Николай Младенов: За нас основният приоритет е територията на България да бъде защитена, 8 април 2010 г., 8.05 ч., Българска национална телевизия, "Денят започва"

Водещ: Здравейте отново. Аз съм Марин Маринов. Вие сте със сутрешния блок на Българската национална телевизия. В студиото сме с министъра на външните работи Николай Младенов. Добро утро. Здравейте.

Николай Младенов: Добро утро.

Водещ: Поводът за вашето гостуване, поканата към вас, е една много важна среща, историческа, както я определят медиите, подписването в Прага на договор между Съединените щати и Русия, касаещ стратегическите ядрени оръжия, също така важна среща в Прага на лидери на 11 страни от Източна Европа с американския президент Барак Обама. Бойко Борисов, българският премиер, също е един от тях. И вие сте в състава на делегацията, която ще пътува за Прага. Преди това обаче да използвам присъствието ви, за да ви питам за ситуацията в Киргизстан.
Преди малко чухме и от нашия кореспондент в Москва за, така, тревожната ситуация там. Има българи, разбрах от предварителния ни разговор, сериозно количество, сериозен брой българи в тази страна.

Н. Младенов: Да. Това, което ние правим от вчера късния следобед, а и през цяла нощ, колегите от външно министерство държат връзка с нашето посолство в Казахстан, което е най-близкото ни посолство, както и, така, установяват връзка с българите, които са в Киргизстан. Там се намират по предварителни данни около 700 наши съграждани. Много от тях са от смесени бракове, хора, които по различни причини живеят там. Имаме и служители в представителството на Европейския съюз, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа в Бишкек. Няма пострадали сред българските граждани, това е последната информация, с която разполагаме. Министерството успя да се свърже с председателя на българското дружество "Възраждане" в Киргизстан. Също получаваме и оперативна информация относно ситуацията, която е в момента в Бишкек. Там продължават безредиците през нощта, разграбването на магазини, на офиси, на правителството. Постепенно се създават и групи, които да се опитват да въдворят ред в страната. По последна и наша информация президентът е в родния си град Ош, който е в южната част на страната, откъдето между другото е и г-жа Отумбаева, която формално прие оставката на правителството. В тази ситуация важното за всички нас е да се запази спокойствие и да се ограничат щетите в момента, които са изключително големи. Имаме над 65 човека, които вече са загинали, доста хора ранени в бунтовете. . .

Водещ: Това е според една от информациите - 65 души, а според опозицията жертвите са около 100. Естествено е в такава ситуация да има разминаване. . .

Н. Младенов: В тази ситуация е трудно. . .

Водещ: . . . в точния брой жертви.

Н. Младенов: . . . да, да се разчита на конкретните данни. И през следващата седмица специалният представител на Европейския съюз за Централна Азия ще посети страната с надеждата да помогне за намиране на по-разумен изход от кризата. Но кризата в Киргизстан е сериозна. Това е може би най-бедната държава в Централна Азия, но държавата, в която пък има и най-висок образователен ценз сред населението. Тя е стратегически важна за стабилността на региона. Там има и американска база, и руска база. Американската база изпълнява ключови функции по отношение на операцията в Афганистан. Така че общият интерес на всички, както и на хората на Киргизстан, е да се успокои бързо ситуацията, да се намери изход от изключително тежката криза. Но пак повтарям, за нас това, което беше приоритет през нощта, е да установим дали има проблеми с българските граждани там.

Водещ: Най-важното за зрителите ни - няма, няма пострадали български граждани. Тази ситуация в Киргизстан може ли по някакъв начин да, не знам, да повлияе, по някакъв начин да се отрази на срещата в Прага?

Н. Младенов: Предполагам, че ще има дискусия и по време на вечерята с президента Обама за ситуацията в Киргизстан, тъй като, тъй или иначе, една от темите, които ще се дискутира, е Афганистан. Друга тема, която ще се дискутира много усилено, е ситуацията с Иран, с иранската ядрена програма, разбира се, и стратегията за развитие на НАТО. Въобще срещата между американския президент и премиери и президенти от страните от Централна и Източна Европа идва веднага след подписването на договора СТАРТ, който е, така, исторически важен за отношенията не само между Америка и Русия, а въобще за сигурността на всички нас. И тя показва много ясно желанието на нашите американски съюзници да затвърдят трансатлантическата връзка с европейските си партньори, особено с тези европейски партньори, които се намират в Централна и Източна Европа.

Водещ: Какво очаквате да чуете по време на тази среща с американския президент, какво очаква българската делегация да чуе? Очаквате ли някакви опасения да бъдат разсеяни?

Н. Младенов: Очаквам да се потвърди и да се разсеят, както вие казвате, съмненията, които преди месеци, може би година, по време на американската предизборна кампания, така, се появиха в общественото мнение, че Америка се оттегля от Централна и Източна Европа, че няма вече интерес, какъвто е имала преди. Сигурен съм, че тези съмнения ще бъдат разсеяни и че ще се покаже още веднъж, че нашето партньорство е точно толкова силно и здраво, колкото е било през последните години. То е важно по много причини. То е важно за всички наши страни, които наскоро станаха членки на НАТО, за да може да продължи трансформацията в тези страни, особено по отношение на сектора за сигурност. Важно е да се запази стратегическият диалог, защото имаме много общи притеснения, които съществуват относно това, което се случва, както казах, и в Иран, и в Афганистан и т.н., не на последно място и заради продължаващата сравнително, така, нерешеност на ситуацията в Западните Балкани, особено в Босна, където въпреки, така, спокойствието, което съществува, има все още доста напрежения, които трябва да бъдат туширани. Важно е да се покаже, че в НАТО няма партньори първа класа и партньори втора класа, всички сме равни, всички заедно обсъждаме решенията, които се взимат. Именно затова тази среща е от особено значение. Поканите от президента Обама са лични, лично до премиера Борисов, лично до президентите и премиери от други страни, и разговорът ще бъде абсолютно, абсолютно откровен. Голяма част от разговора, разбира се, няма как да не се съсредоточи и върху новите предизвикателства за сигурността, които съществуват за всички нас.

Водещ: Това е наистина. . . може би, така, е логиката, такава е логиката, гледана от София, на това, което очертахте, проблеми, които изискват сътрудничество между партньорите на Съединените щати в региона. Дали логиката от Вашингтон не е друга? Дали ако се постига по-голяма степен на доверие между Съединените щати и Русия, ако се решават проблеми, така, образно казано, има нужда и не намалява, така, стойността на пешките на голямата гоеполитическа сцена, имам предвид малките и средно големи страни от Централна и Източна Европа, при условие, че напрежението отслабва?

Н. Младенов: Не знам дали може да видите такава, такава логика. По принцип не мисля, че има някой разумен човек, който в момента да смята, че има някаква заплаха за нашата сигурност, която идва от Русия. Като казвам нашата, имам предвид въобще на цяла Европа и на България включително. Но има много заплахи, които са общи. Виждаме това, което се случва в Северен Кавказ, в Москва с терористичните атентати, с жертвите, които и Русия даде в тази борба с тероризма, което. . . Виждаме тези предизвикателства, които са валидни, без значение от коя страна идваш. Радикалният ислямизъм, това е заплаха за всички нас, нестабилните режими в Близкия Изток, които могат да позволят, така. . . придобиват оръжия, които имат все по-далечен обхват на действие, също е заплаха за всички нас. Така че има, има много общи заплахи, по които можем да работим заедно. Но в крайна сметка, така, може би посланието на срещата в Прага е, че за всички нас в Европа, в Съединените щати и Канада, НАТО е нашето семейство, в което ние решаваме проблемите си, свързани със сигурността. Както проблемите, свързани с икономическото развитие, със социалното развитие, ги решаваме в европейското си семейство, в Европейския съюз. НАТО е нашето семейство по въпросите на сигурността. И затова е хубаво подобни срещи да се случват, за да може да се дискутират проблемите открито, да не си говорим през медиите и да не остават съмнения относно ангажираността на партньорите със сигурността както на Европа, така и въобще на целия алианс. Нека да не забравяме, че в момента тече и дискусията по новата стратегическа концепция на НАТО. Тя трябва да излезе с нова дефиниция, ново осмисляне на какво означава колективната ни отбрана, какво означава нашата защита в момента. И тук е важно да се чуе мнението на всички, защото едни са предизвикателствата, погледнати от Северна Европа, други са, погледнати от Южна Европа, а трети са, погледнати от нова страна членка, от стара страна членка, от Съединените щати, от Канада и т.н. Но имаме общи, общи отговорности. И мисля, че това, което видяхме през последните дни, беше изключително положително, това е новата стратегия на Съединените щати за ядрения им арсенал, което много силно ограничава въобще възможността за използване на ядрено оръжие. Това допълнително сваля част от напрежението в международен мащаб.

Водещ: Критикувано и от републиканците, и от демократите в Съединените щати. . .
Н. Младенов: Критикувано, но може би с много силно послание и това е посланието, че заплахите вече са нови и са различни, и те са нестабилност, те са разпространение, нелегално разпространение на този тип оръжия, радикални режими, които се стремят да го придобият. Това са новите заплахи.

Водещ: Очаквате ли по време на тази среща да бъде повдигнат въпросът за елементите от противоракетната отбрана, разполагането на такива елементи в България? Очаквате ли Съединените щати да я повдигнат, ние ще се интересуваме ли и въобще актуална ли е тази тема, след като вече се подписва този договор? Известно е - по време на предварителната фаза от преговорите, че от Русия беше поставено като условие да се обвърже защитните и нападателните въоръжения.

Н. Младенов: Актуална е, разбира се, защото тя никога не е била насочена срещу Русия, тя винаги е била насочена срещу нови заплахи, които са валидни както в голяма степен за нас, страните в НАТО, така и са заплаха за самата Русия. Предполагам, че ще има дискусия по тази тема на вечерята. Неизбежно е, когато се говори за новите заплахи и за новите рискове, да не се говори и за новия начин, по който ние трябва да се защитим от тях. Ако общата преценка на съюзниците в НАТО е, че. . . така, фактът, че оръжията за масово поразяване, особено балистичните ракети, на които можеш да сложиш различна бойна глава, стават все по-достъпни в един район, който е характерен със своята нестабилност, със своите радикални елементи. Ако приемем общата оценка, която каза и генералният секретар на НАТО преди две седмици, че вече Иран разполага с ракети, които достигат територията на Турция, Гърция, България, Румъния, но това не означава, че те ще спрат дотук, те просто ще продължат да се развиват и занапред. Ако приемем тази оценка, то тогава трябва да приемем и общи, колективни действия, които да ни защитят от подобен тип заплаха. Това е новият смисъл дори, ако искате, не член 5 на Северноатлантическия договор, който казва, че ние трябва да имаме обща защита, обща отбрана, страните в НАТО.

Водещ: А наблюдавате ли от американска страна същия интерес, същата настойчивост по тази тема, както, да речем, в началото на годината по разполагането на елементи от противоракетна отбрана примерно на българска територия, защото в началото на годината, тогава се водеха преговорите по този договор с Русия. Дали тогава това не беше използвано като някакъв блъф, като някакъв елемент от преговорите?

Н. Младенов: Не, по-скоро може би двата дебата в публичното пространство се смесиха по начин, който не беше коректен. Защото, докато течаха преговорите по СТАРТ, и пак казвам, СТАРТ е един исторически договор за сигурността на целия свят, докато течаха тези преговори, може би наистина не беше коректно да се намесват и други теми, за да не се обърка самата дискусия. Може би затова изнервеността беше тогава по темата по-висока. Надявам се сега, че и въобще във форматите НАТО - Русия, Съединените щати - Русия всички въпроси, които съществуват относно потенциалната структура на тази система, ще бъдат изчистени. Тя в крайна сметка е защитна, тя не цели да бъде нападателна спрямо който и да е. Тя цели да ни предпази всички срещу нова заплаха. Ако може да работим по нея заедно със страни, които са извън НАТО, разбира се, мисля, че всички, които споделяме оценката, че това е риск, трябва да намерим тази връзка. Но мисля, че през следващите месеци, особено в месеците до срещата в Лисабон на върха на НАТО, дискусията ще продължи - по какъв начин да изглежда системата, как да се структурира, какви елементи, къде да бъдат разполагани. Но това е дискусия, която оттук нататък има още много да върви, но няма как да се избегне темата на един такъв разговор в Прага и за нас това не е тема, от която бихме бягали да дискутираме със съюзниците си, защото в крайна сметка нашата основна задача е да намалим риска за България.

Водещ: Ако трябва да резюмираме по този въпрос, в интерес на България е да участва в подобна система и. . .

Н. Младенов:В интерес на България е да участва. . .

Водещ: . . . и имаме желание да участваме.

Н. Младенов: . . . да бъде защитена цялата територия на България от този нов потенциален риск.

Водещ: Тоест заявяваме желание за участие, категорична позиция за желание за участие и разполагане на такива елементи на българска територия.

Н. Младенов: Не бих стигнал вече до такива подробности - как и кога. . .

Водещ: Опитвам се да резюмирам, да. . .

Н. Младенов: . . . но пак ви повтарям, за нас основният приоритет е територията на България да бъде защитена с тази система. Вече как това ще се случи, кое къде, кои елементи от нея къде ще се разполагат, в кои страни, е вече въпрос по-скоро на техническо решение. Но мисля, че няма отговорен български политик, който да може да отстоява тезата, че страната ни трябва да остане извън обхвата на такава система, когато тя се създава.

Водещ: Интересен е форматът на тази среща с Обама - 11 лидери има, между тях има и премиери, има и президенти. Поканата е лично към Бойко Борисов, към премиера Бойко Борисов.

Н. Младенов: Да, поканите са лични, да.

Водещ: Защо е така? Има ли интрига в това нещо. . .

Н. Младенов: Това е решение на американската страна. . .

Водещ: "Дондуков" 1 и "Дондуков" 2 са в напрежение, в окопна война в момента, има ли тук някакъв подтекст в това, че се кани именно премиерът?

Н. Младенов: Нека вътрешнополитическите си противоречия да не ги превръщаме във външнополитически, защото във външната политика такива няма. Поканата е лично към премиера, това е преценка на американската страна. Все пак той ръководи правителството, той ръководи мнозинството в Народното събрание и мисля, че в този формат това е коректният начин да се подходи, когато се говори с България. Още повече че президентът Обама и премиерът Борисов не са имали възможност досега да се срещнат. Днес следобед, като пристигне в Прага, по стечение на обстоятелствата българският премиер ще бъде първият от всички, който ще влезе. . .
Водещ: По азбучен ред - България. . .

Н. Младенов: . . . по азбучен ред, така че това ще даде възможност на нашия премиер и американския президент да разменят и някои думи за двустранни въпроси, които са важни за нас, както и, живот и здраве, да се опознаят, да станат. . . да създадат един контакт, който винаги е важен в политиката.

Водещ: Позицията, която ще заяви премиерът по време на тези разговори, е обща позиция на институциите, така разбирам от думите ви.

Н. Младенов: Да, то това са общи позиции, но. . .

Водещ: Предварителна среща проведена ли е с президента за по някакъв начин съгласуване на това, което ще се изрази?

Н. Младенов: Не, това е разговор, който не е официален между присъстващите на вечерята. Няма да се взимат формални решения на тази вечеря, но аз с удоволствие ще. . . след като се приберем от Прага, ще информирам както президента, така и Народното събрание за обхвата на разговорите, които са били, и за това какъв е. . . ако щете, дори каква е атмосферата на дискусията, защото това е много важно да се знае, когато става въпрос за една среща, която, макар и неофициална, създава първи контакти между правителствени и държавни ръководители. Така че в това отношение мисля, че няма, не трябва да търсите под вола теле.
Водещ: Не, аз просто се опитвам да изясня докрай нещата, дали има интрига или не. Казахте категорично, заявихте позиция. А в условията на криза, вие споменахте преди малко и Афганистан, в условията на криза трябва ли да се мисли по някакъв начин за. . . не знам, за редуциране или оптимизиране на мисиите зад граница, военните мисии, за оптимизиране на дипломатическите мисии зад граница? Има ли нужда България от същия брой посолства и мисии, които да съществуват и функционират в Африка, в Южна Америка, в Азия, да не изреждам конкретни държави, защото може би не е съвсем коректно. Трябва ли са се мисли или пък да се пренасочат в други райони, където пък има голяма българска диаспора?

Н. Младенов: Има и може би две трябва, три трябва да бъдат аргументите или, ако искате, векторите да го наречем, на всяко едно такова решение. Първо, доколко страната, в която се открива или присъства посолство, е важна политически за България. Второто е дали има голяма българска общност, която има нужда от например консулско обслужване и т.н. И на трето място, като не ги подреждам по приоритет, разбира се, доколко има потенциал и активно се използват възможностите за икономическо сътрудничество.

Водещ: Означава ли това закриване на мисии?

Н. Младенов: Това означава, че има различни подходи как да се направи. Ние сега сме започнали един внимателен преглед да преценим до каква степен има мисии, които могат да бъдат закрити. Най-общо казано, в момента в Европейския съюз има два подхода. Единият е, че се закриват посолства и се минава на така наречените посланици, които са базирани в столицата, т.е. ние имаме, например имаме акредитиран посланик в определена държава, но той седи в София и когато има нужда, пътува дотам. Това е единият подход, който например Швеция в момента прилага. Другият подход е концентрацията на посолства в един район, който е по-скоро английският подход. Например, как да ви го кажа образно, например взимаме чисто образен. . . просто пример, не конкретен, в Южна Африка се прави по-голямо посолство, което покрива цяла Централна и Южна Африка оттам. Нали, това са двата подхода.

Водещ: Оптималното за България, казвате. Имаме ли нужда от посолство в Хараре примерно, в Зимбабве, или нямаме нужда от посолство там като наследство от. . . произволен пример хващам просто.

Н. Младенов: Оптималното за България е ясна преценка това къде са ни в момента интересите, българските общности, икономическите възможности и къде в перспектива те ще се появят, защото, ако погледнете внимателно картата на българските мисии в чужбина, тя е малко смесица от различни елементи, от нови елементи. Например открити са консулство във Валенсия, защото там има много българи, открили сме посолства в балтийските страни, защото те са нови наши партньори в Европейския съюз. В същия момента сме оставили някои, които са доста свързани с времето, отминало преди двайсетина години, а в същия момент пък не сме открили там, където би трябвало да имаме, да разкриваме икономически отношения. Сега, когато бяхме с делегацията на премиера в залива Доха, в Катар, в една държава, която сега се развива много активно, с която ние имаме интерес да развиваме икономическите си отношения, ако наистина искаме да привличаме оттам инвестиции, ние това не можем да го направим с един човек, който няма и сграда за посолството, така че там има нужда. . .

Водещ: Предстои преглед, предстои преглед на мисиите. .
.
Н. Младенов: . . . от инвестиция, за да може да видим възвръщаемостта за страната ни каква е. Така че прегледът е. . . прегледът в момента тече и е доста внимателен.
Водещ: Като говорите за мисиите и за посолства, нови посланически назначения предстоят, поне такива бяха обявени, дори за вашия предходник Румяна Желева. Тя подходяща ли е за посланик по ваша преценка?

Н. Младенов: Не искам да влизам в персонални коментари на никой от хората, които са работили или работят във външно министерство. Предстои наистина някъде около трийсетина поста тази година, до края на годината да се освободят за ротация. Надявам се, че през следващата седмица ще започнем вече по-сериозен разговор с президента за тези, които ни предстоят, поне до средата на годината да може в един нормален диалог да ги съгласуваме. Моето желание ще бъде винаги да се придържаме максимално до правилото, че един посланик, който си е дошъл в страната от мандат, трябва, това го пише и в закона, да прекара поне две години в страната, преди да може да отиде на нов мандат. И да търсим назначения, които имат логика, които звучат логично и могат да бъдат обяснени в обществото и пред света защо ги правим. Мисля, че ако спазим тези принципи и в рамките на един разумен диалог ще имаме нормални решения.

Водещ: Трябва да приключваме. Ще ви помоля за един много кратък отговор във връзка с това, че ще приемем затворник от Гуантанамо. Спомням си едно ваше гостуване, един разговор с вас. Вие бяхте още военен министър тогава. Отново се говореше около тази тема. Стана ясно сега, че ще приемем такъв човек. Лоялността към нашите партньори пречи ли на това да поставяме въпроси, да поставяме въпроси какъв е този човек, защо е бил в Гуантанамо, защо не е осъден, с какъв статут ще бъде у нас, защо не се връща обратно в страната си?

Н. Младенов: О, не, напротив, мисля, че това, което вие наричате лоялност, аз по-скоро бих го нарекъл партньорство. И колегите, които работиха по този случай от МВР и от българските служби, сега, аз не мога да коментирам публично по същество, но се запознах и с документацията, са провели изключително внимателен анализ на хората, сред които да изберем човек, който да приемем в България. Този анализ е и психологически, и. . . не знам точната дума каква е, но може би криминален, така че няма от какво да се притеснявате в тази посока.

Водещ: Вашето убеждение престъпник ли е той, или?

Н. Младенов: Надявам се. . . Сега, дали е престъпник, или не е престъпник. . .

Водещ: Защото не е осъден, защото не е осъден, затова. . .

Н. Младенов: . . . такива неща се казват от съд, не от министър, кой е престъпник и кой не е. Но един човек, който има шанса да се реинтегрира в обществото и да получи нов шанс за нормален живот, който може би обстоятелствата са го принудили, трябва да получи този шанс.

Водещ: Добре. Много ви благодаря за този разговор. Успех в Прага ви желая.

Н. Младенов: Благодаря.