Външна политика и вътрешни работи

Водещ: Здравейте отново, в Още от деня. Гост в студиото вече е министърът на външните работи Кристиан Вигенин. Здравейте.

Кристиан Вигенин: Добър вечер.

Водещ: Руски Южен поток и американски реактор. В този баланс ... и за българската външна политика.

Кристиан Вигенин: Безспорно енергийните въпроси заемат все по-голямо място и във външната политика. Но конкретно в случая бих казал, че това са проекти, от които самата България има нужда. Нормално е, няма как САЩ да предоставят газ на България. Южен поток е руски проект. И се надяваме той да бъде реализиран. Това е добре за България. И също така, България има нужда от нови мощности за производство на електроенергия и един модерен американски реактор в 7-ми блок на АЕЦ Козлодуй би бил една, така, добра инвестиция за България. Така че бих казал, че не толкова това е търсене на баланс. Това е търсене на добрите за България решения.

Водещ: Ама имате ли вече сигнали как в Москва тълкуват това желание на нашата страна да даде на американците да построят 7-ми блок?

Кристиан Вигенин: Аз самият нямам някакви реакции. Пък и смятам, че това е суверенно българско решение как ще развива своята ядрена енергетика, по принцип своята енергетика, в случая ядрена енергетика. Не мисля, че би следвало да има някакви реакции от руската страна по този въпрос. Още повече, че все пак става дума за, така, една технология, която към момента друга страна не може да предложи, поне това е, което имаме като информация. Предстои естествено МС да вземе своето решение на база на обосновано предложение от министъра на икономиката и енергетиката, където предполагат ще стане вече в повече детайли – и въпроса за финансирането, за различните опции, за стъпките оттук-нататък. И решението ни ще бъде сериозно мотивирано и естествено то ще стане достояние на широката публика. Тъй като до този момент все пак имаме, така, по-скоро недотам детайлни разяснения от министъра на икономиката и енергетиката. Но ние държим на прозрачността, държим на информираността. Така че пълният обхват на информацията ще бъде публичен.

Водещ: Този тънък баланс между двата големи братя как ще се отрази на Белене, на арбитража?

Кристиан Вигенин: По принцип няма връзка между тези решения и решението на арбитража. То би трябвало да е независимо от каквито и да било развития. По начало би следвало да се сведат до минимум коментарите по отношение на Белене, тъй като все пак вече сме в една процедура, която не предполага преговори, не предполага коментари. Да видим какво ще реши арбитража. Все пак да имаме едно на ум, че проектът Белене не е изоставен окончателно. В смисъл, че правителството обяви, че ще направи нов икономически анализ на този проект. Ако той е ефективен, ако от него има нужда, той би могъл да бъде рестартиран отново. Но това го казвам и заради това, че ангажиментът към 7-ми блок на АЕЦ Козлодуй не означава непременно, че българското правителство и България съответно се отказва от АЕЦ Белене.

Водещ: Понеже наистина ..., чухте ли вече коментарите, че така угаждайки на Русия и на САЩ, правителството си осигури 4-годишния мандат?

Кристиан Вигенин: Правителството не разчита на такива баланси, за да си осигури мандата, както казват. Правителството работи много активно по всички фронтове, особено в сферата на икономиката, социалната политика. Виждаме сериозни резултати вече, или такива, които предстои много скоро да видим. Тази седмица ще бъде приет и бюджетът за следващата година, който е много по-различен от предишните. Оставането или не в управлението на което и да е българско правителство зависи преди всичко от българските граждани. така че ние се опитваме да отговорим на очакванията на българските граждани, а не на очакванията на един или друг партньор. Но ако и това допринася за усещането, че правителството се стабилизира, нямам нищо против.

Водещ: Това ли ви е усещането, че правителството се стабилизира? Защото миналата седмица на КСНС вътрешният министър каза, че един от основните рискове за сигурността на страната е обществено-политическото противопоставяне?

Кристиан Вигенин: Това е един от рисковете, безспорно. Проблемът е дори не само в конкретния обхват на това противопоставяне е това, че колкото по-дълго време продължава и колкото по как да кажа колкото по-директни са ефектите върху дейността на институциите, толкова по-трудно е като цяло на държавата да функционира. Така че заплахата идва по-скоро от следствието от тези протести. Да не говорим пък, че една оставка на правителството сега и нови избори са наистина сериозна заплаха за икономиката, за финансите на страната. Но бих казал, че да, понеже въпросът беше свързан с усещането ми за силата на правителството, за неговата стабилност, да, смятам, че има, така, ясна тенденция за неговото стабилизиране. То работи ефективно, независимо от протестите, макар че те, така, намалиха своя обхват в последно време. Парламентът има по-сериозни трудности от гледна точка на ситуацията вътре в самия парламент, съотношението на силите. Но до този момент нямаме ситуация, в която предложения на правителството да не са били обсъдени, приети, законодателството върви. Така че като цяло въпреки сложната ситуация институциите работят. И впрочем заседанието на КСНС го показа. И там имахме едно успешно заседание, което произведе добри резултати.

Водещ: Какво, според вас, е решението на проблема с обществено-политическото противопоставяне, което да е различно от предсрочни избори?

Кристиан Вигенин: Аз смятам, че това, предсрочните избори могат да бъдат, така, едно предверие за още по-сериозно политическо противопоставяне. Сами по себе си те не са решение на проблемите, които имаме. Аз смятам, че консолидирането на, включително опозиционните политически сили около някои важни за страната приоритети може да изиграе тази роля. Не мисля, че непременно, така, участието на ограничен кръг хора в улични протести трябва да води до оставки на правителства. напротив, ние имаме ясна програма впрочем на правителството. Един бюджет, който очертава политиката за следващата година. Тази политика е по-добра от тази на предишния кабинет и хората започват да… И това е една от причините, така, протестите да намалят своята интензивност напоследък. Защото бюджетът всъщност е най-важният изразител на политиката на едно правителство, а този бюджет е много по-социален от последните четири.

Водещ: Президентът днес коментира, че не може цената на политическия успех да е разделението на нацията. Ще се съгласите ли?

Кристиан Вигенин: Това важи за всички, абсолютно съм съгласен. То важи и за правителството, важи и за парламента, важи и за президента. Търсенето на съгласие по основните за страната въпроси е ангажимент на всеки един от нас. Опитваме се да го правим. Разбира се, трябва да има чуваемост и в отсрещната страна. Но наистина разделението е притеснителен факт. Показват го и социологичните проучвания. Но пак казвам, струва ми се, че напоследък има едно самоосъзнаване и на противниците, и на поддръжниците на правителството. И мисля си, че напрежението полека лека ще започне да спада, както от там ще следва и намаляване на противопоставянето от различни обществени групи.

Водещ: Като говорим за протести, да направим кратък коментар за това, което се случва в Украйна. Вие бяхте един от основните заступници на каузата Украйна в ЕС. Сега като дипломат ще подкрепите ли протестиращите украинци, чийто основен лозунг е „Украйна е в Европа”?

Кристиан Вигенин: Най-лесно е да подкрепяме или да не подкрепяме една или друга политическа сила, или изразители на някакво мнение. В случая това, което е важно да направим е да подкрепим оставането на отворена врата за Украйна по отнопшение на следващи стъпки в сътрудничеството с ЕС. Всъщност именно правителството, срещу което в моментапротестират много хора по площадите на Украйна направи най-много, за да придвижи Украйна толкова напред в този процес. Беше приключена работата по споразумението за асоцииране и съответно дълбока и всеобхватна зона за свободна търговия, беше парафирано, забави се подписването по определени причини. Не ми се иска да влизам в детайли сега. И наистина жалко, че буквално дни преди Срещата на върха във Вилнюс правителството взе това решение. Но има обективни причини за това.

Водещ: Те дали са свързани с този евразийски съюз, за който сега г-н Путин говори?

Кристиан Вигенин: Сигурно има и такъв елемент. Но истината е, че наистина в последните седмици, месеци дори бих казал се усети един засилващ натиск от страна на Русия, доколкото подписването на това споразумение за асоцииране и в частност споразумението за създаването на дълбока и всеобхватна зона за свободна търговия е несъвместимо с участието на Украйна или която и да е друга страна, подписала такова споразумение в митническия съюз. И в този смисъл беше упражнен известен, така, натиск от страна на Русия, който доведе до значителни икономически трудности в Украйна. Моята информация обаче и моето очакване също е, че това не е окончателно решение и че отлагането на подписването не означава отказ от това подписване. Очевидно на Украйна й е нужно малко повече време, за да реши някои от вътрешните проблеми, включително отражението върху икономиката. Тъй като и аналазите на украинската страна показват, че това споразумение, особено за зоната за свободна търговия дава в перспектива много големи възможности за украинската икономика. Но има един първоначален период, който ще бъде шок за Украйна. Затова трябва да се помисли за стъпки и от страна на ЕС как ние ще помогнем на Украйна и сега, и в перспектива, в първите години от влизане в сила на това споразумение, за да не пострада твърде много украинската икономика от, така, от конкуренцията на европейския пазар.

Водещ: Понеже България също беше пожелана от някои фактори от управляващата партия в Русия, пожелана като елемент в този евразийски съюз, как, може ли изобщо да се случи такова нещо, предвид, че ние сме член на ЕС?

Кристиан Вигенин: Хубаво е, че все пак България не е извън полезрението на партньор като Русия. Ние имаме нужда от активизиране на икономическите връзки. Потенциалът там е голям. Но що се отнася до евентуално наше участие в други интеграционни общности, това не е възможно, тъй като, първо, България все пак ясно е направила своя избор, тя е част от ЕС, и всякакви други перспективи означават напускане на ЕС. Не мисля, че това е разумно за България. Не стои този въпрос на дневен ред.

Водещ: Имате ли в този момент усещането, че българите са доволни от членството си в ЕС? От една страна на нас, като на най-бедната държава в Европа се изсипва цялата бежанска вълна от Сирия, която е към Европа, от друга страна на нас се гледа като на социални туристи. В Англия, във Великобритания премиерът Камеран се чуди как да ограничи достъпа на българите до британския трудов пазар, до социалните придобивки.

Кристиан Вигенин: Бих казал, че има едно недоволство в целия ЕС от сегашното състояние на ЕС. И то се изразява в, така, различни действия, в нарастване на ксенофобията, на национализма. В случая ние ставаме жертва на такива настроения. Имам предвид, България и Румъния бяха нарочени като необходимите виновници за такива крайни националистически партии, каквато е Партията на независимостта във Великобритания, която вече се превръща в сериозна политическа сила, с която, за съжаление, на правителството във Великобритания му се налага да се съобразява. Аз смятам обаче, че в случая ние предприемаме необходимите стъпки. Искам да направя, да задам въпрос иначе – как щеше да се гледа на България и Румъния, ако не бяхме част от ЕС. И хубавото в случая е, че сме част от ЕС, защото именно ЕС защитава нашето право на свободно движение, правото на българи и румънци да работят свободно на европейския трудов пазар, включително и във Великобритания. Ако не бяха европейските правила, при тази ситуация вероятно ограниченията вече щяха да бъдат факт. Така че ЕС, европейските правила защитават страни като България, защитават българските граждани. Ние има към кого да се обърнем за това. И просто трябва да го обясним. От гледна точка, понеже казахте получаваме, така, най-сериозна част от сирийските бежанци, не е съвсем така. Тъй като има други страни в ЕС, които също са засегнати, като Малта, Италия. С тях работим заедно по тези проблеми...

Водещ: Добре, страните по периферията са най-засегнати.

Кристиан Вигенин: Да, факт. Но все пак има налице и вече обявена сериозна европейска помощ. Търсим заедно решения, които да облекчат ситуацията в България. Но това е предизвикателство за всички. И всики са засегнати. Буквално миналата седмица разговаряхме и в Съвета по външни работи на ЕС. Швеция реално за този период, за който ние вече имаме около 10 хил. имигранти, по-голямата част от които сирийци, в Швеция са влезли над 20 хил. Така че...

Водещ: Разликата между нас и шведите е, че те са доста по-богати.

Кристиан Вигенин: Не, тя е голяма. Но вълната реално е насочена и към тях. Тоест никой не е пощаден, искам да кажа. И затова са нужни тези съвместни действия. Представяте ли си, ако трябваше сами да се справяме с този проблем без европейската помощ, европейската солидарност. Впрочем много индивидуални страни-членки вече предоставиха такава помощ. Най-голямата идва от Чехия, която обяви 1 млн. евро за нас. Тоест плюсовете от нашето членство са много повече. Трудно ми е да иденфицитирам какви са минусите. Но ЕС ни научи на правила, или поне продължава да се опитва да ни научи на правила. Научи ни как се харчат ефективно средства, как се контролират.

Водещ: За да се защитават обаче нашите, защитата на нашите интереси в ЕС в голяма степен зависи от нашите евродепутати. Предстоят евроизбори. До къде стигна БСП с листите?

Кристиан Вигенин: О, тепърва започва процесът на номинации.

Водещ: Хайде кратичко да ви питам, да ни отговаряте. Георги Пирински ли ще води листата?

Кристиан Вигенин: Много е рано. Аз дори да знаех нямаше да ви кажа. Но в случая тепърва започват номинациите. Нека да видим кой ще бъде номиниран, кой ще се съгласи да бъде номиниран също така.

Водещ: А изключвате ли варианта Сергей Станишев да води листата?

Кристиан Вигенин: Никакви варианти не изключвам, тъй като всичко е възможно на този етап. В смисъл, че пак ви казвам, сега започва процесът. Все пак това, което е важно по принцип като изискване към евродепутатите, така, да говорят езици, да познават европейската политика. Не е задължително досега са били евродепутати. Но все пак трябва да имат някаква представа от международни отношения, европейска интеграция. Така че имайки предвид всичко това, имайки предвид също колко са важни за БСП тези избори, защото ние сме длъжни да се представим убедително и заради България, но разбира се и заради ЕС, защото ние искаме да променим функционирането, начина, посоката на европейската политика, ние ще трябва да предложим една силна листа. И като говорим силна листа, нали, кръгът от имена не е чак толкова голям. Лесно могат да се заподозрят някои.

Водещ: В кръга от имена влиза ли Ивайло Калфин? Или понеже говорим за избори 2в1, автоматично излиза от този кръг?

Кристиан Вигенин: Автоматично никой не влиза, автоматично никой не излиза. Ивайло Калфин е един от най-успешните европепйски депутати.

Водещ: И водач на предишната листа.

Кристиан Вигенин: Не само български, а изобщо. Тъй като той имаше ключва роля в приемането на сегашния бюджет на ЕС за следващия период от 2014 г. Така че трябва неговата работа да бъде оценена по достойнство. Но пак казвам, доколкото при нас тепърва започва процесът на номинации, този път процедурата ще бъде много по-широка, така, няма да има спускане така да се каже на имена, листата ще се определи при едно доста широко гласуване. Тоест всичко е възможно. Тоест ако някой сега има амбицията да бъде в челото на листата, трябва да се постарае все пак да поработи и със структурите. Защото в края на краищата те са тези, които номинират.

Водещ: Добре. Не казахте нищо конкретно като име.

Кристиан Вигенин: Много бих искал, но е малко рано. Поканете ме може би в началото на следващата година, ще има по-голяма яснота горе-долу...

Водещ: Хайде да видим, имате ли вече конкретни, имате май, конкретни три теми, по които ще бъдат давани ордените на посланиците, които напускат България?

Кристиан Вигенин: О, да. Имаме съвсем конкретни критерии. Разбира се, винаги има и известен субективен елемент. Тъй като всяка страна е различна. Ние, и това са вътрешни правила. Но първо, което е важно, че все пак има някакви индикатори, нека така да ги наречем, не някакви задължителни условия, но индикатори как да се оценява работата на един посланик тук, какво все пак е помогнал на България и в развитието на отношенията между България и съответната страна. Защото все пак, нали, да имаме едно наум. Тези ордени – те са за заслуги към България. Един посланик все пак на първо място е дошъл в България да защитава интереса на собствената си държава. Така че трябва да сме наясно какво той е свършил за развитието на отношенията, как това е допринесло за развитието на България. Все пак трябва да отчетем и визите, които са били реализирани, това не е без значение, по какъв начин са се развили в рамките на неговия мандат нашите отношения, дали също като елемент има известна реципрочност – ако една държава никога не дава отличия на българските посланици там...

Водещ: И ние няма да им даваме.

Кристиан Вигенин: Не няма. Но все пак това също е така един на пръв поглед леко субективен, но все пак критерии, индикатори дали да бъде дадено такова отличие. И освен това, в рамките на тези вътрешни правила предложенията не идват директно от министъра. Има работна група, в зависимост от страната, региона, от който идва съответният посланик, която се събира, обсъжда внимателно какво, как и правят предложение на министъра.

Водещ: Не беше ли все пак по-дипломатично първо да въведете новите критерии и после да спрете практиката да се раздават на всеки?

Кристиан Вигенин: Ами, аз мисля, че не постъпихме неправилно. Защото тези критерии, така да се каже, бяха вече обсъждани, не бяха формализирани така да се каже към онзи момент. Мисля, че и на сега формално определените критерии не много посланици биха, така, отговорили в пълна степен. Как да кажа, тук искам да подчертая нещо друго, аз говоря, че все пак досегамасово се даваше Орден Стара планина – Първа степен, което е най-високото отличие. Сега смятам, че е редно, така, да диверсифицираме наградите, ордените. Вероятно някои ще получат Стара планина, но повечето вероятно ще получат Мадарски конник, който е ордена, който, така, е предвиден за такива случаи по принцип.

Водещ: Добре, ще проследим как ще се раздава наградният...

Кристиан Вигенин: Но искам да ви кажа, че не само, така, въпросният посланик, който стана повод за много коментари, замина от България без отличие. Още няколко междувременно си заминава и в това няма нищо странно. Просто наистина има ред и правила и реална преценка. Това не е обидно за съответните посланици. Ние се отнасяме с голямо уважение към дейността на всеки един. Но пак казвам, това са високи български отличия и те не могат да се дават на килограм.

Водещ: Добре. Благодаря ви. Ще проследим как ще се дават оттук-насетне.