Николай Младенов: Има достатъчно въпроси в закона, които са изключително важни за развитието на дипломатическата служба и за осъвременяването й.
11 Май 2011 Изказвания и интервюта
Българско национално радио, програма "Хоризонт", "Преди всички",
11 май 2011 г.
Водеща Таня Величкова: Дългоочакваният законопроект за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба вече е факт. Текстът е публикуван на сайта за обществени консултации и вече събира мнения на граждани. Дискусията по регламент ще продължи до 20 май. Дотогава обаче, политическата дискусия със сигурност ще бъде твърде гореща, защото в този текст съвсем ясно са регламентирани лустрационните механизми, така че авторитетът на България да не бъде застрашаван от хора, които са принадлежали към бившите тайни служби. Наш събеседник в ефира на "Преди всички" е външният министър Николай Младенов. Никола Миладинов е в студиото, заедно ще водим този разговор. Добро утро, господин Младенов.
Николай Младенов: Добро утро.
Водеща: Това, което предлагате, ли е най-добрият начин да постигнете своята кауза да се изчисти дипломатическата служба?
Н. Младенов: Смятам, че това е най-разумното, което може да се направи 20 години след като този проблем не е бил решен, а именно за тези длъжности, които по Закона за достъп до досиетата на Държавна сигурност е казано, че трябва да бъдат проверявани, да бъде въведен ясен текст, който казва, че ако си принадлежал към системата на Държавна сигурност, не може да заемаш определени постове в системата на българската външна политика.
Репортер: Господин Младенов, добро утро и от мен.
Н.Младенов: Добро утро.
Репортер: Служители в дипломатическата служба, за които към влизането в сила на промените, предлагани от Вас в закона, е установена принадлежност към Държавна сигурност, според предлаганите от вас промени в преходните и заключителните разпоредби, ще бъдат освобождавани от длъжност и преназначавани на друг пост. Според чл. 98, ал. 6 от конституцията президентът назначава и освобождава от длъжност ръководителите на дипломатическите представителства. Ако вашите предложения в Закона за дипломатическата служба се приемат в този им вид, това ще задължи ли президента, който и да е той, да подписва указите по предложение на Министерския съвет, а не еднолично да отказва, както е в момента, за посланиците, които вече публично знаем, че са принадлежали към бившите служби?
Н. Младенов: Ако няма такъв текст, това означава, че всички тези хора трябва да останат без работа. Текстът в преходните и заключителните разпоредби позволява на хората, които са принадлежали към тази система, да работят в цялостната система на Министерство на външните работи, без да заемат определени постове, които са посланици и генерални консули, и временно управляващи на нашите мисии зад граница.
Репортер: Въпросът ми е дали това ще реши сблъсъка, който е в момента, т.е. задънената улица между правителството и президентството?
Н. Младенов: Не, не, не. Задънената улица се решава от волята на институциите да спазват решенията на Народното събрание и волята на българския парламент. Българският парламент ясно е казал, с мнозинство по-голямо от две трети, че този проблем трябва да се реши като в България се върнат тези посланици, които са принадлежали към системата на Държавна сигурност. Това е заявено ясно и категорично с декларация на Народното събрание. Правителството е предприело съответните мерки, като е приело решенията, които се изискват от него. С тази воля на Народното събрание не се съобразява българският президент. Така че, този казус се решава чрез спазването на това, което е волята на суверена на българския народ – Народното събрание. А текстът, който вие цитирате, дава възможност в крайна сметка на всички хора, които са в завареното положение на системата, да бъде намерено място, така че те да могат да продължат да работят по един коректен начин, защото не става въпрос само за посланици, които са с указ на президента, става въпрос и за . . .
Репортер: За всички останали служители, които са . . .
Н. Младенов: . . . други позиции, които са фиксирани в закона за досиетата.
Водеща: Това ли е застраховката за пред Конституционния съд - че все пак тези хора остават на работа в системата, но на друго място?
Н. Младенов: Законът не е лустрационен, в смисъл, че той не прекъсва логичния ход на кариерата на един човек в системата на Министерството на външните работи. Той казва, че не можеш да заемаш определена позиция, ако си принадлежал към системата, но това не ти пречи да работиш в цялата система.
Репортер: Забраната обаче е пълна за бъдещите кандидати за работа в дипломатическата служба. Нали е така, според Вашите предложения?
Н. Младенов: Ами, да, в смисъл, ако смятате, че морално, политически е коректно ние да не въведем такава забрана, след като излязоха данни, че за 20 години, откакто е започнал преходът в България и свърши системата на народната република, 40 процента от хората, които ни представляват в чужбина, са били свързани с нея, дайте нищо да не направим. . .
Водеща: Въпросът не е какво смятаме ние и какво смятате Вие, г-н Младенов. . .
Н. Младенов: . . .ние така или иначе и без това сме последната държава в Източна Европа, която не се е справила с този проблем. Аз смятам, че веднъж завинаги трябва да се справим.
Водеща: Вашите колеги от ГЕРБ само преди седмица, струва ми се, отхвърлиха в парламента едно предложение на "Синята коалиция", което целеше да освети средния ешелон сътрудници на бившата Държавна сигурност, предлагайки да отпадне един параграф 12 от закона за досиетата. Това беше поредният аргумент към тезата, че управляващите имат двоен стандарт по темата агенти.
Н. Младенов: "Синята коалиция" е имала 4 години възможности да реши този проблем и не го е направила. Нека сега да бъдат така добри всички в Народното събрание да помогнат на ГЕРБ, който се опитва да реши този проблем най-накрая, 20 години след това, да го направи по начин, по който ние смятаме, че най-добре може да бъде решен. Всичко останало е чиста проба спекулация в публичното пространство. Волята на правителството беше заявена ясно, категорично от момента, в който излезе срамният за България факт, че 40 процента от нашите представители в последните 20 години са били свързани с Държавна сигурност. Волята на правителството беше ясна. Тя беше подкрепена категорично от Народното събрание, от всички политически партии - от "Синята коалиция", от "Атака", от ДПС, от ГЕРБ, с изключение на социалистите, и тази воля в момента се реализира с така предложените промени в закона. Оттук нататък. . .
Репортер: Г-н Младенов, ако посланиците. . .
Н. Младенов: . . .дайте да не се връщаме постоянно на тази тема, по която вече и българското общество много ясно си е казало становището по нея.
Репортер: Ако посланиците, свързани с бившите комунистически служби, както Вие казвате, наистина уронват доверието на България пред чуждестранните ни партньори, мислите ли, че тези партньори ще бъдат заблудени, знаейки, че само дипломатите са изчистени, нека така да се изразя, но не и министрите, депутатите, висшите държавни служители, включително и работещите в разузнавателни служби на днешна България? Защо ГЕРБ не предложи цялостен закон за забрана на хора от Държавна сигурност да заемат публични длъжности?
Н. Младенов: Защото всичко това трябваше да бъде направено преди 20 години. То не е направено преди 20 години, защото когато видите данните, които излизат от комисията за досиетата, ще разберете, че проблемът, свързан с дипломатическата служба, е най-видим и най-тежък. Нима в системата на отбраната или в системата на МВР не е имало хора, свързани с Държавна сигурност, но когато излязоха техните проверки, се оказа, че там има някакъв процент от 10-11-12 процента хора, които все още работят в системата. В Министерство на външните работи те са 40 процента. Прощавайте, но разликата е значителна, и когато става въпрос за представителството на България зад граница, хората, които носят българското знаме и българското име, представлявайки държавата ни, отговорността е доста по-различна от това дали работиш в горското стопанство, в селското стопанство или в нещо друго. Затова и този фокус трябва да бъде веднъж завинаги насочен към изчистването на една система., Години този проблем не е решаван, напротив, той дори се е разраствал, защото ако погледнете тенденцията, която стана много ясно видима от анализите през годините, вместо този процент сред българските посланици в чужбина да намалява, той нараства.
Репортер: Да. А кога смятате да внесете тези предложения в Министерския съвет? И втори въпрос - смятате ли, че този текст, така предложен, е защитим, ако евентуално партии като БСП, които вече предупреждават за това, атакуват текстовете пред Конституционния съд?
Н. Младенов: Процедурата по внасянето в Министерския съвет е в ход. След съгласуването с останалите ведомства той ще бъде разгледан от Министерския съвет и оттам в Народното събрание.
Репортер: Но няма да е днес.
Н. Младенов: Моля?
Водеща: На днешното заседание на Министерския съвет няма да бъде, така ли.
Н. Младенов: Не, не, има формални срокове. . .
Водеща: Евентуално другата сряда.
Н. Младенов: . . . които трябва да бъдат изпълнени. И все пак е хубаво да се види и какви мнения ще бъдат чути от гледна точка на обществените консултации, които са задължителни по всеки един законопроект, след което той ще бъде внесен в Министерския съвет и оттам в Народното събрание. Какво ще стане със законопроекта в бъдеще: не смятам, че трябва да бъдем песимисти, да казваме, че всичко е невъзможно и всичко ще бъде свалено в Конституционния съд. Още веднъж искам да предупредя, че който тръгне срещу подобен тип решения, тръгва срещу ясно заявената воля на българското Народно събрание, ясно заявената воля на българския народ, на когото му е писнало и му е дошло до гуша от този проблем, от нерешаването на този проблем в продължение на 20 години. Ако всичко това беше направено преди 20 години, досега щяхме отдавна да сме забравили за този казус. Въпросът тук не е в 10, 20 или 30 човека, защото в крайна сметка става въпрос за това количество хора. Въпросът е принципен. Начинът, по който ние се отнасяме към присъствието в българската държава в началото на 21 век на зависимости, които са изградени от системата на Държавна сигурност по време на комунистическия режим. Не може да ме убеди никой, че за 20 години не са се развили нови хора, нови кадри, нов капацитет, който трябва да излезе на преден план в България, и че най-доброто, което имаме, е това, което е градено по времето на Варшавския договор и Съвета за икономическа взаимопомощ на Съветския съюз. Прощавайте много, това просто не е сериозно.
Водеща: В какви срокове, доколкото зависи от Вас, имате амбициите да бъде придвижен този законопроект, доколкото той трябва да реши една съществуваща в момента ситуация с хората, които бяха осветени като принадлежащи към Държавна сигурност?
Н. Младенов: Е, съществуващата в момента ситуация се решава от спазването на волята на Народното събрание и решенията на Министерския съвет, които са факт. Съжалявам, че цялата дискусия се фокусира само върху тази точка, но има достатъчно други въпроси в Закона, които са изключително важни за развитието на дипломатическата служба на България и нейното осъвременяване.
Водеща: Да, имаме малко време да кажем. . .
Н. Младенов: Надявам се някой ден да погледнем и тях.
Водеща: Имаме малко време да кажем и за това - бързата писта за кариерно развитие, както и новата структура на Министерството на външните работи. Кое е важно да се открои от тези теми?
Н. Младенов: Най-важното за мен е възможността в дипломатическата служба да се влиза, на по-високите нейни етажи, само с конкурси. Това е изключително важна възможност, това уеднаквява условията за влизане в службата с тези на европейските дипломатически служби. Второто е възможността бързо да се развиват хора, които имат капацитет, качества в рамките на системата. . .
Водеща: В същото време обаче има и една вратичка, извинявайте, за която днес вече има. . .
Н. Младенов: Мога ли да довърша?
Водеща: Да, разбира се.
Н. Младенов: Мога ли да довърша?
Водеща: Да, разбира се, но ставаше дума за реплика по тази тема. Кажете.
Н. Младенов: И на трето място, да има ясната възможност български граждани, които работят в международни институции – в Обединените нации, в Европейския съюз и т.н., доказали своя професионализъм, да могат да бъдат приемане на работа в българската дипломатическа служба, което досега не можеше да бъде направено. Трябваше те да минават по едни доста сложни конкурси и да бъдат пращани съвсем в началото на своето кариерно развитие.
Водеща: Има внушение, по-скоро като блиц коментар вероятно, по повод фаворизирането на конкурсите и честния начин, по който професионалистите ще се доказват в системата на дипломатическата служба. Става дума за възможността Вие да възстановите отново на дипломатическа длъжност хора без конкурс, които по някаква причина са били отстранени. Дали това няма да стане канал за. ..
Н. Младенов: Къде я видяхте тази. . .
Водеща: . . . селективно връщане на хора?
Н. Младенов: Къде го видяхте този блиц коментар?
Водеща: В пресата.
Н. Младенов: Ами, значи някой не е прочел какво пише в законопроекта, когато го е коментирал.
Репортер: Друг аспект, г-н Младенов, в чл. 24 от Закона за дипломатическата служба, ал. 3 се казва, че броят на посланиците, които не са от състава на дипломатическата служба, не може да надхвърля 20 на сто от общия брой.
Н. Младенов: Да.
Репортер: Този член. .. Вие не предлагате промени в него, тоест т.нар.. .. така станала известна в публичното пространство политическа квота посланици, защо не я намалявате или поне да я намалите, ако не да я премахнете?
Н. Младенов: Защото тя е естествена, защото тя е естествена и логична за всяко едно управление. В крайна сметка нормално е, когато управлява едно правителство, то да има възможността да назначи и хора, които са извън системата, като представители на България. Това е съществува във всяка една страна. В нашия случай това е. . .
Репортер: Особено в края на мандата на даденото управление.
Н. Младенов: . . .редуцирано до двадесет процента. Вижте, ако такива коментари ще правите, по-добре недейте да ми звъните. Аз не съм се обадил по телефона в радиото, за да си говорим по този начин. Казвам ви как е регламентирано това във всяка една нормална система. Разбира се, проблемът е, че до този момент това, което е правено, е, че тази квота от 20 процента, така да я наречем, е заобикаляна. И тя е заобикаляна по един доста грозен начин, но всичко ще бъде ясно сложено на масата, за да не се повтаря в бъдеще. . .
Репортер: Аз затова Ви питам дали имате вече дефиниции и критерии, как според тези предложения в закона точно тази квота ще се използва с назначаването на посланиците. Това е смисълът на моя коментар.
Н. Младенов: Тя е абсолютно ясна и записана. Ясно е разписано в закона, че 20 процента от назначенията могат да бъдат външни за системата на Министерството на външните работи. В това няма нищо лошо. Лошото е, когато вземеш един човек, назначиш го първо временно в Министерството на външните работи, след което го изпратиш, по този начин заобикаляйки квотата. Това е практика, която в миналото е била доста стандартна. Малко смешно е да я регламентираш в закона, защото тя е заобикаляне, което е в областта, не знам как да го нарека, на моралната отговорност, която всеки един има. Това правителство няма да го прави. Има си ясен регламент в закона, който казва, че: 20 процента от хората, които представляват системата, могат да бъдат външни на системата. Това е нормална практика, стига да не се заобикаля и да не се търсят вратички по този начин да се влиза в системата през задния вход. Затова и въвеждаме правилото, че искаме на всеки горен етап в дипломатическата служба също да може да се влиза с конкурс.
Водеща: Благодаря ви за този разговор. Сложихме само началото. . .
Н. Младенов: Благодаря и аз.
Водеща: . . . на коментарите по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба. Коментари, които със сигурност няма да бъдат еднозначно положителни или отрицателни, но това е работата на властта - да може да защитава позициите си във всяка ситуация и при всяко мнение. Външният министър Николай Младенов.