Най-силната подкрепа за сирийските граждани изобщо е търсенето на мирно решение

Разговор с министър Кристиан Вигенин в БНР, „Събота 150”, 14.12.2013

Водещ: В студиото вече е министърът на външните работи господин Кристиан Вигенин. Добре дошли.

Кристиан Вигенин: Добър ден на вас и на слушателите.

Водещ: Повече от близо половин година вече сте министър на външните работи. Кое бихте определили като най-тежко външнополитическо предизвикателство през този периода за вас?

Кристиан Вигенин: Бих казал, че ситуацията около Сирия беше най-сложният период от работата ми до момента. Ситуацията беше много динамична, беше много важно да се заемат адекватни позиции. Но смятам, че се справихме добре. България се държа адекватно. И в края на краищата с общи усилия не стигнахме до военни действия в Сирия. В момента тече унищожаването на химическите оръжия и се работи активно по следващата най-важна стъпка – мира в Сирия. Предстои през януари да се проведе втората мирна конференция за Сирия. Аз лично съм по-скоро оптимист за изхода й.

Водещ: Вие през цялото време залагахте на дипломатическите варианти за излизане от тази криза, за мирни преговори. Все пак вие виждате ли президента Башар ал-Асад като част от този мирен изход от кризата и като част от бъдещия преход към мир в Сирия?

Кристиан Вигенин: Без ангажимента на сирийския президент мир не може да има. Но аз лично не виждам бъдеще за него персонално в постконфликтния период в Сирия. Ако Сирия иска да гради ново бъдеще, ново общество, в него няма място за тези, които доведоха Сирия до днешното състояние. Тук няма значение чия е вината по-голяма или по-малка, как се е стигнало до тук. Но факт е, че самият сирийски президент пропусна момента да реализира един мирен преход в Сирия. Беше предупреждаван нееднократно за това. След толкова месеци на войни, след 120 хил. загинали в Сирия, 6 млн. вътрешно разселени, 2,5 млн. емигранти. Това само по себе си е оценка за това до къде стигна страната. И няма как той самият да избяга от тази отговорност. Мирът в Сирия, процесът след установяването на мира няма как да бъде ръководен от самия Башар ал-Асад.

Водещ: Призовавате за политическо решение. Но не видяхме никаква подкрепа от вашето правителство за сирийската опозиция. Така ли е? Или по-скоро се опитахте някакъв по-сдържан подход спрямо предшественика ви от правителството на ГЕРБ.

Кристиан Вигенин: Ние провеждаме реалистична политика, съобразена с възможностите на страната. Опозицията в Сирия в момента е доста по-различна от това, което беше в началото на конфликта. Всички оценки показват, че тя се радикализира все повече, има все по-силно влияние на Ал Кайда. Така че тук ще трябва много внимателно също да се прецени коя част от опозицията всъщност би могла да участва активно в поствоенния период в Сирия. Освен това, като говорим за подкрепа, смятам, че най-силната подкрепа, която можеше да има, преди всичко за сирийските граждани, тук не ги деля на опозиция и на управляващи, най-силната подкрепа, която можеше да се окаже е търсенето на мирно решение. Защото всякакво друго решение, както виждаме и сега, двете страни очевидно не могат да се победят една друга с военни средства. Само мирното решение, дипломатическите решения могат да спасят тази страна от трагедията, в която се намира, и която все повече се задълбочава.

Водещ: Лидерът на Атака Волен Сидеров обяви, че партията готви посещение в Дамаск, среща с държавното ръководство, включително президента Асад. Какво мисли външния министър на България по този въпрос?

Кристиан Вигенин: По принцип всеки човек е свободен да пътува, където намери за добре, стига да има съответното разрешение.

Водещ: Дали това служи за парламентарно представена партия? И то на официално ниво.

Кристиан Вигенин: Няма как да им бъде забранено. Въпрос на лична преценка. Но подчертавам, че подобни пътувания по никакъв начин не могат да ангажират нито държавата, нито парламента, нито Министерство на външните работи. Смятам, че такива посещения и контакти са неуместни на този етап.

Водещ: Сирийската война освен, сега ще ви питам и разбира се за миграционния поток, но предизвика доста нестабилност в целия регион – в Ливан, където много добре знаем за нашия казус с партията на Бога – Хизбула. Г-н Вигенин, от доста време искам да ви попитам, след като България, така, вече категорично потвърди, че Хизбула стои зад атентата в Бургас миналата година, и след като има и дело, повдигнати са обвинения, издирват се обвиняемите, които са свързани с тази организация, направи ли си българското правителство анализ и отговори ли си на въпроса – защо участничката активно във войната в Сирия Хизбула атакува в същия момент именно израелци на територията на България? Защо България? Този въпрос остана без отговор, поне от страна на българските власти. Хизбула, разбира се, отричат изобщо да са замесени.

Кристиан Вигенин: Бих казал, че 100-процентови гаранции за участие на Хизбула или подготовка от Хизбула на този атентат бихме имали и когато приключи делото, когато има решение на съда. Но с времето всички индикации, които сочеха към Хизбула, бяха потвърждавани от допълнителните доклади, информации, които дойдоха. Смятам, че е рано за подобен анализ – защо на територията на България. Не бих искал да навлизам в разсъждения, които изискват и повече информация, повече детайли. Не смятам обаче, че България сама по себе си е мишена на терористични действия. Вероятно е било преценено, че едно от местата, където такъв удар може да бъде нанесен, е именно България с оглед на засиления поток от израелски туристи в последните години.

Водещ: Тоест само логистичния, лесната мека цел България е причината, а не политически позиции на България и нейни политически участия?

Кристиан Вигенин: По-скоро да. Защото тази атака имаше за цел чужди граждани. Ако е имало претенции към политиката на България, вероятно щяха да бъдат ударени цели, които са пряко свързани с България, български граждани. Въпреки че загина и един български гражданин. Но целта бяха именно израелските граждани. Но независимо кой е целта, такива явления са недопустими. И за щастие, от тогава досега беше извършена много работа по засилване капацитета на нашите служби да предотвратяват и да отговарят на подобни заплахи. Ние самите, и във външно министерство, но и службите следят много внимателно какво се случва в Близкия изток, какви информации има за подготвени предстоящи действия – било явни или тайни на различни групировки. Обменяме информация със службите на партньорите. Така че бих казал, към днешна дата сме много по-подготвени да отговаряме на такива заплахи.

Водещ: Амнести интернешънъл, и други правозащитници между впрочем, обвиняват България освен за лошите условия за настаняване на сирийските бежанци, идващи у нас, и заради факта, че България ги задържа веднага след прекосяване на границата, държи ги, подлежат на наказателни санкции по закон. Вие как ще отговорите?

Кристиан Вигенин: Аз смятам, че това е работата на тези организации – да поставят въпроси и да насочват вниманието там, където по тяхна преценка има проблеми. Работата на правителствата, и в конкретния случай на българското, е да гарантира, че хората, които влизат на територията на България, получават подслон, получават необходимите гаранции за живота, сигурността си и съответно получават гаранции за правните процедури, които са нужни, преди един имигранти да получи съответен статут на бежанец, както най-често се иска. Ние самите не се гордеем с условията, в които те са настанени. Но в ситуацията, в която беше поставена България, не мисля, че можехме да направим нещо повече. Сега, с реализацията на плана на правителството за справяне с кризата, с ограничаването на броя на имигрантите, влизащи на наша територия постепенно започваме да овладяваме и ситуацията с битовите проблеми на хората, които навлизат на наша територия.

Водещ: Парите на ЕС достатъчни ли са?

Кристиан Вигенин: Не са достатъчни. Но все пак това е помощ. Помощ дойде и от страни-членки, помощ дойде от международни организации.

Водещ: Но не са достатъчни?

Кристиан Вигенин: Получихме съдействие. Разбира се, не са достатъчни. Основното бреме ще легне и ляга на българския бюджет. Но това е наше задължение и ние ще го изпълним по подобаващ начин. Много скоро съм убеден, че репортажите от центровете за настаняване на бежанци ще изглеждат по различен начин. Още повече, паралелно с тези най-смешни мерки започваме да взимаме мерки и по интеграцията на тези от тях, които ще получат статут на бежанец и ще останат по-дълго в страната. Тъй като ясно е, че те няма да се върнат веднага в Сирия, дори мирът да бъде договорен още утре. Тези мерки ще включват комплекс от действия, които да позволят те не да бъдат само консуматори, но и да допринасят за държавата. Трябва да гарантираме образованието на децата, възможността на част поне от имигрантите, които са достатъчно образовани, да работят. Тоест има неща, които вече се правят. Ангажирани са редица министерства с това. Ситуацията е под контрол. И ако няма някакви необичайни ситуации, може да считаме, че към днешна дата българските граждани от своя страна нямат никакви основания за притеснения оттук-нататък.

Водещ: Не реагирахте ли, не се ли забавихте твърде много с демарша си към турското външно министерство по отношение на охраната на границата от турска страна и притока на хора от там? Отделно, оставяме настрана това, че България строи ограда вече по някои участъци.

Кристиан Вигенин: Не сме се забавили. Всъщност, незабавно бяха установени контакти между вътрешните министри на двете страни. Бяха предприети необходимите действия. Но се прецени в един момент, че е необходимо част от тези въпроси да се поставят и на равнище външни министри.

Водещ: Но реално експертната среща, доколкото разбрах, от двете страни ще бъде догодина.

Кристиан Вигенин: Това е друго. Значи, експертите, специално на вътрешните министерства са в постоянен контакт. Те договориха споразумение за съвместно наблюдение на границата, което ще бъде подписано съвсем скоро. Другата седмица впрочем в София е и вътрешният министър на Турция, който ще подпише и споразумението за тристранен граничен център между България, Турция и Гърция. На равнище външни министри поставихме въпросите, свързани с Комисията по нерешените въпроси между двете страни, която също се събира следващата седмица. Комисията, за която казвате, това е Централната смесена комисия по граничните въпроси, която е предвидена по едно споразумение между България и Турция от 67-а година. Работим по него, тъй като все още не е влязло в сила споразумение за реадмисия между ЕС и Турция. Впрочем, то също ще бъде подписано следващата седмица и без да преувеличавам нашата роля, но работихме много и с ЕС, и с Турция, за да ускорим този процес.

Водещ: Може ли да се каже, че това споразумение е факт благодарение, не благодарение, но по-скоро заради миграционния натиск именно върху много страни-членки, именно и България?

Кристиан Вигенин: Не бих казал, че е пряк резултат от това. Защото преговорите по него се водят отдавна. То беше парафирано миналата година, средата на миналата година. Но подписването му се бавеше по различни причини. Бих казал все пак, че този засилен натиск и активните действия, включително и на България допринесоха да се стигне до необходимите компромиси и то да бъде подписано следващата седмица. Стои оттам-нататък обаче въпросът за неговата ратификация. И ние ще настояваме това да стане възможно най-бързо. Иначе мога да кажа, че с турската страна към този момент имам много добър прагматичен диалог по целия кръг от въпроси, свързани с бежанците и нелегалните имигранти, но и по други въпроси, които са важни за отношенията между двете страни.

Водещ: Като оставим настрана политически възражения от друг характер, България през тези последни години винаги е претендирала, че технически е обезпечила охраната на външната граница на ЕС и съответно де юре изпълнява абсолютно всички критерии, за да се присъедини към безграничната зона Шенген на ЕС. Сега обаче, последните месеци, след като стотици хора влизат на седмица през границата с Турция, реално какво си казват европейските партньори – дали отговаряме на техническите изисквания за добра охрана на външната граница? Оставям настрана другите съоръжения на някои страни-членки, свързани със съдебната система, корупцията и т.н.

Кристиан Вигенин: Да, отговаряме изцяло. Смисълът на Шенген не е да се издигнат стени, през които никой не минава, а да има необходимия контрол и тези, които преминават, да бъдат залавяни, регистрирани. Ние го правим на практика за 100% от хората, които пресичат границата. Тоест тази граница не е граница, през която някой може да мине и да замине някъде другаде, без да бъде заловен от граничните служби. Така че от тази гледна точка България изпълнява стриктно ангажиментите си и регистрира всички, които пресичат границата. Подчертавам го това, защото по принцип, след като регистрираните тук в България, по всички изисквания на Шенген получат статут, примерно бежански статут, възможно е някои от тях да се опитат, въпреки това да заминат за Централна, за Западна Европа.

Водещ: ... на връщане.

Кристиан Вигенин: Да, важно е това, че когато времето за техния престой там премине, има съответните ограничения, те, тъй като са регистрирани в общата система, веднага може да бъде видяно къде те са регистрирани и да бъдат върнати там, където са първоначално регистрирани.

Водещ: Да. Споразумението Дъблин II.

Кристиан Вигенин: Тоест от тази гледна точка България е абсолютно изрядна. И като говорим за влизащи в страната, по същия начин можем да зададем въпроса за Италия например, която е страна, част от Шенген. Там също влизат. Така че не е това критерият - дали влизат. Въпросът е, след като пресекат, какво се прави с тях. Ние изпълняваме абсолютно стриктно изискванията.

Водещ: Какво направихте по време на вашия мандат за смекчване на позициите на страните-членки по отношение подкрепата за присъединяването ни към Шенген? Станахме свидетели на обратната тенденция, поне официално в една страна-членка, Франция, която първоначално подкрепяше компромисния вариант за поетапно присъединяване към Шенген – първо въздушни граници, после и сухоземни, след което Франция измени позицията си, втвърди я и също отказа да се присъедини към лагера, така ако мога да се изразя на други държави, които отказват да ни подкрепят.

Кристиан Вигенин: Тази позиция на Франция не е нова, тя не е от периода на сегашното правителство.

Водещ: Напротив, тя се измени точно в периода на сегашното правителство.

Кристиан Вигенин: Не е вярно. Не е вярно. Това е позиция на Франция, изразявана още преди това. Тя не се е отказала от идеята за двустепенното влизане на България и Румъния в Шенген. Но факт е, че в последните месеци, много по-ясно се заявиха някои позиции против скорошното влизане на България и Румъния в Шенген във връзка с теми, които нямат никаква връзка с Шенген. Така че ние реагирахме достатъчно ясно. И мисля, че и френската страна осъзна, че някои вътрешни въпроси изискват необходимия диалог и решение и нямат никакви връзка с въпроси като Шенген например или отварянето на пазара на труда. От тогава мисля, че тази тема има доста по-ниска степен на актуалност в самата Франция. Не изключвам естествено този въпрос да се възобнови отново преди европейските избори, пак във връзка с вътрешнополитически събития и теми. Но опитваме се да обясним на нашите колеги, това го направих и по време на посещението ми във Франция, в контактите с други колеги и за Шенген, и за други въпроси, които са свързани със свободата на движение, че има принципи, които трябва да бъдат отстоявани. Ние сме готови в диалог да се опитваме заедно да решаваме някои от темите, които притесняват тези страни. Но не можем да приемем да се водят дискриминационни кампании срещу България и срещу българите.

Водещ: Дискриминационно ли е да се взима повод от поредния доклад по правосъдието, който ще излезе януари?

Кристиан Вигенин: Това е друго. Тук не става въпрос за дискриминация. Но пак става въпрос за нещо, което беше допуснато от предишното правителство и което ще продължи да ни тежи и занапред, а именно обвързването на присъединяването към шенгенското пространство и критериите за това присъединяване с докладите по линия на Механизма за сътрудничество и оценка.

Водещ: Външнополитически вие може ли да го преодолеете това?

Кристиан Вигенин: Опасявам се, че на този етап вече не бихме могли. Тъй като, когато веднъж е допусната такава връзка много е трудно да се върнем назад. Но все пак ние неведнъж, и аз персонално, и колегите, сме поставяли въпроса, че все пак за членството в Шенген има определени критерии. Ние имаме своите ангажименти и по Механизма за сътрудничество и оценка. Но не бива постоянно да се измислят нови и нови критерии. Защото, ако не е Механизма за сътрудничество и оценка, и там нещата се изчистят, може да се окаже, че някоя от страните може да реши, че нещо друго и е проблем. Както в една страна се опитаха да представят проблема с ромите като проблем за присъединяването на страната към Шенген, което е абсурдно, разбира се. Още повече, че да отворя една скоба, българските роми във Франция на практика са няколко хиляди и не мога да приема, че те са най-големия проблем на страната. Виждаме сега...

Водещ: Няколко хиляди.

Кристиан Вигенин: ..., макар че не е свързано с Шенген, това пък е свързано с друга тема – отварянето на пазара на труда. Виждаме какво се случва във Великобритания и каква кампания се вихреше в продължение на месеци, която, в резултат на която и правителството започна да предприема действия, които ние следим внимателно, разбира се. Една част от тях са свързани с промени в социалната система или предвидени промени, тъй като тепърва предстои да бъде предложено съответното законодателство, промени, които са работа на вътрешен проблем. Всяка една страна има право, така, да прави подобни промени. Но там, където преценим, че е възможно предложените мерки да има дискриминационен характер, ние ще реагираме. Защото не може да има двойни стандарти в ЕС и тези двойни стандарти не могат да бъдат толерирани. Тук ще разчитаме и на ясните позиции на ЕК.

Водещ: Да, това й е работата – да следи за спазването на договорите.

Кристиан Вигенин: Точно така.

Водещ: Защо обаче поискахте от ЕК да води преговорите с Русия за Южен поток? Не прехвърляте ли отговорността по този начин на Брюксел?

Кристиан Вигенин: Не мисля, че я прехвърляме. Още повече, че ние не бихме могли да я прехвърлим, ако самата ЕК не прецени, че това е добро решение. Доколкото към момента споразуменията са сключвани поотделно с всяка държава, самата ЕК има претенции към тях, смятам за логично да бъдат проведени директни разговори между ЕК и руската страна, за да се уточнят тези въпроси и да се направи необходимото тези споразумения и реализацията на проекта да отговарят изцяло на европейското законодателство. Иначе се получава едно прехвърляне на топката от комисията към страните-членки, обратно към Русия. Няма смисъл.

Водещ: Не е ли някаква предварително изработена стратегия в крайна сметка Европейският съюз да си влезе в ролята и да има някаква обща енергийна политика, т.е. да е по-силна позиция при преговори с руската страна, отколкото всяка една държава поотделно да се опитва да накара руснаците да дадат достъп до тръбата на конкурентни компании?

Кристиан Вигенин: Смятам, че не може да говорим за някаква стратегия, но очевидно това става необходимо, защото аз не смятам, че комисията сама по себе си е в някакъв смисъл по-силна или би могла да се справи по-добре от страните членки, но смятам, че е по-ефективно вместо ние да се опитваме да се координираме на това равнище няколкото страни членки, които са засегнати от тази ситуация по-добре разговора да го проведе самата Европейкска комисия. Няма нищо лошо в това, по този начин ще бъде защитен от една страна адекватно интересът на страните членки, които участват в този проект, а от друга страна смятам, че ще бъде ускорен и целият процес на доуточняване на детайлите, за да може този проект да стартира и да се реализира възможно най-скоро.

Водещ: Изключение искаме България, така ли? Изключение като това за „Северен поток”?

Кристиан Вигенин: Не, тук вече е въпрос на разговори. Ние самите това, което искаме е този проект да бъде реализиран. Впрочем в споразумението с България, което беше подписано тази година от сегашното правителство, е предвиден такъв достъп до тръбата, но изглежда това не е факт за някои от другите страни, които са по трасето. Затова трябва да има еднакви правила, единни правила, Европейският съюз напредна много по формирането на обща енергийна политика в последните години. Това е в интерес на България и нищо лошо комисията да си влезе във функциите и в случая.

Водещ: Няма ли обаче забавянето на „Южен поток” да се окаже финансово фатално за руската страна, която поема между другото цялата финансова тежест на този проект. България доколкото е известно съвсем скромно финансово участие. Тя разчита да си изплати своето участие чрез транзитни такси и ако се забави „Южен поток” конкуренти като Трансатлантическия газопровод могат да изпреварят и съответно изобщо да не се реализира „Южен поток” и България отново да загуби. Има ли такъв...

Кристиан Вигенин: Не, тук говорим за Трансадриатическия.

Водещ: Трансадриатическия.

Кристиан Вигенин: Някои ден може да има и Трансатлантически. Между другото тука една от големите промени в последните години е масовото навлизане на експлоатацията на шистов газ в САЩ, които на практика вече не са зависими от внос на газ и това сигурно е един въпрос, който след години ще се обсъжда отново и в България, когато се намерят по-безопасни от екологична гледна точка технологии.

Водещ: Но можем да внасяме втечнен шистов газ от пристанищата.

Кристиан Вигенин: Това е скъпо упражнение, което в перспектива може и да бъде обсъждано, но на този етап смятам, че не е ефективно. По отношение на „Южен поток” и перспективите му, не защото всъщност източниците на газ са различни за Трансадриатическия тръбопровод и съответно за „Южен поток”. От тази гледна точка проектът не е заплашен, нито пък някакъв проблем виждаме по отношение на способността на руската страна да го финансира или да реализира този проект. Естествено не съм точно аз министърът, който може да говори в по-големи детайли по самите изчисления за сумите кой, колко и как ще плаща, но тъй като това е проект, за който се говори отдавна, подготовката за него, неговата реализация тече отдавна, сега сме на финална фаза. Няма към момента фундаментални причини или фактори, които да правят този тръбопровод неефективен и затова смятам, че много скоро реализацията ще бъде във фаза, в която ще отпаднат всякакви съмнения ще го има ли или не.

Водещ: Какво прави обаче правителството за енергийната ни независимост от Русия. 2009 година беше газовата криза с Украйна. Днес сме на също толкова зависими от газ и петрол от Русия колкото бяхме и тогава.

Кристиан Вигенин: Междувременно се случиха доста неща. ЕС осъзна, че трябва да има много по-адекватна и гъвкава, бих казал също, енергийна политика. Проблемът от 2009 година частично би се решил именно с „Южен поток”, т.е. за България е важно нейните доставки на газ да не зависят от отношенията на трети страни. Т.е. с реализацията на „Южен поток” ние можем да кажем, че ще избегнем политическият риск, който винаги съществува, когато една тръба минава през транзитни страни.

Водещ: Политически риск няма ли с Русия сама по себе си, без да отчитаме Украйна?

Кристиан Вигенин: Ами, винаги има някакъв риск когато зависиш от външни доставки на енергия, но в момента друга алтернатива няма.

Водещ: Защо няма? Защо българските политици не направиха така, че да има. Колко години минаха от 2009 година?

Кристиан Вигенин: Така зададен въпросът е леко неадекватен, тъй като от тогава се предприеха много други мерки това да се случи. За съжаление част от тези мерки не бяха подкрепени и газопроводът „Набуко” отпадна като вариант не поради наша вина впрочем, но по линия на Трансадриатическия тръбопровод за България има договорени доставки през интер-колектора с Гърция. Има и други идеи, които са свързани със значително увеличаване на преноса на газ от Трансадриатическия тръбопровод през България и Румъния до Унгария например. Предстои да направим среща скоро в Унгария, поне такива са намеренията на унгарската страна, за да обсъдим по-детайлно тяхната идея за централноевропейски газов пазар, енергиен пазар, в който се включват и Гърция, България, Румъния. Междувременно...

Водещ: Поне една връзка ще имаме ли със съседните държави в скоро време.

Кристиан Вигенин: Да, по тях всъщност се работи. Връзката с Румъния на практика е готова. Работи се активно по тези със Сърбия и Гърция. Смисълът на, и съответно и с Турция. Смисълът на тези връзки е ние да бъдем достатъчно гъвкави, за да може при критични ситуации да можем да получаваме нужната енергия по различни начини, т.е. това са реверсивни връзки, които позволяват в едната или в другата посока да тече газ. Т.е. тези газови връзки, които се стимулират и от Европейската комисия, от ЕС ще направят самите държави много по-независими при критични ситуации особено. Така че междувременно знаете, че се проучват и находища, потенциални, на газ в Черно море, каквото е необходимо се прави.

Водещ: В рамките на мандата на това правителство ще имаме някакви алтернативи.

Кристиан Вигенин: Интер-колекторните връзки ще бъдат готови в рамките на нашия мандат.

Водещ: Два бързи въпроса, приключваме, времето ни наистина е много кратко. По отношение на Македония. Пак отново, в рамките на вашия мандат ще пробиете ли по отношение на договора за добросъседство, проблемът къде е? Само в македонската страна ли, че досега няма консенсус по текста?

Кристиан Вигенин: Е, не бих обвинявал македонската страна. Всъщност не бих обвинявал никого. Това са преговори, които продължават. Те не са лесни. Ясно е, че когато се засягат важни въпроси в отношенията между двете страни не можем да прибързваме, още повече, че пък и миналата година доста рязко се промени българската позиция и имаше необходимост от известно време, за да бъдат осъзнати и от македонска страна нашето основание да видим ясно къде са проблемите. Бих казал, че към днешна дата сме доста по-близо до подписване на такъв договор в сравнение с момента, в който бях избран за министър, но това подписване не е и съвсем предстоящо. Все пак успяхме за този период да създадем, смятам, една малко по-добра атмосфера в отношенията между двете страни, което само по себе си ще облекчи подписването на договора. Паралелно с работата по договора се опитваме да разширим сътрудничеството и контактите в различни други сфери и по отношение на транспорта и Коридор номер 8.

Водещ: Но не се ангажирате със срокове за този договор?

Кристиан Вигенин: Е, със срокове не бих, но полагаме усилия. Все пак искам да подчертая, че интерес от този договор има в по-голяма степен македонската страна, доколкото ние сме заявили ясно, че без такъв договор ние не сме готови да подкрепим даването на дата за начало на преговорите и затова от друга страна пък не бихме искали ние да оставаме пречка за този процес на Република Македония. Затова бих казал, че доверието се изгражда постепенно и като казвам, че сме по-близо го мисля наистина сериозно. Ще положим нужните усилия това да стане максимално бързо.

Водещ: Последно, защото имаше критики защо България не изпрати нито президент, нито премиер, нито външен министър в Южна Африка на погребението на Нелсън Мандела.

Кристиан Вигенин: За съжаление така се получи, че програмите на хората, които изброихте не позволяваха подобни пътувания. Не, че трябва да прозвучи като някакво оправдание, но почвайки със себе си аз самият нямаше как да не отида в Ереван, за да приема председателството на Организацията на черноморското икономическо сътрудничество. В същото време имаше потвърдена визита на сръбския премиер в България за среща с г-н Орешарски. Беше направен опит да бъде ангажиран бивш президент, но и това не се получи, тъй като докато уточнявахме подробностите времето наистина напредна. А пък вицепрезидентът Маргарита Попова се оказа в Тайланд и нямаше как да прекъсне своето посещение. По отношение на президента не зная какви са били неговите аргументи, тъй като ние комуникирахме с протокола. Но това в никакъв случай не намалява значението, което ние отдаваме на делото на Нелсън Мандела и България, независимо че в една друга ситуация е било това, но е подкрепяла изключително силно борбата срещу апартейда в ЮАР и ние имаме своята роля за това Нелсън Мандела да успее.

Водещ: Нека така завършим. Благодаря ви за това участие. Чухте министъра на външните работи г-н Кристиан Вигенин.