Северноатлантическият договор е подписан на 4 април 1949 г. във Вашингтон от 10 европейски страни (Белгия, Великобритания, Дания, Исландия, Италия, Люксембург, Норвегия, Португалия, Франция и Холандия) и 2 северноамерикански (САЩ и Канада). През 1999 г. за първи път страни-членки на доскорошния Варшавски договор стават членки на НАТО – Полша, Унгария, Чехия.
България е част от най-голямото разширяване на Алианса през 2004 г., когато редом с Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия, Словения става част от евроатлантическото семейство. 2009 г. се присъединяват първите две страни от Западните Балкани – Албания и Хърватия, а през 2016 – Черна гора. През 2019 г. Република Северна Македония става 30-ият член на Алианса.
На 2 април 2022 г. се отбелязват 18 години от присъединяването на България към Организацията на Северноатлантическия договор.
НАТО е не само най-дългогодишният и най-мощен, но и най-успешният отбранителен съюз в света, защото е изграден от равноправни държави-членки, на основата на споделени принципи и ценности и колективна отговорност за справяне с предизвикателствата пред евроатлантическата сигурност.
Нашата свобода, мир и стабилност не трябва да се приемат за даденост, а е необходимо да ги защитаваме и отстояваме непрекъснато. Настоящата ситуация на сигурност, при която сме изправени пред най-голямата заплаха за европейската сигурност след Втората световна война, ни показа с още по-голяма сила значението на Алианса за сигурността и просперитета на страните-членки.
За България присъединяването към този съюз на свободни и демократични държави, готови да защитават колективно своята сигурност, бе не просто стратегическа външнополитическа цел. То бе вдъхновение и мотивация за няколко поколения българи, мощен стимул за осъществяване на важни реформи, за утвърждаване на демократичните ценности и развитие в мир и просперитет.
Членството на Република България в НАТО е основен гарант за сигурността на българските граждани. Чрез участието в съвместни учения и операции с едни от най-способните и съвременни въоръжени сили в света и чрез опита и знанията, които се обменят между съюзниците, през годините българските въоръжени сили изграждаха модерни отбранителни способности. Работим активно и за изграждане на повече устойчивост и възможности за противодействие във важни направления като борбата с тероризма, защитата на критична инфраструктура и киберпространството, както и противодействието на хибридни опити за влияние от трети страни. През тези 18 години като съюзник в Алианса български военни са давали и продължават да дават ценен принос в съюзнически операции – от Афганистан и Ирак до Косово, Босна и Херцеговина и Средиземноморието.
Членството ни в НАТО предоставя и допълнителни възможности за сътрудничество със страни-партньори, с които споделяме общи интереси, особено в стратегически важни за нас региони, като Западните Балкани и Черноморско-кавказкия регион. Чрез последователните ни усилия за насърчаване на процеса на евроатлантическа интеграция на страни като Босна и Херцеговина, Грузия и Украйна, България се утвърждава като регионален фактор, допринасящ за разширяване на зоната на стабилност, мир и просперитет.
НАТО продължава да се адаптира и развива, за да е подготвена да изпълнява основната си задача – да пази евроатлантическата зона, свободата и ценностите ни от външни заплахи. Независимо откъде идват тези заплахи, безспорно заедно ние сме по-силни и подготвени да се справим с тях. В потвърждение на това е отговорът на Алианса на руската инвазия в Украйна, а именно с бързина, единство и солидарност. НАТО няма да толерира атаки срещу суверенитета или териториалната цялост на съюзниците. Активирахме нашите отбранителни планове, за да защитим Алианса, повишихме нашата готовност и разположихме допълнителни военни сили по Източния фланг. Ангажиментът на съюзниците към член 5 от Вашингтонския договор е непоклатим. Ще продължим да правим каквото е необходимо, за да защитим всеки сантиметър от територията на НАТО.