Николай Младенов: Правителството ще поиска мандат от Народното събрание, когато има втори вариант на европейския фискален пакт, Интервю на министър Николай Младенов пред БТА, 30 декември 2011 г.
30 Декември 2011 Изказвания и интервюта
Въпрос: С възможностите на бюджета на МВнР за 2012 г. в какви сфери ще продължат реформите, кои ще бъдат основните приоритети на ведомството за годината?
Н. Младенов: Всеки разумен човек се съобразява с ограниченията, които финансовата криза ни налага. Това важи и за нас. С Министерството на финансите сме направили ясна рамка на бюджета ни за няколко години напред. Така той е абсолютно предвидим и можем да планираме дейностите си. Смятам, че през 2011 г. с реформите, които направихме, поставихме добра основа за министерството през 2012 година. Политическите ни приоритети са ясни. Работим доста последователно по тях - по-активна позиция на България в ЕС, работа по европейската интеграция на Западните Балкани и усилия по демократизацията на държавите от Близкия изток след Арабската пролет.
Въпрос: Трябваше ли да има предварително обсъждане и обща позиция у нас преди решението за подкрепата от България за новия фискален борд на ЕС?
Н. Младенов: Обсъждането тече в момента, защото сега има конкретен проект, по който можем да мислим. Той е предложен от Еврогрупата в разширен формат. От друга страна, смятам, че реално политиката на засилена фискална интеграция в ЕС няма алтернатива в този момент. България има дисциплинирано финансово управление. Вероятно заради това, което ни се случи през 1996-97 г., ние вече имаме друг модел на финансова регулация. Убеден съм, че с този опит ние имаме какво да кажем в този дебат в Европа, дори да сме водещи в него.
Въпрос: По какъв начин трябва да се реши законодателно въпросът в България с прилагането на новия пакт? Смятате ли, че ще се постигне консенсус за промени в конституцията в тази насока? Какви ще бъдат българските ангажименти по пакта?
Н. Младенов: Правителството ще поиска мандат от Народното събрание, когато вече имаме втори вариант на пакта. Границите на българската позиция ще зависят от мандата, който получим, разбира се след един дебат по темата в парламента. Това, което е ясно към момента, е, че България не иска да стигаме до данъчна хармонизация и въобще имаме съмнения към координирането на икономически политики, което присъства в предложенията на Франция. Друг важен въпрос е увеличената вноска на ЕС в МВФ, която ще отива за подпомагане на закъсалите държави от Еврозоната. Мисля, че един дебат в пленарна зала е добър инструмент. А и това правителство е доказало, че за разлика от други кабинети не поемаме ангажименти лекомислено.
Въпрос: Какво е очакването Ви за приемането на България в Шенген с оглед на продължаващата твърда позиция на Холандия? Удовлетворяващо ли ще бъде за страната ни решение за поетапно присъединяване?
Н. Младенов: Не искам да спекулираме с дати и очаквания. Въпреки че все още нямаме решение, България свърши доста работа по това и неслучайно Финландия преразгледа позицията си. Имаме две реалности - едната е, че България свърши своята работа по критериите, които бяха записани. Другата е вътрешните решения единствено на Холандия извън записаните договорености, които обвързват Шенген с други неща, по които имаме да работим. Това е най-общият и широк прочит. Очакваме следващото обсъждане, което е през март.
Въпрос: Докъде ще стигне реформата в дипломатическата служба след решението на Конституционния съд за посланиците, съпричастни към бившата ДС?
Н. Младенов: Важното е, че тази година успяхме да направим реформите, които бяхме заявили в началото на мандата. Целите ни бяха много ясни. Първо - да сложим ясни правила на професионалното израстване в Дипломатическата служба, второ - да променим организацията в министерството, така че да заработи на пълни обороти, и трето - да отворим системата за хора отвън, така че тя да не е само за "избрани". Естествено искахме да затворим и страницата с досиетата и принадлежността на дипломати към репресивните служби на комунистическия режим.