Николай Младенов, министър на външните работи: Имаме най-голям интерес за включване в ракетния щит, в-к "Дневник" 15 април 2010г.
15 Април 2010 Изказвания и интервюта
- След срещата си с американския президент Барак Обама миналата седмица министър-председателят Бойко Борисов заяви, че България трябва да бъде активната страна в разговорите за включване на страната в системата за противоракетна отбрана. Вие как виждате тази българска активност оттук нататък?
- Трябва да бъде активна дотолкова, доколкото ние имаме най-голям интерес за включване в противоракетната отбрана. Защото нашата страна заедно с Гърция , Турция и Румъния е вече в обхвата на иранските ракети, а проблемът с разпространението на тези технологии ще става все по-сериозен през годините. Също така според чл.5 на Вашингтонския договор, който е същността на НАТО , колективната отбрана означава, че трябва да се разработват нови системи, които да ни защитават от нови заплахи. Това е смисълът и на думите на премиера. Трябва да участваме активно в дискусията, която ще тече в НАТО по време на предстоящата среща на министрите на външните работи в Талин, както и в подготовката на срещата на върха в Лисабон в края на годината. В заключенията на последната се надяваме да влезе изграждането на противоракетната отбрана на Европа като един от елементите на новата стратегия на съюза.
- Кога очаквате да се влезе в детайли в разговорите за ракетния щит, които да засягат българската страна?
- Предполагам, че втората половина на годината ще е периодът, в който ще започнат техническите дискусии как точно трябва да изглежда тази система и каква роля биха имали различните страни в нея.
- Може ли да се обвърже включването на България в ракетния щит с разговор с Вашингтон за отпадане на визовия режим за САЩ?
- Не, това са две съвсем различни теми. Първото е наша отговорност и е в рамките на противоракетната отбрана на НАТО . Другото е въпрос, който ние трябва двустранно да решим със САЩ. Той е свързан и с изпълнението на определени условия. Това, което САЩ направиха преди няколко месеца, беше много добър жест към България – визите за български граждани са само 10-годишни.
- В момента външно министерство прави нещо като одит на българските посолства в чужбина - географско разпределение, сграден фонд, брой работещи в мисиите. Кога може да очакваме резултати от този преглед?
- Целта е до края на април да сме приключили с първата част от анализа, а после и със заключението кои посолства трябва да бъдат закрити, кои да останат и как трябва да бъде преструктурирана службата като цяло. Поискали сме от Швеция, Великобритания, Финландия и Норвегия и САЩ да ни дадат техните анализи за цялостно преосмисляне на дипломатическите служби след Лисабон. Най-общо се налагат два нови модела. Единият, който Швеция използва, е на т.нар. пътуващи посланици посланикът е базиран в столицата и пътува до страната, в която е акредитиран, когато има нужда. Другият, към който се ориентира Великобритания, е съсредоточаване на едно по-голямо посолство в дадена държава, което отговаря за голям брой страни наоколо. За нас е важно да имаме посолства там, където имаме сериозен интерес и сериозен потенциал да развиваме отношенията си с държавите. С изграждането на европейската дипломатическа служба ще разчитаме и на другите страни.
- Очертават ли се големи съкращения на посолства?
- Бих казал по-скоро оптимизация на разходите, по-внимателно харчене на парите.
- Прави впечатление, че доста бавно тече този процес на одитиране. Да не би да имате проблеми със събирането на информацията?
- Не, въпросът е, че това е доста сложен процес, защото става дума за мисии по цял свят. Преценката е много сложна. Има държави с големи български общности , които не можеш да оставиш без обслужване. В други страни има доста имоти, които трябва да се види в какво състояние са, дали имаме нужда от тях. Част от тях са с различен юридически статут – някои са дарявани, а други са купувани. Така че процесът не е толкова лесен.
- Задавам ви този въпрос, защото системата на външно министерство е доста консервативна, а подобен одит досега май не е правен.
- Донякъде е нормално да бъде консервативна, но не е нормално да изостава от най-добрите практики в момента. Трябва да се оцени каква е цената на това, което правим, и какъв е ефектът, който получаваме. Защото, ако се погледне картата на разположение на българските мисии по света, ще се види една смесица от фактори, които са довели до сегашното им географско разположение. Има някои съкращения, които са направени след края на комунизма, както и други, които са изоставени. Има открити нови посолства в страни, които са се появили впоследствие, като балтийските държави. Но съществуват и райони, в които би трябвало да имаме присъствие, а нямаме. Така че трябва да бъде по-ясно формирана политическата логика кои са районите, на които наблягаме, кои са приоритетните области, върху които се съсредоточаваме, и оттам вече да бъде географското ни покритие.
- След края на преструктурирането на посолствата ли ще последва реформата във външно министерство , или ще извършите този процес успоредно?
- По-скоро успоредно, защото, когато се прави анализ за откриване или закриване на дадени посолства, трябва да се види какъв капацитет има в министерството, каква е езиковата и професионалната подготовка на хората. Ако кажеш, че даден район е приоритетен, трябва да се види дали има достатъчно хора да го покрият, какви качества трябва да имат, как трябва да структурираш работата им. Моето желание е в максимална степен да се работи пряко с директорите и с хората в министерството, да няма някакво заплюване на територии между зам.-министри. Напротив, всичко трябва да се обсъжда и да се разглежда от всяка гледна точка. В много отношения трудно правиш разлика между двустранните си отношения с една страна и многостранните си, особено за тези, които са в Европейския съюз и НАТО .
- Има ли яснота какъв ще бъде процесът на съкращение на администрацията?
- До този момент са направени вече 15% съкращения в щата на министерството. Доколко това са найправилните съкращения може да се спори, но те са факт. Те са започнати преди моето идване и ние практически ги довършихме. За мен най-важно е колко ефективно се работи, доколко е уплътнено времето на един човек не с бумащина, а със същинска работа. Между другото външно министерство е на 17-о място в администрацията по ниво на заплащане. Тук са може би едни от най-ниските заплати в администрацията, което затруднява и задържането на хората в системата. Когато искаш от хората нещо, трябва да си даваш сметка и какво им даваш. Вече е въпрос и на приоритизиране. Ако искаме от външната ни политика да открива нови икономически възможности за страната, трябва и хората, които работят тук, да имат достатъчно сигурност в работата си, в заплащането си, за да могат да го правят.
- Правителството реши да назначи трима нови посланици – в Скопие , Вашингтон и Париж.
Да очакваме ли нови назначения? В кои държави?
- В момента тече редовната смяна на посланици. През следващите дни започваме разговорите с президента за редовната ротация, която излиза до средата на годината. През тази година изтичат мандатите на 30 посланици.
- Как работите с президента Георги Първанов ?
- Нормално.
- Т.е. не очаквате да срещнете пречки при съгласуване на посланическите кандидатури?
- Ако предлагаме разумни кандидати и има логика за какво ги предлагаме, мисля, че няма да има проблем.
- Всички ли ще бъдат професионални назначения, или ще има и политически?
- Законът позволява и политически назначения. Не мога да кажа, че всички ще бъдат. Моето желание е в максимална степен да се придържаме към хора, които са част от дипломатическата служба. Разбира се, ако кажа, че няма да има изключения, ще ви излъжа.
***
Николай Младенов пое ръководството на външно министерство на 27 януари, след като шест месеца беше военен министър в кабинета „Борисов“. Младенов е завършил международни отношения в Университета за национално и световно стопанство, има и магистратура по военни науки от King’s College в Лондон. Бивш евродепутат от ГЕРБ, преди това той беше част и от ръководството на СДС. След неуспеха на сините на изборите през 2005 г. се оттегли и стана последователно консултант на Световната банка, на Международния републикански институт (САЩ) и Националния демократически институт (САЩ). Бил е програмен директор на фондация „Отворено общество“ и един от основателите на Европейския институт в София.