Кристиан Вигенин: Не сме пред дилема Европа или Русия
13 Декември 2013 Изказвания и интервютаИнтервю на министър Кристиан Вигенин за в. Стандарт, Красимира ТЕМЕЛКОВА, 13.12.2013
- Г-н Вигенин, имахте среща днес (б.р. четвъртък) с турския си колега Ахмет Давутоглу. Коментирахте ли изказването на премиера Реджеп Ердоган за Тракия?
- С г-н Давутоглу обсъдихме развитието на въпросите, по които се договорихме при посещението ми в Анкара през октомври. Разговорите ще продължим в началото на февруари, когато турският министър ще посети София. Искаме заедно да дадем знак, че добросъседството и прагматичното сътрудничество са в основата на отношенията между България и Турция и нямат алтернатива. Разбира се, коментирахме изказването на премиера Ердоган от вторник, но г-н Давутоглу беше категоричен, че по никакъв начин не може да става дума за каквито и да било внушения за промяна на граници или за превратно тълкуване на историята. Трябва да работим заедно по онова, което ни свързва и което ще даде нови възможности за развитие на двата народа.
- Каква развръзка да очакваме на казуса "Южен поток"? Възможно ли е да бъдат оспорени критиките на Брюксел?
- Няма да оспорваме критиките, а в диалог с ЕК ще уточним как да процедираме оттук нататък. България не може да си позволи да нарушава европейското право, но все пак трябва да изясним какви са детайлите. Експертите в Министерство на икономиката и енергетиката (МИЕТ) работят, а министър Драгомир Стойнев е в контакт с комисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер. Проблемът не е само за България, а за всички страни, които са по трасето на "Южен поток". В същото време това е важен не само за нашите страни проект, а като цяло за ЕС. Така че, доколкото е от взаимен интерес, трябва да намерим подходящата формула, по която да бъде реализиран максимално бързо.
- Оптимист ли сте, че това ще се случи?
- Да, защото не мисля, че има фундаментални причини да не бъде реализиран. А и не са такива намеренията на самата ЕК.
- Имаше намеци, че реакцията на Брюксел е заради събитията в Украйна. Виждате ли такава връзка?
- Не би следвало събитията в една отделна страна, която няма пряка връзка с реализацията на "Южен поток", да води до такава реакция на ЕК. Не е логично. Добре знаем, че украинската страна не е щастлива от реализацията на този проект, но в края на краищата - тук става въпрос за интересите на редица страни членки на ЕС, на целия ЕС. Смятам, че не може тези интереси да бъдат жертвани, в името на субективна позиция на една съседна държава.
- Какво бъдеще виждате за Украйна - "проевропейско" или "проруско" ЕС?
- Позициите и на водещата партия в управлението, и на опозицията съвпадат от гледна точка на това, че биха искали да сътрудничат активно с ЕС. Сега става ясно, че се обмисля подписването на споразумението да стане в рамките на следващите няколко месеца. Така че аз виждам по-скоро европейско бъдеще за Украйна. Вярно е, че това споразумение и частта в него, която предвижда създаването на Дълбока и всеобхватна зона за свободна търговия с ЕС, ще свърже в рамките на следващите 10 г. много силно украинската икономика с европейското икономическо пространство. Това обаче изобщо не означава, че Украйна ще изгуби позиции в отношенията с Русия.
- Заради "Южен поток" изправена ли е България пред подобна дилема - ЕС или Русия?
- В никакъв случай. България е направила много отдавна своя избор, тя е член на ЕС, на НАТО. Никой не поставя под съмнение европейското настояще и бъдеще на България. Трябва да сме наясно, че Русия доставя природен газ не само на България и на страните от трасето на "Южен поток", но и на страни като Германия, където влиза "Северен поток".
- Проамерикански завой ли прави България с идеята за VII реактор в АЕЦ "Козлодуй" с "Уестинхауз" и каква ще бъде съдбата на АЕЦ "Белене"?
- Тези решения не трябва да се гледат в посока "проруска" или "проамериканска" политика. Смятам, че това е пробългарска политика, която изисква диверсификация на трасетата, на доставките, на енергийното обезпечаване. В този смисъл, изборът да се тръгне към строителство на VII блок по американска технология е елемент от диверсификацията. Това е плюс за самата България, не става въпрос за някакви завои в енергийната ни политика. Що се отнася до АЕЦ "Белене", още с встъпването в длъжност на това правителство, премиерът обяви, че ще бъде направен анализ. Ако и към настоящия момент този проект е икономически ефективен, какъвто беше преди няколко години, ще вървим към изпълнение. Аз смятам, че каквито и решения да взимаме, трябва да изчакаме заключението на арбитража, за да преценим ходовете си.
- Смятате ли, че е овладяна кризата с бежанците у нас и ще се ограничи ли броят им до 10 000 души?
- Ситуацията, поне към момента, е овладяна. Мерките, които предприехме, дават резултат. В следващите месеци ще бъде изградена временната преграда по най-трудната част от границата с Турция. През януари ще се събере Централната смесена комисия по гранични въпроси, където ще бъдат обсъдени допълнителни мерки. Пред подписване сме на Споразумението за съвместно наблюдение на границата. В резултат и на усилията, които положихме в отношенията с Турция, но и в ЕС, ще се подпише споразумението за реадмисия. Вече имаме експертизата и опита да се справяме с подобни ситуации. Истината е, че през лятото нямахме такава готовност. Вървим и към постепенно подобряване на условията на живот на имигрантите. Това е една от темите, които не създават най-добър имидж на България, но бяхме в ситуация, когато беше по-важно някъде да бъдат настанени бежанците, а не толкова да мислим за условията.
- Бежанците предизвикаха невиждан бум на ксенофобските настроения у нас. Притесняват ли ви крайните позиции на "Атака"?
- Всякакви крайни позиции ме притесняват, включително тези на "Атака", още повече че тя е парламентарна партия. Въпреки всичко тези послания не намериха широк отзвук в българското общество. Като цяло има разбиране и от институциите, и от политическите сили, че трябва да подходим мъдро и да не превръщаме темата за бежанците в основание за вътрешнопартийни и вътрешнополитически борби. Това е национален проблем, а не само на правителството.
- Усеща ли правителството подкрепа от "Атака" в парламента?
- Ако се проследят гласуванията на "Атака", ще видим, че в повечето случаи те не са в подкрепа на правителството. Ако можем да говорим за някаква подкрепа, тя е по-скоро за функционирането на Народното събрание. Ясно е, че при особената роля, която играе ГЕРБ и желанието им постоянно да провалят парламента, участието на депутатите на "Атака" прави възможно понякога да се събира кворум. Всъщност изпълняват функциите, за които са избрани. Така че тук не виждам причини за критики нито към "Атака", нито за някаква алюзия за подкрепа към правителството. Виждам по-скоро основания за критики към ГЕРБ, че вместо да изпълняват ролята на силна опозиция и коректив на управлението, продължават практиката, още от времето на тяхното управление, да рушат авторитета на институциите. Това е техен избор. Ние засега се справяме, смятам - успешно. Неслучайно вече втори депутат напусна групата на ГЕРБ.
- Ще разчитате ли на тях при гласувания?
- При гласувания не знам, но от заявките, които направиха, имат желание да бъдат активно и ефективно действащи депутати. Това означава, че вероятно няма да следват заповедите на ръководството на ГЕРБ да си играят с кворума. Така че от тази гледна точка можем да допуснем, че кворумът в парламента ще бъде осигуряван по-лесно с още двама депутати, които очевидно имат желание да стоят в парламента и да работят. Не съм видял заявка от тях да променят позицията си в посока подкрепа на правителството. Това обаче не е и необходимо. За правителството е важно да има работещ парламент. С тези развития смятам, че към днешна дата това ще бъде по-лесно.
- Има ли вече София готова реакция на намеренията на Великобритания да въведе ограничения в социалните помощи и на кампанията, която се води срещу българи и румънци?
- На този етап няма какво повече да кажем извън позицията, която вече изразихме. До този момент имаме статията на премиера Дейвид Камерън, но не сме видели законодателни предложения. Ще следим внимателно - и чрез посланика ни в Лондон - и ще преценяваме какви са тези предложения. Te могат да имат различен характер. Едните, които са свързани с промени в социалната система и трудовото законодателство, са право на всяка страна членка да ги прави. Принципно не можем да имаме възражения по тях. Ако обаче се предприемат действия, които ограничават свободата на движение или пък имат пряк дискриминационен характер към българи и румънци или изобщо към други граждани на ЕС, тогава сме готови да сезираме и ЕК. След 1 януари 2014 г. по никакъв начин не можем да говорим за имигранти от България. Българите са европейски граждани, които ще имат абсолютно същите права като британските да се установяват и да работят там, където намерят за добре.
- Тоест - това ще е възможно за българите след 1 януари?
- Би трябвало, защото това са ангажименти, които Великобритания е поела с подписването и ратифицирането на договора за присъединяване на България и Румъния. До този момент не съм видял намерения на британската страна да наруши тези свои ангажименти. Не вярвам британското правителство да си го позволи.
- Преди време казахте, че се мисли в посока отпадане на политическата квота посланици? Работи ли се за такава промяна на Закона за дипломатическата служба?
- Изцяло отпадане не е добро решение, тъй като има случаи, в които се налага да се търсят външни назначения. Но наистина тази квота трябва да бъде ограничена. В момента приключваме работата по промени в закона и планираме такава промяна.
- На колко процента ще бъде намалена политическата квота (в момента е 20% - бел.ред.)?
- Не бих искал да коментирам, ще представим скоро промените. Независимо че законът все още не е променен, практиката от встъпването ми в длъжност досега ясно показва, че спазвам този принцип. До момента сме назначили двама генерални консули, а посланиците са 12, като само 1 е с политическо назначение.
- Как се управлява в условията на непрекъснати протести?
- Протестите не се отразяват на работата на правителството. Много по-комфортно би било да няма протести, но от гледна точка на ефективността, на решенията, които взимаме, не са се отразили. В известна степен и заради активността на гражданското общество, на протестите, особено лятото, защото сега те угасват постепенно, работим доста по-прозрачно, в много по-пряк контакт с неправителствените организации. Смятам, че самата среда ни направи много по-чувствителни към реалните проблеми на хората. Когато някой казва, че това е правителство на олигарсите, винаги питам с кое решение може да се потвърди, че работим в интерес на тези олигархични кръгове. Не знам нито едно такова.
- Разделението в обществото обаче остава - как смятате, че може да бъде преодоляно?
- С конкретни действия, с политиката, която предлагаме и реализираме, с резултатите, които вече почват да идват. Смятам, че ще убедим хората, че това е правителство, което работи в интерес на държавата, на гражданите. Че има разделение, има. Това е повод за притеснение, но си мисля, че с постепенното утихване на страстите ще могат да излязат напред и положителните неща. А нацията и основните политически сили трябва да намерят възможност да се обединяват около важните за България въпроси.