Николай Младенов, министър на външните работи: Кадафи ще падне като Милошевич
25 Март 2011 Изказвания и интервюта
Николай Младенов, министър на външните работи: Кадафи ще падне като Милошевич
Ако някой иска да праща дипломати от Главно разузнавателно управление на Съветската армия, аз не.
В-К „ПОЛИТИКА”, 25 МАРТ 2011 Г.
Пламена Тодорова: Г-н Младенов, кога ще стане ясно кой ще поеме операцията в Либия?
Николай Младенов: Въпрос на дни е. Прогнозата ми е, че ще е НАТО или формат, който включва НАТО и други страни.
П. Тодорова: Утре е поредната среща на върха на ЕС. Ще дадем ли позиция признаваме ли временния Национален съвет на бунтовниците, или не, след като премиерът Бойко Борисов изрази резерви към част от членовете му с мотива, че са „мъчили” медиците ни?
Н. Младенов: Ще заявим позиция, когато стане ясно кой управлява Либия. Ние признаваме държавата, а не организации. В момента е трудно да кажеш кой е начело. Има територии под контрола на Муамар Кадафи и такива - на националния съвет.
П. Тодорова: Европейският съюз и в частност България заявиха като цел сваляне на режима. Това възможно ли е само с въздушна офанзива?
Н. Младенов: Кадафи отдавна трябваше да си тръгне, защото това, което причинява на собствения си народ, е безумие. Въпросът обаче не е само в оттеглянето му, а как ще се структурира Либия след него. Резолюцията на Съвета за сигурност на ООН е достатъчно ясна - да се предпазят цивилните граждани от атаките на режима. Това включва и оръжейното, и икономическото ембарго. Няма как целта на резолюцията да е Полковника да си отиде. Но на всички е ясно, че политическата криза в Либия може да се реши единствено след оттеглянето му. А това ще стане с натиска, който осъществява в момента международната общност. Както се случи със Слободан Милошевич.
П. Тодорова: Да кажем хипотетично, че все пак се стигне и до сухопътна офанзива. Мисли ли се по сценарий, който вече сме виждали в Ирак и Афганистан - освободителите да бъдат приети от местното население като агресори. И кой ще поеме миротворческа мисия след евентуално падане на режима, при положение че Западът не може да се разбере кой да оглави самата стартова операция?
Н. Младенов: Съществува риск да се приемат действията на международната общност срещу Кадафи като сблъсък на цивилизациите или като християнско нашествие в кавички срещу мюсюлманите в Африка. А това не е така. Цялата операция става с мандата на Арабската лига. За първи път в историята на човечеството тя изключи една страна - Либия, заради нарушения на човешките права и подкрепи резолюцията на Съвета за сигурност. Не само това, ами и Ливан бе сред вносителите. Има и арабски страни, които участват в самата операция.
Лично аз смятам, че рискът населението на арабските страни да сметне, че някой отвън им се меси, реално съществува. Защото това, което се случи и в Египет, и в Тунис, и в други държави от региона, са вътрешни процеси в Арабския свят. И ако хората останат с впечатление, че подтикваме или стимулираме отвън тези революции, това ще даде аргументи на ислямистите да яхнат недоволството.
П. Тодорова: Съществува ли опасност Либия да отвърне на Запада и чрез атентати на негова територия предвид това, че официална политика на Кадафи бе да изнася революции и световен тероризъм?
Н. Младенов: Кадафи е способен на подобни действия. Знаем го от Локърби, медиците ни, берлинския атентат. Но мисля, че в момента неговата машина е доста тежко ударена от въздушните атаки и няма реална опасност. Такава обаче може да има, ако бъде оставен да се укрепи в някоя част на Либия, на юг, например. Тогава рискът от атентати на запад ще продължи да съществува. Затова казвам, че най-важната дискусия, която трябва да се отвори още утре на Европейския съвет, е какво се случва с Либия след Кадафи. Защото тя не е Египет или Тунис, има племенна структура, а между самите племена изконно има много различия. Задачата, която трябва да си поставим, е да има политически процес, който да включва всички части от обществото в Либия. Те трябва да излъчат правителство, което да ги обединява. Само така може да се запази и териториалната цялост на страната. Има сходни случаи като Афганистан, където всички племена се включиха в такъв политически процес, довел до издигането на президента Хамид Карзай.
П. Тодорова: Подготвяме фрегатата „Дръзки”. С какво точно би допринесла тя?
Н. Младенов: Ще запечатаме териториалните води на Либия в рамките на оръжейното ембарго, а „Дръзки” може да бъде много полезна като фрегата, която дежури в системата за дежурства на НАТО. Медицинските екипи, които ще пратим, ще са в пограничните зони, където е предвидено да се създадат хуманитарни бежански лагери.
П. Тодорова: Остана ли някаква възможност за евакуация от Либия? Има ли българи, които вече са решили да се приберат и търсят съдействие? И ще изведете ли служителите от посолството ни?
Н. Младенов: В момента няма никаква възможност за евакуация заради затвореното въздушно пространство. Би било много опасно да се препоръча на хората да се движат от точка А до точка Б. Проблемът е и в това, че територията на Либия е голяма. В ситуация, в която разполагаш с една държавна телевизия, контролирана от режима, нямаш интернет и телефонна връзка, не знаеш какво се случва. Ако си в Триполи, на 1000 км от Бенгази, разбираш за какво става въпрос чак когато стрелбата дойде на твоята улица.
П. Тодорова: Можете ли да направите оценка как реагираха дипломатите ни в горещите напоследък точки?
Н. Младенов: Навсякъде професионално и коректно. Посолството ни в Либия дори е едно от малкото, останали действащи, а това, което направи консулът ни в Япония Чавдар Градинaрски, си е за негова сметка.
П. Тодорова: Предвид това, което се случва в Арабския свят, ще преосмислите ли плана си за закриване на мисии, сред които е и тази в Тунис?
Н. Младенов: Да, посолството ни там няма да се закрива. Както и това в Судан. В останалите пет процесът тече. В Мексико и Тайланд дори почти приключи. Проблемът със свиването на бюджета ни обаче още стои на дневен ред. В момента сме във втората фаза на съкращения на техническия персонал и замяната му с местни лица, които излизат по-евтино.
П. Тодорова: Докъде стигнахте с изготвянето на промените в Закона за дипломатическата служба? Разписахте ли текст, забраняващ на бивши агенти на Държавна сигурност да заемат ръководните постове в дипломатическите ни представителства?
Н. Младенов: Ще коментирам този въпрос с внасянето на закона в Народното събрание. Проблемът с масовото присъствие на хора, били в системата на ДС, ще бъде решен до края на годината.
П. Тодорова: Краят на годината съвпада с края на мандата на президента Георги Първанов. Означава ли това, че няма намерение да подпише указите за отзоваване на посланиците от ДС, и затова изчаквате до смяната му?
Н. Младенов: Не, няма индикации, че е променил нещо във вижданията си. Просто ситуацията в Либия отклони за малко вниманието ми и се наложи да забавя имената, които исках да му предложа за нови посланици. Няма общо с изтичащия му мандат.
П. Тодорова: И все пак, трябва спешно да извадите десетки нови имена, доказано необременени от системата на ДС, изкачили йерархията в МВнР, професионалисти. Откъде ще ги извадите?
Н. Младенов: От 8-милионна България толкова няма 30 души ли?!
П. Тодорова: Каква е средната възраст за достигане на ранг посланик?
Н. Младенов: 57 години.
П. Тодорова: Как ще формулирате промените в закона, така че да се даде възможност за бързо кариерно израстване, за да могат млади кадри да оглавяват мисии?
Н. Младенов: Вървим в посока „бърза писта” за хора, които са млади и качествени и имат хъс за работа. Паралелно трябва да се промени самата структура на министерството. Искам да пращам като дипломати хора, които мислят бързо, показват различен образ на България от този на сивия шлифер и чадъра и които са се формирали като кадри и експерти в последните 20 години. Никой не може да ме убеди, че всички хора, които могат да работят в тази страна, са станали специалисти преди две десетилетия.
П. Тодорова: Тези дни проведохте финалните интервюта с кандидатите за генерални консули. Ще назначите ли такива, оценени високо от комисията по подбор, но пък с минало в ДС?
Н. Младенов: Генерални консули от ДС няма да изпращам като дипломати! Да ме обвинят в каквото искат! Да дойде друг, ако иска да изпраща агенти на Главно разузнавателно управление на Съветската армия! Аз не! Ако някое от имената, препоръчани от изборната комисия, не ми хареса, ще разгледам отпадналите на по-ранните етапи кандидати.