Николай Младенов: Енергийната независимост е много по-добре, отколкото енергийната диверсификация

"Дарик" радио, предаването "Седмицата", 7 април 2012 г.

Водещ Кирил Вълчев: Министърът на външните работи Николай Младенов в студиото на "Седмицата". Здравейте, г-н Младенов.

Николай Младенов: Добър ден.

Водещ: Какво поиска Русия срещу отказа на България от "Белене"?

Н. Младенов: Не бих поставил така въпроса. Решението за "Белене" беше взето на базата на много сериозен анализ и много продължително време, консултирано и с нашите руски партньори, така че то не беше изненада за никого.  За мен това е един от сериозните успехи, които успяхме да постигнем, защото не базирахме вижданията си на някакви политически теми, които, в медийното пространство са много интересни, а върху много ясна оценка има ли начин проектът да бъде диверсифициран, има ли начин проектът да бъде преструктурирано неговото финансиране, така че да е изгодно за българската страна, да гарантира нашето дълготрайно участие в него и на трето място дали има стратегически енергиен европейски инвеститор, който да влезе в този проект.

Водещ: Ще помогне ли България на Русия да стъпи на територията на Европейския съюз преди 3 март 2013 г., когато за трети страни влиза в действие третият енергиен пакт...

Н. Младенов: Пакет.

Водещ: ...според който... Да, пакет, според който по тръбите от газопреносните мрежи ще трябва да може всеки да прекарва газ, ако поиска.

Н. Младенов: Третият енергиен пакет е в много сериозен интерес на България. Аз си спомням, дискусиите, когато започнаха, още бях в Европейския парламент, по него. Той е важен, защото той създава конкуренция и не позволява да се, монополизира един регион или една държава по отношение на доставките на енергия. В третия енергиен пакет има една много важна друга част, която е свързана със свързването на нашите електропреносни мрежи и пазара на електричество. Това са ключови теми за България, защото ние, първо, сме изолирани в голяма степен от нашите съседи, защото години наред не е инвестирано в създаването на тези връзки, било то в газ, било то в електричество. И, второ, защото либерализацията е доказана, че води след себе си сваляне на цените. То е доказано още, когато...

Водещ: Тоест, според онова, което вие...

Н. Младенов: ...първата либерализация...

Водещ: ...казвате, България ще иска трети енергиен пакет да се прилага за Русия във вида, в който...

Н. Младенов: България трябва...

Водещ: ...целият Европейски съюз.

Н. Младенов: Той не е въпрос на желание и на избор, той е въпрос на прилагане на европейското законодателство.

Водещ: Чета коментари, че България дори може да поиска заедно с Русия и дружеството, което ще управлява и строи изобщо "Южен поток", да поиска даже от Брюксел правилата, европейските правила, да не се прилагат за "Южен поток".

Н. Младенов: Сега, дайте да разделим нещата. Първо, ние трябва да приложим изискванията на европейското законодателство, за което има определени срокове и определени законодателни промени, които трябва да се направят в България. Част от тях вече са започнали. Прилагайки този пакет, третия енергиен пакет, в нашето законодателство, ще отнеме и някакво време. По отношение на "Южен поток", когато ние преговаряхме с руската страна по него, ние отбелязахме съвместно откритите въпроси, които остават, но нито един от тях няма да попречи на изграждането на тази алтернатива за доставки до България, ако тя докаже своята ефективност и ако руската страна започне нейното строителство. В момента сме на доста ранен, етап за да може да се изгради..., за да може да говорим за всички тези подробности, които искате, тъй като в момента текат проучванията, които няма никаква причина ние да забавяме. Напротив, ние трябва да ги насърчаваме.

Водещ: Четох коментари, че ако руснаците успеят преди 3 март догодина да сложат тръба от "Южен поток" на европейска територия, на територия от Европейския съюз, вече ще имат и юридически основания да казват на Брюксел, че въпросният пакет няма да важи за този проект.

Н. Младенов: Аз не знам до коя дата какво ще се случи, защото това е въпрос на нова, по-сериозна техническа оценка, но нашата страна ще приложи европейското законодателство в пълен обем по начина, по който трябва да го направи и съответно ще продължи с тези проекти, които диверсифицират както източниците, така и пътищата, по които ние достигаме до енергия.

Водещ: Това означава, да го обясним по-просто на слушателите, понеже тръбата на "Южен поток" ще стига, единият й разклон ще стига до Италия чак...

Н. Младенов: Така, дайте сега да го обясня…

Водещ: ...и всъщност може да се разсъждава и така - ако руснаците по някаква причина спрат за Европа, включително за България, газа, който идва от изток, би могло по същата тръба да тече обратно газ от Алжир, докарван, компресиран или втечнен газ до италиански пристанища. Руснаците това не ги устройва. Те искат тръбата да бъде монопол на "Газпром".

Н. Младенов: Искате ли сега да се опитам и аз да го обясня. Първо, Европа има уникалния късмет, че се намира географски заобиколена от източници на енергия. Значи, ние имаме Русия, която има газ, петрол и така нататък, имаме Северна Африка, както казахте Алжир, Либия и така нататък, които имат също доста енергийни източници за Европа, имаме Северно море. Така че, стратегически погледнато, Европа има голям късмет, че е заобиколена от газ. Второ, когато имаш пазар и когато имаш източник, винаги ще се намери начин енергията от източника да стигне до пазара. Това означава тръби, където има нужда от тях, това означава втечнен газ, терминали и така нататък, всички тези алтернативи, за които в момента се говори. Собствени източници, дали са шистов газ или друг, всичко това е на масата. Трето, когато говорим специално за Русия, между Европа и Русия винаги ще има много сериозни отношения, свързани с енергетиката, защото Русия ще продължи да бъде дълго време, за нас поне, и за България, и за Европа, основен доставчик на газ. Тук идваме до важния въпрос за нашата смяна, по какъв начин газта стига до пазарите, дали стига по тръбите, които са създадени в миналото, тоест в момента, както доставяме от Русия през Украйна, България и така нататък, или се създават и нови тръби, които позволяват по-ефективно, по-бързо да стигаме ние до руските източници на газ, това е единият въпрос. Тоест имаме ли повече тръби и източници, по които можем да стигнем до традиционния наш доставчик. В интерес на България е да имаме повече тръби, защото винаги, когато имаш една тръба и един източник, рискуваш, че, недай си боже, ще има някакви политически проблеми, ще има някакви спорове и ще стане като 2008.

Водещ: По вашата логика и в интерес на България е по новите тръби обаче да не тече само руски газ.

Н. Младенов: В интерес на България е да имаме повече от една тръба. Ние в момента имаме само една, нали разбирате, че ние имаме само една.

Водещ: Ако има втора и тя е само...

Н. Младенов: Когато имаме втора, когато имаме трета, когато имаме достъп до различни източници, тогава вече ще можем наистина да постигнем диверсификацията. Защото, когато говорим за диверсификация на източници, на газ за България, говорим за две неща - първо да имаме повече от една тръба, разберете, че ние сега с една просто
каквото и да си приказваме, не можем да го диверсифицираме. И второ, да имаме различни източници.

Водещ: Аз не ви много разбрах. По тази втора тръба, дето е хубаво да я имаме, България ще се съгласи ли и ще помага ли на Русия да тече само руски газ или, напротив, ще настоява да тече всякакъв газ.

Н. Младенов: Тази тръба, както я наричаме, "Южен поток", тази тръба ще трябва да отговаря на всички законодателни изисквания, които съществуват в Европа, това сме се съгласили с руската страна към датата, когато тя бъде построена. Аз не мога да ви кажа кога ще бъде...

Водещ: А, е, тук е играта...

Н. Младенов: ...построена. Но пак ви казвам, не трябва да разглеждаме изграждането на "Южен поток" като някаква заплаха за България, напротив, ние имаме интерес от изграждането на тази тръба, както имаме интерес и от изграждането на още няколко други алтернативи, така че да имаме не само руски газ.

Водещ: Миналия път премиерът, говорих с него по телефона, каза "Меркел щом си пусна "Северен поток", без да действат тези правила, и за нас няма да има". И всъщност това... "и даже не ме питайте повече за това", ядоса се и каза "щом германците могат, и ние така, ще пуснем само руски газ".

Н. Младенов: И ние сме се договорили с Русия по тези въпроси, когато беше подписано в София споразумението в присъствието и на г-н Путин, всички разговори, които тогава сме водили, са консултирани с Европейската комисия. Реално проблем там нямаме, така че, както е казал и министър-председателят, не търсете под вола теле...

Водещ: Всичко е въпросът дали на 2 март или на 4 март ще стъпи тръбата. И затова руснаците изглеждат... те, май че са готови сега и без пари газ да ни дадат до Нова година, само и само да кандиса България да им стане голямата цел, да има само руска тръба, само тръба за руски газ през Европа.

Н. Младенов: Ама не го разглеждайте това само в контекста на България. Защото разгледано само в контекста на България, то изглежда изкривено, разглеждайте това в контекста на целия ЕС.

Водещ: ЕС не даде съгласие...руснаците искаха, но не им даде съгласие за същото изключение, каквото има за "Северен поток".

Н. Младенов: Изграден е "Северен поток", имаме старите тръби, които съществуват, имаме изграждането, потенциално, на "Южен поток", имаме създаването на нови връзки, които ЕС и България в момента инвестират, свързването на нашата газопреносна система с Гърция, с Турция, имаме източници, които са потенциално неразработени, имаме достъп до нови ресурси, с които трябва да се свържем. Защо не погледнем и натам, всички тези въпроси ще съществуват и натам. Това не трябва да го разглеждаме само в контекста на нашия български пазар, защото той е много ограничен, той е много малък в сравнение с цяла Европа.

Водещ: По друг начин да ви питам. Ако Брюксел продължи да не дава особен статут на изключение на "Южен поток", изключение подобно на "Северен поток", така че да тече само руски газ по тази тръба, България ще помогне ли по друг начин, а именно чрез бързо стартиране на проекта на европейска територия, на Русия да заобиколи влизащия трети енергиен поток....

Н. Младенов: България по никакъв няма да попречи на изграждането на "Южен поток", защото той е в наш интерес. Оттам нататък, съответствието с европейското законодателство, съответствието с изискванията на Европейската комисия ще бъде абсолютно осигурено.

Водещ: Ще даде ли България част от съществуващата си газопреносна мрежа на Русия?

Н. Младенов: Това е въпрос, който е доста технически и предлагам да го обърнете към нашите енергийни експерти.

Водещ: Според вас технически ли е при положение че падна едно правителство, на Жан Виденов, по спора за тръбите.

Н. Младенов: Ами мисля, че когато говорим за такъв тип измерения на енергийните ни въпроси, трябва да погледнем и много технически какво е възможно, какво не е възможно, какво е допустимо, какво не е допустимо. Но без тази техническа експертиза воденето на този разговор не означава нищо.

Водещ: Този въпрос, от времето на Тодор Живков до дори предходното правителство, винаги е стоял политически. Българските правителства не дадоха, дори комунистическите, не дадоха собственост, дори чрез смесено дружество, на Русия, а това е дори по-голям исторически спор. Преди тръбите са били железопътните линии и българските правителства са отказвали.

Н. Младенов: Е, тогава защо ми го задавате? Какво ви дава основание да смятате, че след като, както вие се изразявате, 100 години това не се е случвало, ще се случи следващите две?

Водещ: Останах с впечатление от разговори, които съм водил с технически грамотните министри, Трайчо Трайков също повдигна въпроса за 59-те километра... България да не дава част от съществуващата си мрежа на Русия. И сега, доколкото разбирам, спорът е дали да се строят първите 59 километра на тръба от "Южен поток" успоредно на съществуваща вече?

Н. Младенов: Вижте, България, когато взима своите решения относно начините, по които осигурява своята енергийна независимост, България ще взима своите решения на базата на няколко критерия. Първият критерий е дали всички проекти, които ние разглеждаме, осигуряват диверсификацията, осигуряват независимостта на нашата страна енергийно. Второ, дали те са свързани с логиката на законодателството и на изискванията на Европейския съюз, защото това е нашето семейство, в което решаваме проблемите си. Това са политическите въпроси. Оттам нататък вече начинът, по който се структурират нещата, е съвсем различен. Прощавайте, обаче Жан Виденов, когато е бил министър-председател на България, България не е можела да си представи, че ще бъде член на Европейския съюз. Сега живеем в съвсем различни обстоятелства. Имаме съвсем различна правна, политическа, ако щете, всякаква система. За нас всички тези въпроси се решават в нашето семейство, защото, когато България е енергийно независима, когато тя има различни източници, по които достига нейната... енергията до българския пазар, тогава и Европа ще бъде по-независима. А логиката, в която Европейският съюз върви, заедно с България, е към осигуряване на повече диверсификация, на повече източници, така че Европейският съюз като цяло и неговите страни индивидуално да не бъдат 100 процента зависими от един източник или от един начин на доставка на енергия.

Водещ: Не ми стана много ясно конкретно какво ще правим с 59-те километра, ама явно толкова може да каже един министър на външните работи в този момент.

Н. Младенов: За мен този въпрос, както ви казах, се базира на ясната оценка какви са възможностите в рамките на европейското законодателство и какви са нашите национални интереси. Това е абсолютно категорично, колкото искате, толкова километри смятайте.

Водещ: От какво зависи тръгването на каспийски нефт през Черно море в компресиран или втечнен вид? В пресата срещнах и двете, май по-вярното било, че се говори за компресиран, а не течен газ.

Н. Младенов: По-вярното е за компресиран, да.

Водещ: Да кажем, че и това е технически въпрос.

Н. Младенов: Това е технологията, зависи от няколко фактора. Първият фактор е съгласието и възможността от Азербайджан той да бъде доставен до черноморското крайбрежие на Грузия и оттам доставен по море до нашата част на света - до България, Румъния и т.н. Доколко това е възможно, тези проекти са разработени, те са реални, не са някакви фантазии, въпрос отново на ясна оценка е за тяхната икономическа целесъобразност.

Водещ: Някъде прочетох, че ставало дума за стотина километра тръба, която трябва да стигне до пристанището на Грузия, откъдето ще се компресира и превозва този газ.

Н. Младенов: Горе-долу, да. Това е единият вариант. Другият вариант е по земя чрез Турция.

Водещ: И целият въпрос е кой ще плати за това и ако е искрена Европа, ако Западът е искрен, че не шахматните игри с Русия са му по-важни от съдбата на Източна Европа, дали са готови да платят за това.

Н. Младенов: Ами, ако погледнете историята на доставките на газ и петрол, ще видите, че те обикновено минават през... тръби и т.н. се строят през места, които от политическа гледна точка изглеждат невъзможни - конфликти, слаби правителства и т.н. Обаче, когато имаш... както ви казах в началото, когато имаш източник и когато имаш пазар, бизнес интересът винаги надделява и винаги ще се намери начин, по който ресурсът от източника да бъде оставен до пазара. Пазар в Европа има безкраен, за енергия. Включително и в България, и в нашата част на света. Така че винаги ще се намерят тези източници, начини за диверсификация и затова за нашата страна това остава основен елемент.

Водещ: А защо не тръгва тогава "Набуко"? Тая седмица пак решение, че става национален обект, но всичко изглеждат едни неща на хартия.

Н. Младенов: "Набуко" има много проблеми, които излязоха в един момент, включително и с финансовата оценка колко би струвало изграждането на тръбата. Така че има доста открити въпроси. Все още за съжаление няма ясен ангажимент от страните доставчици, че те могат да пуснат определено количество газ в тази тръба. Но в перспектива аз съм убеден, че това, което "Набуко" иска да постигне, свързването на югоизтока с Европа за доставки на газ, това ще се случи. Дали ще се казва "Набуко", дали ще се казва нещо друго, това ще се случи. И тук за България като страна, през която минават голяма част от тези проекти, ключови елементи са изграждането на нашата връзка с Турция, интерконекторът ни с Турция, както и интерконекторът ни с Гърция. Разбира се, и с останалите страни. Но тези две са приоритетни, защото в перспектива те ни дават най-голямата възможност, ако, недай си боже, има някаква криза отново, ние да стигнем до друг енергиен източник, преди да чакаме да се случи този проект, онзи проект, онази голяма тръба, онази голяма тръба.

Водещ: Добре, а защо няма вариант България да си построи със собствени средства газопреносна мрежа и да влиза или руският газ, който би идвал по линия на "Южен поток", или "Набуко".

Н. Младенов: Какво значи България да си изгради?

Водещ: Ами да са си наши тръбите и който има газ, да си минава оттук и да си плаща таксите. Защо трябва да се строят много различни тръби през България?

Н. Младенов: То е и двете. То не е или, или? То не е или едното, или другото. Изграждането на интерконекторните връзки цели именно това, свързването на нашата мрежа съответно с турската, съответно с гръцката. Отделни са проектите, както говорихме в началото, които транзитират големи количества газ през нашата страна до други пазари и стигат дотук.

Водещ: Не аз, понеже знам, че великите сили не искат да оставят България да дърпа кранчето и да решава руски ли ще мине, каспийски или средноазиатски газ през територията й. Искат да си имат тръба, която върви за техния си газ през България и да се гарантира...

Н. Младенов: Това е... доста…

Водещ: Не е ли така?

Н. Младенов: Ами не е така. Не е така, защото в крайна сметка, пак ви казах, ние сме част от ЕС, ние се подчиняваме на едни и същи правила с всички останали страни. Когато ние свързваме нашата мрежа с мрежата на Гърция, с мрежата на Турция, с Румъния и т.н., това е в интерес на всички. Защото именно всички заедно в Европа сме приели, че колкото повече източници, колкото повече либерализация имаме, толкова по-добре за всички нас. Това е едната страна на монетата. Другата страна на монетата е, този изключително навременен дебат, който президентът повдигна сега, за енергийната ефективност. Доколко реално ние ще търсим нови източници и т.н., но доколко сме ефективни в използването на енергия в нашата страна в момента? Бидейки най-бедната страна в Европа, бидейки най-енергийно неефективната страна в Европа.

Водещ: Шистовият газ. Какви положителни практики ще се търсят от парламента? Не е ли ясно в момента това, което се знае за шистовия газ? И тепърва предстоят нови проучвания, които едва ли депутатите могат да направят.

Н. Младенов: Не, не е ясно. Това, което трябва да се направи, е, много сериозен и много добре информиран обществен дебат по рисковете и по ползите от шистовия газ. Защото това е нова технология. Тя е разработена в САЩ и там доста ефективно действа. В Европа обаче все още не е. И тук има различни гледни точки. Преди няколко месеца Европейската комисия инициира преглед, законодателен на как е регламентиран въпросът с достъпа до шистов газ в различни страни в Европа. Ако не се лъжа, трите страни, които бяха избрани, бяха Полша, Великобритания и Франция или Италия, за да се види има ли нужда въобще от общо европейско регламентиране на тази тема или не или тя трябва да бъде оставена на национално нива? Какви са последствията за околната среда? Какви са последствията за икономиката и т.н.? Защото, когато говориш за една нова технология, всъщност то въпросът е в технологията, защото шистов газ винаги е имало, всички са знаели, че има. Въпросът е, че сега той е достъпен. По какъв начин тази технология се отразява на природата, на държавата, на обществото и т.н.? Има ли рискове, няма ли рискове? Трябва ли да има някакви регламенти за тези рискове или не? Защото, недай си боже да има някакъв... да се случи някакъв инцидент, преди да е добре регулирана системата, тогава всички ще затворят кранчето, най-образно казано, и ще спрем да гледаме на тази тема. А тя е важна за България, защото ако нашата страна, което е доста вероятно, има залежи от шистов газ, те реално могат да осигурят голяма част от нашата собствена енергийна независимост. Енергийната независимост вече е много по-добре, отколкото енергийната диверсификация.

Водещ: Пита ли ви държавният секретар Хилари Клинтън, какво става с шистовия газ в България, като се видяхте с нея в Истанбул?

Н. Младенов: Не, не сме говорили на тази тема...

Водещ: На тази тема нищо.

Н. Младенов: ...не, защото, когато тя беше в София, ние ясно разговаряхме по въпроса и обяснихме, че за нас това, което трябва да има е информиран дебат. Много сериозно информиран дебат. И тук, и медиите, и неправителствените организации, и Народното събрание, и правителството - всички имат място. Но това не трябва да бъде един от онези дебати, които се профанизират, а трябва да се базира на много сериозен фактически анализ. В Европейския парламент вече има започнати доста сериозни проучвания, поръчани от Европейския парламент. Както казах, комисията работи. Полша, Великобритания, други страни. Има вече някакъв натрупан опит. За съжаление в България той не се случи. Тук, аз за себе си отчитам, така, моя грешка, че аз очаквах след решението на Министерския съвет по въпроса този дебат да се случи, някак си самостоятелно. Просто не си дадох сметка, че той няма как от само себе си да се случи. Надявам се сега, след като беше наложено решението за спиране на проучванията, наистина да има този дебат. Да имаме ние съгласие до каква степен това е алтернатива, която разглеждаме, и тогава да вземем отново решения по нея.

Водещ: Редно ли е логото на "Шеврон", които имат интерес да започнат проучвания на шистов газ в България, да стои на поканата за 3 март на българския прием в посолството?

Н. Младенов: Всяка компания, която има интерес да инвестира в България, всяка компания, българска, която има интерес да излезе на чужд пазар, е добре дошла да има регламентирани отношения с нашите посолства по света. Това, което беше изнесено в медиите по отношение на приема във Вашингтон, е абсолютно регламентирано. Имаме ясен договор с всички спонсори. Ако ви покажа покани на някои други държави и колко компании там се слагат, ще...

Водещ: Той, американският посланик покани "Дарик" радио също да спонсорира техния прием тук, дори да кандидатстваме за лиценз за радио в Ню Йорк. Така... каза, че няма да има проблем.

Н. Младенов: Вероятно сте добре дошли, ако той ви е поканил, заповядайте.

Водещ: Румъния, докъде стигнаха нещата със спора за 17-те квадратни километра в Черно море? Общо взето, спорът се свежда до това по какъв ред да бъдат разрешени различията.

Н. Младенов: Не, ние имаме съгласие за начина, по който тези разрешения ще бъдат...

Водещ: Ама те искали да ходят в Международния съд в Хага, защото там им вървяло, на кадем им било с украинците.

Н. Младенов: Сега, моля ви се, вие сте журналист, аз не съм журналист няма по този начин да се изразявам. Имаме съгласие за начина, по който водим разговорите и преговорите по тези въпроси. Те се водят от доста време. В интерес на истината някои казват "е, 20 години да водиш едни такива преговори е много време". Ами не е много време. Има държави, които по 70 - 80 години са водили преговори. Това е въпрос, който трябва да бъде решен на базата на принципите, по които се съгласяваме, че го решаваме. На базата на, така, доста добронамерения дух в интерес на истината, който и двете страни имат, за да намерим изход от тази ситуация. И затова, аз пак ще го кажа, аз публично в дискусии по конкретиката на този спор няма да вляза, защото смятам, че колкото повече има публични дискусии по тази тема, толкова повече се ограничават възможностите ни да го решим. Все пак имаме... нали, на едно  изречение, на две изречения в интервюто на един министър в Румъния тук да подскачаме цялото общество и да реагираме с декларации в парламента и т.н. не е разумно. Имаме съгласие...

Водещ: Е, те, вариантите, изглеждат, г-н министър, три. Или...

Н. Младенов: Не, вариантите не са три. Вариантите са доста добре подредени, доста са ясни и решението ще се намери в рамките на преговорите.

Водещ: Или се отива в Международния съд в Хага, където Румъния може да вземе евентуално, поради практика някаква, всичките километри? Или се прилага принципът на делимитация по паралела, което било в интерес на България, и те са си българска територия. Или нещо си поделяме. Какво повече като варианти има?

Н. Младенов: Има доста повече. Вие сте юрист, знаете винаги, че нещата не
са толкова прости. Така че, нека да оставим експертите да продължат разговорите...

Водещ: Намесват ли се и други въпроси в обсъждането на тази тема? Тъй като в същото изявление, което цитирате, румънският министър говори за румънско малцинство в България.

Н. Младенов: Не, тази тема няма абсолютно нищо общо с други теми. Румъния е мултикултурно общество, в което живеят и унгарци, и румънци, и българи, и всякакви хора. Те имат регламентирани отношения по отношение на своите национални малцинства. Българската правна система е изградена по съвсем различен начин. В България всички български граждани, без значение от техния етнически произход или религиозни убеждения, са българи.

Водещ: Близкият изток - арабите, Сирия? Ще има ли впрочем... остава ли идеята за следваща среща в София, специално по хуманитарните въпроси, свързани със Сирия, която бяхте обявил, че ще се  състои през април?

Н. Младенов: Остава. Следващата, по хуманитарните въпроси, е насрочена за Египет, тъй като съгласието, което беше постигнато, е, първо, един път е в арабска страна, един път в неарабска страна, срещите. Така че първата трябва да бъде в Египет. Сирия е в изключително тежко положение и аз не съм...

Водещ: А след Египет ще е евентуално...

Н. Младенов: Зависи. Сега в интерес на истината, ако трябва да бъда честен, аз предпочитам, колкото се може по-скоро да приключи този казус, за да не влизаме в някакъв... в някакъв цикъл, просто да ходим от среща на среща и да се чудим кой да е домакин.

Водещ: Сега, всъщност аз не съм сигурен, че слушателите са наясно докъде стигна там въпросът. Има план на Кофи Анан, който включва мирно решаване чрез преговори, който се приема от режима на Асад, подкрепя се от Арабската лига, подкрепя се от поддръжници на Асад, като Русия, като Иран например, само че сирийската опозиция имаше възражения срещу това да си говори мирно с Асад.

Н. Младенов: Първата стъпка на този план е спирането на насилието и срокът, който международната общност е дала на сирийските власти първи да спрат и да приберат армията от градовете, е 10-и този месец. Така че...

Водещ: Вторник.

Н. Младенов: Вторник, да. Това, което за съжаление обаче виждаме през последните няколко дни, откакто беше обявен този краен срок, за съжаление насилието продължава. Обявяването на краен срок не означава някакво разрешение за режима на Асад да се разправя с всичките си противници до десети.

Водещ: Който изтрепе, казано грозно, до вторник и след вторник вече не.

Н. Младенов: Да. Това, което виждаме, е, че откакто беше обявен крайният срок, увеличи се броят на хората, които бягат към Турция, към съседни страни. Катастрофата, хуманитарната катастрофа в Сирия вече минава всякакви размери.

Водещ: А има ли приток и през Турция към България вече на сирийци?

Н. Младенов: Не. Не, основно, защото Турция организира много добре и много ефективно приемането в бежански лагери на хората, които минават сирийската граница.

Водещ: Допускате ли международна операция за налагане на мира, включително по военен път?

Н. Младенов: Това може да бъде разрешено само от Съвета за сигурност. Не мисля, че решението трябва да бъде търсено военно в Сирия, мисля, че то трябва да бъде намерено на базата на плана на Кофи Анан и плана, който Арабската лига преди това предложи.

Водещ: Знам, че ще се впуснете в хипотези, но ако Съветът за сигурност вземе решение за такава международна операция, България би ли участвала?

Н. Младенов: Ами зависи какво разбирате... Няма да се впусна в хипотези, защото всичко това са въпроси, които в момента не са на дневен ред и не може да намерят отговорите си. Нашата задача...

Водещ: Операции войни. Афганистан, Ирак, Либия...

Н. Младенов: Какво значи? Ирак, Афганистан са съвсем различни от това, което може да бъде..., от мироопазващи операции на ООН и т.н. Има много, много различни форми. Но, пак казвам, тук целта не е да се влезе с военна сила в Сирия. Това би било много сериозна заплаха за региона като цяло и за сигурността на всички ни. Целта трябва да бъде да се намери политически изход от ситуацията. Политическият изход от ситуацията е разписан от Арабската лига, разписан от Кофи Анан в неговия план и изисква оттеглянето на Асад от власт и организирането на свободни избори, в които хората сами да си изберат президент.

Водещ: Колко българи има в Сирия?

Н. Младенов: Към момента не мога да ви кажа, защото доста хора си дойдоха
в страната ни. За съжаление има хора, които все още са там.

Водещ: Има ли планове за евакуация?

Н. Младенов: Има планове за евакуация, но те са много по-сложни, отколкото в Либия. И тук искам да направя ясното разграничение - ако в Либия ние имахме хора, които бяха отишли с договори да работят и свършват договорите, тръгват си и т.н., в Сирия имаме хора, които са женени, със семейства, които не живеят само в Дамаск, живеят в цялата страна, в градове, села и т.н. Част от семействата им имат българско гражданство, част от семействата им нямат българско гражданство. Напускането на страната е много сериозно и тук още веднъж искам да призова всички български
граждани, които са в Сирия, да се обърнат максимално бързо към нашето посолство. Ако имат документи, които трябва да оправят, да ги оправят и да напуснат страната.

Водещ: А ще го закривате ли посолството? Някъде четох и такива...

Н. Младенов: Ами реално всеки ден оценяваме ситуацията със сигурността в
Дамаск, преди да вземем решение. То в момента работи...

Водещ: Тоест може би терминът не е закриване, нали, става дума за
временно преустановяване на дейността.

Н. Младенов: Да, но това зависи от ситуацията в момента от гледна точка на
сигурността на посолството ни там. В момента сме съкратили персонала му до абсолютен минимум, така че реално сме ограничили и консулската дейност, защото съществува опасност просто, ситуацията е изключително нестабилна и човек не знае откъде опасността ще го заплаши. Да не забравяме, че преди една седмица имаше престрелки и взривове в Дамаск, които бяха, така, в райони, близки до нашите, нашето представителство, постоянно оценяваме ситуацията, 24 часа на ден сме във връзка с посолството ни в Сирия. Но, пак казвам, всички български граждани е добре да напуснат страната максимално бързо и тези, които имат неуредени документи и така нататък, всички правомощия са предоставени на посолството, да им помогне на място. Както, между другото, и през следващата седмица ще направим със сирийските граждани или семейства на българи женени за сирийци, които са в нашата страна и чиито пък документи, сирийски, са изтекли или нямат възможност да си ги оправят в момента, за да не изпадаме в някаква ситуация, в която те са в нарушение на закона.

Водещ: Тази седмица България взе решение за възстановяване на посолството в Либия с посланик…

Н. Младенов: Да, да.

Водещ: Ще търси ли България възмездие за мъчението на българските медицински сестри, в които са участвали, и тук е деликатният момент, някои от видните дейци на новата власт?

Н. Младенов: Новата власт в Либия се прояви няколко пъти, откакто падна Кадафи, така че...

Водещ: То вече не се знае кой кой е.

Н. Младенов: ...в момента има съвсем ново структуриране на властта, там предстоят и, живот и здраве, и избори. Това, което ние ще настояваме, и аз затова исках колкото се може по-бързо да възстановим посолството си в Триполи, е първо ясен отговор от либийска страна на какво се е случило с българските медицински сестри и защо те са били използвани като жертва от режима. Ние знаем този отговор за себе си, всички го знаят, че те са били използвани от режима на Кадафи в момент, в който е имало напрежение в Бенгази, в който реално някой е трябвало да отнесе вината за тези напрежения и те просто са били използвани като жертва в това отношение, изключително трагично, безскрупулно и безмилостно. Но аз искам, за да имаме справедливост искам всички ясно да видим и документите, и хората, които носят отговорност за това, което се случи на нашите медицински сестри. Докато не затворим главата с медицинските сестри и мъченията им в Либия, и всичко, което им се е случило, ние реално като общество, няма да можем да затворим темата "Либия". Хората, които носят пряка отговорност за това, трябва да си понесат и наказателната отговорност. Това го казахме още когато започна... когато се сформира коалицията срещу Кадафи, и това щеше да бъде едно от обвиненията, повдигнати срещу него, ако той беше изправен пред международен съд, което няма да се случи, той вече не е жив. Но ние тези данни трябва да ги имаме, ние тези документи трябва да ги видим, за да може спокойно да кажем на тези медицински сестри, на тези живи български граждани защо им се случи това, защо им беше причинена цялата тази трагедия в продължение на 8 години. Заради лудостта на един човек, заради бунта? И съответно, когато отговорим на този въпрос, да разберем по какъв начин те ще получат своето морално и друго обезщетение за трагедията, която са преживели.

Водещ: Сбърка ли България с възстановяването на връзките с диктатори като Асад, такъв опит... направихте и една среща на ЕС в Триполи, месеци преди да падне Кадафи. Да ви кажа, аз самият също направих коментар, че тези вечни, изглеждащи вечни арабски диктатори... очевидно с тях трябва да се работи, нещо, което правеше и останалата част от Европа, но в България някак си изглеждаше, че се купува, както казваха някога, фабрика на 8 септември като посрещаше тук Асад, ходиха там български делегации.

Н. Младенов: Не, напротив, аз мисля, че по отношение на Сирия успяхме да приключим темата с дълга, която висеше от много години. най-малкото да си приберем парите като държава от този дълг. По отношение на Либия, ... вие бяхте с мен, когато ходихме в Триполи.

Водещ: Да, и аз самият написах коментар, че Кадафи – било, каквото било, явно ще трябва да го преглътнем, след като ходят лидерите на Италия, на Германия, на Франция...

Н. Младенов: Вие видяхте, че тогава там бяха председателят на Европейската комисия и надолу, нали, ние в общи линии бяхме с най-ниско присъствие, всички други бяха на  ниво държавни глави.

Водещ: Да, и вие отидохте да говорите с него тогава и бяхте доволен, че ще възстановите някакъв диалог с тази недалеч от нас страна.

Н. Младенов: Да. И част от този диалог...

Водещ: Обаче, изглежда от днешна гледна точка вече това и изглежда от моя коментар до вашия опит грешка.

Н. Младенов: Искате ли да ви кажа той какво ме попита тогава?

Водещ: Какво ви попита?

Н. Младенов: Защо сме му взели почетното гражданство или какво беше, на София...

Водещ: На София, имаше почетно гражданство и СОС му го взе, като стана случая със сестрите.

Н. Младенов: Да, почетно гражданство, да. И как така сме му го взели, след като то му е било дадено в един друг момент. Сега, ... мисля, че то му е било дадено по времето на Тодор Живков още или някъде много отдавна. Значи, на фона на всичко този човек се интересуваше от това.

Водещ: Почетното гражданство на София.

Н. Младенов: Да.

Н. Младенов: И аз му казах, че това не е тема, никога това не може да се върне, никой не може да го върне. И тогава вече видях, че всъщност този човек наистина е един доста объркан диктатор, но тогава всички те изглеждаха много стабилни, всички те изглеждаха стабилни до последния момент, в който се сринаха. Да не забравяме, че този побъркан човек направи същото, което направи с българските медицински сестри три месеца преди да бъде свален от власт, с д-р Кръстев. Абсолютно по същия начин - спират го на улицата, виждат, че е имал снимки на опозицията в колата си, арестуват го- бой и обвинения в национално предателство. Не ме питайте как сме го извадили тогава от там.

Водещ: Президентът сбърка Полша с Чехия, премиерът сирийската столица Дамаск - с ливанската Бейрут. Сега, не знам точно как да бъде формулиран въпросът към вас, но и синът ми вкъщи се забавлява и казва, че в училище за такова нещо пишат двойки и казва как може президентът да направи така, премиерът да направи така. То си отишъл да се срещаш с тия хора, звучи най-малко обидно...

Н. Младенов: Е, като не знаете какъв ви е въпросът, какво ме питате?

Водещ: Ами сериозно... не изглежда сериозно българската външна политика.

Н. Младенов: Защо?

Водещ: Да бъркаш Полша с Чехия на първо посещение при държавата, на която ти си й станал президент, премиерът да сбърка Дамаск с Бейрут. Нали, може да го отдадем и на напрежение сигурно, като...

Н. Младенов: Човешко е.

Водещ: На човешко ли отдавате или на по-...

Н. Младенов: Ами, да, човешко е. Сега, извинявайте, ама в крайна сметка всички сме хора, всички живеем под някакво напрежение. И вие преди малко сбъркахте трети енергиен пакет с пакт, нали?

Водещ: С пакт, да.

Н. Младенов: Какво от това? Важното е да сме наясно какви са ни целите, какви са ни приоритетите, какви са ни задачите пред нас, а не да се... Значи, мен лично много ме уморява, признавам, безкрайно много ме уморява това постоянно, нали, медийно говорене, както, ето, както беше случаят с Румъния и с други казуси. Това просто не ти позволява реално да си свършиш работата. Когато си свършиш работата, когато видиш резултата, тогава можеш да говориш за какво е направено и какво не е направено.

Водещ: България взе ли някаква позиция по преписването на научния труд от нейния гражданин Николай Георгиев от страна на подалия тази седмица оставка унгарски президент Пал Шмит?

Н. Младенов: О, слава богу, не сме заели позиция по този въпрос, защото той е доста грозен. Какво да вземем позиция? В смисъл, ако искате да кажем "да, България официално е против плагиатството и то не трябва да се насърчава в нито един университет в която и да е част на света".

Водещ: Тоест, сега може да кажем, че България приветства това, че в Унгария президентът си подаде оставка?

Н. Младенов: Това са въпроси, които се решават в Унгария. Това не са въпроси, които се решават в България.

Водещ: Българите в чужбина се увеличават, посолствата намаляват. Вярно ли закривате? Литва, Естония, Индонезия, Сингапур, Чили и Венецуела.

Н. Младенов: Не. Венецуела, балтийските републики се закриват, Индонезия - не.

Водещ: А Индонезия остава?

Н. Младенов: Да.

Водещ: А този поглед...

Н. Младенов: Кой поглед?

Водещ:...българите се увеличават, посолствата намаляват? Тоест българите в чужбина се увеличават, а пък посолствата намаляват?

Н. Младенов: Ами всичко е въпрос на бюджета, с който разполагаш. Когато реално не можеш да си позволиш да правиш нещо, не го правиш. Швеция закри посолствата си в България, в Ирландия, в Словакия, в Словения, ако не се лъжа, в няколко страни. Всички го правим и го правим по начин, по който търсим най-добрия баланс между ресурсите, с които разполагаме и обслужването, което трябва да дадем на хората.

Водещ: Вярно ли е, че жилищата и общите... дипломатическите имоти на "Адис", чиято продажба се обсъжда, били пълни с бръмбари и имало становище от специалните служби да не се продават, защото някои още се ползвали.

Н. Младенов: Е, моля ви се... Не ми задавайте глупави въпроси.

Водещ: Не е вярно. А ще стане ли приватизацията? Триста и десет дипломатически имота.

Н. Младенов: Ами, тя, доколкото знам, е в Агенцията за приватизация. Процедурата върви.

Водещ: Съгласни ли сте с Аню Ангелов, че България е избързала с професионалната армия?

Н. Младенов: Не.

Водещ: Бяхте министър на отбраната... Не сте съгласен?

Н. Младенов: Не.

Водещ: Работи ли електронната система за размяна на документите в министерството, за което впрочем на финала си струва да ви се изкажат поздравления, макар че от гледна точка на тазседмичната конференция на тема "Киберсигурност" изглежда, че като се прави нововъведение, се отварят нови проблеми.

Н. Младенов: Системата работи, и то работи доста добре, има още неща, които трябва да се подобрят.

Водещ: Не се ли изкушават по-старите служители да си пуснат едно листче да си го разпечатат и да си го прочетат?

Н. Младенов: Който, както иска да се изкушава. Това е средата, в която оттук нататък ще работим. Между другото наскоро ще приключат и тестовете на електронната ни система за визови услуги, която в момента правим, и се надявам до края на годината в основните ни посолства, поне в Европа, тя да бъде въведена, с което многократно по-бързо ще се обслужват българските граждани за всякакви видове легализации, заверки и т.н., които трябва да направят в едно посолство, но тестовете за момента са просто..., наистина отиват отвъд очакванията.

Водещ: Като казахте за визите Easy-визи от сряда щели да се... щели да обявят от американското посолство. Какво ще представлява това?

Н. Младенов: Ами това е допълнително облекчение, което те създават, за да може по-лесно да се издават визи за български граждани, но нека те да си го обявят в сряда.

Водещ: Исках да пробвам дали знаете, че посланик Уорлик, не поиска да каже подробности, за да му отидат на пресконференцията в сряда, обаче не го издадохте, добре.

Н. Младенов: Е иначе кой ще отиде?

Водещ: Министърът на външните работи Николай Младенов, гост на "Седмицата".