се опитаме да ги финализираме”, призова министър Захариева.
“Имаме много близки връзки. Трябва да установим по-силни отношения в областта на културата и образованието. Ние разбираме вашия език”, каза министър Мухридин. Той заяви, че страната му разчита и на сътрудничество с България и ЕС в областта на сигурността, като открои като най-голямо предизвикателство охраната на държавната граница на Таджикистан с Афганистан. Мухридин покани Захариева на визита в страната му.
Таджикистан е планинска държава. Има общи граници с Афганистан, Узбекистан, Китай и Киргизстан. Населението е над 9 млн. души.
Предвид своето геостратегическо положение в близост до Афганистан, Таджикистан има важно значение за сигурността на централноазиатския регион.
Стокообменът през 2018 г. възлиза на 338 хил. щ. д. и бележи спад от 61,7% в сравнение с 2017 г. Външнотърговското салдо е изцяло в полза за България. Най-голям дял в изнасяните групи стоки имат медикаментите (40,3%), следвани от шевните конци (39,6%). През последната година в Таджикистан се извършват реформи в промишления сектор, свързани с развитие на машиностроенето, електротехническата промишленост, енергетиката, преработвателната промишленост, като българският бизнес може да участва със своя опит в тези сектори.
Българската продукция традиционно се ползва с много добро име в Таджикистан.
През 1992 г. Министерският съвет на Република България признава независимостта на Република Таджикистан, а на следващата година са установени дипломатически отношения.
Българи се заселват в Таджикистан главно през 50-те години на ХХ век. Те заминават да работят като строители или по линия на смесени бракове. По данни от преброяване на населението на страната през 1989 г. за българи са се обявили 1110 души, от които 1011 – градско, и 99 души – селско население.