М-р Николай Младенов:Арабите или Израел? Нямаме такава дилема, в-к "24 часа", 22 март 2010 г.
22 Март 2010 Изказвания и интервюта
- Г-н министър, заминавате с премиера за Кувейт и Катар, това първото ви посещение в Арабския свят ли е?
- Да. Още като дойдох в МВнР, някои се изненадаха, като казах, че искам България да погледне малко по-сериозно на Близкия изток. Това е район, в който имаме традиционни отношения, които сме забравили през последните години. А в условия на икономическа криза не можем да си позволим да пропускаме възможности за привличане на инвестиции. В момента страните в Персийския залив иматсвободен ресурс и интерес към България като вход към ЕС. Затова и с министър-председателя преценихме, че първото негово посещение в арабските страни трябва да бъде в Кувейт и Катар. Идеята на това посещение е част от цялостна логика. Онзи ден при нас беше турският външен министър, сега отиваме в Персийския залив. После предстои визита на ливанския премиер в София. През април ще поканя на обяд всички арабски посланици. Готвим споразумение за културен обмен с Египет. Въобще, ще се опитаме да направим отваряне към тази част на света, която досега малко бяхме загърбили икономически, но и политически.
- Кувейт и Катар ли са вече най-близките ни арабски страни?
- С Кувейт имаме традиционно добри отношения от много десетилетия. През последните години обаче не сме им предлагали достатачно интересни проекти за инвестиции. Ще отбележа и нещо, което като че ли остана незабелязано - в началото на тази година Кувейт едностранно премахна визите за български граждани - един жест на приятелство от тяхна страна. Катар е сред новите "тигри" наЗалива. Страна, която проявявя интерес към нас и където имаме доста идеи. В отношенията си с Близкия изток България трябва да се оттърси от две неща. Първо, от "комплекса" на съветската школа. И на второ място от абсолютно погрешното разбиране, че ние трябва да сме или приятели на арабите, или на Израел. Не знам друга страна, в която да битува такава дилема. Сега логиката на посещението е много ясна: да предложим на Кувейт и Катар потенциални проекти, към които те могат да проявят интерес.
- В какви области?
- В инфраструктурата и в енергетиката. Проекти, достатъчно големи и дългосрочни, за да могат нашите партньори да видят държавна инициатива зад тях. С Катар ще подпишем споразумение за избягване на двойното данъчно облагане, а с Кувейт - споразумение за сътрудничество в икономическата област. Важен е обаче и политическият диалог. А и ние имаме нужда да градим нова експертиза по арабските страни, коетоможем да направим с хора, които да се обучават сега в тези страни, както и да водим по-сериозен диалог за проблемите на сигурността и развитието на региона. Има и трети аспект, който е особено важен - да надградим над това, което президентът постигна по време на последното си посещение в Катар през 2007 г.
- Оттогава са минали две години и половина и нищо не се е случило...
- Да, наистина, малко е реалното свършено от тогава насам. Сега разговорът е поставен в по-широк контекст. Премиерът Борисов имаше среща с Ердоган и тогава подписахме меморандум за различни енергийни проекти с Турция. Там на първо място е работата ни по "Набуко", но има и възможност за разширяване на LNG терминала в Мармарис. И вече имаме няколко различни опции.
- Какво печелим от разширяването на този терминал за втечнен газ?
- Искаме да го разширим, за да поемаме доставки на газ от Персийския залив. Другата опция е Гърция. Президентът е отворил някаква възможност, започнал е диалог. За нас е важно сега да конкретизираме. Затова министър-председателят отива на посещение заедно с министрите на транспорта, на икономиката и на външните работи, за да можем на правителствено ниво да задвижим отношенията. В Кувейт, знаете, работят 200 български военни лекари. Там също има възможности, които трябва да се разработят от правителството.
- Имаше идеи за закриване на някои посолства и откриване на други. Например в Оман за сметка на мисията в Йемен...
- Трябва да погледнем по-стратегически и да решим какво правим в този регион. Да, вярно е, че в Йемен нямаме такива активни отношения, както едно време, но Йемен е важна страна за стабилността на целия регион. Така че не е толкова безполезно да имаме посолство там.
Не трябва да забравяме традиционните си партньори Египет, Сирия, Ливан, Йордания. Да погледнем и Алжир, една страна, която е не само пазар за нас, но и най-големият производител на газ в Северна Африка. Затова с Алжир също трябва да възобновим активния диалог Трябва да спрем да се правим, че светът включва само ЕС, САЩ и Русия.
- Какво правим в Ирак? Любима ваша тема...
- О, да, Ирак! Ирак е съвсем отделен случай. Участвахме, всички знаят, в коалицията. Но досега един грам полза не сме извадили от факта, че бяхме там и подкрепихме създаването на новия Ирак. Нещата там се успокояват, макар и не толкова бързо, колкото ни се иска. Надявам се сега, когато минаха изборите, в най-скоро време да има правителство и да погледнем по-сериозно на възможностите там, включително и за "Набуко". Ирак е един от възможните източници на газ. Но трябва да бъдем по-активни.
- Имаме ли посланик в Багдад?
- Преди два дни му изтече мандатът. След като в Багдад бъде сформиран кабинет, имам намерение да установим много бързо контакт с тях и да видим доколко е реалистично да поддъраме мисия там.
- С Либия всичко е замразено, трябва ли ни още посолство там?
- С Либия имаме нужда от още време, за да потърсим начин и да преодолеем горчивината от всичко това, което се случи в отношенията ни. Не трябва да затваряме посолството си в никакъв случай, но трябва още време да мине.
- Доколко сериозна е амбицията за стратегически преглед на посолствата?
- Имаме нужда от сериозен анализ на политиката ни към цели райони. Трябва по-внимателно да осмислим къде е нужно да поддържаме посолства. Отделно трябва пълен преглед на имотите зад граница. Защото дори да имаш имот, който не ползваш, той ти е разход само заради поддръжката. Има случаи, в които е по-разумно да се лишим от определени имоти, но този процес на преглед е много сложен, защото сградите са придобити по различен начин. Някои са дарени от държави, други са купени. Трябва да се прецени случай по случай.
- В края на миналата година бе огласено едно разследване срещу посланика ни в Бразилия, докъде стигна този процес?
- Срещу него има дисциплинарно производство и предстои скорошното му завръщане.
- Доста посланици ще се завърнат тази година. Безпроблемно ли очаквате да мине ротацията?
- Дефинирайте какво разбирате под проблем.
- Очевидно има забавяне. Ключови столици като Вашингтон, Париж, Анкара и Скопие са без титуляри месеци, половин година и повече даже.
- Още с идването си тук се заех с тези ключови столици и мисля, че скоро ще имаме посланици.
- Колко скоро?
- Процедурата трябва да е финализирана до две седмици.
- Търсен ефект ли е и в САЩ, и във Франция да изпращате хора, чиито предишни мандати са били там?
- И Вашингтон, и Париж са ключови места, на които наистина дълго време нямаше посланици. И на двете места трябва да изпратим дипломати, които буквално кацайки, от летището, трябва да започнат да работят. И няма да загубят шест месеца да опознават хората и средата, преди да започнат активна дейност. Затова преценихме, че така ще е най-добре.
- Онази стенограма и всичко, което последва между президента и изпълнителната власт, не ви ли пречи в диалога за изпращането на посланици?
- Мисля, че когато има разумни предложения, диалогът ще бъде нормален.
- Защото си спомням два периода, веднъж с президента Желев и външния министър Пирински, и следващия път с президента Първанов и министър Паси, когато имаше големи спорове по списъците.
- Надявам се да сме пораснали и помъдрели достатъчно, за да не стигнем пак дотам. Това не би било в интерес на никого. Трябва предложението за посланик да е обосновано. Когато предлагаш някого и логиката е абсолютно ясна, би следвало всички институции, включително и президентството, да го подкрепят. Затова сега се съсредоточихме върху най-спешните назначения, а когато почне редовната ротация, очаквам да имаме спокоен и нормален разговор. Надявам се да се получи нормален диалог с правителството, президентството и с Народното събрание. Защото тази практика, която министър Паси беше въвел - преди да заминат, посланиците да идватна консултации във външната комисия в парламента, е добра. Трябва да има контакт между посланиците и народните представители.