Интервю на министъра на външните работи Велислава Петрова за сутрешния блок Europe Today по Euronews
14 Юли 2026 Изказвания и интервюта
Госпожо министър, в понеделник бяхте в Брюксел на заседание на Съвета „Външни работи“, където 21-вият пакет от санкции на ЕС срещу Русия беше сред основните теми в дневния ред. Ръководителят на Руската православна църква, патриарх Кирил, беше премахнат от списъка, предложен от Европейската комисия. България беше възприемана като един от основните поддръжници на това решение. Защо?
Нашият подход към санкциите е изключително принципен. На първо място трябва да си зададем въпроса защо налагаме санкции. Целта на санкциите е да се окаже икономически натиск върху Русия като средство за нейното довеждане до масата на преговорите, като път към постигане на мир и устойчиви преговори.
Когато имаме санкции, които имат единствено символичен характер, но не водят до реални икономически последици за Русия, рискуваме да създадем, особено в държава с православни традиции като България, среда за разпространение на антиевропейска реторика или усещане, че се намесваме в църковните въпроси. Дори съществува риск да се създаде образ на мъченик на човек, който е обвиняван в разпространение на пропаганда.
Ако налагаме санкции, които нямат икономически ефект, но същевременно могат да доведат до разделение или дори до засилване на евроскептични нагласи, ние не можем да ги подкрепим. Затова сме удовлетворени, че в крайна сметка името беше премахнато от санкционния пакет. В настоящия му вид пакетът е такъв, че можем действително да го подкрепим, и се надяваме, че ще бъде постигнато съгласие и че държавите членки, които все още имат резерви, скоро ще могат да ги преодолеят.
Но Вашият предшественик, бившият български външен министър Даниел Митов, разкритикува това решение. Той заяви, че това не е религиозно решение и че ЕС трябва да осъди лице, което използва статута си на ръководител на Руската православна църква, за да оправдава продължаващата руска агресия срещу Украйна и убийствата на невинни цивилни. Как оценявате тази критика?
Смятам, че тук смесваме две различни неща – осъждането и налагането на санкции. Разбира се, всеки, който насърчава войната, може да бъде осъден. Ние сме осъдили всички форми на агресия.
Когато обаче говорим за санкции, става дума за използването на конкретни икономически инструменти или други инструменти, с които Европа разполага. Особено след 20 пакета санкции, а сега сме близо до приемането на 21-ия, е изключително важно да продължим да предлагаме и налагаме санкции, които имат реален ефект.
Не трябва да обезценяваме и пред обществеността разбирането, че санкциите са инструмент, чиято цел е да доведе Русия по-близо до масата на преговорите и да окаже икономически натиск върху нея. Това е основната цел на санкциите.
Това няма отношение към въпроса дали някой трябва или не трябва да бъде осъждан. Това не е оценка за патриарх Кирил като личност, а въпрос за ролята, която една санкция би могла да има в конкретния случай.
Но осъждате ли патриарх Кирил и неговите коментари относно руската инвазия в Украйна?
В този контекст ние осъждаме всяка форма на агресия и всяко действие, което я насърчава. Когато говорим за конкретна фигура като него, която е символ на православната църква, въпросът не е дали оценяваме или критикуваме определена дейност, насочена към допълнителна ескалация. Всеки, който допринася за задълбочаване на конфликта, вместо за насърчаване на мира, е фигура, която не можем да подкрепим. Но това не означава автоматично, че трябва да бъдат налагани санкции.
В понеделник, на влизане в заседанието на Съвета „Външни работи“, заявихте пред журналисти, че би било лош сигнал, ако 21-вият санкционен пакет на ЕС не бъде преработен поне до 15 юли. На тази дата предстои Вашето посещение в Украйна, а знаем, че таванът на цената на руския петрол трябва да бъде преразгледан преди тази дата, така че да не бъде от полза за Кремъл. Притеснявате ли се, че ще пристигнете в Киев с празни ръце или с механизъм, който потенциално облагодетелства Русия?
Ако погледнем процеса на преговори по санкционния пакет, това е сложен процес. Ние уважаваме позицията на всяка държава членка и се надявам, че ще успеем да постигнем съгласие до 15 юли.
Посещението ми в Киев е продължение на поредица от срещи, които нашият министър-председател проведе с президента Зеленски, в рамките на които Украйна ясно изрази интерес и желание за работа с България – двустранно, особено по отношение на укрепването на енергийното сътрудничество.
Украйна има крещяща нужда да гарантира енергийните си доставки за предстоящата зима. Именно тук България може да има значителна роля, тъй като разполагаме с възможности за доставка на допълнителни количества газ по маршрутите към Украйна.
Разглеждаме възможностите за подкрепа на Украйна по начин, който е взаимно изгоден – както за България, така и за целия регион, и който укрепва енергийната сигурност.
Не се притеснявам от това да отида без конкретен резултат. По-скоро мисля как можем да работим още по-тясно заедно, за да помогнем на Украйна да се справи с предстоящите предизвикателства, които вероятно ще бъдат още по-сериозни с наближаването на зимата.
Когато отидете в Украйна в сряда, ще представите ли конкретно предложение по отношение на газа – например определени количества и конкретен срок?
Разговорите все още са на етап определяне на настоящите нужди – както краткосрочните потребности, така и възможностите за разширяване на сътрудничеството в средносрочен и дългосрочен план.
Няма да навлизаме в най-техническите детайли – това е работа на нашите министерства на енергетиката, които вече водят разговори на експертно ниво.
За мен важно да определим каква може да бъде ролята на България – както за предоставяне на необходимата краткосрочна подкрепа за Украйна през зимата, така и в дългосрочен план.
Това е и възможност за по-широко участие в процеса на възстановяване на Украйна. Енергийната сигурност не означава само осигуряване на електроенергия в настоящия момент, а е и основа за икономическото развитие на Украйна. Както знаете, Украйна разполага с едни от най-големите газови хранилища в Европа. Възможността за доставка на повече газ и използване на този капацитет би могла да бъде фактор и за нейната икономическа стабилност в бъдеще.
На заседанието на Съвета „Външни работи“ в понеделник беше обсъден и документ с възможни варианти, предложен от Европейската комисия, относно частична или пълна търговска забрана между Европейския съюз и незаконните израелски селища. Каква е позицията на София – трябва ли търговията да продължи както досега или трябва да бъдат предприети по-строги мерки?
Това е сложна дискусия, защото досега сме провеждали много хипотетични разговори. За първи път имаме някаква форма на варианти, а не конкретно предложение.
Важно е да разгледаме кои са темите и целите, по които имаме единство като Европейски съюз. На първо място, всички искаме подобряване на хуманитарната ситуация. Второ, всички подкрепяме решението за две държави.
Всички предложени мерки трябва да бъдат разглеждани като средство за постигането на тези две цели. По отношение на санкциите срещу заселници – ние сме подкрепяли подобни санкции в миналото и сме обсъждали допълнителни възможности.
Що се отнася до търговските мерки, подхождаме прагматично. Трябва да си зададем въпроса какъв е реалният мащаб на търговията от тези региони. В случая с България той е минимален. Трябва да преценим дали подобни търговски мерки действително ще подобрят хуманитарната ситуация.
На европейско равнище все още липсва конкретно предложение с ясна правна основа. Продължава дискусията дали решенията следва да бъдат вземани с единодушие или с квалифицирано мнозинство, което създава напрежение в рамките на Съвета.
Надявам се скоро да имаме яснота и конкретно предложение, за да могат държавите членки да го разгледат и да вземат информирани решения.
До тогава ще продължим да подкрепяме всички действия, които могат да подобрят хуманитарната ситуация и да не ограничат способността на Европа да продължи да играе конструктивна роля.
Само за уточнение – не сте убедена в нито едно от предложенията, представени досега от Европейската комисия?
Това всъщност не са предложения, а варианти, което е малко различно. Все още няма напълно ясно съгласие между правната служба на Комисията и Съвета относно възможността те да бъдат приети с единодушие.
Ясно е, че няма пълно съгласие в Съвета, но също така е необходима допълнителна правна яснота. Най-важното е Европа да запази своята роля по отношение на хуманитарната подкрепа и реалното предоставяне на помощ на място. Всички усилия трябва да бъдат насочени натам.
Предполагам, че това ще бъде продължаваща дискусия и през есента.
България призна палестинската държава през 1988 г. – една от първите държави в света, направили това. В същото време България е и силен партньор на еврейската общност, особено предвид историята от Втората световна война. Как София балансира тези две позиции през 2026 г., когато дебатът е толкова поляризиран?
Действително темата е поляризирана, но трябва да се съсредоточим върху интересите на нашите граждани и на европейските граждани.
Израел продължава да бъде важен партньор и трябва да намерим продуктивни начини за ангажиране с него, за да избегнем допълнителна ескалация в региона и да подкрепим усилията за постигане на устойчив мир.
В същото време продължаваме да сме наясно с нарастващите хуманитарни нужди и тежката хуманитарна ситуация. В моменти, когато сме виждали прекомерно насилие или изключително тежка хуманитарна ситуация, сме изразявали своята критика, включително директно към Израел.
Но вярваме, че всички мерки трябва да бъдат оценявани през призмата на тяхната цел: дали ще направят Израел по-склонен да участва в подобряването на хуманитарната ситуация, дали ще го насърчат да участва в бъдещи мирни усилия и дали ще ограничат ролята на „Хамас“.
Следователно подходът ни трябва да бъде насочен към постигането на устойчив мир, а не към индивидуални символични мерки в една или друга посока.