Николай Младенов: В Близкия изток трябва много внимателно да се учат от това, което се случи в Централна и Източна Европа
27 Март 2011 Изказвания и интервюта
Николай Младенов: В Близкия изток трябва много внимателно да се учат от това, което се случи в Централна и Източна Европа
Българско национално радио, Програма "Хоризонт", "Неделя 150", 27 март, 2011 г.
Водеща Лили Маринова: Сега ще включим Николай Младенов от Брюксел. Г-н Младенов,
какви са възможностите за демократизация в бъдеще на либийското общество? Впрочем какво беше Вашето изказване и върху какво поставихте акцентите?
Николай Младенов: Добър ден. Моето изказване в случая тази сутрин беше по малко по-различна тема. То беше насочено върху въобще възможността в арабския свят да има демократично управление и какви са уроците, които страните могат да научат от нас в Централна и Източна Европа. Но по отношение на Вашия въпрос, за мен има едно много важно нещо, което оттук нататък трябва да се направи. И това е да се изпрати много ясен и категоричен политически сигнал към цялото либийско общество, че изборът на управление на Либия, от тук нататък кой ще управлява Либия, как тя ще бъде управлявана, трябва да включва абсолютно всички части на либийското общество. Какво искаме да кажем, когато използваме тази формулировка? Това означава всички племена в Либия да бъдат ангажирани в избора на временно правителство, което да започне да залага основите на новото управление на Либия. Защото сегашното разделение между племената, тези, които подкрепят Кадафи, и oнези, които подкрепят временния съвет в Бенгази, не създава условията за обединение около един център, който да запази териториалната цялост на страната. Следващата седмица, във вторник, ако не се лъжа, в Лондон има политическа конференция точно по тези въпроси и това е тезата, която България ще застъпва много активно, още повече че ние като страна имаме достатъчно познания за Либия, достатъчно контакти в либийското общество, за да може да дадем експертиза, която да идентифицира кои са хората, които би трябвало да се съберат в един такъв съвет, който да излъчи едно консенсусно временно правителство и управление. Това може да се случи, разбира се, ако се продължи налагането на зоната за забрана на полети над Либия, спре се атаката на привържениците на Кадафи към бунтовниците в Бенгази и сегашното ръководство на страната в лицето на полковник Кадафи се оттегли от власт.
Водеща: Самото оттегляне на Кадафи как го виждате, от гледна точка на това, че това ще бъде доброволен акт, излиза така, че тази операция в никакъв случай не би могла да го отстрани. Вчера дори г-н военният министър изказа подобно становище, че тъкмо либийското общество трябва да се погрижи за отстраняването на Кадафи.
Н. Младенов: Либийското общество трябва да се погрижи за това, но в резолюцията на Съвета за сигурност 1973 няма записано изрично мандат за сваляне на Кадафи. Това обаче, което е важно да се има предвид, че налагането на зона свободна от полети, налагането на икономическа и оръжейна блокада на държавата, налагането на хуманитарна мисия, която да подпомогне гражданското население, позволяването с мандат на ООН да се атакуват сили на Кадафи, които се опитват да нападнат цивилни обекти, всичко това трябва да покаже ясно и категорично на полковник Кадафи, че връщане назад няма. Той няма как в тази ситуация да продължи да ръководи страната, защото няма подкрепата на собственото си население. Благоприятният сценарий за него може би е един продължителен вариант на това, което се случи в Югославия между края на бомбардировките, след Косово, и времето, което отне до падането на режима на Милошевич. Разбира се, за Либия би било по-здравословно това да стане по-бързо, по-мирно и, в крайна сметка, с по-малко човешки жертви, защото режимът няма как да спечели оттук нататък. Международната общност е консолидирана, арабските страни са консолидирани. Либийският народ вече не е еднозначно зад полковник Кадафи.
Водеща: Може ли да повторите отново, значи Вие се притеснявате от силите на разделение, които действат, и ще апелирате. . .
Н. Младенов: Аз се притеснявам от опасността в Либия да се наложи разделение, не че някой ще го търси, не че това ще бъде желан резултат, но просто заради структурата на либийското общество и лоялностите, които са се оформили, от една страна към временния съвет в Бенгази, от друга страна към Кадафи. Именно затова смятам, че във вторник в Лондон трябва да има много ясен сигнал от международната общност за политически процес, който да интегрира всички от либийското общество, разбира се, извън Кадафи и тези, които пряко са виновни за кръвопролитието през последните дни.
Водеща: Тоест консенсусно управление, за което Вие пледирате и за което България ще говори, независимо от това дали ще оцелее Кадафи или не, като се има предвид, че той не заема пост в
държавата, това ли имате предвид? Независимо от това дали ще оцелее?
Н. Младенов: Като казвам оттеглянето му от власт, той формално - да, той формално няма някакъв пост, съгласно нашето разбиране за постове. Но той и неговото семейство, и неговият режим имат много ясна структура на контрол над властта в териториите, които все още контролират. Този контрол трябва да бъде прекратен и хората да могат да излъчат свои представители в едно временно управление. Има такъв опит, в редица страни това е правено по различни формули. Представете си в Източна Европа в началото на прехода, от Полша до България включително, имаше кръгли маси, на които се опитаха да се договорят някакви принципи на полагане на прехода. Това е един модел. Друг модел е моделът, който съществува в Афганистан от стотици години, и това е т. нар. Лоя Джирга, в която се събират представители на всички племена, излъчват фактически кой ще бъде президент, кой ще бъде ръководител на страната, с консенсус между всички племена. Такива структури във всяко едно общество в региона съществуват и на тях може да се стъпи. В Либия изключително важно е да се стъпи на структура, която да включва всички племена, всички основни компоненти на това общество. То е съвсем различно от съседен Египет, където е много по-развита и средната класа, ако искате, и армията има съвсем различна структура. Тя е много по-интегрираща за обществото, затова и събитията там се развиха по съвсем различен начин.
Водеща: Но нима може да се седне на кръгла маса под силата на ударите. Това означава да има. . . да се прекрати военното нахлуване.
Н. Младенов: То няма военно нахлуване. Атаките от страна на войските на режима към цивилното население в Либия, това трябва да се прекрати. Това трябва да спре, защото
рискува да се превърне в една братоубийствена битка, която да раздели Либия по начин, по който нито временният съвет в Бенгази, нито хората, които живеят в Триполи, биха искали да видят.
Водеща: Тоест Вие смятате, че е възможно примирие.
Н. Младенов: Аз смятам, че е нужно оттеглянето, първо, на Кадафи от власт и, второ, спирането на огъня, трето, създаването на политически процес, който да интегрира всички племена от Либия, за да начертаят те някаква временна форма на управление, която да изведе страната към избори, към успокояване на ситуацията и избор на ново правителство, което да я представително за всички в страната.
Водеща: Колко бързо може да се стигне до тази точка и кои други гласове са в такава подкрепа?
Н. Младенов: Това не е някакво уникално различно мнение от посоката, в която се оформя консенсусът, по-скоро проблемът е в продължаващата агресия от страна на войските на Кадафи. Ако това се прекрати, мисля, че много бързо ще видим и налагането на такъв политически процес. Надявам се това да бъде и посланието, или поне едно от посланията, което международната общност да изпрати във вторник, когато се събере на тази политическа конференция за бъдещето на Либия в Лондон.
Водеща: Благодаря. А иначе Вашата конференция ще завърши днес може би с някакъв подходящ документ. Има ли нещо, което очаквате в Брюксел.
Н. Младенов: Не, то няма документ, но просто започва една дискусия днес, която е много важна и за нас в България, и за региона като цяло, защото тя насочва вниманието към това какво от опита на Централна и Източна Европа може да бъде ползвано в прехода в страни като Египет и другите страни от Близкия изток, които тепърва тръгват по този път. Защото както виждаме, ако можем да кажем, че причините навсякъде са еднакви, високата безработица сред младежта, младото население и т.н., то във всички страни този процес започва да тече по различен начин. 1989 г. и падането на Берлинската стена доведе до падането на режимите в цяла Източна Европа, но начинът, по който после се развиха обстоятелствата, във всяка страна беше абсолютно различен. Това, което виждаме в Близкия изток в момента, е революция, историческото значение на която е сравнимо само с това, което стана в Източна Европа през 1989 година. Това е революция срещу корупцията на първо място. Това е революция, която иска повече справедливи икономически възможности за всички. Не може една страна като Египет с 80 милиона население, 40 милиона от това население да живеят с под 2 долара на ден, в огромна нищета и беднотия. Това е революция, която иска повече демокрация - нека да си го кажем. Хората искат да могат сами да определят кой да управлява или да участват в това управление. И в крайна сметка това е революция, която иска повече уважение към арабската нация като цяло и повече достойнство. Ако си спомняте, 1989 година имаше много анализатори, в кавички, които обясняваха как в Източна Европа не може да има демокрация, как славяните не са способни на демокрация, как източноправославните били еди-какви си и не можели да имат демокрация. Всичко това го слушаме сега и за арабите, слушаме го от години за ислямския свят. Всички тези млади хора, които са в Египет, в Тунис, във всички страни, искат да докажат, че те могат да го направят. И наша историческа мисия, ако щете, е да им помогнем. Да им помогнем да докажат, че всички тези страни могат да се управляват по друг начин и това в крайна сметка е в наш интерес също. Защото виждаме, че ако разчитаме на един или на друг диктатор, то това е доста краткосрочна стратегия.
Водеща: Разбира се, общественото мнение в България не се е произнесло окончателно, то е доста плахо, от гледна точка на подкрепа на случващото се в Либия, от гледна точка на операцията, в която ще участваме, но е важно да държите сметка за злополуките на прехода, което означаваше едни криминални, мафиотизирани кръгове да участват в управлението и да установят статуквото. Тази поука. . .
Н. Младенов: Най-голямата поука, най-големият урок, който може да изведем от нашата собствена история в Източна Европа, и това беше основният акцент на моето изказване тук, е, че корупцията не е някакъв просто нежелан, страничен ефект на прехода. Тя е най-голямата заплаха за прехода. И ако хората в Близкия изток въстанаха срещу корумпирания характер на режимите, които ги управляваха, най-голямата опасност е същата: тази корупция да удави ентусиазма на революцията. И те трябва много внимателно да се учат от това, което се случи в Централна и Източна Европа, и в България включително в това отношение. По отношение на Либия аз съм също много внимателен и бих казал, че това е страната, за която трябва най-много да внимаваме какво говорим и как се произнасяме по процесите там. Тя е много опасна, взривоопасна, бих нарекъл. Ако можем да направим един доста произволен паралел1 Либия е като Югославия на Близкия изток - тя най-лесно може да се разпадне, раздели, най-трудно може да се събере отново заедно, заради собствената си история. Така че българското обществено мнение е напълно право да бъде внимателно към Либия и затова и правителството е много внимателно с ангажиментите, които поемаме към международните операции там. България може да се включи с хуманитарни екипи, с медицинска помощ, с наша фрегата, която евентуално да участва в операцията по ембаргото, но със сухопътни войски на територията на Либия, това със сигурност не трябва да го правим.
Водеща: И така, благодаря отново на Николай Младенов.
Н. Младенов: Благодаря Ви и аз.