Кристиан Вигенин: Няма друго правителство, което, в такава степен, да чува и да работи с неправителствените структури и гражданските организации

Българска национална телевизия, "Денят започва", 14 юли 2013 г.

Водещ:  При нас вече е министърът на външните работи Кристиан Вигенин. Г-н Вигенин, добре дошъл в студиото на БНТ.

Кристиан Вигенин: Добър ден!

Водещ: Току що, предполагам, че видяхте и края на разговора, който водихме в студиото. Има ли необходимост да направите корекция в позицията на България за т.нар. обосновано предположение, че Хизбула са свързани с атентата в България на 18 юли?

Кристиан Вигенин: Аз смятам, че няма нужда от корекции. Темата за обоснованото предположение стои, въпреки че г-н Цветанов наскоро го нарече „предполагаемо предположение”. Това, което все пак направих, влизайки в МВнР, беше да се опитам да координирам една по-ясна национална позиция по този въпрос, тъй като самата теза за обоснованото предположение беше подхвърлена след един Консултативен съвет, ако си спомняте, по национална сигурност през февруари. Смятам, че в този смисъл успях. Сега ние имаме една доста по-координирана и по-добре обоснована позиция, бих казал. Второ – незабавно поисках от страните, които още не бяха предоставили право на помощ, т.нар. право на помощ, поискана от България, да го направят, да имат тази готовност. И в резултат получихме два допълнителни доклада, които смятам, че дадоха допълнителни аргументи, допълнителни индикации в посоката, която се развива дебатът и на европейско равнище. Мисля, че беше важно ние самите да продължим да работим първо – разследването продължава впрочем и нашите органи работят наистина ефективно. Получихме не малко похвали в тази посока, но това е един много труден процес се оказа, много трудно разследване, което ще продължи доста дълго във времето. Така че, пак казвам, България продължава да полага усилията всичко, което е необходимо, ние го правим. И от тук нататък вече решението евентуално за включване на Хизбула, военното крило на Хизбула впрочем, искам да уточня.

Водещ: Г-н Велков току що каза, че няма военно крило Хизбула. 

Кристиан Вигенин: Вижте сега, то това е въпрос и на тълкуване. Има дебат например как включването на военното крило евентуално в черния списък, т.нар. на ЕС, как това реално може да се приложи и как това ще се отрази. Но така или иначе такива военизирани структури има, да ги наричаме крило или не, това е друг въпрос. Искам да кажа, че решението на ЕС от тук нататък е в ръцете на най-високото политическо равнище, тъй като работната група, която беше създадена по инициатива на Великобритания, не успя да стигне до консенсус. Тази тема най-вероятно ще бъде в дневния ред на следващия съвет. 

Водещ:  Т.е. опитите за обвързването продължават? Ще продължи тази тема?

Кристиан Вигенин: Очевидно ще продължи, тъй като доколкото разбирам Великобритания е поискала това да се включи в дневния ред на следващия съвет на ЕС по външни работи. Важно е все пак и тук искам да подчертая изрично от гледна точка на някои спекулации, които се направиха, ние държим решението евентуално, което бъде взето за включване на военното крило на Хизбула в черния списък на ЕС да не бъде взето единствено върху резултатите от разследването в Сарафово. Има и други случаи, които трябва да бъдат отчетени и вероятно в своята съвкупност те дават достатъчно аргументи. Но пак казвам – това вече е политическо решение. От там нататък...

Водещ:  За да приключим само тази тема – дали има нови данни в разследването за такава съпричастност?

Кристиан Вигенин: Не мога да говоря в детайли, разбирате, но от информацията, която получихме след искането, подновеното искане за правна помощ, има допълнителни аргументи, пак казвам – партньорите трябва да преценят дали те вече дават достатъчно основание и страните, които са твърде скептични по този въпрос да променят своето становище. Но пак подчертавам, че решението ще бъде взето на вече на политическо равнище, тъй като на ниво работни групи, такова съгласие не беше постигнато.

Водещ: Ами най-важното, което трябва да кажем е, че израелски туристи продължават да идват на море в България. Те в момента обаче са под засилена охрана, така да се каже. Дано да е сигурно морето и не само за израелците, но и за всички граждани естествено.

Кристиан Вигенин: Аз искам тук да кажа,че ние ще полагаме всички усилия в координация с Министерството на вътрешните работи разбира се, и със службите първо да вземем под внимание всички възможни заплахи, които могат да възникнат включително, ако такова решение бъде взето. Както за нашите граждани в Ливан например. Но се радвам, че след случая през миналата година, се създаде едно много добро сътрудничество между службите – израелските, британските, американските и нашите именно в посока споделяне на допълнителен опит, информация, практики за предотвратяване и справяне с подобни инциденти, с подобни атентати. Т.е. заплахата от тероризъм, както каза и предходният ви гост, е висока и ние трябва да бъдем на висотата на тази заплаха. Т.е. нашите служби да могат да работят ефективно и мисля, че в последната година е направено много в тази посока, но това е тема, която може би вече да коментирате със съответните ръководители на тези служби.

Водещ: Преди да продължим за секунда само се обръщам към нашата аудитория и нашата публика, която ни гледа в момента. Ако имате желание, скъпи наши зрители, можете да участвате и Вие в разговора и да задавате въпросите си, ако нещо от приоритетите на Министерството на външните работи Ви е интересно или любопитно, искате да разберете или да научите нещо, заповядайте в нашата фейсбук страница, има къде да задавате Вашите въпроси. Отделили сме място, може да видите. Г-н министър, отекват ли силно и опасно протестите в България по света?

Кристиан Вигенин: Чак силно и опасно, не бих употребил такива думи, но разбира се във всяка страна, в която има протести, в която има политическо напрежение, в която има парламент, който е поставен под въпрос от водеща опозиционна политическа партия, такава страна е повече във фокуса на вниманието, отколкото страна, в която всичко и е наред. Така, ако мога да кажа. Но все пак ние не сме някакво изключение. Всяка една страна е минавала през подобни периоди от един или друг характер. Виждали сме стотици хиляди по улиците на една страна, след което нещата се успокояват и нещата вървят след това нормално напред. Аз очаквам същото да се случи и тук.

Водещ: Да. Допускате ли и други държави, не само Франция и Германия, могат да почувстват необходимост и ангажирани да почнат да коментират ситуацията в България, да дават свой коментар, да анализират, да дават оценка за страна ни?

Кристиан Вигенин: Аз смятам, че както подчертах преди няколко дни, има нормални, опростени практики...

Водещ: Какво би се случило, ако и други държави, други посланици започнат да коментират тази тема, да казват „абе, гледайте положението в България, не е добре, има политическа криза, хората са на улицата!”

Кристиан Вигенин: Аз мисля, че не е нужно посланици и други държави да ни го казват, ние добре разбираме, че ситуацията е напрегната, в някаква степен и е тревожна, но доколкото можем да бъдем обективни в една такава ситуация, и правителството, и парламентът се опитват да отговорят на тези проблеми и търсят решения. Що се отнася до притесненията на отделни страни, разбира се. И аз като външен министър сега разговарям с моите колеги, обяснявам какво се случва. Съответно същото съм го правил в друго свое качество, когато като евродепутат преди се е налагало да посетим страни, да питаме различните страни какъв е проблемът, да дадем своите съвети. Най-важното е, според мен, да тръгнем към едно успокояване на нещата. Смятам, че драмите и изобщо драматизирането на случилото се трябва да отстъпи на повече разум и политическа отговорност. Грешката, която беше направена, много скоро ще намери своя финален завършек в избора по абсолютно прозрачен начин на нов ръководител на ДАНС. По другите въпроси, които станаха обект на критики мисля, че правителството реагира бързо и адекватно. Искам да подчертая, че няма друго правителство, което в такава степен да чува и да работи с неправителствените структури и гражданските организации. Някои от тях отказват да го правят впрочем, но ние сме отворени и в момента, в който те преценят, могат да се включат активно в този диалог. 

Водещ: Тъкмо изборът на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, каза г-н Барозу, че е причина мониторингът в България да продължи, върху сигурност и вътрешен ред, Вие знаете. Допускате ли, че това е възможно, защото ако това е залогът, изборът на Пеевски да продължи мониторингът на България, никак не е добре? Значи грешката е фатална. 

Кристиан Вигенин: Мониторингът не е спирал и не е имало индикации, че сега ще очакваме спиране на този мониторинг.

Водещ: А защо го каза г-н Барозу тогава?

Кристиан Вигенин: Искам да подчертая, че още при приемането на предишния доклад по този т.нар. механизъм за сътрудничество и оценка беше решено следващият доклад да бъде представен в края на тази година. До края на тази година има време. Ние ще се опитаме да отговорим на всички очаквания, за което обаче е нужен и работещ парламент, защото има нужда от промени в закони, за да можем ние да отразим критиките на Европейската комисия дали този доклад ще даде положителна оценка, след която да се тръгне към отпадане на този механизъм, е трудно да се каже. На мен ми се струва по-скоро,че до края на работа на тази Европейска комисия, т.е. до средата на следващата година, не можем да очакваме отпадане на този механизъм. Но пак казвам, ние ще работим активно, за да дадем аргументи на тези пък, които работят по тази проблематика, които ще защитават отпадането на този механизъм за България и Румъния. Все пак нека да видим. По избирането на Пеевски абсолютно неправилно би било да омаловажаваме този факт. Той създаде много съмнения, както самият избор, така и начина, по който с доста голяма скорост бяха приети промените в закона, без необходимата консултация с партньорите. А това е нещо, което повече не бива да става и аз смятам, че всички го разбраха. Каквото и да се прави в тази сфера, свързана със сигурността, службите, трябва да бъде координирано с партньорите, а изборът да става прозрачно и открито. Впрочем, ако нещо положително направи този закон, което смятам, че е важно, беше че от тук нататък ръководителят на ДАНС ще се избира от парламента. Преди се назначаваше от президента по една не съвсем прозрачна процедура. Сега е различно. Първият път нещата бяха в известна степен опорочени. Не се притеснявам да го кажа. Но сега ще видите една съвсем различна процедура и надявам се, това да бъде финалният акорд във всичко това, което се случи след избирането на Пеевски.

Водещ: Да, също ще приключим темата с вътрешната криза в страната, протестите, с един такъв въпрос. До скоро бяхте евродепутат. ПЕС, не знам това като официална теза ли е, искат да сдобри БСП и ГЕРБ, вие знаете, да си подадат ръка? Това прозвуча позицията на ПЕС в България, за да може политическите рекетъори, разбирайте Атака, те ги цитират, да слязат от сцената и да си отидат вкъщи? Възможно ли е това и защо не се случва? Защо ГЕРБ и БСП очевидно няма да си подадат ръка въпреки усилията на ПЕС?

Кристиан Вигенин: Тук поставяте един мимоходом един важен въпрос за ролята на Атака. Искам отново да подчертая, че ако Атака има особена роля в момента в българия парламент, то е защото основната опозиционна сила не участва в работата на парламента. Но това е една стратегия на ГЕРБ от първия ден, още от когато станаха ясни резултатите от изборите, преди да е структуриран самият парламент, стана ясно, че това ще бъде една от линиите на Атака, на ГЕРБ срещу БСП и срещу новото правителство в европейските структури, защото там добре разбират, че особената роля на една крайно дясна партия, е нежелателна.

Водещ: Да, но за сега БСП няма причини да се оплаква от поведението на ... Благодарение на кворума има правителство.

Кристиан Вигенин: Вижте, аз не мисля, че БСП трябва да се оплаква или да не се оплаква. Мисля, че в някаква степен за България е важно, че този парламент продължава да работи. Аз очаквам моментът, в който ГЕРБ ще се върне и ще си поеме функциите, защото една демокрация е основана, както на едно мнозинство в парламента, така и на едно отговорно малцинство. От тази гледна точка политиката на ПЕС е стандартната, която ние винаги сме провеждали, когато е имало такива случаи. И в подобни случаи Европейската народна партия е била тази, която изрично е настоявала, че демокрацията или храмът на демокрацията е парламентът и политическите битки се водят в парламента. Аз самият парадоксално разбира се, но като член на ЕП, който отговаряше и за Западните Балкани, съм участвал в разговорите между десните и левите в Албания, когато социалистите не признаха резултата от изборите и дълго време не участваха в работата на парламента. В резултат на нашата обща намеса – и на Народната партия, и на ПЕС, този проблем беше решен. Парламентът заработи и сега Албания имаше едни демократични избори. 

Водещ: Т.е. да приключим с Атака, смятате, че това крайно отрицателно от Европа гледище към тях, не е лицемерие и не е преувеличено?

Кристиан Вигенин: То не е лицемерие. Това е стандартна...

Водещ: Крайно негативно отношение към Атака в парламентарния живот на България.

Кристиан Вигенин: Това е стандартна политика във всяка една членка на ЕС. По принцип. Аз самият съм бил; ръководител на една работна група за борба с крайната десница и винаги съм настоявал, че около такива партии трябва да има така нар.”санитарен кордон”, т.е. левица и десница трябва да положат усилие да изолират крайните елементи в политическия живот, доколкото това е основано на европейски...

Водещ: Да, но за мнозина правителството се крепи тъкмо на парламентарната група на г-н Сидеров. 

Кристиан Вигенин: Вижте, това е така, защото ГЕРБ...

Водещ: Нямаше и вашият кабинет да го има.

Кристиан Вигенин: ГЕРБ като основна опозиция искаше да провали от самия ден работата на този парламент, ако си спомняте, те не се регистрираха и не участваха. В този смисъл може да бъдем критични по всякакъв начин към Атака и към нейния лидер, но фактът е, че той заяви нещо много важно и принципно: „Ние сме избрани от гражданите, за да работим в този парламент. Може да не ни харесва това правителство, може да не ни харесва тази конфигурация, но ние сме тук, защото хората са ни пратили да работим”. И ще Ви кажа нещо много важно. Не може един избор, който е признат от международните наблюдатели, беше признат за законен от Конституционният съд, да продължи да бъде оспорван по неясни критерии. Защо? Всяка една партия, на която не и харесва резултатът от изборите, тръгне да иска нови избори, къде ще спрем, къде ще продължим като държава? Неслучайно са предвидени мандатите, неслучайно са предвидени възможностите за мнозинства, за формиране на мнозинства в парламентите. Там се води политическият дебат.

Водещ: Лично Вие като министър, г-н Вигенин, в каква перспектива за себе си работите в Министерството на външните работи, занапред говоря, като трайно политическо бъдеще? И колко – половин година, една година, четири години? Лично Вие как виждате перспективата?

Кристиан Вигенин: Аз смятам, че отговорност да всеки един министър е, да работи така, както е предвидила Конституцията за следващите 4 години. Т.е. няма нужда от някакви спешни, необичайни мерки. Работим с хоризонт 4 години, нормално, планормерно. От там нататък парламентът, в края на краищата, е този, който ще реши колко време това правителство ще работи.

Водещ: Добре, благодаря Ви, че бяхте директен и че отговаряте така директно. Опцията на този кабинет е да работи за 4 години напред. Такива са намеренията на кабинета.

Кристиан Вигенин: От там нататък, пак казвам, зависи от парламента и от групите, които ни подкрепят, как ще се развият събитията, но аз отново правя един призив към всички – време е да започнем да търсим и диалог на най-високо политическо равнище. Време е протестите да се насочат към една по-позитивна посока с конкретни искания, а не просто оставка. Това не е този европейски и открит подход, който би следвало да имаме.

Водещ: Тъкмо щях да Ви кажа, че тези думи за четиригодишната перспектива няма да се хареса на хората, които са навън на улицата.

Кристиан Вигенин: Аз пак искам да подчертая – в края на краищата и предишното правителство искаше да работи 4 години, но ситуацията ги принуди да си тръгнат по-рано, защото не изпълниха важни ангажименти. Ако ние успеем, ако парламентът се стабилизира, защо не? Ако не, няма драма, това правителство ще си тръгне по-рано. Но не по този начин, не още от първия ден да се правят опити за блокиране. Нека бъде даден шанс, не толкова на правителството, нека бъде даден шанс на България да излезе от тежките проблеми, в които беше вкарана. 

Водещ: Да, сега поглеждам към фейсбук страницата ни, разбира се, че има много въпроси. Трябва само да отсея, защото те са коренно различни, разнопосочни, не знам дали ще имаме време всички да зададем. Ако искате, докато прегледам въпросите, кажете две думи, г-н Вигенин, за тази ваша инициатива новите посланици да бъдат изслушвани в Комисията по външни работи в Народното събрание. И какъв ще бъде ефектът? Защо е нужно това?

Кристиан Вигенин: Аз смятам,ч е това е една добра европейска практика, периодично се случва и в различни периоди. По принцип Народното събрание и Комисията по външна политика нямат права по Конституция в този процес по назначаване на посланици, но аз смятам, че е важно, казах го още първия ден, че трябва да имаме един по-засилен диалог с Народното събрание, повече откритост и прозрачност в дейността на МВнР, не само по отношение на гражданските структури създадохме обществен съвет за тази цел, но и по отношение на Народното събрание. Смятам, че е добре членовете на Комисията по външна политика да знаят кой представлява България и да имат най-малкото представа какви са проблемите и какви са хората, които се назначават.

Водещ: А професионалния опит може ли да бъде заложник на един дипломат с картонче? Като част от службите.

Кристиан Вигенин: Не Ви разбрах въпроса.

Водещ:  Ами, ако... Кое тежи повече на тази везна – че човекът има картонче и че не бива да бъде изпратен дипломат в чужбина или все пак неговите качества, ако има такива?

Кристиан Вигенин: Вижте, няма проблеми по отношение изпращането на дипломати в чужбина. Имаше все пак и тук го потвърждавам отново, имаше ясна заетост от страна на българския президент, че той не би подписал указ за назначаване на човек, който е с принадлежност към бившата ДС. Аз приемам тази негова позиция. Такива хора няма да бъдат предлагани. Бях много критикуван впрочем от професионалистите в МВнР за тази позиция, но от друга страна аз подчертах, че ще заложа на професионализма. Хората, които са професионално подготвени, ще получат своя шанс да работят за интересите на страната и на МВнР. Искам да кажа обаче, че според мен не бива всичко да се свежда до едно посланическо място. Посланиците са определен брой хора. Много повече са хората, които на различни други позиции работят за Министерството, за интересите на България, така че не бива да се преувеличава този факт. Отчитам, че също Конституционния съд се е произнесъл, че не може да има дискриминация по отношение на тези хора и се опитвам в практиката да го прилагам. Има обаче известна обществена нагласа създадена и политическа нагласа, с която аз като министър няма как да не се съглася. 

Водещ: Да. Замина ли г-н Райков, Марин Райков като посланик в Рим?

Кристиан Вигенин: Не е заминал. Предстои да бъде подписан неговия указ от страна на президента. Още не е подписан. Ние сме в диалог с...

Водещ: А защо така се бави всъщност? Не трябваше ли да е подписан?

Кристиан Вигенин: Тъй като процедурата изисква след представянето на кандидатурата да се получи аграман от посрещащата страна, съответно и от Франция, и от Италия, защото пък във Франция отива досегашният посланик в Италия. Тук също бях критикуван за поне две от назначенията, които бяха направени от г-н Райков и от г-н Плевнелиев, но аз прецених, че не бива да се следва същия модел, който беше приложен от ГЕРБ преди четири години, когато беше изпратен ... Хора бяха върнати по политически причини. Те са отговорност на г-н Райков и на г-н Плевнелиев и ако има въпроси, аз предлагам те да бъдат задавани към г-н Плевнелиев и г-н Райков, тъй като наистина аз като външен министър не мога да коментирам бъдещи посланици, разбира се те ще получат моята пълна подкрепа като такива. Но ако говорим за професионализъм, ако говорим за това най-добрите да получават шанса да представляват България, както ще видите от моите първи предложения нататък. Част от тези кандидатури, да кажем,че не отговарят изцяло на...

Водещ: Не е добре зрителите да се чувстват пренебрегнати. Калоян Георгиев. Г-н Георгиев задава въпрос – смятате ли, че вътрешната обстановка, гн Вигенин, в страната, до голяма степен е провокирана от външни икономически интереси, насочени в няколко ключови сектори на нашата икономика? Например енергетиката?

Кристиан Вигенин: Има и такава теория. Но, вижте, излишно е да привнасяме подобни елементи в дебата. Сигурно една част от протестите, от нестабилността, която беше създадена, има за основна икономически интереси. Не непременно външни и вътрешни. Ние добре можем да си направим извод по начина, по който тези протести се отразяват по някои медии. Но в края на краищата мисля, че гражданите са тези, които трябва да осъзнаят, че страната има нужда от стабилност, че страната има нужда от решаване на много изостанали проблеми. Първо заради предишното управление. Второ за това, че месеци наред заради служебния кабинет нямаше функциониращ кабинет. Смятам, че трябва да бъде даден шанс на това правителство реално да покаже какво може. Мисля, че едномесечният отчет на това правителство е може би най-впечатляващия отчет, който изобщо някое правителство е правило за последните 24 години, ако изобщо някой е правил отчет, разбира се, в първия месец. Постигнато е много, ще продължим. И пак казвам – не само по социално – икономическите мерки, но и по въпросите, които поставят днешните протестиращи. Или поне, които се опитваме да схванем от тяхна гледна точка. За демокрацията, за политическата система, за това, че е нужна повече прозрачност в политиката и вземането на решения. Това става с комплексни мерки. Само една от тях са промените в изборния закон. Има много други неща, които трябва да свършим до тогава. 
Водещ: Слава богу нашата аудитория задава и по-леки и по-приятни въпроси. Младите арабисти, като мен, до кога ще бъдат без работа? Имате ли нужда от арабисти в МнВР?

Кристиан Вигенин: Да, ще Ви кажа, че едно от нещата, които установяваме е, че намаляват арабистите. И мисля, че млади хора са добре дошли. Анализираме сега ситуацията, защото наистина...

Водещ: Всъщност сериозно, да, ако имате нужда да кажете нещо за Египет? За протестите там или за другите размирни държави, за Бразилия, за Турция?

Кристиан Вигенин: Вижте, мога за там да кажа, че първо ние следим с голяма тревога това, което се случва. Надяваме се от тук нататък да няма повече невинни жертви. И второ – Египет да се върне към демократичния процес за това, което се случи. Но това е една много голяма тема, много бих искал да говорим по темата, защото съм се занимавал и аз самият преди това с това.

Водещ: Важна е предпазливостта, с която съветвате всички наши сънародници да внимават, когато има по-опасни, изострени, конфликтни ситуации. Само последен въпрос от тук – утре се открива АМ „Тракия”. Ще бъдете ли там?

Кристиан Вигенин: На АМ „Тракия” няма да бъда. Но, може би разбирам, че сме в края на предаването, искам първо да поздравя френските граждани с техния национален празник днес. Франция е важен партньор за България. И също така...

Водещ: В условия на траур за съжаление.

Кристиан Вигенин: Да, да изразя и нашите съболезнования към семействата на загиналите. Наистина всяка една нелепа смърт е повод и за траур. За съжаление се случва на националния празник, но тези неща няма как да се предвидят. Въпреки всичко пожелавам много успехи на Франция от тук нататък, защото тя самата също е изправена пред не малко икономически и социални предизвикателства.

Водещ: Аз също, г-н Вигенин, съжалявам , че наистина много бързо 30 минути минаха. Не останаха дори и секунда да Ви попитам за Македония. Но впрочем Вие там получихте подкрепата на професор Димитров, Божидар Димитров, който много горещо Ви похвали – каза, браво на Вигенин за позицията му за Македония. 

Кристиан Вигенин: Вижте, аз не поддържам позиция, за да очаквам похвали от един или друг. Работим сериозно по тази тема. Ще имаме възможност, надявам се много скоро, да я коментираме. Между другото, ако мога да направя един анонс. Очаква се скоро среща между премиерите на България и на Македония, което ще даде повод за една следваща стъпка за нормализиране на отношенията на двете страни и надявам се възможност най-после на договора, който преговарям, да бъде подписан.

Водещ: Дано да имаме поводи да продължим разговорът в студиото. Министърът на външните работи Кристиан Вигенин в студиото на БНТ. Благодаря Ви, а пък останалите не зададени въпроси остават само на нашата фейсбук страница. 

Кристиан Вигенин: Може да ми ги изпратите.

Водещ: Ами Вие може да ги видите винаги. Хората наистина биха искали да получат отговор. Благодаря Ви!