Николай Младенов: „Ние не само нямаме спад на общото финансиране, ние имаме и ръст на общото финансиране”
12 Февруари 2013 Изказвания и интервюта
Българско национално радио, Програма "Хоризонт- Преди всички", 12 февруари 2012 година
Водеща Таня Величкова: Министрите Томислав Дончев и Николай Младенов ще представят днес резултатите от участието на България в преговорите с Европейския съвет за многогодишната финансова рамка на евросъюза за периода 2014 - 2020 година. Знаете много се коментира това, което беше постигнато. Ще имаме възможност сега да говорим с министъра на външните работи Николай Младенов. В студиото е колегата Никола Миладинов, за да водим заедно този разговор. Добро утро, министър Младенов.
Николай Младенов: Добро утро.
Репортер Никола Миладинов: Г-н Младенов, първоначално нека да разграничим различните суми, които са извоювани при преговорите за България в бюджета. Говори се, че ние сме нетен бенефициент на 12 милиарда евро за този период и се говори за 2 милиарда евро повече за България спрямо предходния период, нали така?
Н. Младенов: Това на практика означава, че средствата, които получаваме от Европейския съюз са 12 милиарда повече от средствата, които внасяме в общия бюджет, а за кохизионната политика имаме два милиарда повече, отколкото в предходния период. Разбира се, как ще успеем да ги използваме оттук нататък, т.е. от 2014 до 2020 година, ще зависи от готовността на проектите, с които разполагаме, капацитета, който имаме и т.н. Тоест това са максималните лимити, до които можем да достигнем в този период.
Репортер: Казахте, че 2 милиарда евро повече имаме за така наречената кохезионна политика на сближаване. Къде точно обаче ще отидат тези средства? Можете ли да кажете повече детайли, защото става въпрос за много сфери - къде точно най-много пари ще можем да харчим от тези средства?
Н. Младенов: Това тепърва ще бъде планирано в рамките на така наречените оперативни програми, които имаме за страната ни, в различните фондове, в които са включени, въобще в целия пакет, който представлява годишната финансова рамка. Но това са, пак повтарям, това са лимитите, това са максималните нива на финансиране, което можем да получим от Европейския съюз. Голяма част от тях предполагам, че ще отидат и за продължаване на инфраструктурните проекти в България, които изискват значителна инвестиция. А в крайна сметка, ако си направим още едно изчисление, ако приемем средствата от кохизионната политика, Европейският съюз дава 85 процента съфинансиране. Тоест, тези средства са 85 процента от средствата, които ще се инвестират в България. Останалите 15 процента ще дойдат от нашата собствени български ресурси. Всъщност пакетът е по-голям, отколкото това, което е в рамките на европейската субсидия.
Репортер: Условията за усвояването на тези пари обаче не се ли затрудняват с новия дългогодишен бюджет, като например изискванията за финансова дисциплина?
Н. Младенов: Не бих казал, че се затрудняват, стават по-стриктни, защото се въвежда изискване цялостно върху бюджетната стабилност, макроикономическите индикатори на всяка една страна, за да може тя да ползва ефективно средствата от Европейския съюз. Това беше част от компромиса, който беше постигнат в рамките на преговорите. Страните донори на бюджета - Германия, Великобритания, Швеция, Холандия и т.н. - настояваха за въвеждане на тези изисквания, които да следят макроикономическите индикатори на всяка една страна и нейната финансова стабилност за отпускането им. Страните получатели на средства, сред които беше България, настояваха да се запазят нивата на съфинансиране, които са изключително важен елемент от цялата програма, и беше постигнато съгласие, че се запазват нивата на съфинансиране от 85 процента и се въвеждат тези макроикономически показатели. Между другото нашата страна, Естония и няколко други страни от групата на страните бенефициенти подкрепиха въвеждането на тези макроикономически индикатори, защото ние смятаме, че те са в наш интерес. България има добри данни в тази насока и това е един допълнителен стимул, стимул за поддържане на стабилността на българската икономика, българския лев в бъдеще.
Водеща: Днес, министър Младенов, евродепутатът Ивайло Калфин прави анализ на числата във вестник "Сега" за това какво печели и какво губи България от сделката за европейския бюджет. Двата акцента, на които той особено държи, са това, че страната ни ще получи по-малко пари за затворените блокове на АЕЦ "Козлодуй". И другото, че нито едно евро допълнително не е договорено за развитие на най-бедните райони, за разлика от държави в евросъюза, които се славят с лоша финансова дисциплина.
Н. Младенов: Това е доста циничен анализ, тъй като страните, които получават допълнително финансиране, са страните, на които се намалява общото финансиране по кохезионната политика, в някои случаи с около 30-35 процента. Тоест една страна, чието общо финансиране спада с около 30 процента, получава частично допълнително финансиране за компенсиране на някои от регионите. Ние не само нямаме спад на общото финансиране, ние имаме и ръст на общото финансиране. Имайки предвид, че бюджетът на Европейския съюз като цяло е съкратен, мисля, че позицията, в която нашата страна се намира, е може би една от най-добрите в рамките на цяла Европа, така че този аргумент не е валиден. Оттук нататък това, което трябва да направим, е да се съсредоточим върху проектите, които ще бъдат разработвани, върху приоритетите, които ще бъдат направени, и те да започнат да се подготвят максимално рано, т.е. буквално от утрешния ден ние да започнем с тези нови инициативи, които ще искаме 2014-2020 г. да бъдат финансирани, за да не изпадаме в ситуацията, в която ни беше докарало правителството на г-н Калфин - първите две години на членството в Европейския съюз ние да имаме 0,4 процента усвояемост на средствата от Европейския съюз. Това в перспектива не можем да си го позволим. Страната ни вече е на средните нива в Европа по използване на европейските средства. Оттук нататък може само и трябва да вървим нагоре.
Репортер: Двеста и шестдесет милиона евро за затварянето на четирите стари блока на АЕЦ "Козлодуй", ние поискахме 450 милиона евро първоначално. Това означава ли, че ядрената безопасност при закриването на тези реактори до голяма степен ще се плаща от джоба на българския данъкоплатец?
Н. Младенов: Не, това означава, че процесът на затваряне на старите реактори на "Козлодуй" ще продължи и отвъд 2020 г. А отново ако се върнем на преговорите, част от настояването беше да се приключи с това финансиране 2020 г. по много причини, които са свързани и с анализа на ситуацията. Ние казахме, че не искаме да позволим край на това финансиране в 2020 г., защото от българска гледна точка то трябва да продължи няколко години и по-нататък, и отстояхме това да остане отворен въпросът, т.е. към който да се върнем и да започнем да преговаряме през следващата рамкова програма 2020-2024 г. и тогава също да има финансиране за тези блокове. Така че финансирането, което е осигурено за "Козлодуй", е достатъчно на този етап за периода, който е в рамките на тази бюджетна перспектива и ще има допълнително финансиране отвъд 2020 г.
Репортер: Съвсем накратко, предстои и този бюджет да бъде гласуван и обсъждан в Европейския парламент. Има ли риск при промените и преговорите между съвета и парламента финалният проект на бюджета да не отразява това, което България постигна сега на тези преговори и сумата за България да бъде намалена при преговорите с евродепутатите?
Н. Младенов: Не, не мисля, че има такъв риск. Рискът е по-скоро, ако не се постигне съгласие по одобрение на целия бюджет, както е съгласуван в Европейския съвет, и той да бъде блокиран от Европейския парламент. Но мисля, че и рискът за това е намален, защото парламентът беше държан информиран през целия ход на преговорите за посоката, в която отива съгласието, имайки предвид, че изискванията на страните, които в крайна сметка дават парите в бюджета на Европа, са спазени, и имайки предвид, че най-сериозните искания на страните бенефициенти също са защитени. Мисля, че имаме добър компромис, който трябва да бъде защитен в Европейския парламент. В крайна сметка този бюджет предизвика най-бурната дискусия по финансирането на Европейския съюз, която е имало в историята на Европа. Това бяха и най-сложните преговори, с най-големия риск въобще да се провали съгласието заради факта, че бюджетът е съкратен за първи път. Но трябва да слагаме нещата и в перспектива. Целият бюджет на Европейския съюз е под 1 процент от брутния вътрешен продукт на Европейския съюз като цяло, така че от гледна точка на нас той е много важен, защото той е сериозна инвестиция в българското развитие. От гледна точка на страните, които финансират Европа, той е и вътрешнополитически проблем заради бюджетните съкращения, които те извършват.
Репортер: Защо България не направи връзка между Иран, Ислямска република Иран и "Хизбулла", когато става дума за атентата в България на бургаското летище, след като Съединените Щати и Израел правят такава директна връзка?
Н. Младенов: Защото още след инцидента в Бургас ние казахме, че ще направим подробно разследване. Подробното разследване в момента води до това, което беше обявено след заседанието на Консултативния съвет, а именно връзки с военното крило на "Хизбулла". Това са данните, с които разполагаме, това са данните, с които работим и това са данните, на базата на които Европейският съюз ще вземе своите колективни решения в следващия период от време. Всичко останало е спекулация. Спекулация е да се намесват тук и отношенията между България и Иран, спекулация е тук да се търси някаква връзка между отношенията между България и Ливан по отношение на този атентат. Ние ще работим много активно, много системно както с ливанските власти, така и с канадските, с австралийските власти, с които сме работили изцяло през това разследване, с партньорите ни в Европа, и оттук нататък ще формулираме много ясно и много категорично заедно с нашите съюзници в Европейския съюз цял списък от мерки, които ще бъдат предприети на колективно равнище, за да ни предпазят всички от подобен тип инциденти в бъдеще. Това е най-важният урок от случилото се в България.
Водеща: Какъв тип мерки, за какъв списък става дума?
Н. Младенов: Това е нещо, което тепърва ще бъде обсъдено в рамките на различните групи на Европейския съюз. Министър Цветанов днес пътува за Холандия, където има срещи и с Европол, които бяха изключително полезни, изключително нужни в рамките на това разследване, за да може то да бъде извършено компетентно. Така че има достатъчно неща, които Европа може и трябва да направи, както е правила след всеки подобен атентат, когато за съжаление и в миналото са се случвали на европейска територия, за да се предпазим от подобни случки в бъдеще.
Репортер: България няма да променя или понижава нивото на дипломатическите си отношения с Иран, така да разбирам?
Н. Младенов: Ни най-малко. Аз вчера имах среща с иранския посланик в България, който отпътува, и до края на седмицата или в началото на следващата мисля, че предстои пристигането на следващия. Това бяха спекулации в медиите. Може би някой просто не разбира хода на дипломатическата практика, на техния посланик мандатът приключи тази седмица. Той беше един много симпатичен, много сериозен човек, който въпреки драматичните различия, които ние имаме в нашите политически позиции по ключови въпроси не само на сигурността, а на развитието на региона, който се намира между двете страни, той много достойно представяше позициите на своето правителство и ги защитаваше в България.
Репортер: Другият известен спонсор на "Хизбулла", и това е потвърдено, това е сирийският режим на Башар ал Асад. Днес отново ви питам, намирате ли връзка между атентата в България и ставащото в Сирия, след като е известно, че "Хизбулла" участва в конфликта в Сирия, на територията на тази страна?
Н. Младенов: Не, не намирам връзка, защото атентатът в Бургас беше атентат срещу израелски туристи на територията на България. Тези хора бяха дошли в България да отидат на море. Те идваха тук на почивка. С какво бяха заслужили те или с какво бяхме заслужили ние такъв тип отношение?! Така че подобен тип връзка не може да бъде търсен. Режимът на Асад е режим мракобесен, режим, който е в края на своите дни. Той няма бъдеще, той ще приключи по един или по друг начин в най-скоро време. Колкото повече време се съпротивлява, толкова по-трудно ще бъде възстановяването на държавата след края на режима. Международната общност в това отношение има почти пълен консенсус. Страните, които подкрепят Асад, се броят на пръстите на едната ръка. Това са Русия, това е Иран, по определен начин няколко други страни от Латинска Америка.
Репортер: И "Хизбулла".
Н. Младенов: Но това е краят на един режим. Той няма бъдеще. Той е осъден нееднократно от международната общност, има цяла серия резолюции в Общото събрание на ООН, позицията на Европейския съюз в случая е абсолютно консенсусна за това каква оценка даваме на този режим. От тук нататък той няма бъдеще. "Хизбулла" е съюзник в определена степен на сирийския режим, защото го подпомага и той подпомага нея. Но "Хизбулла" също е и политическа партия в рамките на Ливан, която има много сериозно представителство и в правителството в момента, и в обществото. Тук трябва да правим много ясно разграничение, че когато има политически процес, когато хората гласуват за една политическа партия, те надали гласуват за тези, които са част от нейната структура, но са заети с дейност, каквато е тероризмът.
Водеща: Има ли нови данни по разследването, министър Младенов, които да засилват аргументацията от консултативния съвет насам?
Н. Младенов: Когато има такива данни, те ще бъдат съобщени. И на този етап ни предстои анализът, който правим, да бъде споделен с колегите в Европейския съюз и да почнем да чертаем заедно общите мерки, за да се защитим от подобен тип атентати в бъдеще.
Водеща: И последно, агенциите съобщават, че снощи е имало така наречения флаш моб пред Министерство на външните работи с искания за вашата оставка, били са горени ваши снимки, поне това научаваме от информациите. Един от аргументите е включително и това, което се случи около изговарянето на връзката "Хизбулла". Какъв е вашият коментар?
Н. Младенов: Нямам какво да кажа. За мен това, което правителството направи, е единствената правилна позиция в момента, всичко друго е абсолютна спекулация и е породено от някакво безсмислено желание за конфронтация в нашето общество, защото когато ние разполагаме с данни кой носи отговорност за случилото се в Бургас, ние сме длъжни пред обществото да ги кажем категорично. Не виждам защо трябва да ни е страх от това. Българската система за сигурност работи на достатъчно добро ниво, ние имаме достатъчно сериозни съюзници в Европейския съюз, в НАТО, с които да се предпазим от подобен тип случки в бъдеще, и това даже ни прави по-силни отколкото да ни отслабва в момента.
Водеща: Министърът на външните работи Николай Младенов. Благодаря.