История на сградата на Посолството

Сградата на Посолството на Република България в Унгария се намира в една от най-представителните и архитектурно значими части на Будапеща – на главния булевард „Андраши“ № 115 (Andrássy út 115). Строителството на булеварда започва през 1872 г., а официалното му откриване се състои на 20 август 1876 г. Проектиран като представителна градска артерия, той свързва централната част на Будапеща с Градския парк. Първоначално носи името „Шугар“ (Sugárút), а през 1885 г. е преименуван в чест на граф Дюла Андраши (1823-1890 г.) – един от най-видните унгарски държавници, министър-председател на Кралство Унгария (1867-1871 г.) и първи министър на външните работи на Австро-Унгария (1871-1879 г.).

С дължина 2310 метра булевард „Андраши“ е един от най-ярките образци на представителното градоустройство и архитектурата от края на XIX век в Европа. По протежението му се издигат редица монументални сгради с богато орнаментирани фасади и изискани интериори, превърнали булеварда в един от най-престижните архитектурни ансамбли на Будапеща. Сред най-значимите му забележителности е сградата на Унгарската държавна опера.

Булевард „Андраши“ преминава през VI район на Будапеща – Терезварош (Terézváros), като свързва историческия център на унгарската столица с Градския парк (Városliget). През 2002 г. булевардът е включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО заедно с Милениумската подземна железница (Millenniumi Földalatti Vasút) – първата линия на будапещенското метро, изградена под него, и с разположения в неговия край Площад на героите (Hősök tere).

Особено значение в историята на европейския градски транспорт има Милениумската подземна железница (днешната линия M1 на метрото в Будапеща), открита на 2 май 1896 г. Тя е първото метро в континентална Европа и още от самото начало е проектирана и изградена за движение с електрическа тяга. Разположеният в края на булеварда Градски парк е сред най-старите обществени паркове в Европа и е един от ранните образци на модерното градско паркоустройство.

До средата на XIX век районът, в който днес се намира Посолството на Република България в Унгария, запазва своя предимно земеделски характер и остава извън тогавашната развита градска среда. С ускореното развитие на столицата през втората половина на XIX век тази част на града постепенно започва да придобива нов облик. Просторните терени, близостта до новоизградения представителен булевард и стремежът към създаване на модерна европейска столица превръщат района в предпочитано място за строителството на елегантни градски резиденции и вили на заможни семейства, общественици и представители на утвърдения градски елит.

Именно в тази престижна градска среда, оформила се през последните десетилетия на XIX век, се поставя началото на историята на сградата, в която днес се помещава Посолството на Република България в Унгария.

През 1882 г. вдовицата на Шандор Крист възлага на архитекта Шандор Кноц проектирането и изграждането на едноетажна жилищна вила на тогавашния булевард „Шугар“ № 129 (Sugárút 129), днес булевард „Андраши“ № 115. Построена в характерния за епохата еклектичен стил, сградата съчетава елементи от различни архитектурни традиции и е типичен пример за представителна градска вила от края на XIX век.

В началото на XX век имотът вече се води под днешния си адрес – булевард „Андраши“ № 115 (Andrássy út 115), и е продаден на Агощон Чан, член на управителните съвети на акционерните дружества „Конкордия“ и „Голямокикиндска парна мелница“.

След неговата кончина през 1916 г. вдовицата му продава имота за 300 000 крони на Ласло Мароти-Фюрст, придворен съветник и виден общественик.

През 1924 г. сградата претърпява мащабно преустройство по проект на архитекта Лайош Денглер, при което първоначалната едноетажна вила е надстроена с втори етаж и получава ново фасадно оформление. Тази намеса до голяма степен определя представителния архитектурен облик на сградата, запазен в основните си характеристики и след последвалите преустройства и надстроявания.

Ласло Мароти-Фюрст умира внезапно през 1935 г., след което недвижимото му имущество е обявено за публична продажба. На 30 юли 1936 г. вилата на булевард „Андраши“ № 115, завещана на неговата вдовица, е продадена на публичен търг. Имотът е придобит от Царство България за значителната за времето си сума от 150 500 пенгьо, свидетелстваща както за високата стойност на недвижимите имоти по булевард „Андраши“, така и за представителния характер на сградата.

След придобиването ѝ тя е преустроена за нуждите на българската дипломатическа мисия и от 1939 г. започва да функционира като Посолство на Царство България, което е удостоверено и в архивите на Унгарската телеграфна агенция (Magyar Távirati Iroda, MTI).

За разлика от много съседни постройки, сградата оцелява през Втората световна война без значителни поражения. След десетилетия на използване за дипломатически цели в края на 80-те години на XX век е взето решение за нейното цялостно преустройство, разширяване и надстрояване. Проектът е реализиран в периода 1987-1991 г. от архитектите Ив. Стойчев, Св. Стойчева и Цв. Нинева, като оформя съвременния ѝ облик, който тя запазва и до днес.

Последната цялостна реставрация на фасадата е извършена през 2014 г. и обхваща оригиналните декоративни елементи, като запазва автентичния ѝ архитектурен облик.

Любопитен факт от най-новата история на сградата е, че тя е освещавана два пъти. Първото освещаване е извършено на 3 януари 1992 г. от Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейския митрополит Симеон, а второто – на 11 февруари 2023 г. от Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний.

Днес сградата продължава да бъде дом на Посолството на Република България в Унгария. Изминала пътя от частна градска вила до дипломатическо представителство, тя съхранява своята архитектурна идентичност и остава неразделна част както от историческия ансамбъл на булевард „Андраши“, включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, така и от историята на българо-унгарските отношения.