Младенов: Качваме на първия самолет всеки, който подкопава авторитета на България, Нова телевизия, „Здравей, България”
06 Януари 2011 Изказвания и интервюта
Водещ: Веднага казвам добро утро и добре дошъл на външният министър г-н Николай Младенов.
Николай Младенов: Добро утро.
Водещ: Не мога да не започна с прясната тема, просто няма как да бъде иначе. Как ще коментирате това, което се случи вчера, разговорите, за които стана въпрос?
Николай Младенов: Първо може ли да честитят именния ден на всички Йордановци днес?
Водещ: Разбира се. Ние сме го направили в седем без двайсет и затова вече много отдавна, както обича да казва министър-председателят, при нас отдавна е „добър ден”.
Николай Младенов: Добър ден. Вижте, как да го коментирам… Аз преди няколко дни в Бразилия чух Дилма Русеф в речта си пред техния парламент да казва нещо, което много ме впечатли. И това е, че трябва да предпочитаме шума на демокрацията пред тишината на диктатурата. Предпочитайки шума на демокрацията, не означава, че всеки шум, който чуваме е истина. Това, което се случи през последните два дни, за мен показва, за съжаление, две неща – първото е една тенденция, един, не знам дали бих го нарекъл сценарий, но една съвкупност на неща, които се случиха, които могат да се отразят доста негативно на нашата кандидатура за Шенген, това ме притеснява; второто, което виждам е опит да се покаже, че има някакъв скандал между институциите или някакво противоречие в правителството, каквото реално няма, има различни институции, които работят, всеки по своите приоритети. И ако погледнете данните, те се най-красноречиви. Това, което и Агенция „Митници”, и МВР са успели да хванат било то като незаконен алкохол или било то като контрабандни цигари за 2009 – 2010 година, показва много възходяща тенденция и това е добре. Надявам се, че в общия шум, който в момента се създава, нашите партньори в Европейския съюз (ЕС) ще продължат да разчитат на реалните факти, които те виждат от България.
Водещ: Надявате се да чуват избирателно?
Николай Младенов: Не, не избирателно, надявам се да чуват това, което в крайна сметка са фактите. Защото фактите говорят сами за себе си доста по-показателно от това какви интерпретации, какви политически перспективи им даваме.
Водещ: Министър-председателят преди малко каза, че хората, които са събрани в Министерски съвет (МС) не са там, за да се обича, а да работят. Той каза дори, ще се опитам да го цитирам точно, макар и по памет: „Аз искам те да не се харесват, искам те да се мразят”. Усеща ли се такова отношение по време на заседанията, отношенията които са вътре?
Николай Младенов: Не, не. Това, което е правилно за всеки един Министерски съвет е, че всеки трябва да си гледа работата, да си гледа работата много съвестно. В страна като Българя, в която толкова години толкова различни политически партии, различни коалиции създаваха усещането за несигурност, неразбиране, някакви противоречия, интриги и т.н., като че ли обществото ни не е свикнало с това, че има различни мнения и че няма нищо лошо да има различни мнения, стига да се знае каква е правилната посока, каква е политическата воля на правителството, каква е политическата воля на мнозинството и какво е желанието в крайна сметка на едно управление да върви напред с реформите за страната си. Това в нашия случай го има. Правителството е наясно…
Водещ: Ама когато има война между двамата вицепремиери, това изглежда по друг начин.
Николай Младенов: Защо мислите, че всяко изказване на различни мнения, всяка различна перспектива към един проблем веднага й лепвате етикета война? Не, просто има различни…
Водещ: Защото имаше изказване на г-н Дянков, което беше горе-долу – той, Цветанов, си настоява на неговото, ама ние ще си вършим нашето и ще ги бием, имаше подобен израз.
Николай Младенов: Не искам да си представям какво ще стане, ако започнем да бъркаме в главата на всеки един човек и в разговорите на всеки един човек, когато той остане сам със себе си. Това не ви го препоръчвам нито на вас, нито на който и да е. Важни са, пак повтарям, фактите. Фактите показват, че и тази част от системата, която е в рамките на Министерството на финансите, тази част от системата, която е в рамките на Министерството на вътрешните работи работят именно за това да се предотвратява нелегалният внос, нелегалният износ от България, който заплашва в крайна сметка стабилността на нашата държава. Защото прекъсването на връзката между всякакъв вид трансгранични организирани престъпни групи, прекъсването на връзката с ненаказуемостта, която съществува в България, налагането на ясни правила, разбира се, че това ще срещне съпротива и разбира се, че всеки ще се опитва оттук-оттам в общия шум да вади по едно листче, по друго тефтерче, по трето касетофонче и каквото искате. Но факт е, че това веднъж за винаги ние трябва да го приключим. Веднъж завинаги ние трябва да разберем, че в тази страна нещата ще се правят по правилата. Иначе нито Шенген ще видим, нито ще свалим механизма за наблюдение на съдебната ни система, нито хората ще могат да живеят по-добре.
Водещ: Как смятате, че ще се отрази този скандал на нашето влизане в Шенген и ще се отразили по някакъв начин?
Николай Младенов: Мисля, че тези хора, които с такава охота предизвикват този скандал и искат да вдигнат голям шум около него…
Водещ: Всъщност кои са тези хора, кого подозирате?
Николай Младенов: То е ясно, то се вижда кои са тези хора като погледнете през последните дни кои се изказват по тази тема. Няма нужда тука да ги вадим, вие ги показвате по телевизията всеки ден. Но не знам дали тези хора си дават сметка реално какво предизвикват срещу собствената си държава. Защото желанието на България, Усилието на Българя да стане част от шенгенското пространство означава страната ни се само просто да изпълни поредния критерий на Брюксел и да поеме поредния ангажимент към ЕС, а означава това ние да убедим нашите партньори, че без значение кое правителство е на власт, без значение коя партия управлява, в тази страна има стабилни институции, които могат да гарантират външната граница на Европа, могат да гарантират справедливостта в нашето общество, да бъдат част от европейската система за справедливост. Това изисква усилие на различни нива и това изисква усилия, които, за съжаление, през последните няколко години не са били правени или са били правени, но са били правени малко през пръстите. Виждаме го ежедневно. Видяхме го и от предните, това, което излиза в „Уикилийкс”, нали това сега е много модерно, видяхме го и там. Неща, които всички ние знаем – че предходното правителство е живеело от доклад на доклад на Европейската комисия, че само се е чудело как да замаже положението преди да излезе следващият доклад. Нямаме ли реални стъпки, реални промени в България, които реално да гарантират изпълнението на основните ни ангажименти към нашите граждани, няма да постигнем и целите си, които са в крайна сметка българинът да може спокойно да пътува, спокойно да живее, спокойно да се развива в ЕС.
Водещ: А какво стана с отношенията ни с Румъния? Не мога да не ви питам тук, напоследък те бяха много активни в желанието си едва ли не да се разделят от нас и да се опитат индивидуално да действат. Трябва ли и ние да им отговорим със същото?
Николай Младенов: Можем, но аз не искам да го правим, защото смятам, че как ние коментираме какво прави Румъния или как ние коментираме какво трябва да прави Хърватия, за да влезе в ЕС, по никакъв начин няма да реши нашите проблеми тук в България. Това ще бъде поредният опит да се замъгли, да се отклони фокусът от реалния въпрос, който стои пред нас - как решаваме въпросите, свързани със съдебната система, със справедливостта в България, с функционирането на системата за сигурност.
Водещ: аз ви питам неслучайно, защото много наблюдатели казаха, че румънците действат много по-агресивно и тяхната позиция е по-вярната, отколкото нашата по-притихнала позиция, ако мога така да кажа.
Николай Младенов: Искам само да обърна внимание на това, че вчера румънският президент много ясно заяви, че Румъния има също сериозни проблеми, които трябва да реши. А това да се опитваш да изнесеш собствения си проблем навън не е характерно за това българско правителство. Мисля, че нито министър-председателят, нито аз, нито който и да е друг от министрите ще го допусне. Защото, пак повтарям, България системно последните двайсет години страда от това, че се опитва да се подмени обществения фокус от това къде са реалните ни проблеми. Реалните ни проблеми са тука в Българя. Ние, решим ли ги тука в България, ще успеем да се справим с всички задачи по смета. Ако България например каже, че ще блокира присъединяването на Хърватия към ЕС, ако ние не станем част от Шенген, кажете ми по какъв начин това решава въпроса със съдебната система в България?
Водещ: Разбира се, по никакъв.
Николай Младенов: По никакъв начин не го решава. Ние трябва да решим нашия въпрос и не трябва да създаваме пречки на нашите приятели от Хърватия, когато те искат да решат техните предизвикателства, за да вървят напред към ЕС.
Водещ: Да ви питам задължително, понеже казахте през последните двайсет години - очаквате отговора на президента от това писмо, което му изпратихте за незабавното отзоваване на посланиците-агенти, какво всъщност очаквате?
Николай Младенов: Само да уточня – аз не съм изпращам никакви писма на президента, има решение на Министерския съвет.
Водещ: Министерския съвет, не ви е персонално.
Николай Младенов: Това, което аз очаквам е след като Народното събрание възстанови сесията сега януари месец, да има един ясен дебат, който да даде политическа оценка на тази ситуация. България не може да си позволи да залепи върху себе си съмнението, още едно съмнение и това е, че нейната дипломатическа служба е доминирана, управлявана или наставлявана от хора, които са свързани с бившия режим. Това не може да си го позволи.
Водещ: Вярвате ли, че президентът ще си промени позицията?
Николай Младенов: За мен това, което е най-важно е да има ясно становище на Народното събрание, защото Народното събрание в една парламентарна република е висшият орган, който в крайна сметка представлява суверен на българския народ. Искам да чуя този дебат в Народното събрание, за да знам какви са параметрите на действие, които ние предприемаме в това отношение.
Водещ: Те горе-долу нещата са ясни в общи линии, парламентарните групи изказаха някакво мнение. В смисъл надали ще ви изненадат с нещо кой знае какво в Народното събрание.
Николай Младенов: Не е въпросът дали мен ще ме изненадат или няма да ме изненадат. Въпросът е какъв сигнал ще изпратят те към българското общество и към света – дали българското Народно събрание ще каже, както преди няколко години прие закона за откриване на достъпа до тези документи, сега ще има силите в себе си да каже – тази страница в българската дипломация я затваряме, България няма вече да бъде представлявана от хора, които са свързани с бившите служби на бившия режим, за да може да се изгради нов капацитет, за да може да се изгради нов образ, за да не тънем постоянно в подобен тип скандали. След като видя какво ще каже българският парламент, тогава съм готов на базата на ясни критерии да предложа конкретни имена, които с президента абсолютно цивилизовано, абсолютно коректно да разгледаме, за да може да бъде решен този казус веднъж завинаги. Но тук не става въпрос за някаква лична битка или за някаква лична амбиция, искам да ви кажа, че като може би, не знам дали това е обречеността или предимството на един външен министър, но много често виждаш проблемите от България как изглеждат погледнати през очите на нашите партньори в чужбина и искам да ви кажа, че картината не е хубава хич, не е хубава, защото ние тънем, пак повтарям, в продължение на двайсет години в едни постоянни съмнения, в едни постоянни несигурности, в едни постоянно частично изречени и частично неизречени неща. Това веднъж завинаги трябва да спре. Иначе нищо не правим. Иначе няма да имаме силите да можем да покажем това, което България в крайна сметка е способна да прави. Всичките ни думи за, това, което от десет години слушаме, фактор за стабилността на Балканите, не знам си какво, всичко това ще останат едни кухи фрази на хартия. Ние имаме възможност да водим реална политика от името на нашите партньори от ЕС, на Балканите, Черноморието, в Близкия Изток, да постигаме нашите собствени национални приоритети. Но за да можем да го правим, трябва да имаме ясно подредена къщичка в България и това е, което правителството в момента се опитва да направи, въпреки шума на всички.
Водещ: Като казахте „подредена къщичка”, върнахте се от Бразилия, там заварихте една не особено подредена къщичка в посолството ни, доколкото разбрахме. Може би да разясните за какво става въпрос и каква е вината на посланика ни?
Николай Младенов: не, става въпрос, че там има една доста голяма сграда, доста представителна, както всички сгради в столицата на Бразилия, която е в доста окаян вид. Това се дължи на системна липса на средства, на интерес за поддържането на нашите мисии.
Водещ: Министър-председателят беше много остър по отношение на това, той каза – това е резултат от кражби.
Николай Младенов: Да, аз в крайна сметка неслучайно, сега не искам да влизам в подробности, един от първите хора, които освободих, когато станах министър на външните работи, беше тогавашния ни посланик в Бразилия. Сега надявам се, че постепенно през тази година ще можем да преодолеем тези финансови проблеми, които досега са натрупвани, да оптимизираме системата по начин, по който тя да бъде по-ефективна, да може да инвестира постепенно във възстановяването на нашите сгради, защото е ясно, че няма да има пари изведнъж всичко да направим.
Водещ: А вярно ли е, че там имало дискотека?
Николай Младенов: Къде?
Водещ: В посолството.
Николай Младенов: Не.
Водещ: Някакъв такъв слух се появи.
Николай Младенов: А, да, имало е, имало е. Сетих се, да, извинявайте. Имаше такива обвинения към предходния посланик за определени нередности, но всичко това е останало в миналото.
Водещ: Но си е факт?
Николай Младенов: Има определени съмнения.
Водещ: Не казвате да или не, добре.
Николай Младенов: Вижте, пак ви казвам, много е интересно това, но моята работа не е да се занимавам с управлението на сгради, с това дали жената на четвъртия администратор последното посолство в Берлин е изнесла или не е изнесла крем „Нивея” в торбата си.
Водещ: А изнесла ли е в крайна сметка?
Николай Младенов: Не ме интересува, аз съм пуснал заповед за прибирането й в България. Не ме интересува. Всеки, който си позволи по някакъв начин с действието си или с бездействието си в момента да подкопава авторитета на България зад граница, на първия самолет за София, да идва да си търси работа тука, пазарът на труда е отворен, да се опита да си намери място. Но не там, където от неговите действия ще зависи по какъв начин нашите партньори гледат на страната ни.
Водещ: Накрая не мога да не ви питам нещо, което питам всички министри, които са идвали в последно време в нашето студио. Знаете ли дали ви подслушват?
Николай Младенов: Не, ама и не ме интересува.
Водещ: И вас не ви интересува.
Николай Младенов: Наистина не ме интересува. Аз всичко, което казвам по телефона или открито, седя зад него. Мисля, че всеки човек, който е на публична длъжност, трябва винаги да си дава сметка, че трябва да може да седи зад думите си.
Водещ: Да, но с подслушване ли трябва да става това?
Николай Младенов: Кое да става?
Водещ: В смисъл, не е ли редно, за да подслушваш някого, да имаш определени съмнения? И когато казвате аз съм чист, защо трябва да ви подслушват? Министър-председателят каза – всички министри ще бъдат подслушвани.
Николай Младенов: Аз не знам кой, в смисъл това, което прочетохме през последните дни, тези разговори вчера, това кой го е подслушвал това. регламентирано, нерегламентирано…
Водещ: Това не е ясно, но понеже министър-председателят каза всички ще бъдат подслушвани. Аз съм питал г-н Плевнелиев в нашето студио, г-н Цветков питах, г-н Найденов питах, те и тримата казаха - няма проблем да ме подслушват.
Николай Младенов: Без да сме се наговаряли ще ви кажа – аз нямам абсолютно никакъв страх от това, което говоря, не страдам от излишна параноя, не се крия по ъглите, за да си говоря с хората, не си сменям номерата на телефона всеки ден, само и само защото ме е страх, че някой ще чуе какво казвам. Всичко, което казвам, аз си го казвам открито. Оттам нататък всеки да си вади изводите за това.
Водещ: Добре, благодаря ви много за този разговор. Желая ви успешна 2011 година.
Николай Младенов: Благодаря и на вас.