Дипломатически представителства

Австралия и Океания

Азия

Африка

Европа

Северна Америка

Южна Америка

Интервю на м-р Николай Младенов, Нова телевизия,

30 Март 2010 Изказвания и интервюта

Водеща Лора Крумова:
И сега към останалата част от. . . всъщност към темите,
които сме предвидили. Министърът на външните работи се завърна
заедно с парламентарна, или правителствена делегация бяхте там,
заедно с премиера, в Кувейт и Катар. В обратен ред, първо. . .

Николай Младенов:
Да.

Водеща:
. . . Катар, след това Кувейт. Преди обаче да минем към тази
тема нещо по-актуално, то е от вчерашния ден, от заседанието в
Министерски съвет по антикризисните мерки. Бяхте там, нали?

Н. Младенов:
Бях, да.

Водеща:
Какво стана?

Н. Младенов:
Продължава дискусията. Аз смятам, че това, което беше казал
бившият министър-председател Симеон Сакскобургготски, че
мълчанието е злато, е. . . трябва малко да се придържаме към
него в последните дни и особено когато става въпрос за
ситуацията, в която се намираме сега, а именно да текат
преговори между правителството, между синдикатите, между
работодателите, защото положението наистина е изключително
сериозно. Експертите на министър Дянков и на цялото правителство
работят много внимателно по това да се намери най-точното
разпределение на тежестта в кризата, защото ясно е, че не може
без намиране на допълнителни приходи в бюджета. Не може без. . .

Водеща:
Въпросът е как става това?

Н. Младенов:
. . . допълнителни съкращения. Кое?

Водеща:
Как става намирането на допълнителните средства? Тази тема
се дъвчи, извинявайте за разговорния израз, вече няколко седмици
 и излиза една информация, след което се отрича, и излиза
следваща информация, и отново се отрича. Вчера се очакваше с
голям интерес това заседание на Министерски съвет, за да се види
 какво става, какви са антикризисните мерки.

    Н. Младенов:
    Все още. . .

    Водеща:
    Премиерът замина за Брюксел.

    Н. Младенов:
    Да, премиерът мисля, че вчера самият каза, че ще ги
коментира, след като те бъдат договорени със социалните
партньори. Начинът, по който се намират средства, е по няколко
линии. Краткосрочно няма как да не се потърсят от съкращаване на
 разходите в администрацията. На второ място от, така, преглед
на приходите, откъде те идват, като и в двата случая трябва да
се има предвид много внимателно, така, тезата, че трябва да бъде
 разпределена отговорността по някакъв все пак справедлив начин.
 Не само отговорността, а тежестта на мерките. И от друга
страна, да се насочват финансирания там, където по най-добър и
най-бърз начин те ще могат да създадат и работни места, и ръст
на икономиката, защото част от проблема на средствата, които са
изхарчени от предходното правителство, е, че изключително големи
 суми пари са хвърлени в проекти, които нямат пряка икономическа
 ефективност за държавата или не създават ръст за икономиката,
не създават добавена стойност.

    Водеща:
    Сега обаче управлението е в ръцете. . .

    Н. Младенов:
    Да.

    Водеща:
    . . . на ново правителство и въпросът е какво ще направи
това ново правителство. Вчера, преди да замине за Брюксел,
премиерът поиска всички министри да видят какво могат да
съкратят откъм министерствата си, вие направихте ли си разчета
до края деня, вчерашния ден, и докъде. . .

    Н. Младенов:
    Ние разчета няколко пъти вече сме го правили. В Министерство
 на външните работи съкращенията са точно 15 процента, към
днешна дата, на администрацията.

    Водеща:
    Още ще правите ли?

    Н. Младенов:
    Вероятно ще правим, но това е въпрос, който по-скоро трябва
да се сложи в контекста на цялото положение, в което се намира
държавата. Сега, аз в момента управлявам едно министерство с
бюджет, който е някъде около 120 млн. лв. Толкова е бюджетът на
един от договорите в Министерството на отбраната. Ние говорим
малко. . . размерите са доста по-различни.

    Водеща:
    В смисъл малко корабче ли управлявате?

    Н. Младенов:
    Така че от. . . като спестиш от малко, можеш да. . .

    Водеща:
    Потънеш.

    Н. Младенов:
    . . . спестиш по-малко, отколкото когато става въпрос за
по-големи разходи. Но това, което е важно, е да намерим онези
структурни елементи, които могат да ни създадат приходи или да
ни намалят разходи в по-дългосрочна перспектива. Например в
момента обсъждаме няколко български имота зад граница, които със
 сигурност нямаме нужда от тях, които са в процедура.

    Водеща:
    Какво ще ги правите? Продажба?

    Н. Младенов:
    Да ги продадем, когато това е възможно, да ги отдадем. . .
Всъщност най-вече да ги продадем.

    Водеща:
    Това посолства ли са?

    Н. Младенов:
    Това са места, където или са закрити посолствата, или нямаме
 вече нужда от тях. По този начин се надявам някъде поне около 8
 млн. допълнително да влязат в държавния бюджет до края на
годината.

    Водеща:
    Това означава, че доста ще продавате.

    Н. Младенов:
    Става въпрос за поне три имота на този етап. Разбира се,
много е трудно да се хвърли бланкетно някакво решение и да се
каже всичките ще ги продаваме, защото трябва да се прегледа
статутът им, да се види кое е възможно, кое е нужно, кое не е.
Второто, което е, да се прегледат онези, така, държави, в които
може би не е нужно да поддържаме посолства в момента, или поне
да не ги поддържаме в пълния състав, който. . .

    Водеща:
    Има ли такива? Кои са те?

    Н. Младенов:
    Има такива. Има и места, където пък е нужно да поддържаме.
Например, когато правим съкращения, не можем да съкращаваме
драстично консулите си, защото оставяме в страни, в които има
големи български общности, хората без консулско обслужване, а
сега предстои смяна на паспорти и т.н., т.е. има нужда от това,
но другаде може да се съкратят разходи. И най-вече, което най би
 било перспективно, е, надявам се така да стигна и до темата за
Катар и Кувейт. . .

    Водеща:
    Да.

    Н. Младенов:
    . . . е да се съсредоточим върху това по какъв начин може да
 създадем условия, за да могат и българският бизнес, и държавата
 да отворят нови пазари, от които да привлекат инвестиции.

    Водеща:
    И това беше една от темите на. . .

    Н. Младенов:
    И това ни е. . . Това ни беше една от основните цели на
посещението, да.

    Водеща:
    В Катар и Кувейт?

    Н. Младенов:
    Да.

    Водеща:
    И? Докъде стигнахте?

    Н. Младенов:
    И то е част от едно цялостно, така, разбиране. . .

    Водеща:
    Искали държавни. . .

    Н. Младенов:
    . . . на правителството, по което ние в момента работим
усилено, че България малко трябва да погледне извън Европейския
съюз и. . .

    Водеща:
    Да отиде към богатите арабски държави.

    Н. Младенов:
    . . . Русия, и САЩ. Не само да отиде към богатите държави, а
 да се върне към едни пазари, които са били традиционно наши и
към които има много добро отношение към нас като страна, и
затова започнахме със страните от Залива, защото в момента
целият свят се надпреварва да отиде при тези страни - в Катар, в
 Кувейт, в емирствата, в Бахрейн. Това са страни, които поради
структурата на техните икономики всъщност в момента имат повече
пари, отколкото много други, и всички търсят там. . . от там
инвестиции. Не може да си позволим безхаберно да го подминаваме
с някакво такова пренебрежение. Това е от едната страна.

    Водеща:
    Как гледаха на вас, става въпрос на правителствената
делегация, която идва от България, с идеята елате да инвестирате
 при нас?

    Н. Младенов:
    Ами, мисля, че погледнаха много добре. Първо, защото самите,
 нали, ако започнем със срещите ни в Катар, хората там са
изключително прагматични, много прозападни в, така, в смисъл, че
 искат да се говори конкретно. Още на първата среща
министър-председателят на Катар ни каза стига вече с общи
приказки тук през последните години. Дайте да говорим конкретно
- две, три, четири неща, които конкретно можем да направим в
България. Проявиха интерес, разбира се и към, така, нашия опит,
нашето знание, нашите продукти, които да стигнат до тях. Ако
отворим една самолетна линия между София и. . . между Доха и
София и от София. . .

    Водеща:
    За което сте се подписали.

    Н. Младенов
    За което подписахме, както подписахме и в Кувейт. Ако
отворим от там самолетни линии през София, които да летят...
междуконтинентални полети, да летят до други точки в Европейския
 съюз, София ще се превърне в един транзитен център, в един
център, през който ще минават хора. Тези хора ще искат да си
оставят тук парите, ще излизат по нашите магазини, по нашите
хотели.

    Водеща:
    Нещо в областта на нефта договорихте ли?

    Н. Младенов:
    Нещо в областта на нефта или по-скоро в областта на газа, в
нашия случай?

    Водеща:
    Това имам предвид. Енергийно нещо договорихте ли, защото
това са богати държави с много добри енергийни ресурси за
момента?

    Н. Младенов:
    Говорихме за това, но има обективни, така, препятствия пред
нас по тази линия и това е, първо, че никъде тук в нашия район
няма терминал за втечнен газ, от който Катар да се. . .

    Водеща:
    В Италия май има.

    Н. Младенов:
    Италия е най-близкият, да. Има идеи, има проекти за
изграждането на такъв в Гърция, за разширяването на терминал в
Турция, но това са все още проекти, които няма да се случат през
 следващите една-две години. Това, което за нас е важно, е
заедно с партньорите ни от Турция, с които. . . миналата седмица
 беше тук и турският външен министър, говорихме за това какво
може двете страни да направят, за да ускорят изграждането на
"Набуко". Това е проектът, който осигурява нашата енергийна
независимост.

    Водеща:
    и понеже преляхте към Турция, какво договорихте за "Набуко"?

    Н. Младенов:
    Ами, първо, нашите министър-председатели, когато се видяха в
 Истанбул, поставиха това като основен акцент на отношенията
между двете държави. Второ, се договорихме външните министри,
министрите на енергетиката на двете страни да почнат редовно да
се срещат на общи срещи на високо ниво и да правим преглед на
всички енергийни проекти, които седят между България и Турция.
Защото ние имаме интерес от Турция по линия на "Набуко" и други
проекти, които съществуват, включително и интерколекторите между
 нашите мрежи, да внасяме газ, имаме възможност да изнасяме
електричество, и това са проекти, които трябва заедно да движим.
 Договорихме се също така заедно да започнем една по-активна
кампания в Европейския съюз, поставяйки на дневен ред проекта
"Набуко", защото той малко е слязъл от дневния. . .

    Водеща:
    Поизбутан.

    Н. Младенов:
    . . . малко е поизбутан встрани от събитията. Третото, което
 е, ние имаме най-голям интерес от случването на този проект,
затова трябва да положим и най-големи усилия за осигуряване на
договорите за газта, която да влезе в тръбите, за да дойде до
България. Дали тя ще дойде от Азербайджан, дали ще дойде от
Ирак, дали ще дойде от Централна Азия, нали, това е вече въпрос
на договор.

    Водеща:
    Въпросът е да стигне.

    Н. Младенов:
    Въпросът е да се появи.

    Водеща:
    Тези няколко, да ги наречем, дипломатически совалки,
всъщност преките и бързи резултати от тях какви са? Защото до
момента казвате дългосрочен, в дългосрочен план някои плюсове.

    Н. Младенов:
    Да, говорим за проекти, които са средносрочни и дългосрочни.
 Най-пряко според мен ще бъде бързото задействане на
инвестиционната компания, която създаваме с държавата Катар, за
идентифициране и финансиране на проекти в България. Живот и
здраве, от есента на тази година или пролетта на догодина
най-късно, да се отвори самолетната връзка, което означава,
разбира се, и ние да направим максималното да осигуряваме
по-улеснен достъп до български визи на хората, които ще идват
оттам. Трето, предстои заседание на Българо-кувейтската
търговско-икономическа комисия, това беше договорено и двамата
премиери настояха да се случи буквално до 2-3 седмици оттук
нататък. Надявам се, че това ще създаде възможност за обратен
износ вече на български стоки към Кувейт, защото е доста
трогателно, когато хората ти говорят и за сиренето, и за всичко,
 което преди сме изнасяли за там, а от години вече не правим.

    Водеща:
    Ще ни кажете ли нещо по-любопитно от тези срещи, което не е
свързано с, да кажем, пряко официалната част. Как реагираха на
вас примерно, на първата им среща с Борисов, какво знаеха за
него шейховете?

    Н. Младенов:
    Ами шейховете, както ги наричате, мисля, че реагираха много
добре, много прагматично всъщност. Защото и в двете страни,
така, срещнахме хора, които искаха веднага да говорим конкретно.
 Борисов самият предпочита винаги да се говори конкретно,
отколкото с общи фрази. Така че някак си се срещнахме много
лесно. Може би това, което мен ме впечатли, е, че, понеже с
Кувейт имаме традиционни отношения от много години като държава,
 целият град беше осеян с български знамена като пристигнахме и
наистина си личеше, че и кувейтският емир, и всички техни
държавни представители наистина ни посрещнаха като отдавна
загубените приятели, които дълго време са чакали да се върнат.
Имахме среща с българските доктори в Кувейт, там има над 200
български лекари в тяхната военна болница. Искат поне още
толкова.

    Водеща:
    Още лекари?

    Н. Младенов:
    Да. Срещата наистина беше много хубава, защото беше много
неформална. Дори кувейтците малко се учудиха на формалния начин,
 по който си говорихме с хората. Това, което в Катар видяхме, е
една, така, съвсем нова държава, която сега започва да се
развива и която търси контакти, търси място, където да разшири и
 влиянието си, и пазарите си. Предстои ни да видим, да продължим
 това отваряне към арабския свят и аз още на 6 април събирам
всички посланици на арабските страни в София, за да говорим по
какъв начин ще възстановим това партньорство с България.

    Водеща:
    На фона на това в България докладът на Европейската комисия
излезе, който всеки го чете по свой начин, както винаги, по
традиция в България. Управляващите виждат плюсовете, опозицията
вижда минусите. Съвсем накратко оценка.

    Н. Младенов:
    Съвсем накратко, аз не знам какви минуси може да вижда
опозицията, освен, така, собствените си неуспехи, подобен доклад
 да отчете подобен тип напредък преди. Сега фактът, че ние в
България малко повече се съсредоточаваме върху тези доклади,
отколкото е нужно, защото, дет се вика, това е нашата страна и
нашата съдебна система и сме малко по-чувствителни на всяка
дума. Но докладът наистина отчита коректно това, което е
направено. Големият доклад ще бъде догодина, много ще зависи
оттук нататък от. . . сега вече минаха, слава богу, и промените
в Наказателно-процесуалния кодекс, от други законодателни
промени, които предстои да се случат. И най-много ще зависи от
това има ли ефективни присъди срещу престъпниците. Докато няма
хора в затвора, които заслужават да бъдат там, нито Брюксел,
нито българското обществено мнение ще има усещането, че има
справедливост.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация