Външният министър Николай Младенов коментира актуални теми
02 Август 2012 Изказвания и интервюта
БНТ, "Панорама", 18 май 2012 г.
Водещ Бойко Василев: Преди това обаче външният министър Николай Младенов, той идва от Варна, където се срещнаха премиерите на България, Турция и Катар, и утре отива в Чикаго за срещата на НАТО, добър вечер.
Николай Младенов: Добър вечер.
Водещ: Какъв е смисълът, г-н Младенов, от триъгълника България – Турция - Катар?
Н. Младенов: Бих казал, че в две посоки е смисълът, първо - по отношение на инвестиции в сериозни инфраструктурни проекти, които засягат България, защото нашата страна има добро партньорство, както с Турция, така и с Катар и има възможност за тяхно участие в проекти, които са важни за нашата страна, това е първата посока, в която бих тръгнал. Втората посока е политическа и тя е свързана с промените в Близкия изток, с арабското пробуждане, с това, което ние заедно правим в момента и можем да правим, за да подпомогнем свободния избор на хората, които живеят в арабския свят и най-накрая започват сами, трудни... с много опасности, да определят съдбата си.
Водещ: Много зачестиха контактите с Турция. Тя ли жертва повече в отношенията с нас или май ние жертваме повече?
Н. Младенов: Никой не жертва, става въпрос за взаимноизгодни сътрудничества в области, които са важни и за двете страни. България и Турция са съседи. И двете страни са членки на НАТО, България е член на ЕС, Турция иска да бъде член на ЕС, нашите икономики са свързани, имаме много общи проекти, възможности. В перспектива Турция е не само дестинация за българските туристи, но и източник за туризъм за България, източник на много възможности, икономически и политически. Така че, както с Турция, ние имаме много силно сътрудничество и с нашите съседи, с Гърция, с Румъния. За съжаление сега ситуацията в Гърция малко забавя общите ни планове, но се надявам, че след като приключат новите избори, които там предстои да се случат, живот и здраве, има формирано правителство и дай боже Гърция остане в евро зоната, ще видите колко много общи проекти имаме и с тях, които засега са забавени.
Водещ: Въпросът е дали с Турция ние гледаме само алъш-вериша или поставяме и трудните въпроси, например тракийските имоти, екзархийските имоти, знаете целия списък.
Н. Младенов: Постепенно, тези въпроси се решават бавно, разбира се трудно, защото са обект на много исторически наслагвания. Ние имаме нашите въпроси, които поставяме към тях, както вие изредихте някои от тях, те имат въпроси, които поставят към нас, но лека-полека ги затваряме. Имаме няколко работни групи, с които работим по открити въпроси, и вече имаме поне, така, две области, в които сме ги приключили. Процесът, който започна там, с възстановяването на имотите на религиозната общност и е много положителен, той се отнася и за България. Предстои, мисля, че следващия месец, ние да имаме сериозно обсъждане и сериозна среща на държавно ниво, с представителите на Българската екзархия в Истанбул, с нейното ръководство, да начертаем следващите стъпки по тези въпроси, свързани с екзархийските имоти, които не са покрити от закона за фондациите, който те приеха. Така че, има много обширен дневен ред.
Водещ: А какво спечелихте, г-н Младенов, с тази ваша прословута активност по арабската пролет или не знам въобще как да я наричам, може би арабска зима, след като чуваме, че ислямистите печелят навсякъде, че бият наш посланик и така нататък.
Н. Младенов: Аз бих я нарекъл, и най-точното наименование е арабското пробуждане, защото това е революция в мисленето на хората в арабския свят. Ако погледнем исторически, позициите, които България завоюва в арабския свят, се дължат в голяма степен на нейната активност през 50-те години след началото на деколонизацията в Близкия изток и в Северна Африка. Сега ние, нашата страна, има уникалната възможност да завоюва нови позиции в този регион, не да седи на базата на стари контакти, да разчита на някакви спомени от миналото, защото миналото много бързо изчезна от дневния ред. Виждаме, че за месеци, за дни цели политически елити се промениха. Появяват се нови структури на начина на правене на политика, а нашата страна има уникален опит, който може да сподели с тези страни, не толкова да ги научи какво трябва да направят, а по определен начин да им каже къде ние сме успели и къде сме сбъркали, кое ни е било трудно, кое ни е било лесно, да ползват това като опит... Близки сме като култура, разбира се, познаваме този регион, има много българи, които са живеели там или живеят, и не на последно място, има много сериозни икономически аргументи да търсим както инвестиции за нашата страна, така и разширяващи се пазари за българските индустрии, които реално в България, означават работни места. Така че, отвсякъде погледнато, това е печеливша за България политика.
Водещ: А Европа? Идва ли лявата вълна там?
Н. Младенов: Ами трудно ми е да кажа, че идва лявата вълна, при положение че резултатите на изборите навсякъде в Европа са толкова противоречиви. Европа изживява в момента най-сериозната си криза и не само икономическа, но и политическа, от нейното създаване. Въпросите, които, виждате, се обсъждат ежедневно, дали една страна ще остане в еврозоната или ще излезе, дали трябва да се преструктурират основни договори на ЕС или не, това са много фундаментални въпроси за бъдещето на ЕС. Вълни... тепърва трябва да видим какви вълни ще дойдат. Надявам се да не седим дълго във вълната, в кавички, на грешния дебат, в който в момента седим.
Водещ: Грешният дебат - имате предвид европейския или българския, защото дебатът в Европа е икономии или растеж, ние къде сме там?
Н. Младенов: Ами това е доста погрешно поставяне на нещата, защото никой няма да отрече нито отляво, нито отдясно, че Европа има нужда от това да се простира спрямо чергата си, че много дълъг период Европейският съюз и ключови негови страни са живели отвъд възможностите си. Никой няма да отрече, че това, което наблюдаваме в Гърция... всъщност, ако се върнем назад през годините ще видим, че фундаменталният му политически проблем е, че големи страни в Европейския съюз нарушаваха пакта за финансова стабилност, т.е. не се съобразяваха с наложените от самите тях правила за бюджетни дефицити много години назад във времето. И ако към това добавим разбирането, което, пак казвам, никой няма да противоречи на него, че за да излезем от кризата, имаме нужда от това да свием разходите там, където те не са ефективни, и да ги насочим към тези сектори, които са ефективни, които създават реален икономически растеж, реални работни места, тогава ще излезем от кризата. Затова и ние започнахме, и в България включително, и не само в България, а и България в Европа да говори за няколко неща. Първо за нуждата от това да премахнем пречките, които съществуват на ниво Европейски съюз пред функционирането на общия пазар, защото има все още много пречки. Една от тях например е, че ние реално нямаме дигитален общ пазар в Европейския съюз. Това пречи много на търговията, на обмена. Има много неща, които трябва да направим в областта на науката, на образованието. Има цял спектър възможности, които се откриват от гледна точка на стратегическите инвестиции в инфраструктурата на Европа. Ако погледнете как тече дебатът сега например за бъдещата програма, транспортната програма на Европа, която ще бъде в следващата финансова рамка, ще видите, че има много проекти там, чиято ефективност може да се постави под въпрос, така че има дебат, който е важен за бъдещето на Европейския съюз, но той не трябва да се гледа в това просто разделение едната вълна, другата контравълна и т.н.
Водещ: Утре отивате в Чикаго на срещата на НАТО. Какво ще им кажете за българското оставане в Афганистан? Да не се окаже, че ние сме последни там и затваряме... как да кажа, гасим лампата?
Н. Младенов: Е, недейте сега, говорим за цяла държава.
Водещ: Ами, Франция каза, че се изтегля
Н. Младенов: Никой няма да й гаси лампата. Това, което ние имаме, е много ясен план за начина, по който ще приключи нашето военно участие в Афганистан към 2014 г. България отговаря за две много важни зони в Афганистан. Ние не можем така леко да се отдръпнем и не би било правилно.
Водещ: Франция как може, а ние не можем?..
Н. Младенов: Въпрос на предизборна стратегия и въпрос на отношение към нещата, нали. Същото беше направено от Испания преди години. Не е правилно според мен подобен начин на действие. Това, което в Чикаго е важно да имаме предвид, е, че към днешна дата вече 50 процента от територията на Афганистан с всички трудности, които афганистанците имат, се контролира от афганистанските сили за сигурност. Постепенно тази територия трябва да се разшири. А другото, което е важно от самата среща на върха, е, че ще обявим официално, че първият етап от противоракетната отбрана на НАТО вече действа, плановете са финализирани, системите са на разположение и тези планове, тези системи вече покриват територията на България.
Водещ: Вече сме под щита.
Н. Младенов: Да, реално вече, сега ще обявим на срещата в НАТО приключването на първия етап, което означава, че нашата страна вече е изцяло под територията на щита, защото, ако се върнем назад във времето, когато беше предходната версия на противоракетната отбрана, тя в нито един свой етап не включваше територията на България, даже бих казал, ако недай си боже, нещо се случеше, нямаше начин територията на България да бъде защитена.
Водещ: А сега никой не ни напада, но ние сме под щита.
Н. Младенов: Ами ние трябва да се защитим от това, което е потенциалната заплаха, която съществува. Нека да не забравяме, че тази заплаха, заради която се изгражда натовската противоракетна отбрана не идва от там, откъдето вестниците най-обичат да пишат, тя не идва от Русия, тя идва от други страни, които все по-силно и по-активно нарушават ангажиментите си по отношение на ядрените защити срещу ядрено въоръжение по отношение на балистичните ракети и т.н.
Водещ: Последна дума накрая, г-н Младенов, гледате ли към това, което става във вашата бивша стара партия СДС?
Н. Младенов: Да, гледам го.
Водещ: И какво виждате?
Н. Младенов: Ами с леко свито сърце се опитвам, така, да си кажа "дано да успеят", защото...
Водещ: Кои, тези, които са тук или другите?
Н. Младенов: Ами за мен емоцията ми винаги би била към СДС в крайна сметка, но си казвам "нека да успеят да се справят с това, което трябва всяка една партия да има - ясна физиономия за какво се бори и какво иска да направи". Защото за съжаление, и като гледаме и вляво в момента виждаме нещо, което 20 години България страда от него и това са хора, които постоянно искат да са отпред, постоянно искат да са на лидерски позиции и винаги, когато не си харесват някого, казват, че бил добър международник и казват "ами, хайде там младите да ходят в чужбина, пък ние тук знаем какво да правим". Отмина времето на...
Водещ: Сергей Станишев ли защитавате?
Н. Младенов: Не, не…
Водещ: Няма да му спечелите точки на конгреса.
Н. Младенов: … аз просто коментирам факти, не искам да ги отнасяте към една или към друга партия, но това е факт. Факт е, че в България за съжаление 20 години продължава този поколенчески сблъсък, който разбива политическата система, разбива политическите партии и когато хората включат телевизора си, те искат да чуят кой какво иска да направи. Не искат да чуят кой какво мисли за някой друг.
Водещ: Добре. Благодаря ви.