Дипломатически представителства

Австралия и Океания

Азия

Африка

Европа

Северна Америка

Южна Америка

Николай Младенов, министър на външните работи: Няма да пращаме посланици пенсионери, в-к"Монитор", 15 март 2010г.

15 Април 2010 Изказвания и интервюта

- Министър Младенов, какво става с издръжката на мисиите на страната ни зад граница?
- 80% от бюджета на министерството е отделен за издръжка на мисиите ни зад граница. Това, което правим в момента, е преглед не само на мисиите, а на работата на цялото министерство. Няма да ви лъжа - 10% по-малко финанси ще ни се отразят изключително тежко. Те няма да бъдат от съкращения на заплащането на служителите от министерството, защото обратно на общественото мнение в МВнР са едни от най-ниските заплати в администрацията. Голямата разлика идва от това, че когато даден мандат е в чужбина , представителните разходи са доста по-високи, отколкото са заплатите у нас. Фактически оттам излиза и големият разход. Съкращаването на бюджета ще се отрази тежко, защото за да може една външна политика да бъде ефективна, тя трябва да има и ресурс, който да инвестира във възвращаемост. Нашата възвращаемост не е пряка. Това, което МВнР прави, се отразява на други ведомства, на държавата като цяло. Когато се преговаря един договор за избягване на двойното данъчно облагане например не можеш да прецениш какво "струва" това като полза, но после се отразява на търговията със съответната държава. Неминуемо обаче трябва да оптимизираме в голяма степен разходите, които правим в момента. От гледна точка на администрирането на министерството, от гледна точка на много ясна преценка кои мисии са ни жизнено необходими, кои не са. Кои имоти зад граница можем да продадем или да дадем под наем. Къде са ни приоритетите, къде най-ефективно можем да имаме не само политическо влияние за страната ни, а и да привличаме инвестиции.
- Споменахте съкращаване на мисии. Ще има ли закрити на територията на ЕС ?
- Преглеждаме мисиите в цял свят. Не бих ги разделил. Все пак обаче смятам, че е малко вероятно да отидем към съкращаване на мисии в ЕС , защото все пак страната ни е млад член на европейското семейство. Имаме доста въпроси, с които трябва да имаме оперативна комуникация със страните членки. Два давам веднага за пример - единият е Шенген, другият е Мониторинговият механизъм за правосъдие и вътрешен ред.
- А конкретни държави?
- Въпросът е дали на места ще съкратим цели мисии, или просто ще ги оптимизираме. Другият въпрос е дали щатът ще бъде съкратен. Ако е така - кое задължително трябва да запазим. Например ако имаш пълно посолство, трябва да се запази задължително посланик , консул . Трябва да има човек, който отговаря за политическите въпроси. Ако приемем, че това е същността на една дипломатическа мисия, нататък ще се мисли как могат да се оптимизират другите функции, които имаме. Ще проведем разговори с Министерството на културата, за да видим до каква степен можем да съчетаем работата на културните аташета с културните центрове, където има такива.
- Това означава ли, че няма да има възстановени служители, които бяха съкратени от предшественика ви?
- Не, това означава, че ние постигнахме 15%-те съкращение на администрацията. Въпросът тогава беше доколко разумно са взети решенията за съкращаване. Веднага пак давам пример - в Гърция имаме над 200 000 български граждани. Не може тяхното обслужване в Солун да става само с един консул . Ако можем да се лишим от присъствие в определена държава, защо на други места да не го подсилим. Защото в крайна сметка това са реалностите. Може да се окаже, че в дадени страни се налага да имаме по двама консули за сметка на други страни, в зависимост от това какви са реалните нужди.
- Бяхте казали, че ненужно е голяма мисията ни в Москва. Оптимизацията ще я засегне ли?
- Основната преценка, която трябва да направим, е колко средства харчим за една дейност и каква е нейната ефективност. Ако може повече работа да се върши с по-малко хора, това ще позволи и заплащането на тези по-малко хора, да бъде живот и здраве, по-добро. Но трябва да има баланс, който да показва кой какво прави през работното си време.
- Знае се, че мисиите ни по места са много задлъжнели. Ще бъдат ли изчистени дълговете?
- Тези проблеми ги има от много години. Много зависи от държавата и конкретния казус какви пари дължи страната ни. Но това са случаи в зависимост от законодателството на съответната страна и от това какви дипломатически привилегии фактически се признават. Но например задлъжнялостта за такса паркинг е нещо, което зависи от нашите хора. Никой дипломатически представител не може да смята, че понеже кара дипломатическа кола, може да я паркира където си иска и после българската държава да плаща глобите.
- Обмисля ли се да се изплащат натрупаните вече дългове?
- Различни са вариантите, затова не желая да навлизам в подробности. Защото някои от тези държави също имат задължения към нас.
- Номинирахте трима наши дипломати за посланици. Името на Марин Райков - един от вашите заместници, е сред тях. Ще има ли ново назначение?
- Съмнявам се, мисля, че ще се огранича с двама заместници. Но все пак и това зависи от преценката, която ще направим към средата на годината, от гледна точка на приоритетите ни за второто шестмесечие. Моята цел е в максимална степен да се натоварят с работа и отговорност директорите на дирекции в министерството, защото в крайна сметка ако махнеш политическото ръководство на МВнР - министър и заместници, директорите, постоянният секретар са хората, които трябва да могат да движат системата. Крайната ми цел е в това ведомство да няма заместник-министри, които заплюват някаква територия и смятат, че дирекциите са подчинени на тях. Идеята е всички дирекции да са равнопоставени, а от политическото ниво идват инструкциите и указанията.
- До средата на годината ще бъде ли изчистена и другата проблемна тема - дипломатите ни в пенсионна възраст?
- С бюджетните съкращения, които сега трябва да направим, ми се струва неизбежно да забравим назначаването на нови посланици, където изтичат мандатите и да останем на ниво временно управляващ за някакъв период от време. Също така ми се струва, че трябва да се ограничим в изпращане на посланици в пенсионна възраст, ако са част от системата. За пореден път сме поставени в тежка финансова ситуация. Нека не забравяме, че бюджетът на МВнР е колкото един договор с доставчик на Министерството на отбраната. Т.е. пропорционално погледнато сме доста ограничени. Целият ни бюджет е 120 млн. лв.
- Министър Младенов, особено актуална е темата с ПРО, след срещата на министър-председателя Бойко Борисов с американския президент Обама. Как България може да се включи?
- Вижте, всички страни, които сме в НАТО , имаме ангажимента на колективната отбрана. Когато заплахите еволюират, трябва и средствата, с които можем да им противодействаме, да се променят също. Сега една от заплахите е разпространението на технологията на балистичните ракети. Тя стана много по-достъпна, отколкото е била преди 10-20 години. За съжаление достъпни станаха оръжията за масово поразяване. През последните години се разшири клубът на държавите, които имат ядрено оръжие, или искат да разработят такова. Затова ние трябва да имаме нова система, срещу новата заплаха - типът ракети, който обясних. Заплахата е, че те ще попаднат в ръцете на радикални режими или в държавите, в които има нестабилност. Тъй като Близкият изток е по-скоро район на нестабилност, оттам идва и основната заплаха. Затова трябва да имаме система на ПРО на НАТО , която да ни защитава. Ракетите със среден обсег на действие всъщност заплашват страни като България , Турция, Гърция . Идеята е под шапката на НАТО да се разработи система, която позволява страните ни да се защитят. Тази заплаха обаче не е реална само за НАТО , тя е реална и за Русия. Ето защо една от идеите, която беше лансирана от генералният секретар на НАТО Расмунсен преди две седмици, това да стане в сътрудничество с Русия, защото не се защитаваме от нея.
- Това, че и вие, и премиерът говорите много последните две седмици за ПРО, означава ли че сме получили официална покана да се включим?
- Означава, че дебатът, който тече в НАТО за това как да изглежда тази система, е в етап, в който ние трябва да вземем на предстоящата среща на върха на НАТО в края на годината, решението изграждаме ли системата общо или не. Целта ни е - когато има такава система, тя задължително да покрива територията на България . За да бъдем защитени. Технологичното є разположение, как и къде тепърва ще става ясно.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация