Кристиан Вигенин: Европейските институции трябва да имат повече правомощия в Общата външна политика на Съюза

Българско национално радио, Програма „Хоризонт”, „Неделя 150”, 21 юли 2013 г.

Водеща Таня Величкова: Министърът на външните работи Кристиан Вигенин участва в неформална среща на министрите на външните работи на страните-членки на Европейския съюз, на тема „Дебат за бъдещето на Европа”, която се провежда в Палма де Майорка. Домакини на форума бяха министърът на външните работи и сътрудничеството на Кралство Испания Хосе Мануел Гарсия-Маргайо и министърът на  външните работи на Германия Гидо Вестервеле. Фокусът на  дискусиите в рамките на срещата, организирана от Групата за размисъл „Бъдещето на Европа”, беше поставен върху теми като европейската интеграция и засилването на реформите в съюза,  които да осигурят растеж и заетост в ЕС и да възстановят доверието на гражданите в общия европейски проект. Участниците в този дебат обсъдиха също възможностите за подобряване на институционалния капацитет на Европейския съюз, като се обединиха около мнението, че съюзът трябва да предприеме решителни стъпки за засилване на ролята си на глобалната сцена. Това предават информационните агенции, а преки впечатления от  форума очакваме от министър Кристиан Вигенин, здравейте.

Кристиан Вигенин: Здравейте.

Водеща:Вашият извод от този диалог?

Кристиан Вигенин: Това е една дискусия, която започна преди две години на практика. През миналата година имаше и един основен документ, представен от 11 министри на външните работи. Този път форматът беше отворен за всички министри на външните работи от страните-членки на Европейския съюз. Мисля, че имаме нужда от подобни срещи, на които можем по-свободно да коментираме и по-глобални въпроси, въпроси, свързани с посоката, в която се развива Европейският съюз, защото много често, затиснати от ежедневните проблеми, някак си губим голямата цел, голямата посока. Така че беше една наистина много полезна среща, на която обменихме мнения кой как си представя бъдещето на Европейския съюз, какви стъпки бихме могли сега да предприемем, за да бъдат по-ефективни институциите, или най-малкото да започне дебат, по който да се работи за ефективността на Европейската комисия, за която се съгласяваме, че трябва да бъде центърът на европейската политика. Това е, така да се каже, правителството на Европейския съюз, наднационална европейска институция, която има нужда от своето укрепване и засилване. Тук, разбира се, има различни идеи. Мога да кажа, че се чуват гласове от страна, особено на по-големите страни-членки, че Европейската комисия не е ефективна с 28 сега еврокомисари, че може би трябва да се мисли за други подходи. Разбира се, аз, и особено други страни, които са по-малки, считаме, че Европейската комисия трябва да включва в себе си представители на всяка една страна-членка, или всеки един комисар трябва да има своите ресори, има различни  идеи за младши и старши комисари. Мисля, че реформата пред такава посока не е възможна, но просто казвам как ще се разсъждава и по теми, които иначе няма как публично да бъдат поставени, особено  на този етап в дневния ред на институциите, но едно желание да видим как тези неща да проработят. Друга важна тема, смятам, която вълнува всеки един от нас, е свързана с предстоящите избори за Европейски парламент. Не самите избори, но как стигаме до тях, какъв е дебатът, който ще бъде воден, как да направим така, че тези избори наистина да бъдат повече фокусирани върху европейските теми, да дадат една по-голяма легитимност на институциите на Европейския съюз, доколкото Европейският парламент е единствената пряко избрана институция, и все въпроси от такъв характер, наистина важен дебат. Ние приехме една декларация, която макар и обща, все пак дава, така, известни насоки, а разговорите ни, разбира се, ще продължат. Идеята е на база на днешната, на дискусиите вчера и онзи ден да започнем да мислим за конкретното прилагане, поне на някои от нещата, за които се договорихме в работата на институцията. Още от сега една идея например, която възникна, да кажем, в заседанията на Европейския съвет, където участват държавните и правителствените ръководители, да могат да участват и министри, когато темите са свързани с важни въпроси от секторните отговорности на различните министри, нещо, което сега не е възможно. В случая с министрите на външните работи особено, това е важно. Имаме идея също така да предложим поне веднъж в годината Европейският съвет да се занимава с въпросите на общата външна политика, доколкото това е поле, което сега се развива, все още общата външна политика като че ли остава..., въпреки нововъведенията от договора от Лисабон, остава повече в полето на междуправителственото, на отделните страни-членки. Ако искаме да сме силни на глобалната сцена, каквато е амбицията ни, очевидно трябва да дадем повече правомощия на европейското, на европейските институции, на Върховния представител и заместник-председател на Европейската комисия, в случая Катрин Аштън, но ще имаме нова комисия, нов Върховен представител след по-малко от година. Така че, ето неща, които отсега трябва да се говорят и някои от тях са в нашите ръце, така да се каже. Аз самият зададох въпрос - да, искаме да има по-координирана политика в сферата на външните отношения, искаме да се вижда в  по-голяма степен европейското, обаче ние, външните министри, готови ли сме да дадем възможност, така да се каже, да ни води, шоуто да се води от Върховния представител по външна политика или всеки от нас предпочита да запази своята тежест и възможности и да ограничава пряко или непряко действията на Върховния представител по външната политика. Впрочем в тази връзка коментирахме и въпроса за възможността по някои въпроси, свързани с външната политика, да се гласува не с консенсус, т.е. решенията да не се приемат с консенсус, а примерно с определена форма на квалифицирано мнозинство или пък да се въведе принципът на конструктивно въздържане, т.е. ако някоя страна не харесва дадено решение, да има възможност да се въздържи, но да не пречи на взимането на това решение.

Водеща: Да, всичко това е все в посока по-голяма консолидация на европейските институции и по-добра тяхна ефективност.

Кристиан Вигенин: Точно така.

Водеща: Впрочем време ли е България да мисли за своя следващ еврокомисар?

Кристиан Вигенин: Аз мисля, че е малко рано да коментираме този въпрос, но все пак факт е, че след изборите за Европейски парламент предстои и създаването на новата Европейска комисия. Доколко изборите са планирани за края на май, допускам, че преди летните почивки догодина, може да бъде направен опит да бъде сформирана Европейската комисия, да не се чака до есента. Това още не е в графика, но мисля, че това е нормална амбиция. Така че не бих казал, че сега е моментът, но при всички случаи след няколко месеца вече трябва да започне да се мисли сериозно и да има една, бих казал... и тук, в името на прозрачността, за която толкова се говори в България, в името на това да бъде българският кандидат една широко споделена кандидатура, за да не стигаме до ситуацията от предния път, когато българският кандидат, Румяна Желева, беше отхвърлен и трябваше по спешност да се търси следващ кандидат на България. Тази кандидатура да бъде добре обсъдена, да бъде предложена навреме, да има време за дискусии...

Водеща: Точно за това става дума, опитът досега показва, че говорим за това как се избира български еврокомисар, след като той бъде посочен, а не преди това.

Кристиан Вигенин: Да, за това казвам, че... понеже ме питахте, сега е рано, но  мисля, че..., даже няма да бъде лоша идея, споделям го, така, като нещо, което самият съм мислил, кандидатът за комисар от България да бъде ясен още в рамките на предизборната кампания за Европейския парламент или кандидатите. Какво имам предвид? Разбира се, правителството е това, което предлага кандидата за комисар, но би могло в името на това самата кампания да бъде по-интересна, различните политически сили да лансират свои предложения. Не е задължително кандидатът за комисар да бъде непременно свързан с политическата сила, която ръководи в момента правителството или пък която има решаваща дума за това правителство да работи. В случая сме в една малко по-особена ситуация, доколкото самото правителство...

Водеща: Не се знае кой ще управлява догодина.

Кристиан Вигенин: Не, имам предвид друго, че правителството все пак не е едно политическо коалиционно правителство, а е правителство, подкрепено от две парламентарни групи в Народното събрание. Но казвам, че според мен би било интересно предварително да се знае кой е кандидатът, за да може все пак и в рамките на самата кампания, а може би и преди това да започне да се дискутира какви са неговите качества, малко по-отрано да се мисли какъв е ресорът все пак, който България иска да получи. Тук да отворя все пак една скоба да кажа, че понякога ранното изваждане на кандидата има плюсове, но може да има и минуси дотолкова, доколкото, ако се окаже, че съответният кандидат има... Друго имам предвид. Ако съответният кандидат има, така, професионални знания и подготовка в една сфера, а се окаже, че все пак в рамките на създаването на Европейската комисия такъв тип кандидат не е желан или не е очакван от председателя, бъдещия председател на Европейската комисия, може да се наложи смяна на кандидатурата. Но това пък ни дава възможност, ако имаме повече от един потенциален кандидат, да бъдем гъвкави в това къде, какви са интересите на България и да бъдем готови с различни кандидатури.

Водеща: Добре...

Кристиан Вигенин: Но мисля, че това е дискусия, която тепърва ще водим...

Водеща: Този разговор така или иначе предстои...

Кристиан Вигенин: ...ще бъде интересна. Да.

Водеща: Използвахте ли повода и срещата с вашите колеги, за да обсъдите ситуацията в България, особено с вашите колеги, чиито посланици бяха активни по темата протести?

Кристиан Вигенин: Да, с някои от тях успях да коментирам тези въпроси, макар че фокусът, нали разбирате, беше съвсем друг и, така, не сме се концентрирали чак в такива детайли по ситуацията в България. Но, да, успях с част от колегите...

Водеща: И?

Кристиан Вигенин: ...да коментирам нещата. Ами, ако ме питате...

Водеща: Каква беше тяхната позиция, на Германия, на Франция, на  Холандия?

Кристиан Вигенин: Вижте, те са притеснени от ситуацията в България и смятат, че трябва да търсим възможности за диалог. Но ако очаквате да ви кажа, че подкрепят една или друга политическа сила или подкрепят едни или други протестиращи и антипротестиращи ...

Водеща: Не, не очаквам, очаквам честния ви коментар, това, което сте си казали.

Кристиан Вигенин: Да, да. Аз ви казвам, те са далеч от мисълта, че трябва да казват на България какво да прави и имат своята препоръка единствено да търсим диалог, защото, разбира се, тази напрегната политическа ситуация създава пречки пред ефективното функциониране на институциите. А от нас се очаква ние да сме, така, една по-стабилна, нормално функционираща държава. Но какво да бъде решението е изцяло българско. И внушенията, че една или друга държава подкрепя едни или други тенденции в политическия живот на България не са сериозни. Това е работа на политическите сили, европейските политически сили да дават своите предпочитания. Държавите очакват и биха искали в България да има стабилност.

Водеща: Изразихте ли своето отношение към начина, по който посланиците изразиха своята позиция? И впрочем междувременно дойде едно настояване към вас от страна на лидера на „Атака” Волен Сидеров - да вземете мерки, цитирам, по повод позициите на посланиците. Какво ще предприемете по този въпрос?

Кристиан Вигенин: Честно казано, нямам намерение да се занимавам с един или друг посланик. Каквото съм имал да кажа, съм го казал и на френския посланик, и на немския посланик, и на холандския посланик. А доколкото френският и холандският посланик си заминават съвсем скоро, техните мандати изтичат, финалните си и прощални действия и изявления, те имат очевидно желанието да направят някои обобщаващи оценки. Заявил съм неведнъж, че като цяло притесненията, които бяха изразени, се споделят и от мен, и от правителството. Ние работим за разрешаването на тези трупани с години проблеми. Ако конкретният ви въпрос е, понеже разбрах междувременно, че посланикът на Франция е бил забелязан на един от протестите, това е негов избор, това е граница, която един посланик не бива да пресича. Мисля, че имаше и някакво обяснение от страна на френското посолство по този въпрос, но, вижте, нямам намерение да се занимавам, както казах, с един или друг посланик, работим с колегите външни министри, работим по проблемите, които се поставят. Оттам нататък мисля, че е излишно да влизаме в този дебат повече, обяснил съм и на представителите на „Атака”, доколкото това писмо ми беше връчено на заседанието на външната комисия, когато се отчетох за първия месец - месец и половина от мандата ми като министър, обясних, какви ще бъдат действията ми, няма да влизам в дебат повече с посланиците. Между друготоqследващата седмица планирам обяд с посланиците на Европейския съюз, там ще коментираме въпросите, свързани с развитието на ситуацията в страната, нашите приоритети на европейското поле, също естествено ще стане дума най-вероятно и за устния доклад на Европейската комисия по механизма за сътрудничество и проверка.

Водеща: Той не създаде новина този път.

Кристиан Вигенин: Нормално е да не създаде новина, нямаше нещо, което предварително да не е било известно, факт е, че имаше забавяне, част от това забавяне е по обективни причини поради това, че нямаше действащо Народно събрание в продължение на няколко месеца, а и едно служебно правителство няма как реално да се занимава със сериозни реформи в сферата на съдебната система например или други, които се очакват от нас. Намерението, желанието ни е, и то беше ясно изразено от вицепремиера Златанова, нататък да работим наистина максимално ефективно и бързо, за да може до писмения доклад в края на годината ние да постигнем реални резултати, които да бъдат отчетени. Пак казвам, това, за да се случи, имаме нужда от действащо правителство и от действащ парламент.

Водеща: Добре, господин Вигенин, поглед към утре и съвета на Европейския съюз по външните работи, където ще се обсъжда темата „Хизбула”. С каква позиция България влиза на това заседание и има ли промяна в нюансите след думите на вътрешния министър Цветлин Йовчев за ясните следи и новата информация, която води към „Хизбула” като извършител на терористичния акт в Бургас.

Кристиан Вигенин: Не бих казал, че може да има някаква промяна, доколкото има нюанс, на който ние отговаряме, това е, че Европейската служба за външна дейност предложи компромисно предложение, което ние заявихме, че подкрепяме. За съжаление онзи ден на заседанието на постоянните представители отново не се е стигнало до консенсус по него и дебатът ще продължи най-вероятно в понеделник. Не зная доколко от четвъртък до понеделник така… страните, които са скептични по тези предложения, ще променят своята позиция, но има едно огромно мнозинство в рамките на Европейския съюз, което подкрепя това предложение. То в своята есенция звучи така: Европейският съюз поставя военното крило на „Хизбула” в списъка на терористичните организации, но в същото време се ангажира да продължи диалог с всички политически сили в Ливан и да продължи финансовата подкрепа за страната. Оттам нататък естествено всяка една от страните, особено тези, които са по-скептични към това предложение, имат своите нюанси, въпроси, но допускам, че в политическата дискусия в понеделник ще бъде даден отговор. И се надявам този консенсус, за който говорим отдавна, да бъде постигнат. А иначе факт е, че аз имах възможността и преди да го…, преди това да го споделям, след като встъпих в тази ми длъжност, отправих отново демарш до страните, които ни бяха представили правната помощ, която е поискана от тях във връзка с нашето разследване. В резултат дойде първо докладът от Съединените щати, който вече беше представен на предишно заседание. Тези дни пристигнаха още два доклада, които обаче все още не са обработени, тъй като все пак работата се извършва от разследващите органи на първо място. След като обработят тези доклади, ще представя тази информация. Искам...

Водеща: Какви са те?

Кристиан Вигенин: Искам да подчертая обаче, че решението, което очакваме в понеделник, и дискусията, която ще бъде развита там, няма пряка връзка между... или няма в тази степен пряка връзка между резултатите от разследването в България оттук нататък и политическото решение, което ще вземе Европейският съюз. То се взема... ако се вземе, ще бъде не само единствено върху тези резултати, за които и господин Йовчев говори, от разследването в Бургас, но и редица други случаи, които, така, дават една по-ясна картина за това къде стои военното крило на „Хизбула”.

Водеща: Все пак от вас очаква ли се да предоставите някаква нова информация утре. Ще очакват ли вашите колеги нещо ново по въпроса с атентата в Бургас?

Кристиан Вигенин: Дискусията според мен в понеделник вече ще бъде политическа. Няма какво ново да бъде предоставено, в смисъл такъв, че вече имаше две работни групи, на която експертите коментираха. Там беше предоставена цялата налична информация, с която България разполага. Към онзи момент тази информация, пак казвам, не само от разследването в Сарафово, но и от други случаи, някои от тях и на територията на Европейския съюз, тази информация очевидно не е била достатъчна за страните, които са скептични по отношение на такова решение за включване на военното крило на „Хизбула”, да променят своята позиция. Затова казвам, че оттук нататък дискусията вече не е свързана с предоставянето на нови и нови доказателства от страна на България или други страни, а за взимането на едно ясно политическо решение, което се отлага вече от доста време. Нашата задача естествено е разследването в България да продължи. Ние искаме и ще работим за това виновните да бъдат наказани, но, аз отново подчертавам, няма на този етап вече пряка връзка между резултатите от нашето разследване и евентуалното решение на Съвета по външни работи в понеделник, вече касае се за политическа дискусия и за едно политическо решение, защото ние не сме в състояние, особено в тези кратки срокове, да предоставим нова и нова информация. Разследването прави всичко възможно да стигне докрай, да имаме шанса да се разплете мрежата, да се стигне до виновниците, но като всяко разследване то изисква време и подготовка, за да влезе в съда. Не случайно беше отново удължен срокът за него, защото наистина е едно много сложно разследване.

Водеща: Благодаря ви. Министърът на външните работи Кристиан Вигенин.