Николай Младенов, външен министър: Мисията В Афганистан не е финансово бреме за страната, в. 'Сега", 4 март 2010 г.
04 Март 2010 Изказвания и интервюта
Наделина АНЕВА: Г-н Младенов, свикнахте ли с мисълта, че вече сте министър на външните работи, а не на отбраната?
Николай Младенов: Свикнах, да.
Н.А: Доколкото знам, при съставяне на кабинета е обсъждана и идеята в едно ведомство да се обединят външните работи и отбраната. Какви биха били предимствата на един такъв модел?
Н.М.: Освен това аз да изпитам удоволствие да държа и двете министерства под ръка, не виждам друго предимство. Колкото и да изглежда логично, не е практично.
Н.А: Защо?
Н.М.: Работата е доста различна. И институционалната култура е различна. Много трудно ще стане събирането на проблематиката в областта на отбраната с нуждите на външната ни политика. Защото във външната ни политика имаме страшно много работа не само за това да се създаде по-положителен образ на България, което може би е най-лесното. По-сложният въпрос е България да може ефективно да използва инструментите, които има в НАТО, в ЕС, по принцип, за да създаваме възможности за българските граждани и бизнес. Докато в отбраната проблемите са по-скоро насочени
Н.А: Във Външно влязохте с летящ старт заради общите теми като Афганистан, евентуално разполагане на ПРО в България. Имате ли информация как обществото реагира по тези две теми?
Н.М.: Надявам се обществото да си дава сметка, че част от работата на всяка държава е да гарантира сигурността на своите граждани, както чрез военни, така и чрез граждански средства. Това означава в момента да се предпазим от онези заплахи за сигурността ни, които биха дошли до България, ако в Афганистан ситуацията не се подобри. Затова и участваме в операцията в Афганистан. Както и постепенно да изградим защитата си срещу нови опасности, които вероятно през следващите 10-15-20 г. ще бъдат реалност за нашия район. Каквито са все по-лесният достъп до ракети със среден обсег на действие. Особено в райони, които са характерни с нестабилността си. Затова мисля, че обществото си дава сметка, че ние трябва да се предпазваме от този нов тип заплахи. Но може би недостатъчно е воден разговорът в България за това как го правим. Още в отбраната аз поех един риск, за който много приятели добронамерено ме предупреждаваха. Казваха ми -стой далече от темата Афганистан, недей да я коментираш постоянно. Но аз смятам, че напротив, ние трябва да я коментираме постоянно. Хората в България трябва да знаят защо сме там, защо участваме в тази операция. Същото е валидно и за външната ни политика.
Н.А: Как ще постъпите с евентуално поставяне на ПРО в България? Диалогът ви с хората ще предхожда официалното решение или по-скоро след това ще се опитате да обясните тази тема?
Н.М.: Когато говорим за противоракетната отбрана на НАТО, трябва да сме наясно, че целта на новата система, която оттук нататък се изгражда, е да покрива територията на всички натовски страни, особено тези на юг и югоизток. Как се изгражда тази система, какво се разполага и къде от нея - е по-скоро технически въпрос. Затова за мен най-важният момент е категорично да защитим тезата, че с изграждането на тази система тя трябва да покрива и защитава и българската територия. Това е задължителната линия. Ако в един момент се стигне до преговори за евентуално разполагане на някакви елементи от тази система или за по-пряко участие на България в нея, това ще стане с мандат на правителството и със съгласието на НС, със съгласието на партньорите ни, с много сериозно обсъждане точно от какви рискове ние се предпазваме с тази система в България. Но дори нищо да не се разположи в България от нея, основният въпрос остава, че трябва да бъдем защитени от новата заплаха, срещу която се изгражда противо-ракетният щит в Европа. Може да сте сигурни, че обществото ще има достатъчно информация, преди да се стигне до подписването на каквито и да е спогодби. Пак казвам, че към този етап ние не сме преговаряли за разполагане на елементи на системата в България.
Н.А: Може ли да кажете на какъв етап са разговорите ви с партньорите от НАТО?
Н.М.: Разговорът ни с партньорите е на етап избистрянето как би функционирала тази система, как ще изглежда нейното командване, защото тя ще бъде система на НАТО, но с много сериозен американски елемент. Разбира се, и с елементи от другите страни. Има доста консултации, проведени във формат министри на отбраната, във формат министри на външните работи. Назад във времето отиват още до срещата на държавните глави от НАТО в Страсбург.
Н.А: Възможно ли е страната ни да помисли да ограничи своето присъствие в Афганистан заради финансовата криза?
Н.М.: Мисля, че не, защото още когато през миналата година бяха направени съкращенията на бюджета, правителството изрично реши средствата за участието ни в мисията ни в Афганистан да не пострадат от ограниченията на бюджета. Защото не можем да си позволим да изпращаме там хора без достатъчна подготовка или екипировка и защото чрез нея участваме в общите усилия да се овладее ситуацията в Афганистан и се намали рискът. Но мисията е много полезна и за трансформацията на българските въоръжени сили, т.е да помогне на нашите военни да бъдат оперативно по-съвместими със съюзниците ни.
Н.А: Но има държави, които се възползват от кризата, за да поискат намаляване или изтегляне на контингентите. България не е ли мислила в тази посока?
Н.М.: Успяхме чрез по-добро управление на бюджета през 2009-2010 г. да съкратим част от разходите, които имахме за Афганистан, като ги споделим със съюзниците ни. Т.е. за нас участието в Афганистан не е финансово бреме, което не можем да си позволим. Запазихме почти същото ниво на разходи за тази година (около 90млн. лв.), но имаме възможност да увеличим участието си. В началото на годината изпращаме 30 души и имаме опция до края на годината да изпратим още 70.
Н.А: Наясно ли сте вече каква част от планираните съкращения във Външно са основателни?
Н.М.: Направените вече съкращения няма как да бъдат отменени. Моето желание обаче е тези, които са планирани до края на годината, да бъдат внимателно анализирани, за да не оголваме места, където по принцип трябва да задържим хора. Например там, където има много български граждани, не е логично да съкращаваме под санитарния минимум броя на консулите, които ги обслужват. В същото време има хора и дори цели мисии, които трябва да съкратим. Надявам се до края на другата седмица да имаме визията за това какво и как ще бъде съкратено до края на годината.
Н.А: Интересувате ли се от това доколко качествени кадри работят в мисиите ни зад граница, получихте ли оплаквания за някои от тях, защото форумите са пълни с оплаквания?
Н.М.: Пълни са и съм сигурен, че в доста случаи хората са прави да недоволстват. Но също така съм сигурен, че всички ние не сме наясно точно за какво можем да се обърнем към едно българско посолство. Много често хората се обръщат с въпроси, на които няма как да им отговорят. Много важно е всеки посланик да носи в голяма степен отговорност за работата и ефективността на едно посолство. Иска ми се в един момент да има по-голяма отчетност, не само навътре към министерството, а и към обществото. Особено за ключови посолства, в големи държави, за това, какво са свършили през годината. Но не на формален принцип, а по същество. Това означава, че определени посолства могат да започнат да публикуват годишен отчет за свършената работа. Това е нещо, което ГЕРБ беше заявил още в предизборните дискусии.
Н.А: Но защо само големите мисии да се отчитат? Имахме посланик Никола Филчев в Казахстан и никой не разбра какво свърши той. Друг посланик се оплакваше, че е досадно да лежи по цял ден край басейна?
Н.М.: Като казах големите, имах предвид, че отнякъде все трябва да се започне. Това е принцип, който постепенно трябва да въведем.
Н.А: Ще подменяте ли дипломати зад граница, защото за тях има критичен брой оплаквания?
Н.М.: Има случаи за хора, които не са подходящи и които са допуснали нередности. Заради тях не би трябвало да продължат да изпълняват длъжностите си. Има един-двама засега, които ще разгледаме в най-скоро време.