Николай Младенов: В момента ситуацията в Сирия е може би най-пряката заплаха за сигурността за България и на региона на Балканите, Българска национална телевизия,
23 Април 2012 Изказвания и интервюта
Водеща Жени Марчева: Добро утро сега казвам на министъра на външните работи Николай Младенов.
Николай Младенов: Добро утро.
Водеща: Здравейте. Радвам се да Ви видя. Интересни ли са Ви изборите във Франция?
Н. Младенов: О, категорично. Те са ключовите избори в момента за Европа. Въпреки че може би най-точно казано ще бъде. На 6 май тази година ще бъдат ключовите избори за Европа, защото тогава има избори както във Франция, втория кръг, така в Гърция, в Сърбия, доста ключови държави,важни и за България.
Водеща: Колкото до Франция, на кого стискате палци - на Франсоа Оланд или Никола Саркози?
Н. Младенов: Ами зависи от посоката, в която френското обществено мнение ще тръгне в оценката си по какъв начин трябва да излезе от кризата страната в момента. Изборът, който Франция направи, ще бъде много важен и за Европа, защото много от изявленията, много от позициите, които г-н Оланд зае по време на кампанията, варираха от популизъм до силен евроскептицизъм. Някои от хората, които са в неговия екип, например, бяха тези, които водеха кампанията за вота срещу европейската конституция на френския референдум преди няколко години. Разбира се, това е по време на кампанията. Каква ще бъде реалната политика след изборите ще зависи от много други фактори. Ако Саркози остане президент на Франция, той ще трябва неминуемо да ревизира част от своята политика. Може би в посока, която е важна за всички в Европа в момента, и това е, след като са постигнати определени резултати по отношение на консолидацията на разходите, да започнем вече да търсим онези мерки, които водят до растеж на европейската икономика, които водят до създаване на работни места, за да може да се обърне негативният цикъл. Иначе за съжаление това, което видяхме по време на кампанията във Франция, е един много притеснителен за мен факт. И това е високото представяне както на националистите, така и на комунистите. Това показва едно много сериозно недоверие към политическата система в страната, която, надявам се, в интерес на всички нас, в интерес на Европа е, бъдещият френски президент, дали ще е Саркози или Оланд, да може да ревизира. Когато имаме рязък растеж на подкрепата за националистки, националистични, популистки, комунистически партии, това не е добре за европейския континент.
Водеща: Сега, попитах и колегата от вестник "Сега" Светослав Терзиев, питам и вас - има ли наистина значение, важно ли е за България как ще се казва новият президент на Франция?
Н. Младенов: Има дотолкова, доколкото има значение за цяла Европа в каква посока ще тръгне политиката на Франция. Конкретно за България мисля, че няма пряко отношение, пряко отражение върху нас. Знам, че много хора смятат, че Франция има някакво специално отношение по въпроса за Шенген за България, но...
Водеща: Няма ли да ни е по-трудно влизането в Шенген, ако Никола Саркози започне втори мандат като президент?
Н. Младенов: Не, ние шенгенските условия сме ги изпълнили напълно. Всичко, което остава да се случи, е съгласието на холандската страна. Франция неведнъж е потвърдила през последните месеци подкрепата си за присъединяването на България към Шенген. Разбира се, това зависи в момента от Холандия. Но между другото новините от последните два-три дни са, че и в Холандия преговорите за бюджета са се разпаднали и най-вероятно там също ще има предсрочни избори. Така че предстоят няколко интересни месеца в политиката на Европа, от които ще стане ясно накъде ще тръгне въобще Съюзът като политическо обединение.
Водеща: Интересни неща предстоят да се случат в Европа. Само още един детайл...
Н. Младенов: Да.
Водеща: ...около Саркози. Одобрявате ли неговите идеи за реформа на шенгенското пространство. Той казва, че е необходима много сериозна структурна реформа на Шенген, че не бива управлението на миграционните потоци да се оставя единствено на технократите и на съдилищата. Ето, буквално преди дни Германия и Франция
отново настояха за връщане на граничния контрол в страните от Шенген.
Н. Младенов: Като страна, на която й предстои присъединяването към Шенген, и страна, която е външна граница на Европейския съюз и най-вероятно за доста дълго време още ще останем външна граница на европейския съюз, в наш интерес е затягането на шенгенския контрол. Защото сегашните процедури, сегашните правила създават условия основната тежест от прилагането на шенгенското законодателство да падне върху външните граници, върху страните, които са външна граница на Европа. Затова, ние имаме интерес от затягането, имаме интерес от това да може нашата страна сама също да преценява до каква степен и в какви моменти тя трябва едностранно да въведе и да може да въведе своя граничен контрол, ако бъде заплашена от вълна от емигранти и така нататък. За мен притеснението не е толкова по отношение на сухопътната ни граница с Турция, която е изключително добре охранявана. Но за да може ние ефективно да пазим общата ни европейска граница, нашите съседи в Гърция също трябва добре да вършат своята работа. През последните години там видяхме, поради кризата и поради редица фактори, едно отслабване на ефективността на гръцките служби по отношение на контрола върху емиграцията. Между другото България беше сред страните, които помогнаха на Гърция да се справи с това предизвикателство миналата година. Не го казвам с някакво желание да злобея спрямо нашите съседи, напротив, ние имаме може би най-голям интерес Гърция да бъде стабилна, Гърция да се развива положително...
Водеща: Така е, защото е досами границата ни...
Н. Младенов: ...защото са наши съседи. И ние живеем в един квартал на Европа, ако искате, така да го кажа. Затова реформата, която се предлага на шенгенското пространство, е смислена. Има резонни предложения в нея. Разбира се, не трябва и да се бяга прекалено много в посока всички решения да се свалят на национално ниво. Голяма част от решенията трябва да останат и в ръцете на общите ни европейски институции, защото, ако отидем в посока на ренационализация на тази политика, тя в голяма степен ще загуби европейския си смисъл. Но мисля, че в това, което Франция, Германия и някои други страни са лансирали като предложение има доста смисъл за бъдещето на шенгенското пространство.
Водеща: Сега, министър Младенов, като споменахте името на Холандия, се подсетих за този грандиозен доклад, който очакваме през лятото от страна на Европейската комисия по областите "Правосъдие" и "Вътрешен ред", който вече ще измери този напредък не сега, а за изминалите 5 години.
Н. Младенов: Да.
Водеща: Време ли е този механизъм на сътрудничество за мониторинг и контрол да отпадне. България все пак пета година е пълноправен, пълнокръвен член на Европейския съюз.
Н. Младенов: Няколко са посоките, в които може да се развие дебатът. Едната посока е докладът да констатира, че за последните пет години има постигната сериозна промяна. Не само за последната една година, но за целия период, в който докладите съществуват. Ако анализирате внимателно фактите, ще видите, че наистина има много сериозни промени, които са направени както в България, така и в Румъния. Доколко това ще бъде в рамките на оценката на Европейската комисия, зависи в най-голяма степен от определени законодателни действия, които трябва да бъдат предприети сега и до лятото. Това е включително и Законът за отнемане на незаконно придобитото имущество, някои промени в законите, свързани със съдебната система, по отношение на инспекторатите, по отношение на прозрачността на назначенията и така нататък. Така че ние имаме още няколко месеца, за да може да консолидираме това, което е направено като промяна за последните 5 години. Това е едната посока. Другата посока е да се каже, че докладът е постигнал своите цели, България е реформирала до голяма степен съдебната си система. Това, което остава да се свърши, може да се свърши на базата на един диалог между всички страни - членки в Европейския съюз, защото в самия ЕС отдавна има доста съществени инициативи за това как страните-членки да подобрят координацията на работата на своите съдебни системи. Тоест, премахването на доклада се замества, грубо казано, с общи правила, общи мерки, които всички страни прилагат в Европейския съюз. Така че различни са посоките. За мен посоката, която трябва да изберем, най-ясно ще се определи от това какво Европейската комисия регистрира като напредък за последните пет години в България. За да може докладът за страната ни да бъде положителен и да може наистина на него да се обосновем и да кажем "вижте, вече пет години минаха, направено е много, оттук нататък трябват други механизми на сътрудничество". Ще бъдат ключови следващите месеци в законодателно отношение, по отношение на практиката на съда и така нататък.
Водеща: Да отидем в някоя от горещите точки като Сирия, Афганистан. Може би за Сирия да кажем няколко думи. Съветът за сигурност на ООН прие резолюция единодушно, изпращат се военни наблюдатели в Сирия, 300 души на брой...
Н. Младенов: Триста човека, това е минималното...
Водеща: Досега виждате как много сериозно се препънаха, много сериозни дипломатически усилия в тази посока, тези ще успеят ли? Вярвате ли, че ще има пробив?
Н. Младенов: Мисля, че това, което в момента имаме, е предложението на Кофи Анан. Това е единственото предложение, с което международната общност в момента работи по отношение на Сирия. То включва няколко елемента. Първият елемент е прекратяването на насилието, разполагане на наблюдатели. Първоначално бяха планирани 25 наблюдатели, после са разширени до 300, предполагам, че ще трябва да бъдат разширени и допълнително. Второто е започването на политически диалог за преход между управляващите и опозицията и, разбира се, освобождаването на затворниците. До този момент, за съжаление, първата точка, прекратяването на насилието, дори не се спазва в пълния обем, в който би трябвало, камо ли за втората и за третата точка в плана. Най-притеснително може би и за нас, и тук правя някаква съвсем малка препратка към първия въпрос за Шенген, през последните седмици, откакто започнаха усилията на Съвета за сигурност и на Кофи Анан, сериозно нарасна броят на бежанците, които бягат от Сирия към съседните страни. В хиляди вече се измерва ежедневният приток на бежанци към Турция, да не говорим на Йордания, да не говорим за други страни. Това е притеснително, защото това показва, че в голяма степен населението на Сирия няма доверие към процесите на помирение, които всички се надяваме да видим. Какво означава това за България. В момента ситуацията в Сирия е може би най-пряката заплаха за сигурността за България и за региона на Балканите. Потенциално от там могат в нашата страна да дойдат големи бежански потоци. Несигурността, нестабилността, конфликтът, който може да се разгори при несправяне със ситуацията в Сирия, ще отиде отвъд региона на Близкия изток и може спокойно да засегне и съседни региони. Затова и толкова сериозно внимание и ние, и всички в Европейския съюз обръщаме на положението там.
Водеща: Помня, в началото на този месец призовахте нашите сънародници...
Н. Младенов: Да.
Водеща: ...моментално да напуснат Сирия. Вслушаха ли се във Вашия призив? Всъщност колко българи живеят и работят в Сирия?
Н. Младенов: Различни са бройките, мисля, че около 250 са само тези, които са със смесени бракове, с деца, които живеят в различни части на държавата. Положението в Сирия по отношение на българите е по-различно от това, което беше в Либия. В Либия имахме ситуация, в която хора отиват с договори, работят определени години и после си тръгват или си продължават договорите. В Сирия имаме много хора, които са свързани семейно, живеят не само в Дамаск, в цялата страна, имат деца, роднини, второ поколение, най-голямата арабска общност в България е сирийската и т.н. За съжаление, миналата седмица се наложи вече да прекратим и официално работата на консулската служба към българското посолство поради ситуацията за сигурност. Издържахме, бих казал, че една от последните страни в Европейския съюз, която продължи изцяло да поддържа работата на посолството си, беше България. Сега сме възприели един граничен режим, политическата служба на посолството функционира ограничено, а по отношение на българските граждани, по отношение на консулското обслужване на български граждани посолството може да оказва съдействие само на най-тежки хуманитарни случаи. Ежедневната работа по издаване на визи, по обработка на документи е прекратена. Затова и толкова дълго време апелирахме към нашите съграждани, ако имат документи да оправят и т.н., за да може да се пристъпи към тази стъпка.
Водеща: Имате ли представа колко души все пак са се вслушали във вашия призив, т.е. напуснали са страната от началото на събитията?
Н. Младенов: Не мога да ви кажа в момента някакви цифри, но посолството ни в Дамаск и екипът на посолството ни в Дамаск в момента е може би най-доброто, което ние можем да структурираме, и те работят в постоянна връзка с нашите сънародници.
Водеща: Добре, един въпрос за Афганистан. Кажете откровено не се ли отчайвате като виждате какво се случва в Афганистан? Имам чувството, че всички чакат края на 2014 година, когато и последният американски, включително и български войник, ще се изнесе. Всичко ще се върне постарому. Защо Хамид Карзай нарича талибаните братя?
Н. Младенов: Ами, ако трябва да ви отговоря като министър на външните работи, трябва да ви кажа, че нямам право да се отчайвам, защото усилията, които хвърляме всички в Афганистан заедно, може би най-голямата коалиция в историята на света, която е формирана покрай Афганистан, са именно защото не искаме да оставим Афганистан да се върне в ръцете на радикалните групировки и те да го превърнат в някакъв плацдарм за своите терористични атаки към нас. Като човек обаче, който ежегодно, с изключение на миналата година, всъщност от 2005 година, посещава поне веднъж на годината Афганистан, виждам как политическият процес там не е това, което всички искахме да видим в началото. Тоест, ентусиазмът по изграждането на институциите, който съществуваше 2005 година, сега малко се е посвил. Добрата новина обаче е в степента, в която афганистанските въоръжени сили вече са подготвени да поемат сигурността на страната. Това може би звучи, така, невероятно, имайки предвид и последните кадри, които видяхме преди една седмица с една много голяма координирана атака в Кабул, но факт е, че тази атака беше овладяна и контрирана от афганистанските служби за сигурност, с минимална подкрепа от НАТО и от международната коалиция. Така че това е добрата новина. Трябва да продължим да помагаме на въоръжените сили на Афганистан да изградят своя капацитет и да поемат отговорност върху цялата територия на Афганистан. Засега те контролират 50 процента, така че има много работа, която още трябва да се свърши. Мен това, което ми се иска да видя много по-активно, е политическият процес на помирение и политическата визия за бъдещето на Афганистан, и справяне с фрапантни е мека дума, случаи на корупция и на нарушаване на правата на човека, които продължава да има.
Водеща: Добре, на финала да се върнем тук, в София. Вярно ли е, че ще уволните 130 души от външно министерство, ще се разделите с тях?
Н. Младенов: Ще има съкращения, не бих казал, че ще уволня 130 човека, но ще има съкращения, което е неминуемо, имайки предвид съкратения бюджет на министерството. Това се...
Водеща: Това ли е основната причина, финансите...
Н. Младенов: ...прие и в правилника. Финансите са...
Водеща: ...или има и други?
Н. Младенов: ...основна причина за това да може да се справим със същия обем работа с по-малко количество хора и надявам се това обаче да означава, че хората ще могат да бъдат по-добре заплатени за работата, която вършат, защото през годините е имало едно много голямо разточителство на щат. За съжаление, всички виждаме какво е състоянието на бюджета на държавата. Свиват се възможностите в това отношение и трябва да се съобразим с тях. Има много рационализации, които трябва да бъдат направени, които могат да бъдат направени. Те се правят не само от България, те се правят от много други страни в...
Водеща: Какво например?
Н. Младенов: ...Европа. По отношение на структурата на посолствата, по отношение на разпределението на работата, прехвърлянето на тежестта от централата в София към мисиите ни зад граница и т.н.
Водеща: Добре, благодаря Ви много за този разговор.
Н. Младенов: Благодаря и аз.
Водеща: Това беше външният министър Николай Младенов.