Отговорност е на умерените сили в Европа да спрат ксенофобската вълна
19 Декември 2013 Изказвания и интервютаРазговор с Кристиан Вигенин, министър на външните работи – бТВ, Тази сутрин, 19.12.2013
Водещ: Добро утро на министъра на външните работи Кристиан Вигенин. Добре дошли.
Кристиан Вигенин: Добро утро.
Водеща: Доста сериозни антибългарски настроения във Великобритания. Поради тази причина отложихте и посещението си в Лондон, за края на януари, ако не се лъжа. Кажете, тази ескалация очаквана ли беше и вие с какво я свързвате?
Кристиан Вигенин: Първо, искам да уточня, че не можем да говорим за фиксирано посещение, което демонстративно да съм отложил. Става въпрос за една дискусия с колегите, които ме поканиха, и преценката, че е по-добре това посещение да се състои след 1 януари, а не преди това. Защо така се случва? Има една цялостна тенденция към нарастване на евроскептицизма и ксенофобията в Европа. Великобритания е една от страните, където една крайна партия – партията на Найджъл Фарадж, мой бивш колега от Европарламента, между впрочем, успя, експлоатирайки темата за имигрантите, да натрупа популярност. Подкрепен от немалко жълти медии, създадоха една истерия във Великобритания, която е необоснована с нищо, експлоатира едни измислени страхове. И жертва на тази кампания, най-лесната в случая, бяха българите и румънците. Защо? Защото от 1 януари 2014 г., по Договора за присъединяване на двете страни, трябва да се отвори пазарът изцяло за граждани на България и Румъния. За съжаление, всичките ни аргументи до този момент, които се опитахме да представим, които впрочем бяха подкрепени от част от сериозните медии във Великобритания, от част от бизнеса, дълго време правителството също устояваше на натиска, но просто тези аргументи не бяха чути. Не бяха чути аргументите, че всъщност българите - нека говоря за българите, за румънците може да говори моят колега Титус Корлъцян, не са просяци във Великобритания, те не експлоатират социалната система. Те допринасят с осигуровките, които плащат, много повече, отколкото получават. В огромната си част са високо образовани, с добре платена работа. А тези, които не са, вземат ниши на пазара на труда, които британците не са в състояние или не желаят да заемат – по-ниско платена работа, която е по-тежък физически труд. Т.е. проблемът е повече за България, че тези хора не са тук в България, да допринасят за развитието на България, а са там, във Великобритания, допринасят за британското общество. За съжаление, пак казвам, всички тези аргументи, статистическите данни, социологическите проучвания, не бяха чути и тази кампания продължи. Бих казал, че за съжаление, на британското правителство се наложи по някакъв начин да отговори на тази кампания. И бяха първо анонсирани, а сега и предложени мерки, които... нека да уточня и тук, една част от тях, естествено, са абсолютно легитимни мерки, които са свързани със социалната система на Великобритания, това е право на всяка една страна, ние също бихме могли да го правим. Други, по начина, по който са предложени, тепърва предстои да преценим дали имат дискриминационен характер.
Водеща: Те са дискриминационни, защото засягат единствено нас и Румъния. По отношение на българските студенти, вече няколко сигнала разказваме, направо са подложени на репресии там, само заради това, че са българи.
Кристиан Вигенин: По отношение на мерките, те не засягат, разбира се, само българи и румънци. Смятам за твърде неудачно и публично тези мерки да се мотивират точно с отварянето на пазара на труда за българи и румънци, защото това директно насочва негативното отношение към българи и румънци и е абсолютно несправедливо.
Водеща: И каква е възможната реакция?
Кристиан Вигенин: Тук искам да кажа, че последиците, както си представят колегите, както аз просто ще мина и ще замина, от 1 януари ще покажем как няма наплив и някак си всичко ще продължи спокойно. Тези настроения, които се насаждаха в продължение на месеци срещу българи и румънци, могат да се пренесат в директна дискриминация на място – не от правителството, а от бизнеса, тъй като може би става непрестижно да наемаш българи и румънци. От едно негативно настроение изобщо към българи и румънци, независимо, че огромна част от българите там не просто не създават проблем, а допринасят значително за Великобритания.
Водещ: И какво предприе външно министерство?
Кристиан Вигенин: Това, което правихме, беше изключително ангажирано отношение на българския посланик във Великобритания, който се опитваше през цялото време активно да разпространява нашата позиция на различни равнища. Ние самите бяхме в контакт с колегите, помните, че още лятото в София беше министърът по европейските въпроси Дейвид Лидингтън, където отправи едно положително послание към българите.
Водеща: Езикът на дипломацията обаче стига ли до англичаните, защото по някакъв начин на високо ниво вървят някакви совалки, но това, което прави Фаражд, е директно разпространение на информация и пропаганда на много по-масово ниво.
Кристиан Вигенин: Ще ми се да мога да кажа, че можем да се противопоставим на това, но за съжаление, не можем да се противопоставим ефективно на тази кампания. А и не е наша работа, това би трябвало да го направят умерените, сериозните политически сили във Великобритания, които ясно осъзнават британския интерес.
Водеща: Както ние правим с бежанците.
Водещ: Навремето се наемаха лобистки фирми да защитават българските интереси в ЕС.
Кристиан Вигенин: Честно казано, минавало ми е през ума, но след всичко, което се случи с предишния такъв опит, който беше успешен, между другото, но след това се направи една мащабна кампания, която очерни всички, които участваха по някакъв начин в тази идея, реших, че вредата от една такава идея може да се окаже по-голяма.
Водеща: Случаят „Хохегер” ли визирате?
Кристиан Вигенин: Да, конкретният случай, тъй като тогава имаше целенасочен проект, който трябваше да подобри имиджа на страната. Ще го правим, но по различен начин. За съжаление, в центъра на тази негативна кампания чуваемостта на нашите тези е твърде ниска и трябва да си го признаем. Затова се опитваме най-малкото и на най-високо равнище – в контактите с ЕК, с колегите от Великобритания, не случайно и отивам във Великобритания за поредица от разговори по тази тема също, да се опитваме да разясняваме и да намерим разумен изход от тази ситуация. Искам да подчертая - когато едно общество се поддаде на ксенофобията и започне да прави отстъпки в името на това да задоволи тези нездрави тези и кампании, тогава битката е загубена. За съжаление предстоят европейски избори и аз допускам, че след преминаването на тази вълна, защото аз вярвам, че тя ще премине в първите месеци на януари, когато се види, че нищо ново не се случва във Великобритания, може би отново ще бъде засилена около европейските избори. Разбира се, това е друга тема, но отново е отговорност на умерените политически сили в Европа да намерят начин да мотивират своите избиратели, защото не бива да допускаме антиевропейци и ксенофоби да доминират в ЕП.
Водещ: Смятате ли да се намесите в случая, от две седмици български студенти във Великобритания, по-точно в Англия, бият камбаната, че са им спрени студентски заеми, студентски стипендии, за да доказват, да дават допълнителни документи или изобщо да им бъдат отнети?
Кристиан Вигенин: Това беше обявено предварително от британските власти, то засяга всички, не само българите и румънците, не беше и мотивирано с българите и румънците. Факт е, че са регистрирани и злоупотреби. Пак казвам, няма информация такива злоупотреби да са направени от българи, но всеки такъв сигнал се събира в посолството и аз, ако мога от вашия екран да кажа и да помоля българските граждани, във всеки един случай, в който допускат, че може да са дискриминирани несправедливо, било във връзка със студентски заеми, било във връзка с пазара на труда, да подават тази информация в посолството, ние ще я събираме, анализираме, това е важен допълнителен аргумент за нашите тези.
Водеща: По отношение изказването на турския премиер Ердоган, в България се появиха доста противоречиви твърдения, чели-нечели речта. В крайна сметка вие излязохте с една декларация, заради която ви упрекнаха, че е доста дипломатична и не е достатъчно реактивна. Смятате ли, че това, което говореше Ердоган, по някакъв начин е заплаха за България, след като сте се запознали, предполагам, с оригиналния превод, официален, на речта?
Кристиан Вигенин: Има два елемента тук. Единият е какво точно евентуално е искал да каже премиерът Ердоган, но по-важно е това, което казва, как се възприема. Неслучайно и Министерство на външните работи реагира. Тук веднага искам да отворя една скоба, видях абсурдни коментари как сме се забавили с дни. Напротив, реагирахме още в същия ден, в който излезе информацията, заедно, може би час по-късно след Министерство на външните работи на Гърция. Ние няма как да не реагираме, когато това се говори и случва. Но за мен е по-важно дали такива думи – разбрани-недоразбрани, са подплатени с конкретни действия в някаква посока. И мисля, че нямаме основание да смятаме, че Турция променя своето отношение на приятелско добросъседско отношение към някакво друго, което има за своя цел влошаване на отношенията, на амбиции – териториални или други. Напротив – аз буквално два дни след това имах възможността да разговарям с външния министър Давутоглу, вчера в София беше една голяма турска делегация за заседание на Смесената комисия по нерешените въпроси, предстои през януари да се състои Централната смесена комисия по граничните въпроси, а февруари ще дойде външния министър Давутоглу. Искам да кажа, че всичко, за което говорихме с г-н Давутоглу при моето посещение в Анкара, всичко или се случи, или е в процес на случване, има пълно разбиране и за нашите проблеми. Т.е., не бива, както в случая дадох пример с ксенофобията във Великобритания, тук в България пък да се надпреварваме кой ще реагира по-остро на едни думи. Трябва да преценяваме не само по думите, а и по делата. Аз предупредих колегите, във всеки случай, когато има подобни думи, ние ще реагираме, защото считаме за важно и легитимно.
Водещ: И как са делата? Турция започна ли да приема обратно нелегални имигранти, които са преминали през територията ѝ?
Кристиан Вигенин: Това е рано да се случи, ако питате за споразумението за реадмисия. Ще мине известен период от време до неговата ратификация и пълното му влизане в сила. Но тук също България неведнъж постави въпроса от септември насам – и пред ЕК, и пред турската страна, желанието ни процесът да бъде ускорен, и ето, че това също се случи. Преди да се стигне до връщане на нелегални имигранти, ние имаме доста други неща да свършим заедно с Турция. Впрочем, по съвсем технически причини тази седмица не успя да се подпише споразумението за тристранен граничен център, то е готово, просто вътрешният министър на Турция не успя да пристигне в София, но това ще се случи буквално следващите дни или в началото на следващата година. Готово е вече и споразумението за съвместно наблюдение на границата между Турция и България, активизираха се контактите от двете страни на границата, т.е. има определено желание от турската страна да сътрудничи по тези въпроси. А що се отнася до споразумението за реадмисия, някои казаха: „Ама то докато влезе в сила, какво ще правим дотогава?” Искам да кажа, че бежанската вълна от Сирия дори да свърши, ако допуснем, че още в началото на следващата година ще постигне мир, първо – няма да намалее рязко потокът, второ – ако видим тенденциите, ако не е Сирия, има немалък брой други имигранти, които влизат на територията на България от други страни, има нестабилни страни в Африка, които биха могли да се дестабилизират допълнително, т.е. това споразумение за реадмисия ще върши работа на ЕС и на България за години напред. Наистина е постижение, за което трябва да поздравим и Комисията, и турската страна.
Водещ: Последно, като външен министър на кабинета „Орешарски”, кажете ни кога Пламен Орешарски ще посети някоя западна столица на двустранно посещение?
Кристиан Вигенин: В момента работим по програмата. Не измервайте неговите възможности с това къде е отишъл. Най-лесно е да се обадим по телефона и да кажем „Ще приемете ли Орешарски, че едни журналисти питат кога ще отиде в западна столица?”
Водещ: Надявам се, че не работите така.
Кристиан Вигенин: Въпросът е друг. Орешарски трябва да отива там, където има смисъл, където има какво да постигне, както беше с Китай, с Азербайджан. Има други дестинации, които са важни за България, от гледна точка на икономиката. Когато може, се върши от външния министър, от другите министри, когато е необходимо, г-н Орешарски ще отиде в Европа.
Водеща: Кога ще се появи тази необходимост?
Кристиан Вигенин: Уверявам ви, че тезата за някаква международна изолация не е сериозна и не издържа.
Водещ: Ние нямаме такава теза, просто питаме кога ще посети някоя западна столица.
Кристиан Вигенин: Когато дойде моментът, първи ще разберете.
Водеща: А има ли нещо планирано вече, защото това не се планира от днес за утре?
Кристиан Вигенин: Има планирани, абсолютно сте права, защото заради предсрочните избори и няколкото месеца служебен кабинет, немалко посещения бяха отменени или отложени, включително и не президента на България, които трябва наново да се планират. Не бих искал да говоря по програмата, има такива посещения, съвсем навреме ще бъдете информирани – къде ще бъдат, кога ще бъдат и какви са целите на тези посещения.
Водеща: Добре, благодарим ви. Външният министър Кристиан Вигенин.
Кристиан Вигенин: Благодаря и аз.