Николай Младенов: За времето на този мандат доказахме, че България може да води политика в собствен интерес, не в интерес на някой друг

"Дарик" радио, "Седмицата", 9 февруари 2013 г.

Водещ Кирил Вълчев: Добро утро, г-н Младенов.
Николай Младенов: Добро утро.
Водещ: Терористична организация ли е "Хизбулла"?
Н. Младенов: Според британското, американското, холандското и различни други
правителства - да.
Водещ: Дайте даже да ги довършим за хората. Канада...
Н. Младенов: Канада, Австралия...
Водещ: ...Израел...
Н. Младенов: Да, Израел.
Водещ: ...Австралия, Египет и Бахрейн.
Н. Младенов: Точно така.
Водещ: Да подчертаем, че две арабски държави смятат, че е терористична.
Н. Младенов: Европейският съюз няма обща формулировка, защото общата формулировка на Европейския съюз е базирана на законодателни изисквания, които трябва да бъдат спазени. Искам да направя един паралел. През 2001 или 2003 година някъде, в този период, Европейският съюз обяви военното крило на организацията "Хамас" в Газа за терористична организация.
Водещ: Както Великобритания е обявила военното крило на "Хизбулла" за терористична организация.
Н. Младенов: Точно така. По-късно, вследствие на внимателен и подробен анализ, много дискусии, много дебати цялата организация "Хамас" е включена като част от списъка на терористичните организации, който общо се приема на ниво 27 страни в Европейския съюз.
Водещ: Според вас България трябва ли да обяви, подобно на Великобритания и на Нидерландия, двете страни в Европейския съюз, които смятат "Хизбулла" или част от нея за терористична организация?
Н. Младенов: Аз мисля, че след като представим това, с което разполагаме, на нашите партньори в Европейския съюз и проведем няколко много сериозни обсъждания на резултатите от разследването на бургаския атентат, както и на политическите последствия от него, ще се вземат общи мерки спрямо тази организация на ниво Европейски съюз. Не искам да фиксирам на този етап какви ще бъдат тези мерки, защото вариантите са различни. Вариантите включват не само дали да бъде включена или не една част от организацията в списъка на терористичните групи, има доста неща, които могат да се извършат по линия на европейското полицейско сътрудничество и
така нататък. Затова още на следващото заседание на Съвета на външните министри, това е на 18-и, аз съм включил точка в дневния ред, за да  запозная колегите с нашия анализ на случилото се, политическия анализ на случилото се, а в рамките на органите на Европейския съюз, които се занимават с правосъдие и вътрешни работи и полицейско сътрудничество, ще бъдат споделени и класифицираните елементи от разследването. Така че постепенно, предполагам, през следващите седмици и месеци това, което ние сме разкрили като връзки и като зависимости по отношение на атентата в Бургас, няма да остане без последствия от Европа.
Водещ: А как трябва да гласува България при това обсъждане? За или против обявяването на...
Н. Младенов: Както ви казвам, те са различни...
Водещ: ...на "Хизбула" за...
Н. Младенов: ...различни са механизмите, различни са опциите, които съществуват на масата, но след като ние сме казали, че военното крило на "Хизбулла" носи отговорност за това, което е направено в Бургас, не очаквайте да заемем мека или неясна позиция по
отношение на дискусията оттук нататък.
Водещ: Тоест вие казвате, че България е, след данните, които има за атентата в Бургас, трябва да има позицията, която има Великобритания - че "Хизбулла", военното й крило, е терористична организация.
Н. Младенов: Ами, аз не виждам много алтернатива при положение, че разполагаме с достатъчно данни, че тези хора, част от тази организация, са организирали атентат на нашата територия. Но пак казвам, ние в нашето законодателство нямаме,
това искам да го обясня всъщност, ние в нашето законодателство нямаме процедура за обявяване самостоятелно, на една организация за една или за друга. Ние се придържаме...
Водещ: За разлика от Нидерландия и Великобритания...
Н. Младенов: ...за разлика от...
Водещ: ...например в Европа.
Н. Младенов: Да. Ние се придържаме към общия списък, който имаме в Европейския съюз.
Водещ: А според вас трябва ли да се мисли за законодателна промяна, където България...
Н. Младенов: Не, мисля, че това е...
Водещ: ...да започне подобно на други държави да обявява отделни...
Н. Младенов: Не, мисля, че това би било, би било пресилено.
Водещ: ...за терористична организация.
Н. Младенов: Би било пресилено в нашия случай. Имаме общ списък европейски, който се актуализира, по същия начин, по който Европа приема решения за налагане на санкции на различни групи, индивиди по света, правителства, това се прави на базата на консенсус, по предложения на страни членки, обсъжда се внимателно, има достатъчно органи, които се занимават с това.

Водещ: Французите казвали, че ако "Хизбула" или част от нея бъде обявена за терористична организация със съответните последствия от това - забрана за парични трансфери, блокиране на банкови сметки и на имущество, ограничение върху движения на свързани лица с тази организация, това ще втвърди "Хизбулла", ще тласне Ливан в непредвидима посока и затова Европа не трябва да заема такава позиция. От коментари, които чета, и Германия, колебаейки се, била по-близо до тази позиция. Какво отговаряте на това?
Н. Младенов: Вижте, германската позиция е достатъчно ясна. Те казаха искаме да видим доказателствата и след това ще вземем решение, ако, нали, доказателствата са ясни, за включване в списъка, като много ясно заяви в изявлението си и германската позиция, че когато става въпрос за тероризъм, не може да се крием зад политически аргументи и някакви процедурни хватки. Не ние сме отишли да атакуваме тяхната страна, а те са дошли да атакуват нашата, така че дайте малко да имаме достойнство в случая и да се погрижим първо за нашата собствена сигурност и стабилност, преди да се грижим за тази на останалата част от света. Ливан е много сложна държава. В момента много напрежение има в нея. Най-голямото и видимо може би е огромният приток на бежанци от Сирия. За 4 месеца те са се вдигнали от 40 хиляди на 250 хиляди и това са данни от може би преди около месец. Същевременно има много силно разделение вътре в обществото, което върви между религиозните и етническите групи - християни, шиити, сунити, арменци, други, всякакви... Всички групи имат своето представителство и балансът е много, много сложен. А да не забравяме, че в миналото "Хизбулла" беше обвинена в отговорност за убийството на ливанския министър-председател. Има трубинал в ООН, който се занимава с това разследване. Страната е преминала през много, много тежка гражданска война, от която все още не може да се възстанови, така че ситуацията там е деликатна, да, наистина, но има достатъчно хора в Ливан, както навсякъде по света, които искат, каквито и проблеми да има едно общество, те да се решават политически, а да не се решават с оръжие или със силата на някакъв терористичен акт. И затова виждате и внимателната позиция, която ливанското правителство, ливанският министър-председател зае, когато ние направихме обявлението. Той ясно каза, че ще сътрудничи с България, че ще гарантира сигурността на европейските граждани, на българските граждани и че ще търси, защото връзките с Европа на Ливан са много важни и има нужда да се стигне до края на това разследване. Той не взе страна веднага, въпреки че политическата част от "Хизбула" е част от неговото правителство. И тук искам да бъда абсолютно ясно разбран - ние не можем, ние не слагаме етикет на една цяла прослойка в ливанското общество с това обявление. Ние посочваме следите там, накъдето те водят, но политическото участие в управлението, представителността, която тези хора, които са гласували за политическата част от "Хизбула", са й дали, за да може тя да бъде в правителството, не трябва да бъде поставяна под въпрос, ние няма да спрем да си говорим с ливанското правителство.
Водещ: Тоест оценката терористична организация не се отнася за политическата партия "Хизбула" в парламента.
Н. Младенов: Връзките, които ние сме разкрили, водят до военното крило на тази организация.
Водещ: Възраженията през тази седмица, изговориха се много коментари, едното е, че "Хизбулла" няма интерес да развали отношенията си със страните в Европейския съюз и заради това няма защо да прави такъв атентат на европейска територия.
Н. Младенов: Ами, спекулативно твърдение. Със сигурност има хора, които, предполагам, и вътре в самата организация, разсъждават по този начин, но както обикновено се случи, когато се докоснеш до терора и го включиш като част от твоите политически инструменти, има и винаги радикални елементи, които не разсъждават по този начин.
Водещ: Добре, но защо тогава да прави атентат тази организация, без да обяви, че го прави? Какъв резултат постига от това, че непрекъснато отричат, че имат нещо общо? Една такава голяма организация има интерес, ако прави нещо, да застане зад него.
Н. Младенов: Трябва да навлезете по-дълбоко в същността на тази изключително сложна организация, която е "Хизбулла". Тя не действа по начина, по който действат други организации, които са си поставили такива радикални цели. Тя действа по доста
по-особен начин. Тя принадлежи към по-различна култура, и религиозна култура също, тя е част от шиити, тя представлява само шиитското население в Ливан. За нея няма, никаква подкрепа и никакви симпатии в арабския свят, в сунитския арабски свят. Когато се случи атентатът в Аржентина преди доста години, вие чухте ли някой да поеме отговорност за него? Но там следите са не  по-малко от ясни от това, което ние имаме по отношение на Бургас. Така че желанието, стратегията на една такава група, която си е поставила като основна своя задача да се бори срещу Израел и срещу нейните интереси, съществуване и т.н., тя се простира в целия свят, нейните пипала се простират в целия свят.
Водещ: Нямат ли интерес да демонстрират успешните в най-извратения смисъл на тази дума...
Н. Младенов: Разбира се, че има достатъчно сили в самата организация...
Водещ: ...резултати?
Н. Младенов: ...които искат тя да участва в ливанския политически процес, да бъде част от този политически процес, да защитава интересите си на политическо ниво в държавата, където е нейната база в крайна сметка. Затова и в настоящото правителство  те присъстват заедно, разбира се, и с други политически сили. Но пак казвам, в една сложна организация, която се е докоснала, всеки, който се е докоснал до тази форма на терор, до този инструмент като политически инструмент, започва да се развива в една динамика, която вие и аз, и другите хора около нас не бихме приели никога, т.е., че започват да се появяват радикални крила, започват да се появяват различни групи, започва да има хора, които искат политическо решение, други, които искат военно решение, и т.н., и т.н. Затова за нас беше важно, и тук искам абсолютно да бъда категорично разбран, за нас беше важно, когато ние разполагаме с данните, които
имаме, както и вие казахте във вашия коментар преди началото на предаването, перифразирам, не да ги заметем под черджето, както ги замитаха едно време по време на комунистическия режим, а ясно да ги кажем. Защото, ако ние не го кажем сега, не предприемем мерки да се предпазим от подобен тип действия, не работим с нашите партньори в Европа, за да можем да се защитим, да изградим инстинкта да се пазим от подобен тип действия, то тогава бургаският атентат ще се превърне в една рана, която ще разяжда българското общество години наред.
Водещ: Друго възражение - че обосновано предположение не значи доказателства. Впрочем този термин е интересно как се появи в устата на вътрешния министър. Факт е, че в Юридическия факултет се учи какво е обосновано предположение, то съществува в
българския Наказателно-процесуален кодекс, това е, когато доказателствата по делото са достатъчни, за да бъде някой задържан в ареста.
Н. Младенов: Аз не съм разследващ орган, нито съм следовател, не искам да влизам в тази полицейска терминология. Но това, което знам със сигурност, и това, което сме работили и с прокуратурата, и с МВР, и с всички органи, които са заети по случая, и това, което аз лично съм видял, достатъчни са причините да го кажем. Нямайте съмнение, че това решение да се каже публично нито е взето лесно, нито е взето без много внимателен и подробен анализ, без много сериозни обсъждания в правителството и с нашите партньори, и има достатъчно ясни и категорични причини то да бъде казано.
Една от политическите причини за това, може би основната политическа причина, е, че ако ние не го направим, тези, които са извършили атентата, ще прочетат в нашето мълчание основание да кажат...
Водещ: Страх, така ли?
Н. Младенов: ...да, можем да си правим каквото си искаме. Хайде не само там, навсякъде в Европа можем да си правим каквото си искаме.
Водещ: Това всъщност е вашият отговор към най-тежкото възражение срещу обявяването - че така България се поставя под заплаха.
Н. Младенов: Мълчанието, страхът, навеждането, докато мине вятърът или какво беше там, едно време дето казваха, да се снишим...
Водещ: Да се снишим, казваше Тодор Живков.
Н. Младенов: Тази политика е най-опасната в момента. Най-разочароващото за мен в целия този дебат беше поведението на опозиционните политически сили. Ако те наистина искаха да видят някакви други аргументи или нещо да анализират, тогава, когато им беше представен докладът на министър Цветанов на Консултативния
съвет, трябваше да кажат: ОК, да спрем за малко, нека да си обсъдим нещата с нашите ръководства, да преценим какво смятаме, че трябва да направим като опозиция и така да продължим напред, а не да почнат да подскачат като ощипани булки.
Водещ: Вие бяхте на Консултативния съвет. Имаше ли разговор за съгласие за обявяването на името на "Хизбулла"...
Н. Младенов: Не, защото мисля, че никой не се заблуждавал, че шест месеца преди изборите, познавайки българската опозиция, тя ще направи всичко възможно, за да използва всичко, което дойде, дори и с риск да заплаши националната сигурност, дори и с риск да изложи не само България, ами пред целия свят да стане за смях с това, което направи, и с аргументите, които извади. Видяхте, че "Хизбулла" просто на другия ден, без да правят никакво изявление, сложиха Сергей Станишев като свое рекламно лице на уебсайта си. Ние нямахме съмнение, че такава ще е и реакцията, но по-правилното решение в случая беше да се каже ясно и открито това, с което разполагаме, и то беше направено с разрешение на прокуратурата. Има изрично...
Водещ: А това е много интересен въпрос, тъй като имаше редица писания на тази тема.
Н. Младенов: Аз не знам какви писания, виждам всякакви, но аз съм виждал...
Водещ: Главният прокурор каза, че е политическо решение.
Н. Младенов:  Аз съм видял разрешението, на базата на което министър Цветанов му беше разрешено да разкрие определени факти на Консултативния съвет за национална сигурност, а съответно факти, които не може после да бъдат съобщени на публичната
пресконференция. Това е и правният режим, правната рамка, в която това се случи.
Водещ:  Тоест има акт на прокурора...
Н. Младенов: Естествено, че има.
Водещ: ...в който той казва - вътрешният министър може да каже това на съвета...
Н. Младенов: ...може, точно така.
Водещ: ...а от казаното на съвета няма право да каже еди-какво си.
Н. Младенов: Точно така. Това е правната рамка, в която функционираме. И тук моля всички, които се изприказваха по темата през последните дни, да имат малко повече уважение към собствените ни български институции, поне толкова уважение, колкото
партньорите ни имат към тях, за повече да не говорим. Но в дните след това изявление видяхме какви заявления, какви обявления бяха направени от наши съюзници, не от държави, с които ние поддържаме спорадичен контакт, а от наши съюзници, които са ни помагали в това разследване и които имат традиционно добри връзки, традиционно добро сътрудничество с България - Съединените щати и Великобритания. Това са наши съюзници в НАТО. С тях ние работим по всякакви теми, които са свързани със сигурността на страната ни.
Водещ: Какво отговаряте на тези, които казват, това е друго възражение, че обявяването на "Хизбулла" от България е следствие на натиска от тези страни, тъй като "Хизбулла" е терористична организация според техните закони и те виждат в това още един аргумент, в случая с Бургас?
Н. Младенов: Ами, аз смятам, че логиката за това, че правиш нещо под натиск или натискайки някого, съществува само и единствено в главите на социалистите, видимо и на Иван Костов. Защото тяхното мислене е изградено по този начин. Едно време тях ги натискаха от Коминтерна, от Москва, от който искате. Те друга логика не разбират. После те започнаха да натискат хората. Значи, натискаха ги първо да записват българите в Югозападна България, че са македонци, а после те натискаха хората да си сменят
имената. Натискаха ги да ги гонят в Турция. Значи, тази логика, че някой те натиска да правиш нещо или ти натискаш някого... Имаше един областен управител по времето на Костов във Варна - Добрин Митев, той натискаше цяла Варна за какво ли не. В крайна
сметка...
Водещ: Понеже вие сте от Варна, това е...
Н. Младенов: ... резултатът беше ясен. Той живее някъде на другия край на света в държава, която няма правен режим с България.
Водещ: А логиката, че България обявява месеци по-късно резултат, който Израел обяви...
Н. Младенов: България не може да разглежда, че политиката ти, че решенията ти се взимат под натиск от твоите съюзници. "Хизбулла" ли натиснаха Сергей Станишев да каже това, което каза онзи ден, че да му гледаме снимките сега по цял свят на тяхната уеб страница, лидера на европейските социалисти? Кой ги натисна? Кой си представя, че в съвременния свят, когато става дума за въпроси, свързани с националната ни сигурност, ние вземаме решения под натиск, камо ли на нашите съюзници? Та ние нали затова сме в НАТО, затова сме в Европейския съюз.
Водещ: Или Израел. Другата логика е, че натискът е от Израел, понеже те...
Н. Младенов: Или Израел. Сега, вие зададохте...
Водещ: ...10 минути след атентата казаха...
Н. Младенов: ...въпроса защо те казали тогава така, пък ние чак сега казваме еди-какво си. Веднага след атентата ние заявихме, че ние ще направим разследване по случая и че няма да кажем нищо, докато не знаем какво реално се е случило. За България това е
първият атентат в съвременната ни история. Не броя атентатите в Кербала, не броя отрязването на главите на българските шофьори в Ирак, които бяха преки терористични атентати срещу българската държава с цел ние да променим политиката си. Ние тогава не се огънахме, не си променихме политиката. Но когато ни се случи за първи път такъв атентат, ние трябва да направим максимално доброто, максимално ясното и подробното
разследване, да говорим с всички наши съюзници в Европейския съюз и в НАТО, постепенно да видим кой с какво може да ни помогне, за да изградим механизмите, които ни правят по-силни, за да се справим с такива ситуации в ежедневието. Съединените щати, Великобритания са имали атентати не един. Испания, Гърция имат достатъчно за съжаление тежка традиция. Франция също. За Израел да не говорим, колко атентати са имали през историята си. Те имат изградена имунна система
срещу подобен тип реакция. Те знаят как да действат бързо и адекватно. А ние имаме обаче задължението да бъдем много внимателни, да бъдем много подробни и да бъдем много коректни в това, което правим като разследване.
Водещ: Сега впрочем...
Н. Младенов: Затова и нямаше как в нощта на атентата някой да се изправи и да каже, ами, ние смятаме, че еди-кой си е виновен, пък после да се каже, ами, не е бил еди-кой си, ами е бил еди-кой си. Нека да се отнасяме сериозно към действия, които са изключително сериозни за държавата ни.
Водещ: Сега можете ли вече да кажете дали в средата на януари казахте на израелските президент и премиер, че следите водят към "Хизбулла", каквито съобщения имаше в израелската преса и това породи тук също много коментари?
Н. Младенов: Няколко...
Водещ: Честно казано, няма нищо нелогично да сте казал.
Н. Младенов: Няколко пъти ние казвахме, не знам дали някой го е чул, че резултатите, разследването и т.н. ще бъдат първо обявени в България, никъде другаде.
Водещ: То понеже няма как пък да получиш...
Н. Младенов: Нито в Брюксел, нито във Вашингтон, нито в...
Водещ: ...информация от Брюксел, Вашингтон или...
Н. Младенов: ...Тел Авив, защото...
Водещ: ...без да разменяш информация.
Н. Младенов: ...най-важното ни е тук да можем да го направим в България, защото българското общество трябва да знае, че тази тема е затворена. Българското общество трябва да знае, че нашите служби са си свършили работата. Оттук нататък вече политически ние с Европейския съюз ще изградим защитните механизми, за да не се
случват такива неща. И трето, което е много важно, че ние като сериозна държава, която е близко до този регион, която има традиционни интереси и традиционно приятелство с Ливан, ще работим с тях подробно. И ще работим с тях по начин, по който да гарантираме, че на онези хора в Ливан, които искат да се спасят от тероризма, ще помогнем по същия начин, по който помагаме и на себе си.
Водещ: Всъщност част от възраженията са персонално свързани с вас. Обвиняват ви, че вие сте произраелски ориентиран. Това от...
Н. Младенов: Обвиняват ме всички тези, които губят...
Водещ: ...гледна точка на календара на пътуванията ви. Обаче вие всъщност бяхте през този мандат във всички арабски държави, нали? Май да.
Н. Младенов: Е, не всички, има още някои, в които не съм бил. Но има някои, в които съм бил повече от два пъти, и мисля, че за този мандат и за времето на този мандат ясно доказахме, че България може да води политика в собствен интерес както спрямо Израел,
така и спрямо арабските страни, в собствен интерес, не в интерес на някой друг. Политиката ни досега знаете ли каква беше, преди, ако внимателно следите политиката ни към Близкия изток? Спомени за доброто минало, когато по времето на социализма под голямата шапка на Съветския съюз нашите са имали възможност да ходят и да си играят със своите приятели в Близкия изток, в арабските страни, всички от които вече не съществуват като диктаторски режими с изключение на режима на Асад, но и той е в
последните си етапи. И едно такова свенливо отношение към израелската държава, с която ние имаме много добро сътрудничество. Защо? Защото имаме достатъчно голяма диаспора, 50 000 български евреи в крайна сметка са станали част от основаването на тази държава. Те идват в България, инвестират, нали, техните роднини, пътуват, правят бизнес и т.н. А това, което ние успяхме за тези три години да направим, е да развием
отношенията си като съвременна държава в Европа както с едната страна, така и с другата страна. В нито един момент не сме нарушили общите си принципи, които отстояваме, по отношение на израелско-палестинския конфликт, които са фундаментални за целия регион...

Водещ: Там принципът кой е? Ние следваме това, което огромното мнозинство от
Европейския съюз прави, при последното гласуване, включително в ООН, да се въздържа.
Н. Младенов: Зависи какво наричате огромното мнозинство, защото Европейският
съюз се раздели по темата. Ние се въздържахме, защото не смятаме, че . . .
Водещ: 17 от държавите в Европейския съюз . . .
Н. Младенов: . . . резолюцията беше . . .
Водещ: . . . се въздържаха дали палестинската територия да добие статут на суверенна държава . ..
Н. Младенов: Това е отделна дискусия, но България признава палестинската
държава още в 1988 година. Палестинското представителство в София има статут на посолство, така че за нас въпросът има или няма такава държава не седи. Въпросът за нас е доколко действията, които се предприемат от едната и от другата страна извън преките преговори, водят до възстановяване на преките преговори. Връщам се обаче на по-общата картина. Всички, които толкова много в момента се разхождат по темата, в голямата си част страдат от това, че Близкият изток се промени, защото те бяха свикнали с един доста подреден Близък изток. Симпатични богати диктатори, които управляват в с твърда ръка страните си, комфортно е да се разхождаш, да пишеш за тях, да ги анализираш, да ги разглеждаш, така. .. приятна среда. Под този похлупак обаче, както видяхме, тлееше огромен конфликт, който избухна в Тунис и сега вече заля всички страни в Близкия изток. Нашето предизвикателство беше да се пренастроим по такъв начин, че да може да защитим интересите на нашата страна, на българския бизнес в този
регион с нови инструменти, които досега не сме имали. И в това отношение Европа направи страшно много като Европейски съюз, а мисля че България направи повече от очакваното, защото реално и нашата търговия с този регион в момента е по-силна, нашите политически контакти и позиции са по-видими и нашият глас, и нашето мнение за това, което се случва в региона, в Европа се чува в момента категорично.
Водещ: Тази година има едно знаково гласуване за генерален секретар на ЮНЕСКО. България спечели, тоест Ирина Бокова спечели с гласовете на произраелски ориентираните в света, тогава противникът й просто беше от арабския свят, след това обаче ЮНЕСКО точно пак заради този конфликт влезе в тежка криза, защото призна Палестина за пълноправен член. Как очаквате, кой сега ще подкрепи България - Израел или арабските страни?
Н. Младенов: Той Израел категорично е заявил, че няма да подкрепи българската
кандидатура за ЮНЕСКО и това в писмена форма, отдавна сме го комуникирали. Г-жа Бокова има много неща, които направи за нейния мандат в ЮНЕСКО, които трябва да бъдат оценени от страните-членки, когато те взимат решението си за подкрепа за нея. Подкрепата за нея в Европа, в двете, грубо казано, европейски групи е вече доста широка, да не кажа почти единодушна, има много подкрепа в африканските страни, с които тя работи интензивно, но решението за втори мандат се взима на базата на
оценката за постиженията, които си направил по време на първия мандат. Нейният мандат беше много труден, имайки предвид че парите за ЮНЕСКО бяха драстично орязани . . .
Водещ: Заради САЩ, които . . .
Н. Младенов: . . . вследствие на това, че САЩ . . .
Водещ: . . . които замразиха членството си.
Н. Младенов: . . . и някои други страни спряха финансирането, но в крайна сметка тя
постигна много с малкото средства, които й бяха оставени, както в реформирането на организацията, така и по отношение на дейността си в страните, за които отговаря, така че аз мисля, че тя има доста сериозен шанс . . .
Водещ: За втори мандат.
Н. Младенов: . . .да се пребори за втори мандат.
Водещ: Първи мандат с гласа на Израел, втори мандат с гласа на арабските държави.
Н. Младенов: Е, това е доста елементаризирано, по този начин поставено, защото гласът, гласовете бяха много повече.
Водещ: Каква реакция трябва да имат дипломатите на България към ситуации като
тази във Великобритания. Найджъл Фарадж, лидерът на Партията на независимостта, който казва, че не иска да храни най-лошите българи, българите трябва да бъдат спрени. Какво указание сте дал на . . .
Н. Младенов: Е, Найджъл Фарадж и Волен Сидеров са двете страни на една монета. Какво можеш да очакваш от хора, които разчитат на политическата си. . .
Водещ: Да, ама към тези гласове се прибавиха. . .
Н. Младенов: . . . на политическата си кариера да. . .
Водещ: . . . кметът на Лондон.
Н. Младенов: . . . само да събуждат страхове у хората? Великобритания на 1.01.2014 г. ще отвори пазара си на труда за българските граждани. Това е заявено ясно и категорично от британското правителство, в това няма да има никаква промяна. Разбира се, остава открит въпросът, който се надявам в следващите седмици да разрешим, със забавянето на разрешителните за българските студенти, по който работим с британските власти, разрешителните за работа, и, разбира се, ако те смятат, че в тяхната система, социална или друга, има някакви пропуски, които позволяват да се злоупотребява с нея, те са в пълното си право да си реформират собствената система по начин, по който смятат, че трябва да го направят, но не дискриминативно и не пренебрегвайки задължението, което имат по европейския договор за влизането от 1 януари.
Водещ: Получихте ли отговор на острото си писмо отпреди месец до британския министър по европейските въпроси, с което обръщате внимание на ситуацията на българските студенти във Великобритания, които твърдят, че са дискриминирани, тъй като са единствените, които трябва да кандидатстват за работни разрешителни, и това е и във връзка със стажовете им?
Н. Младенов: В момента работи нашето посолство с британските власти по предложенията, които сме направили. Мисля, че е въпрос на дни официално да се обявят и мерките, които Великобритания ще предприеме за решаване на тези абсолютно легитимни искания от страна на българските студенти, така че темата е много високо в
нашите приоритети, ние работим по нея категорично и работим по нея по начин, по който премахваме тези пречки, които съществуват в момента, но, пак повтарям, на 1.01.2014 г. пазарът на труда се либерализира за България и Румъния във всички останали страни-членки на Европейския съюз, които не са го направили дотогава. От това промяна не може да има, това не е политически въпрос, това е въпрос на европейското законодателство, което не подлежи на тълкуване.
Водещ: Имате ли специално очакване от българските посолства в държавите в Европейския съюз за реакция на настроенията срещу българите, които очевидно не са само във Великобритания. Заради кризата много държави виждат в чужденеца, не само българина, част от проблема.
Н. Младенов: Това е цялостен проблем, не само в Европа, може би, както и вие казахте, в Европа сега е по-видим заради финансовите затруднения, но аз съм убеден, че постепенно той се решава не само с мерките, които предприемаме, а с реакцията на български дипломатически мисии по места, с контактите, които се поддържат с общностите по места, но и с това, което сега предстои да направим, което се надявам и да обсъдим по-подробно в рамките на следващите седмици и с вас, за закона за консулската защита, най-общо казано. Защото в много голяма степен проблемите, които
се появяват, идват от това, че и нашите съграждани не знаят какви права имат или на каква защита може да разчитат от страна на българската държава. Повече информация, по-ясно структурираната информация и по-добре подредените правила са в интерес на решаването на този проблем, а той не е, когато говорим за консулска защита, тя не е само извън Европейския съюз, нали, става въпрос и вътре в Европа.

Водещ: Впрочем сега имате ли какво повече да кажете по този закон за консулското съдействие и консулските услуги, например взехте ли вече решение дали в него ще предложите задължително. . .
Н. Младенов: Има. . .
Водещ: . . . застраховане, за да се ползват българите. . .
Н. Младенов: Има доста предложения, които са. . .
Водещ: . . . от определени услуги?
Н. Младенов: . . . дошли от обществото в рамките на дискусията, която сложихме на страницата на министерството, предстои тази седмица с колегите да ги разгледаме внимателно, за да може да преминем към следващия етап, който вече е подготовката на проекта на закон.
Водещ: Понеже четох, че например възражението срещу задължителното застраховане е това, че българите тъй и тъй плащат данъци за издръжката на консулствата. . .
Н. Младенов: Вижте, застраховането никога не е ставало въпрос за консулските услуги. Сега, значи, моля ви се, дайте да си говорим сериозно. Никога не е имало такава идея да се въвежда задължителна застраховка, за да може да получаваш консулска услуга. А става въпрос за нещо съвсем различно, което е базирано на това, че когато ти пътуваш в чужбина, ти трябва сам да си защитен срещу определени рискове. Ако ти искаш финансиране от държавата за неща, от които имаш нужда, например да се прибереш или т.н., и т.н., трябва да отговаряш на определени условия. Не всеки, който си загуби паспорта в чужбина или смята, че му трябва спешен самолетен билет, може да се
обърне към посолството. В смисъл, ако си загуби паспорта в чужбина, разбира се, че ще се обърне към посолството, но има случаи, които са социални.
Водещ: Ако си загуби билет. .. .
Н. Младенов: Има случаи, които са. . . хора в социално затруднение, които са изпаднали, които. .. трябва да има определени критерии, на които да се отговаря. . .
Водещ: Например берачите на боровинки в Швеция от миналото лято.
Н. Младенов: Случаят с Швеция миналата година, който беше фрапантен. Хора, подлъгани да отидат да работят нещо, за което няма работа, по някакъв начин трябва да им се помогне да се върнат. От тая гледна точка, ето например, ако вземем случая с
боровинкоберачите. Тези хора отиват там. Те проверили ли са имат ли трудови договори, имат ли въобще договори, когато отиват там. Защо например, когато в такъв случай има хора, да не се каже ок, вие трябва задължително да имате застраховка. Какво лошо има в това?
Водещ: Т.е. вие продължавате да смятате, че по-добрият вариант е застраховката, задължителната застраховка.
Н. Младенов: Аз смятам, че има достатъчно време сега, след като разгледаме и видим какви мнения са дошли, ще направим най-точното представяне, после ще представим подробния законопроект вече за по-цялостна обществена дискусия.
Водещ: Може ли българската позиция за обявяване на "Хизбулла" да бъде използвана за Шенген, тъй като Нидерландия е страната, основен фактор да спира България за влизане, сега това да сближава позициите на България и Нидерландия? Такава връзка бихте ли направили?
Н.Младенов: Какво предлагате - ние да отидем да им кажем: ще обявим "Хизбулла", ако вие ни пуснете в Шенген, това ли ви е мисълта?
Водещ: Чух такъв коментар, да ви кажа, тази сутрин по една от телевизиите, че тъй като "Хизбулла" е призната за терористична организация от Нидерландия , а пък Нидерландия не щеше България да влезе в Шенген, сега ние като признаваме това, дето казват и нидерландците, поне в частта за военната организация на "Хизбулла", би трябвало пък нидерландците да ни върнат жеста.
Н. Младенов: Това някаква компютърна игра ли е, какво? В смисъл това обикновено в компютърните игри може би има такива сценарии.
Водещ: Такава връзка не бихте направил.
Н. Младенов: Животът е доста по-сложен от това. Със сигурност обаче професионалното разследване на атентата в Бургас, добрата работа с нашите служби, с партньорите ни увеличава шансовете и решение за Шенген да бъде намерено, но не търсете някаква такава пряка връзка. Просто работата, която нашите разследващи органи имаха със своите колеги от Европейския съюз, нивото на професионализъм, което те показват, нивото на решителност, която те показват, е още един допълнителен аргумент в посоката, в която ние искаме да се вземе решение по отношение на Шенген.
Шенген не е политически. . .
Водещ: Очаквате ли да има решение до края на мандата на вашето правителство?
Н. Младенов: Надявам се, но това не е политически въпрос, това не е външнополитически въпрос. Това е въпрос на неща, които са свързани с вътрешната политика в някои страни-членки, и с анализа на случващото се в българската съдебна система.
Водещ: Впрочем тая седмица една компания, Henley & Partners, обявява успеха на външната политика на една държава, мерен през това гражданите й в колко държави могат да пътуват без визи. И в тая класация България от 223 включени държави е на 26 място по възможности за пътуване. За 5 години, от 2008 до 2012 са се прибавили 22 държави без виза, в 137 държави българите могат да пътуват свободно. Вие приемате ли през това да се мери успехът на външната политика?
Н. Младенов: Това е един измерител, но със сигурност не е единственият.
Водещ: Изненадващо напред е България в тая класация.
Н. Младенов: Ами, аз мисля, че е нормално да е напред, имайки предвид, че сме страна-членка на Европейския съюз.
Водещ: Вие броил ли сте през вашия мандат в колко държави са паднали визите?
Н- Младенов: О, не, не съм ги броил, не съм ги броил.
Водещ: Понеже оттук не може да се види колко от тия 22 държави са заслуга на Ивайло Калфин, колко на вашето управление, но тенденцията е очевидна.
Н. Младенов: Факт е обаче, че българите като граждани на Европейския съюз все още са третирани по различен начин от някои визови режими, в някои страни. Например, Съединените щати е най-фрапантният пример, където България, Полша и т.н. са страни, които са все още във визовия списък. Разбира се, това е изискване на тяхното законодателство, в което трябва да се преодолеят определен брой проценти, свързани с отказ на визи. Това, което Съединените щати направиха обаче по време на това правителство, беше много, много голяма крачка напред в посока на . . .
Водещ: Имате предвид десетгодишните визи?
Н. Младенов: . .. да облекчаване на режима - десетгодишните визи. Има други страни, които също третират европейските граждани по различен начин, не само Съединените щати. И там трябва да се уеднаквят режимите. Това е постоянен дебат в Европа. Мисля, че сега със Съединените щати между другото ще имаме много добра възможност, и това е във връзка със започващите преговори за споразумение за свободна търговия между Европейския  съюз и САЩ, да се постави въпросът за визите, не само по отношение на България, разбира се, много ясно и категорично в рамките на тези преговори, защото той може да бъде разглеждан не само като пречка на свободното движение на хора, но и като пречка за правене на бизнес. Така че, това е една тема, която тепърва предстои да се разшири и да се отвори през следващите седмици.
Водещ: А кога трябва да е готово това споразумение?
Н. Младенов: О, то отдавна, преди години трябваше да е готово. Сега тепърва ще започне да се преговаря . . .
Водещ: Няма някакъв обозрим хоризонт. ..
Н. Младенов: Не, не.
Водещ: . . .ако това е свързано и с визите. След час ще говорим с министъра по еврофондовете Томислав Дончев за решенията в Брюксел. От него очакваме да разпредели парите в нашето студио - за какво България ще инвестира с европейски пари до 2020 година. Вие бяхте също на съвета вчера, нали, и онзи ден.
Н. Младенов: Да, и на предния съвет.
Водещ: Да. Какво видяхте вие там?
Н. Младенов: Най-трудните преговори в историята на Европейския съюз за бюджета. Никога не е имало по-сложни преговори и никога не е бил толкова по-труден компромисът, който беше направен, за да може да се удовлетворят исканията на страните, които, образно казано, дават средствата и искат да дават по-малко, заради собствените си бюджетни ограничения, и страните, които искат да получат повече средства, защото имат нужда на наваксат в своето развитие, забавянето, което 50 години комунизъм на всички ни е коствало. Много сложните преговори обаче приключиха с успех както за Европа, така и за България. На голямата картина на това, което се случи на европейския бюджет, може би случилото се за България не е новината. За нас в България обаче то е. Нашата страна, от общ бюджет за следващия рамков период, нашата страна ще получи 15 милиарда и 200 милиона евро. Това е лимитът всъщност.

Водещ: Да, като извадим вноската обаче остават чисти около 12 милиарда.
Н. Младенов: Чисто около 12 милиарда, да. Имайки предвид, че целият бюджет на Европейския съюз беше съкратен на малко по-малко от 960 милиона в момента, тези 15 милиарда от тези 960 милиона са за България. Те са заделени за България. Въпросът е по какъв начин обаче тепърва оттук нататък, от 2014 година нататък, ние ще имаме проектите, ще имаме готовността да използваме средствата. И аз съм 100 процента убеден, какъвто и да е резултатът на следващите избори, че никой в България вече няма
да си позволи да навлече на държавата ни тази беда, която социалистите ни навлякоха по време на тяхното управление - да се забави толкова много използването на европейски средства, че ние в първите две години след присъединяването си да сме оползотворили едва половин процент. Това е първата голяма новина - че нашата страна. .. голяма за нас, за България, средствата, заделени за България. Втората е, че в крайна сметка на много
държави, които имат нужда от пари, им се съкращават парите. България е страна, която ще получи повече както по кохезионния фонд, така и по структурните фондове, това, което министър Дончев ще може подробно вече да обясни от тук нататък как ще се
ползват. Тоест ние ще разполагаме с повече средства в ключови области за нашата страна, които са свързани с изграждането на инфраструктура, с проекти, които създават работни места, и т.н. И на трето място, ще имаме и повече пари за земеделие. Всичко това показва, че в крайна сметка, колкото и циничен да е общественият дебат в България, постоянно да си говорим кой за какво ни натиска, кой с какво ни заплашва, всичките тези неща, които сме толкова свикнали да чуваме в нашата страна, в крайна сметка принципът на солидарността в Европа работи. Защото, когато съкращаваш средствата, общо съкращаваш средствата, а съкращаваш значителни средства - от над 1 милиард на 960 милиона. . .
Водещ: Милиарда.
Н. Младенов: Милиарда, извинете. Когато съкращаваш средствата, ти не засягаш тези, които най-много имат нужда от тях, страна, България в случая. Ние сме най-бедната страна в Европейския съюз, имаме най-много нужда да излезем от този цикъл и най-много нужда от инвестиции. Нашите съюзници в Европейския съюз го разбраха, благодарение на усилията на всички в българската държава да чуят аргументите ни, да се съобразят с това, което ние казваме, да се намерят най-точните формули, които защитават както общия интерес, така интереса на страните, които дават средствата, така и на страните, които ги получават. И това е безспорен успех за Европа. Затова, ако мога един апел да отправя - нека да бъдем малко по-малко цинични към това, което
се случва в Европа, защото Европа са нашите съюзници. Те не ни натискат, те не ни ритат, те не ни карат да правим нещо против собствената си воля. Ние го правим заедно с нашите съюзници и го правим в собствен интерес. Разбира се, оттук нататък започва
другият голям въпрос - какви проекти ще имаме, как ще ги напишем, как ще ги защитим и т.н. . .
Водещ: Това вече с министър Томислав Дончев.
Н. Младенов: . . . и това вече министър Дончев.
Водещ: Докъде е договорът с Македония?
Н. Младенов: Две-три неща са ни останали вече, мисля че за следващия кръг от преговори, които, ако успеем да приключим и видим, че от тях има политическата воля не само да се приключи текстът на договора, но и да се докаже, че сме способни да посрещаме заедно, да честваме заедно празници, да честваме заедно годишнини, да работим заедно като нормални държави, които имат общи интереси, постепенно нещата ще се нормализират. Но на този етап имаме още малко в преговорите, които трябва да приключим.
Водещ: Може ли да се каже за какво спорим, или е преговорна тайна?
Н. Младенов: Нека да оставим хората да си свършат работата.
Водещ: Коя е първата дата, която може да се празнува заедно според вас?
Н. Младенов: О, нека да не влизаме в това.

Водещ: В смисъл колко скоро ще подпишете договора?
Н. Младенов: . . . нали, въпросът е. . .
Водещ: При вашето правителство ли ще стане?
Н. Младенов: . . . да имаме правната рамка.
Водещ: А БАН дадоха ли ви доклада за Македония. . .
Н. Младенов: С БАН имахме няколко срещи, да, по доклада, по подготовката му, преди акад. Воденичаров да смени поста си, така че  тази седмица трябва да говоря с него, отново да видим по какъв начин ще продължим да работим. Той е доста сериозен
човек и има много капацитет да свърши работата.
Водещ: Не срещнах да сте казал какво мислите за логото на България. Вече май всички казаха, а външният министър какво мисли за новото лого?
Н. Младенов: Ще запазя мълчание.
Водещ: А мълчанието. . .
Н. Младенов: Е злато. Мълчанието е злато, казваше . . .
Водещ: В правото мълчанието е несъгласие.
Н. Младенов: Един министър-председател казваше, че мълчанието е злато.

Водещ: Коректно ли е да кажем, че българската позиция е, че военното крило на "Хизбулла", след доказателствата, които България има за съпричастността му към атентата в Бургас, отговаря на европейските критерии за терористична организация.. .
Н. Младенов: Коректното е да кажем, че през следващите седмици това, с което ние разполагаме, ще бъде предоставено на европейските ни партньори и ще имаме заедно с тях дискусия, за да преценим кое е най-правилното решение оттук нататък, което  да вземем заедно.
Водещ: Но българската позиция е, че военното крило е. . .
Н. Младенов: Тук няма значение кой каква позиция заявява по медиите, а има значение каква е общата позиция, до която ще стигнем.

Водещ: Не, понеже вие казахте, че там нашата позиция, на този съвет, ще бъде близка до тази на Великобритания.
Н. Младенов: Да.
Водещ: Че военното крило е терористична организация.