Интервю с българския министър на външните работи Кристиан Вигенин за индийската телевизия ITMN
15 Ноември 2013 Изказвания и интервютаВодещ: Добре дошли, Кристиан Вигенин. Бил сте член на Европейския парламент и сте настоящ министър на външните работи в българското правителство. Как виждате настоящата ситуация в Европа, тъй като всички говорят за период на оздравяване и излизане от икономическата ситуация, която ви повлече, но много твърдят, че тепърва предстои истинско възстановяване?
Кристиан Вигенин: Определено Европа все още се сблъсква с много предизвикателства и икономиката е едно от тях, но това е също така свързано до голяма степен със социалното развитие и може да се каже социалната неравнопоставеност, понеже обикновено гледаме на Европа като богат континент, но разпределението на богатства не е равно, както се очаква. В някои държави наблюдаваме нарастваща неравнопоставеност и това е в резултат на финансовата и икономическата криза, така че усилията, които ние полагаме са, от една страна, за да се постигне по-голям растеж, но този растеж трябва да е свързан с откриване на работни места. Ситуацията с безработицата и особено тази сред младежите е много притеснителна в някои държави, където имаме до 50% младежка безработица. Знаете, че нито обществото или държавата могат да имат бъдеще, ако младите хора не бъдат интегрирани в обществото. Така че възстановяването започна по един или друг начин, но пътят до постигането на това, което искаме, е дълъг, а именно усилен икономически растеж и социално развитие, откриване на работни места и след това останалото. Европейският съюз е ангажиран да изпълни дългосрочна цел, т.нар. Европейска стратегия 2020. Тя не може да бъде постигната , ако не инвестираме повече в образованието, науките, в развитието на сектори, свързани с нови технологии или във възобновяемите енергийни източници, за да бъдем по-малко зависими от енергийния внос от нестабилни региони. Следователно всичко това в една комбинация би създало различно бъдеще за Европа и дано това стане възможно.
Водещ: Да, но в същото време мислите ли, че населението на Европа, най-общо казано, вече е изгубило търпение, тъй като много десни партии печелят гласове и дали политици като самия вас трябва да се притесняват за бъдещето, защото времето тече?
Кристиан Вигенин: Вярно е , че икономическата криза е допринесла за недоверието към европейските институции. По някакъв начин много хора изгубиха увереност в способността на ЕС да се справя с основните предизвикателства. Смятат, че Европа може да инвестира милиарди,за да спасява банки, но няма как да ги инвестира, за да предотврати безработицата или в хора, които искат бъдеще за децата си. Така че има връзка между политическото ниво и обезверяването на хората. Ние трябва да възвърнем увереността и първата възможност за това са изборите за Европейски парламент следващата година. В края на месец май Европа ще гласува за следващия Европейски парламент и вие сте абсолютно прав - ние се сблъскваме с огромни предизвикателства в много европейски страни, виждаме популистки, ксенофобски, националистки партии да набират последователи. Те са антиевропейски или скептични, което е по-добрия вариант, но твърде голяма част от тях са антиевропейски, тъй че умерените, десните и левите политически сили трябва да имат ясно послание към гражданите и да обяснят защо е важно да се гласува в тези избори и да накарат хората да гласуват за реалистичен дневен ред. Голямата битка няма да бъде между леви и десни в следващите избори, а между антиевропейски и проевропейски политически сили , ще бъде особено интересно.
Водещ: Смятате,че Европейския съюз би бил затруднен на подобен тест, така ли?
Кристиан Вигенин: До голяма степен това би било един вид тест, не се боя от преимуществото на тези антиевропейски сили, но се опасявам, че ще вземат надмощие в сравнение със ситуацията в текущия формат на Европейския парламент. Ако те станат прекалено силни вътре в него това ограничава възможностите на Парламента да работи ефективно в услуга на развитието на европейския проект, защото останалите просто са против този проект. Определено ще има мнозинство на страната на европейския проект, но би било разочароващо за някого като мен, например, защото особено ние, в Централна Източна Европа, жертваме толкова много и правим толкова много реформи,за да станем част от Европейския съюз и изведнъж вече след като сме там цялата структура е поставена пред въпроси. Това не е Европейския съюз, към който ние искахме да се присъединим. Затова сега ние се опитваме да участваме активно в реформирането на европейския проект, да намерим начин да достигнем до хората и да отговорим на техните очаквания и да работим за проект, който е разработен в Брюксел.
Водещ: От вашите думи да разбирам, че Европейския съюз би могъл да се срине и то отвътре, ако опозицията блокира всичко и тогава целия проект пропада. За това ли сте загрижен?
Кристиан Вигенин: Нека кажем, че такава заплаха все още не е надвиснала, но съществува. За това казвам, че умерените проевроепейки сили трябва да се опитат за възстановят връзката с хората и институцията на Европейския съюз трябва да има предвид нуждите и очакванията на хората и да са по-малко загрижени за бюрократични въпроси, които много често преобладават в дискусиите в Брюксел. За това сме ние, политиците, да осъществим това. Има тип хора, които се събуждат. Политиците се събуждат. Така че тези предизвикателства от страна на националисти и антиевропейци най-накрая ще имат оздравяващ ефект върху европейския проект. Поради тази причина съм оптимистичен, че това е трудност, през която трябва да преминем.
Водещ: Наблюдавате ли възход на расизма в Европа?
Кристиан Вигенин: Виждах го като член на Европейския парламент, например ръководех работна група, създадена от групата на социалистите за борба с крайната десница в Европа. Работил съм в много страни и по редица случаи и виждам че през изминалите години този расизъм, национализъм, религиозна нетърпимост се увеличава и понякога не сме способни да отвърнем по подходящия начин. Опитваме се да обърнем внимание на последиците, но не и на причините в самите корени защо това се случва.
Водещ: Мислите,че корените са икономически, така ли? Защото има такива, които са против чужденците, идващи и отнемащи работата и това може да са и чужденци, които не са от толкова далеч.
Кристиан Вигенин: Вярно е, че е свързано най-вече с икономически и социални затруднения на хората и тези националистически и ксенофобски партии дават много лесни отговори, които са грешни отговори, но някои хора им вярват и насочват недоволството си не в правилната насока. Всъщност ако погледнете структурата на заетостта, в повечето случаи чужденците заемат работни позиции, които хората не са готови да заемат заради нивото на заплащане. Поради това чужденците са допринесли много за развитието на европейската икономика. В някои случаи става въпрос за европейски граждани, идващи от Централна и Източа Европа и стават мишена за некоректни политически разговори. В някои държави периода на 7 години преход ще изтече, период в който румънски и български граждани търпят ограничения да работят свободно в някои европейски страни. В някои държави, особено Великобритания, има оплаквания от ксенофобски партии , подкрепяни от жълтите медии. Изглежда, че ние няма какво толкова да направим. От една страна властите са ясни, че повече няма да има ограничения, че тези хора не са заплаха за нас, те допринасят много, но от друга страна тези хора са жертви. В същото време има голям брой български емигранти във Великобритания, които дори вече не са емигранти, защото имаме свобода на работата в рамките на Европейския съюз. Те работят във финансови институции и са високообразовани хора, които по някакъв начин стават жертви. Може да решим това като обясним истинските проблеми, реалната ситуация и по този начин ще лишим тези националистки и ксенофобски партии от възможността им да лъжат хората и да трупат политически капитал от това.
Водещ: Настрани от вътрешната обстановка в Европейския съюз, гледате на емиграцията като проблем на целия Съюз, имам предвид системата Шенген. Държави-членки, които както България все още не са част от системата, но имат своята емиграционна загуба. Мислите ли, че може да има затягане дори и при неемигрантските визи за хора, които искат да отидат да работят, например, ИТ специалисти или дори емигранти, които искат да се установят в държавата поради текущия икономически проблем и възхода на националистическите партии?
Кристиан Вигенин: Мисля, че няма да има затягане на законната емиграция, това е нещо друго. Европейския съюз разбира нуждата от свежа сила , която да подхранва икономиката му. Моята грижа е нелегалната емиграция и високия брой емигранти, идващи от страни от Северна Африка и Средния Изток. Това е въпрос, с който честно казано трудно се справяме и дори България среща огромни трудности, тъй като емиграционните потоци през Турция са толкова големи, че едва можем да се справим с тях. За това се опитваме да работим с други погранични държави като Гърция, Малта, Италия да разработят по-обхватна стратегия на Европейския съюз, която да се справи с тези предизвикателства.
Водещ: Каква е тази стратегия, която предлагате?
Кристиан Вигенин: Започнахме дискусия по тази тема. Имам предвид да има по-голяма солидарност между всички страни-членки относно тези потоци от бежанци и нелегални емигранти. Бремето трябва да бъде поделено между всички държави-членки, защото в действителност голям брой от тези хора, които пресичат българо-турската граница не искат да останат в България, а да идат на запад или на север към Германия или Швеция, държави, които са заможни и полагат грижи за емигрантите. Но в същото време правилата са такива, че те са регистрирани в България и трябва да останат там. Дори и да придобият статут на бежанци могат да отидат за известно време някъде другаде, но първата им регистрация е България, така че от тази гледна точка надеждите им няма да бъдат удовлетворени. Въпросът е, че сега относително бедни държави, казвам относително,защото ние сме една от държавите с най-нисък брутен вътрешен продукт , поемат огромното бреме и ще получат известна помощ от Европейската комисия, но не е достатъчно. Сериозно обсъждаме възможността да повишим нивото на подкрепа за тези държави, които са първостепенна цел на бежанци и нелегални емигранти и да създадем система, където има разпределение на средносрочното и дългосрочното бреме, така че някои емигранти да бъдат изпратени в други държави в Европейския съюз.
Водещ: Но не планирате да спрете потока емигранти и да отпратите хората, размишлявате ли върху това?
Кристиан Вигенин: Нямаме право да правим това. Надявам се, че няма да се стигне до ситуация, в която за нас повече не би било възможно. Не е защото искаме да спрем тези хора, ами просто няма да имаме възможност да ги настаняваме. Нямаме подобен план , но в действителност ако това е възможно на нашата граница, то определено не е възможно в държави като Гърция и Италия, които имат морска граница и не може да се направи много. Не трябва да спираме процеса, но в същото време това е справяне с последиците от този процес. Това, което трябва да направим е да се опитаме да инвестираме повече в сигурността, социалното и икономическото развитие в страните, от които произхождат тези емигранти дори по-важно, да положим допълнителни усилия за мир в Сирия. Докато има война там хората ще търсят безопасно място за тях и децата им и ако не успеят да намерят убежище в съседните държави те го търсят в държавите, които граничат със съседните. Ако това продължи, каквато е ситуацията в България например, Гърция, Италия, Малта би било изключително трудно.
Водещ: Колко близо мислите, че е решението на проблема Сирия?
Кристиан Вигенин: Надявам се да е близо, защото споразумението за ядрените оръжия показва, че когато има политическа воля и когато международната общност и основните фигури се съгласят и когато разберат, че няма друг начин, защото последиците от бездействие ще бъдат дори по-тежки, тогава нещата се случват. Надявам се, че сега е най-трудната част, но първата стъпка е направена, така че скоро може да очакваме втора мирна конференция относно Сирия, която малко или много ще създаде предпоставки за следващите стъпки. Ако това се случи мисля, че ще има мир в Сирия, което не означава, че хората ще се върнат незабавно в Сирия, защото много градове и села са напълно разрушени и хората няма къде да живеят или работят. Възстановяването на Сирия е следващото огромно предизвикателство след постигането на мира, но ще отнеме години.
Водещ: Започнахте работа в политиката от много ранна възраст, всъщност сте бил член на Европейския парламент, а сега сте част от правителството във вашата държава, чувствате ли, че като европеец ще се върнете към Парламент следващия път, защото сте много навътре в материята?
Кристиан Вигенин: Бих казал, че съм готов да се върна, защото имам опита и знам как да използвам позицията си в Парламента, за да развия европейския проект и връзките между Европейския съюз и света, защото работя главно по външните отношения, но сега съм в началото на третия си месец като министър, така че планирам да остана известно време в изпълнителната власт и след това ще помисля за останалото, сега искам да се фокусирам върху това да успея като министър на външните работи и се надявам, че един от успехите на министерството, докато аз съм там, ще бъдат силните взаимоотношения с Азия и по-конкретно, Индия, за да може след 2-3 години като погледа назад да съм доволен от това, което съм постигнал.
Водещ: Желаем ви успех и благодаря, че бяхте наш гост.
Източник: Russian Radio