Николай Младенов: България върви напред и няма нужда от хора, които я дърпат назад.

Водеща Лили Маринкова:
Николай Младенов, министърът на външните работи, по теми от седмицата. Г-н Младенов, може би в началото вашият коментар върху развитието на събитията, на взаимоотношенията между министър-председателя и президента, да кажем така официално, заради днешните публикации, че това е война и от друга страна може да предизвика предсрочни избори. Вашето становище доколко смятате, че тази война ще продължи дълго време?

Николай Младенов:
Аз не знам дали е война или битка, или както искате го наречете, за мен това е една изключително недостойна и срамна постъпка, която не е подходяща за държавен глава. Не можеш да публикуваш нещо, без да си предупредил двете страни, които участват в него, че ще го публикуваш. Видимо от стенограмата всичко е направено, за да бъде публикувано по един доста грозен и менторски начин към министъра на финансите, който отива най-добронамерено да изясни една неприятна ситуация. Така че за мен това подкопава окончателно авторитета на държавния глава. Незнам юридически казусът как стои, това трябва юристите да го коментират дали има основания или не, но подобен тип избирателнопубликуване на стенограми е характерно за началото на 90-те години в българския политически живот. България върви напред и няма нужда от хора, които я дърпат назад.

Водеща:
Това вече звучи като решение.

Н. Младенов:
Кое?

Водеща:
Че няма нужда от хора, които я дърпат назад.

Н. Младенов:
Ами, няма нужда. Аз това не го казвам по този повод, казвам го по всички поводи. България трябва да върви напред. Не може постоянно да се връщаме и да си задаваме едни и същи въпроси, които във всеки един момент, в който трябва да се решат някакви тежки социални или икономически проблеми на страната, да се излезе от някаква криза, ние отново се сещаме да отваряме миналото, да търсим какво се било случило преди 10, преди 20 години. Да, има време да се направи това, но нека това да не подменя основния въпрос, който седи в момента и който е как да излезем от финансовата криза, как да задържим стабилността на икономиката, така че да може тя да превъзмогне кризисната ситуация и да не изпадаме в положението, в което е съседна Гърция. Ние имаме съвсем различни финанси като страна от тези наГърция, имаме съвсем различни аргументи по отношение на стабилността на българската финансова система, по отношение на кандидатурата ни за еврото, по отношение на желанието ни да влезем в Шенген. Това са неща, които са важни за хората. Всичко друго дърпа назад, дърпа надолу.

Водеща:
Това, ако се установи като стил на взаимоотношения между двете институции, ще пречи и на вашата работа в областта на външната политика и дипломацията, колко сложно се очертава. Смятате ли, че трябва по-радикално да се разреши тази криза, или пък трябва да си направят взаимни отстъпки, двете страни?

Н. Младенов:
Аз мисля, и това. .. понеже с президента бяхме в Брюксел преди няколко седмици, преди две седмици мисля, така, на всички срещи, на които ходихме, той изрази подкрепа за политиката на правителството и застана зад тезите, които правителството защитаваше, а именно еврото, Шенген и т.н. Това е коректният начин на поведение. Когатоправителството носи отговорността за политиката в страната, то има вота на избирателите, то има мандата от Народното събрание, всички трябва да подкрепят позицията на правителството, разбира се, без политическата опозиция, която в Народното събрание има други тези, които защитава. Но за да може да бъде ефективна една държавна политика, тя изисква всички нива на държавността да работят в една посока. Затова не виждам защо трябваше да се предизвиква цялата тази шумотевица.

Водеща:
Да, защо наистина, как смятате, под влияние на емоцията първоначално, под влияние на тази, как да кажа, мнителност или пък закономерна обида на президента, или под влияние на много по-сериозни замисли или опасения за бъдещето?

Н. Младенов:
Закономерна обида, може би. .. може би има, аз не виждам защо.В крайна сметка Симеон е участвал в едно шоу, което. .. българската телевизия напоследък е пълна с такива шоута, в коитоезикът е доста по-встрани от клишетата, така че не виждам защо трябваше по този начин да се реагира. Учудва ме, защото когато аз занесох данните за как е бил източен бюджетът на отбраната в първите шест месеца на миналата година, нали, подобен тип реакция нямаше. Тогава си запазихме мълчание в стил на. .. характерен за институциите в България. Значи, или това следваме,или другото.Много е опасно и неприятно да започнем да си играем в едно общество, което и да е то, с това публикуване на кой какво казали т.н. Всеки, който каже нещо, от другата страна може да излезенякой друг и да публикува нещо друго. И това ще стане един безкраен цирк, който никому не би помогнал във всеки едни човешки отношения, така, не само в отношенията между институциите. Затова ми се струва, че ако човек има политически проект, то този политически проект си го прави извън институциите, а не в рамките на институциите, в които се намира.В момента това е ситуацията.

Водеща:
Г-н Младенов, в началото, когато се, когато нашето общество е стигало до някакви документи, независимо как те са набавени, понякога методът не е бил много привичен, но по-важен е дебатът,който се буди от съдържанието, какво е написано вътре. До каквастепен вие можете да сметнете за достойно поведението на СимеонДянков?

Н. Младенов:
Аз смятам, че Симеон се е изпуснал в изказването си в шоуто.Впоследствие при срещата в. . .

Водеща:
По-скоро говорим за съдържанието на стенограмата.

Н. Младенов:
. . .при президента мисля, че абсолютно точно и ясно казва това, което мисли. Той си признава, че той такава реплика не е правил. Сега вече оттук нататък кой какви тълкувания има на случилото се в един контекст вече е въпрос на лично отношение, но малко това е като с чук да убиеш муха, нали, понеже излязла някаква реплика в едно шоу спрямо някой, дайте тук сега, нали, да го ползваме това за някакви. .. за криза между институциите,за да се предизвикват такива публични разпити на министри с изявления, с пускане на стенограми. Извинявайте, но на мен ми омръзнало българският политически живот да се измерва в пространството между "оня списък", "ония ливади", "оная стенограма", която сега ще излезе. Значи, това не може да продължава по тоя начин, това е ченгесарница.

Водеща:
Вижте, това ваше сравнение може да служи и за нещо доста неприятно, не във ваша полза - с чук да убиваш муха не би означавало неравностойност на силите. Опитният ловък президент кани на своя територия Дянков, който отгоре на това не е измислил почти нищо в своя, така да се каже, самозащита или аргументация.

Н. Младенов:
Много по-сериозни проблеми има в. .. е имало и има в България, които трябва да бъдат обсъждани в обществото ни. Четири години...

Водеща:
Забогатяването в мандат също.

Н. Младенов:
. . .четири години. . . и забогатяването в мандат включително, но четири години управляваше България тройната коалиция, особено в последната година, особено в последната година. Страната беше съсипана, беше вкарана в икономическа криза, граничеща с катастрофа благодарение на безхаберното харчене на средства от БСП и всичките им коалиционни партньори, и всички личности в този кабинет. Има министри с повдигнати обвинения от предния кабинет. Нито веднъж до този момент президентът не се е изказал по тези въпроси. Сега, в същия момент тук предизвикваме някакви големи дебати заради участието на финансов министър в едно телевизионно предаване и изпусната реплика. Прощавайте много, нека да погледнем това кои са ни реалните въпроси, които са в момента в страната. Едвам закърпихме бюджета за миналата година, едвам. И това не знам вече по кой начин да го обясня. Защото всички сега ме питат как се чувстваш в Министерството на външните работи. Ами, извинявайте, но в Министерството на отбраната, когато отидох, имахме, наследихме 350 милиона лева неразплатени плащания. Как може да се чувства един човек в тази ситуация? Раздут щат и т.н., и т.н. Впоследствие, в Министерството на външните работи ситуацията е по-различна, защото просто обемът и характерът на работата там е друг. Но това да. .. и в момента навсякъде, където отидеш в Европа, навсякъде да те гледат все още като страната, която едвам-едвам от вчера е започнала да се бори с корупцията и с някакви проблеми, едвам-едвам от вчера някакви хора са решили, че може би може да се промени нещо в България, ида имаш някакви конкретни данни, които да покажеш, а не само дабереш срама от това, което е правено в продължение на четири години. Ами, ако ще говорим за историята, прехода и за всичко дотози момент, нека да говорим и за тази част, нека да говорим и за. . .

Водеща:
Многострадална.

Н. Младенов:
. . . и за това, което е направено, но това нека да го правим извън контекста на решаването на проблемите в момента, защото те са достатъчно актуални. Отговорността за тях тече, е вправителството и който има различни идеи, виждания, нека да ги даде на правителството, нека да ги даде на ресорните министри, всеки, да ги обсъдим заедно, да намерим най-добрия изход от ситуацията, в която се намираме. Всичко останало е дърпане надолу.

Водеща: Няма ли една натовареност на взаимоотношенията президент - финансов министър от гледна точка на това, че те до голяма степен са гаранти и заложници на различни интереси - идващият отСветовната банка министър на финансите и, от друга страна, Първанов, който се гордее със своята протекция към повечето от енергийните замисли в България, идващи от Русия? Не случайно според речника на Кръстьо Петков, той може би несъзнателно или съзнателно внесе един такъв, как да кажа, момент - американец в България, тире, Дянков.

Н. Младенов:
Чух го преди да вляза. Доста. . .

Водеща:
Доколкото Дянков е продукт на такава култура, но не самокултура, нали?

Н. Младенов:
Доста глупаво ми звучи това, защото подобен тип изказвания показват един дълбоко вграден в душите ни провинциализъм, че ни е страх от различното. Какво значи американец в България, какво значи българин в Америка? Хайде, моля ви се, най-накрая да седнем и да си дадем сметка, че живеем в началото на ХХт век, чев тази страна има хора, десетки хиляди и стотици хиляди, които всеки ден са в интернет, пътуват по света, имат приятели по цял свят. Означава ли, че министрите ни и управлението ни трябва да отговаря на някакви критерии от 60-те и 70-те години на тоталитаризма, или трябва да бъдат хора, които отговарят на това, което е най-доброто в момента - да знаят езици, да могат свободно да си комуникират с хората, да имат свободата на мисълта, да търсят идеи от цял свят? Не само да ги търсят и да казват - я да видим какво са направили в Брюксел, във Вашингтон или в Москва. Дайте да видим какъв е опитът, който е събран по целия свят. И затова да се обиждаме, някой да казва, да смята, че е обидно да бъдеш наречен прозападен или американец, или там,както беше, в България. . . Извинявайте, това за мен показва просто колко, колко поколенчески нашата политика вече се е разделила. Има хора, които живеят в реалностите в момента и гледат напред, и има хора, които не могат да избягат от миналото.

Водеща: Разбира се, тук въпросът е и за качествата, които заявява като продукт на тази култура определената политическа фигура. Имахме опита от правителството на Симеон Сакскобургготски, когато назованите като продукт на западните колежи юпита нахлуха. . .

Н. Младенов:
Да, видяхме, видяхме. . .

Водеща:
 . . в България. Но този проблем е стар за България от гледна точка на това, че нейните министри, случвало се е да бъдат с подобен произход и има много. . .

Н. Младенов:
Ами, може да е стар, но знаете ли, в конкретния случай със Симеон става въпрос за нещо друго. Става въпрос за това, че има едно правителство, което е решено да запази финансовата стабилност на държавата, и един финансов министър, който естествено обира целия негатив заради това, защото запазването на финансовата стабилност на държавата, ограничаването на разходите в ситуация на криза - това неминуемо засяга интереситена много хора. На много хора, които са се разплули през последните години, които буквално са се, така, свикнали са с това да живеят, че години наред България има бюджетен излишък в края на годината, някакви пари по някакъв непрозрачен начин се преразпределят. На това му дойде край.

Водеща:
Тоест той трябва да оперира хладно като чужденец.

Н. Младенов:
Какво значи като чужденец? Той трябва да оперира хладно катофинансов министър.

Водеща:
Като човек, който няма родовите връзки и няма. . .

Н. Младенов:
Не, като финансов министър, защото това е работата на всеки финансов министър - да бъде стриктен и. . .

Водеща:
. . . емоция.

Н. Младенов:
. . . следи парите. И на мен това не ми харесва понякога, и аз съм имал спорове с него. Но в крайна сметка, когато миналата година се обсъждаше бюджета, трябваш е да си дам сметка за семе си кое е по-важно - моите, на моето ведомство проблемите или това да разбием цялата финансова система на държавата. И последното нещо, което имаме, след като бяхме наречени най-корумпираната страна, след като бяхме наречени, нали, най-закъснялата в Европейския съюз, с най-големите изоставания, със спрените фондове, ако на това ни беше лепнат още и етикета на "тия си изпуснаха и финансите", ако се бяхме лишили от последното, което ни оставаше, това е бюджетната дисциплина, тогава нямаше да има никакъв смисъл. Гърция щеше да ни изглежда като буря в чаша вода.

Водеща:
Да, виждам, че неговите суперфункции на разпределителя, така да се каже, се радват на вашата подкрепа, вие изразявате становище вътре, така да се каже, от правителството. Но от друга страна, не знам до каква степен той би могъл да бъде популярен в обществото, изглежда, че там, някъде има нещо, което е закуцало и му е приложена кризисна PR техника. Не мислите ли, че умишлено са го тласкали да дава интервюта в най-различни. . .

Н. Младенов:
Какво значи кризисна PR техника - да ходи по телевизиите, зада стане популярен?

Водеща:
И да каже, че прилича на този или на онзи.

Н. Младенов:
Като познавам. . .

Водеща:
Да му рисуват портрета.

Н. Младенов:
Не, като познавам Симеон мисля, че това е доста, доста преиначено. Но вижте, според мен някъде след кризата 1996-1997 година в България в цялото ни общество се създаде един консенсус, че каквото и да правим, не можем да си позволим да бъзикаме, най-общо казано, да си играем със стабилността на финансите на България. Този консенсус премина през всички политически партии. И беше много трудно осъзнат. Затова и централната банка беше консервативна, затова и политиката винагие била ограничителна, затова и бордът се запази толкова години.Този консенсус продължава да съществува и в момента, но той е подложен на натиск. Той е подложен на натиск от хора и от, така, сили, които нямат интерес от него. И той винаги е бил подлаган на натиск. Периодично това се е случвало в българската история през последните 20 години, 10-15 години, колкото там са от 1996. Това. . . Но сега, когато сме на ръба на това да може да влезем в европейския механизъм, който е фактически не преддверието, а,така, фитнес залата на еврото, ако сега го нарушим този консенсус, това обезсмисля всичките години на прехода до момента, всичката финансова стабилност, всичкото ограничение, което преживяхме, всичката стабилност, на която свикнахме. Ние забравихме какво значи да имаш хиперинлафция. Спомнете си какво беше 1996-1997 година. Ние забравихме какво значи да нямаш функциониращи банки. Този консенсус е трудно изживян в България. Както в началото нямаше консенсус след 1990 година за членството в НАТО, за частната собственост. . . това всичко се промени. Впоследствие се изгради и този консенсус. После всичко това в момента трябва да се съсредоточи именно върху това, че ние не можем да бъдем, така, балканската държава в центъра на Балканите, за която всички ни смятат. Ние трябва да бъдем северноевропейската държава в центъра на Балканите, ако искаме да бъдем ефективни.

Водеща:
С други думи, вие смятате, че Симеон Дянков има стабилни гаранции в тези международни финансови институции и че неговото самочувствие не е, така да се каже, плод на самоизмислица.

Н. Младенов:
Не, разбира се, че не е плод на самоизмислица, но Симеон е част от правителството и заедно с цялото правителство взима решенията, които определят политиката в момента. За мен не трябва така да бъде изолиран. Той отговаря за финансите, но политиката, която се води, включително и това, което тези дни се обсъжда - вече по какъв начин да се излезе с инициативи, с мерки, които да доведат до подпомагане, съживяване на икономическия растеж през втората половина на годината, това е продукт на общо решение на правителството.

Водеща:
Сега, други въпроси, г-н Младенов, те са свързани и с една тема от седмицата, която излъчихме в рубриката "Евранет" и след малко ще чуем за български роми, които са експулсирани, ескрадирани, по-скоро тази процедура е нещо междинно, от Франция към България с платени полети оттам, за да кажете по тази тема, а и също така за корупцията, която цари от гледна точка на други, на хора, които искат пък да се завърнат в България.

(запис)
Репортерка Ирина Недева:
Във френския град Бордо, в предградие Флоарак, стотици български роми живеят в нестабилни и незаконно построени бараки, написа през декември френското издание "СюдУест". Въпреки че работата за тях е просенето и въпреки начина, по който живеят, те твърдят, че във Франция се по-добре, защото поне, цитат, децата ядат всеки ден. На въпрос какво искат, те неизменно отговарят - работа. За местните власти, пише "СюдУест", проблемът с българските роми остава неразрешен. Ситуацията е още по-сложна, защото това са хора, които не искат нищо. При тях има навик за изключване от обществото и маргинализация. Ще ни трябва много време, за да изградим връзки с тях, казват неправителствените организации, които работят в този терен през декември. Два месеца и половина по-късно 200 от общо 400 български роми са изпратени със специален полет Бордо - София. Какво е станало с тях след това? Къде са отишли? Има ли споразумение между Франция и България по този случай? Първи ли е той или има и други? Всичко на българска почва тъне в догадки. Намерих Яник Делнест, журналист от френския вестник "СюдУест" и автор на репортажите от предградието Флоарак, където живеят стотици български роми. Ето и интервюто с него. Яник, прочетох вашия репортаж в "СюдУест". Там има 400 роми, 200 от тях, както разбираме от вас, са се завърнали с полет, платен от френското правителство през средата на февруари. Кажете ни повече за този случай, който не е разгласен от българските власти?

Яник Делнест:
(превод)
От няколко години в района на Бордо се установяват роми, български роми, които живеят в различни необитаеми сгради, индустриални зони. . . В началото на годината бяха преброени около 400 души. Почти всички българи, български роми, в крайно трудни и отчайващи условия. Има социални мерки на място, отначало провеждани от различни асоциации, към които по-късно се присъедини общественото социално подпомагане в лицето на една асоциация за градско обществено действие, която трябва да осигури социалната им интеграция. В това е двойствеността на действието на градските власти в Бордо, които хем започнаха да правят това, хем предложиха на тези български роми парична помощ при завръщане в България от 300 евро на възрастен и 100 евро на дете. Така на 16 февруари тази година в 6 часа сутринта беше нает специален чартърен полет от френския офис за имиграция и интеграция. Излитането стана от летище "Бордо" към София, а на борда имаше 200 български роми.

Репортерка:
Питам Яник Делнест кой плати полета, френското правителство ли?

Я. Делнест:
Точно така, френското правителство. Това беше френски самолет.

Репортерка:
Говори ли се в Бордо за това дали българските власти носят отговорност за тази ситуация? Самолетният полет, платен от френското правителство на коя компания е - българска или френска? Изобщо чува ли се нещо откъм България в Бордо?

Я. Делнест:
Трябва да се провери за това дали е френски полетът или български. Ясно е, че е имало споразумение между българското и френското правителство. Дали е "Ер Франс" или български полет, днес не съм в състояние да кажа, но знам, че полетът е извършен със съгласието на двете държави - на България и на Франция.

Репортерка:
Какво е коректното наименование на тази операция - експулсиране, депортиране или доброволно тръгнали си от Франция лица?

Я. Делнест:
Това са препратени към София лица, получили помощ за завръщането си. Това е използваната терминология. Очевидно това е по-близо до експулсирането, отколкото до депортирането. Става въпрос за подпомогнато завръщане. Завръщане на тези, които са приели да получат такава помощ при заминаването си.
(край на записа)

Водеща:
Ирина Недева с репортажа, излъчен в рубриката "Евранет". Г-нМладенов, каква ще бъде позицията, официалната, на българското правителство, свързана с тези завръщащи се наши сънародници, които по-късно пак, разбира се, заминават?

Н. Младенов:
За съжаление, това не е изолиран случай. Не е първият, вероятно няма да бъде и последният. Това, което, анализирайки ситуацията, можем да направим, са две неща. От една страна, първо, да се работи много по-активно в тези общности, от които идват въпросните хора, за да бъдат те най-малкото, което е, информирани за какви са последствията от този опит да се извадят някакви пари от френската система или която и да е друга система за социални помощи. Това е едното. Другото, което е, да се работи много по-интензивно и с МВР, за да се разбият престъпните групи, които ги организират, защото ние имаме и сигнали на хора, които звънят и казват: аз отидох, аз бях част от тази група, отидох там, после еди-кой си ми поиска хиляда евро. Искам да ви кажа, че миналата седмица подобен казус намерихме много неприятен във Финландия за съжаление. Аз бях във Финландия по случай 3 март, защото все пак и финландци са загинали за нашата свобода, и първият ни министър-председател е финландец - Казимир Ернрот, но наред с много добре интегрираната българска общност във Финландия от някъде около 700-800 човека, само за миналата година 700 човека са потърсили убежище във Финландия именно по подобна схема. По финландското законодателство те не могат да бъдат върнати веднага, трябва да бъдат разпитани и впоследствие върнати отново със самолети. Всичко това. . . и им се дават пари за храна и за пътуване. Стигнали сме до ситуацията, заради която там има вероятност законът да бъде променен заради нашите съграждани. Много неприятна ситуация.

Водеща:
Защото заради европейските закони всъщност това е нередно екстрадиране.

Н. Младенов:
Ами, защото заради националното законодателство на Финландия всеки, който отиде там и потърси убежище, те трябва да проверят случая, най-грубо казано. Сега, най-вероятно това, което ще направят, е, ще намалят средствата, които се плащат, за да премахнат икономическата причина за това хора да ходят там. Но ние тук на. . . сътрудничи, работейки с властите на МВР и с полицията, е ясно установено, че тези хора идват от определени точки, райони в България. Ние ще направим всичко възможно да ги информираме общностите да знаят какви са последствията от това. Да знаят, че те пари оттам вече не могат да изкарат. За това, че има. . . това за тях не е добре и не е изгодно, плюс вече да се разбият и престъпните мрежи, които го организират. Защото всичко това става организирано. Друг начин, друг начин няма.

Водеща:
Организирано?

Н. Младенов:
Да, да, да. В много от тези случаи тези хора се транспортират там организирано и зад това седят икономически интереси и местни мафиоти.

Водеща:
Сега, за другата корупция, която е установена и, разбира се, обект на прокуратурата. Става дума за корупцията, когато се дават документи за българско гражданство. Какво е вашето становище? Можете ли да вземете отношение към конфликта между вицепремиера Марин и министър Божидар Димитров?

Н. Младенов: Ще се въздържа на този етап, защото с г-н Димитров сме се разбрали, с министър Димитров сме се разбрали в началото на седмицата да имаме по-подробен разговор по неговите предложения, за да видим кое е по-правилно да бъде взето като решение и по какъв начин да се регламентира въобще целият този въпрос. Но за това предпочитам първо с него да говоря, а нямахме възможност миналата седмица да го направим.

Водеща:
Квалифицирайте, ако обичате, тази афера, която бе оповестена, за корупцията, която струваше и арестуването на Стефан Николов в Държавната агенция за българите в чужбина.

Н. Младенов:
Как да я квалифицирам? Трябва да я квалифицира прокуратурата и съдът, не аз. Как да я квалифицирам, значи сме. . .

Водеща:
Смятате ли, че е била грижливо укривана дълго време?

Н. Младенов:
Ами, това предстои да се установи сега от прокуратурата и от съда, но, така, изглежда, е била. Българските общности в чужбина трябва да получат подкрепа от българската държава, но вникакъв случай не трябва да създаваме някакви схеми или да насърчаваме каквито и да било схеми на плащане под масата, за дасе получи паспорт или не.

Водеща:
Тази програма максимум, която оповести Димитров за връщане на наши сънародници, много широка, осъществима ли е?

Н. Младенов:
Осъществима е дотолкова, доколкото има реални нужди българската икономика и държава. Аз смятам, че когато говорим за това да. . . така, да приобщаваме обратно към България наши сънародници от чужбина, това е добре и това е правилно, но в крайна сметка решението трябва да бъде на българската държава, у нас. Тоест да има някаква система, може би подобна на зелените карти или нещо такова, която да определя от какви, какъв тип хора, в какъв момент ние се нуждаем, защото понякога нашата икономика има нужда например от инженери, друг път е нещо друго. Затова трябва да има определен тип предимства. Система, както го правят всички страни, както го правят и Съединените щати и не само те, на много места това е така - и Австралия, и Канада. В зависимост от нуждите, които са на. . . за развитието на държавата.

Водеща:
Благодаря, г-н Николай Младенов, министър на външните работи.

Н. Младенов:
Благодаря и аз.