Николай Младенов: България трябва да генерира идеи, да генерира подкрепа за нашите съседи Българска национална телевизия,
02 Август 2012 Изказвания и интервюта
Водеща Евгения Атанасова: Здравейте и хубав ден. Вие сте с рубриката за международна политика, която се интересува какво става на 7-те континента. Днес акцентът е балкански, защото България дава начало на нов международен форум. Той ще търси преоценка на дневния ред на политиката на нашия регион и начините за насърчаване на европейската перспектива. За това, а и по други актуални теми ще говорим с външния министър Николай Младенов след секунди.Добро утро казвам сега на министър Николай Младенов.
Николай Младенов: Добро утро.
Водеща: Само след няколко часа вие ще откриете първия софийски форум а Балканите. Той събира политици и лидери на гражданското общество от нашия регион, но също така има техни колеги от Европейския съюз, Съединените щати, Близкия изток и Северна Африка. Как бихме формулирали ясната цел на този форум?
Н. Младенов: Бих казал, че три са целите на форума. Нашето желание е той да се превърне в годишно събитие, ежегодно събитие, за да може да се центрира по някакъв начин дебатът за Балканите. Първата цел е да се върнем малко по-сериозно Балканите в европейския дневен ред, който като че ли напоследък се измества от други теми, било то свързани с еврозоната, било то с други приоритети.Втората ни задача е да потърсим кое е новото поколение, което след десетина години ще бъде водещо на Балканите, и затова се представя едно изключително интересно изследване за какво мислят хората, които сега са на 20 години, и тези, които са били на 20 години, когато започнаха промените в Източна Европа. И третата ни цел е да чуем малко повече какво мислим ние тук на Балканите за случващото се в Близкия изток, защото, ако през 90-те години нашият регион изглеждаше малко като центъра на света заради всичко, което се случваше тогава, то сега центърът е преместен другаде и трябва ние обаче да бъдем ангажирани с проблемите, които се случват там.
Водеща: Прави впечатление, че като че ли се опитвате да избягате от това, което досега беше клишето на Балканите - да се говори за сигурност, и се търсят други послания и други акценти.
Н. Младенов: Ами, днес вече не е достатъчно да няма война на Балканите, както беше преди десетина, преди 20 години. Днес повече от всякога е нужно да има развитие, икономическо, социално, социална стабилност, най-вече да се обърне по-сериозно внимание на зараждащия се национализъм в региона, който е доста опасен, имайки предвид историята на нашия полуостров, да потърсим начина, по който могат да се премахнат препятствията пред членството на всички наши съседи в Европейския съюз, защото само по този начин в крайна сметка ще направим и войната невъзможна и ще осигурим развитие на целия регион. България като центъра на Балканския полуостров не може да седи като изолиран остров. Тя трябва да генерира не само сигурност, а да генерира идеи, да генерира подкрепа за нашите съседи, така че те да извървят пътя, който ние сме извървели.
Водеща: Много е трудно за Балканите да се говори като едно хомогенно тяло. Те са страни-членки, страни, които са близко до членството, които, страни по-далече от членството. От една страна, в много от тях предстои да се съставят правителства, провеждат се избори. Как можем да излъчим едно общо послание всъщност?
Н. Младенов: Вижте, ако се замислите, 1990 г. въобще идеята, че Европейският съюз и НАТО ще се разширят и ще приемат страните от бившия съветски блок, изглеждаше абсолютно нереалистична. 40-те години Германия и Франция избиха десетки милиони във войните помежду си. Сега обаче вече никой не се връща към това. Може би ключът към успеха на Балканите е да спрем да се взираме в миналото и да търсим в него някакви оправдания за настоящето си, а по-скоро да погледнем напред към бъдещето и да видим какво можем да направим, защото ние, регионът е малък, с малки държави, така че, колкото повече работим заедно, колкото повече се интегрираме, толкова по-лесно ще се справим и с проблемите, които имаме - престъпност, корупция, и ще успеем да привлечем по-големи инвеститори, да създадем по-добри условия за развитие и за живот на хората, защото в крайна сметка това, което всички искат, е да видят условията на живот тук, на Балканския полуостров, да не се различават от условията на живот в останалата част на Европа. Това е в крайна сметка желанието на всички.
Водеща: Вие споменахте едно интересно изследване, което ще бъде представено, за 20-годишните и 40-годишните...
Н. Младенов: Да.
Водеща: ...като нагласа към гражданската позиция. Аз още малко ще открехна вратата, защото имам информация за малко от резултатите от него, според която обаче 40-годишните са по-заинтересовани за това какво се случва в тяхното общество от 20-годишните. Не е ли проблем това?
Н. Младенов: Да, за съжаление това е един от по-критичните резултати на изследването. Може би това се дължи на факта, че тези, които сега са на 40 години, моя милост включително, израснахме в едно време, в което промените бяха ключовото нещо, което определяше нашето ежедневие, и желанието ни да видим една демократична държава, изградена на демократични основи, с либерален модел на управление и икономика, беше водещо за всички. Но като че ли тези, които идват след нас, малко приемат това вече за даденост и започват да гледат в друга посока. За мен лично е много важно да се опитаме да върнем обратно този дневен ред, разбира се, интерпретиран по нов начин, защото затварянето, и това е друга част от резултати на изследването, затварянето на поколението на 20-годишните на Балканите е много опасен феномен. Има държави, в които 90 процента от хората на 20-годишна възраст не са излизали в чужбина, т.е. те не се интересуват дори от преките си съседи, живеят... И това сформира нов, това сформира един много опасен начин на възприемане на света, на възприемане на света като заплаха, региона като заплаха. Това трябва да се обърне, и това може да се обърне, като все по-активно върнем европейската перспектива на региона в дневния ред както на Европейския съюз, така и на страните тук, за да не изпаднем в ситуация, в която хората на Балканския полуостров смятат, че, понеже има криза в Eвропейския съюз, те никога няма да стигнат до него, а Европейският съюз смята, че понеже има достатъчно други проблеми, няма да се занимава сега с балканските страни.
Водеща: Да, това исках да ви попитам всъщност, като има криза в Европейски съюз...
Н. Младенов: Това е може би някак си...
Водеща: ...изводът не е, че ние можем да се оправяме сами, а напротив.
Н. Младенов: Да, това е за мен може би основната мисия на България, не само на България, но основно на България на Балканския полуостров, защото ние за себе си можем да видим най-ясно не само цената, но и успеха на членството в Европейския съюз, и знаем колко е важно да видим и нашите съседи да извървят този път. Когато те го извървят, тогава всичките проблеми, които има, ще си намерят своето решение, най-вече икономическите. Не може човек да гради инфраструктура на Балканите, без да се подчиняваме на общи правила. Не може да има борба с корупцията, без да има общо
законодателство и т.н. Това е в крайна сметка перспективата за всички.
Водеща: Аз ще се възползвам да ви попитам още няколко актуални въпроса, но преди това само ще кажа и за нашите зрители, че националната телевизия ще излъчва утре от 16.30 часа най-интересните фрагменти от тази конференция, така че ще може да станете и вие свидетели на дебата. Всъщност трябваше да дойде Катрин Аштън в
България на тази конференция.
Н. Младенов: Да.
Водеща: Знаем, че обаче тя не може да присъства поради преговорите, европейските преговори с Иран. При предишното си посещение тя там каза, че различията все още са съществени, има ли някаква надежда да се промени тази, да го наречем, заплаха?
Н. Младенов: Да, за съжаление тя няма възможност да дойде, имайки предвид предстоящите преговори с Иран. Те са, бих казал, че един от трите най-важни проблема на международната политика в момента, защото появата, потенциалната поява на ядрено оръжие в Иран е изключително сериозна заплаха за сигурността на целия свят. Катрин Аштън води от името на Европейския съюз преговорите по ядрената политика на Иран. Първите два кръга минаха сравнително успешно. Разбира се, има много открити въпроси, които остават, много неща, които трябва да бъдат изяснени, но нашето колективно желание е да видим връщането на пълния международен контрол върху всички ядрени инсталации, които съществуват в Иран, така че държавата да може да ползва ядрената енергия за мирни цели, но по никакъв начин да не бъде позволено появата на нова държава, която има ядрено оръжие. И затова Европейският съюз е упълномощил г-жа Аштън от наше име да води тези преговори и се надявам тя да има успех, защото това ще е много важно за всички.
Водеща: Вероятно сред трите проблема се намира и Сирия.
Н. Младенов: Да.
Водеща: Така, беше споменато, че вероятно там ще има американска дипломатическа мисия, в същото време всеки ден има сигнали за още кръвопролития, още жертви. Ситуацията си изглежда напълно извън контрол.
Н. Младенов: Там...
Водещ: Приближаваме ли се към решение?
Н. Младенов: Властта в Сирия се разпада, разпада се по много болезнен начин, за съжаление с безкрайно много човешки жертви. И всичко това можеше да бъде спестено, ако преди една година президентът Асад беше отговорил конструктивно на исканията на своите съграждани за повече демокрация, повече отвореност в управлението. Тъй като той не направи това, а извади оръжие, и то не само леко въоръжение, той извади артилерийски оръдия срещу собствените си граждани.
Водеща: Тежката артилерия, да.
Н. Младенов: Затова днес сме в ситуация, в която в Сирия има повече загинали до момента по официални данни, отколкото по време на събитията в Либия. Международната общност за съжаление е блокирана от невъзможността в Съвета за сигурност да се приеме резолюция, която категорично да осъди политически случващото се в Сирия, и все още разчитаме на прилагането на плана на Кофи Анан. За този план обаче нещата не изглеждат много оптимистични към днешна дата...
Водеща: Колко време може да продължи това?
Н. Младенов: Ами, аз смятам, че още е въпрос на дни или на няколко седмици, повече от това не... или най-много до края на месец юни, за да имаме ясна представа докъде всъщност управляващите в Дамаск са готови да поемат отговорност за случващото там и докъде са готови да спазят ангажиментите, под които са се подписали, а те включваха прекратяване на огъня, прибиране на оръжието от улиците на градовете и, на второ място, започването на политически процес, т.е. свободни избори, свободно участие на всички. Ситуацията в Сирия е много лоша и вече граничи с гражданска война.
Водеща: Да. Ние, разбира се, ще следим тази тема, както обичайно го правим. Аз ви благодаря за вашите актуални коментари.
Н. Младенов: Благодаря ви и аз.
Водеща: Желая успех на тази софийска инициатива, която да се превърне във важен международен форум. Благодаря.
Н. Младенов: Благодаря и аз.