Sofia Platform
04 Май 2011 НовиниМеждународната конференция „Преходът в Централна и Източна Европа и промените в Близкия изток” започва утре в София
Над 150 политически лидери и граждански активисти пристигат за Sofia Platform
4 май 2011 г.
Над 150 участници от Европа, северна Африка и САЩ ще пристигнат в София по повод международната конференция „Sofia Platform: Преходът в Централна и Източна Европа и промените в Близкия Изток”. Политически лидери, активисти, журналисти, представители на НПО ще обсъждат промените в Арабския свят и опита от прехода на страните от ЦИЕ.
Преди началото на конференцията българският външен министър Николай Младенов заяви: „Вярвам, че международната общност и по-конкретно ЕС трябва да подпомогнат арабските страни по пътя им към по-демократични, проспериращи и стабилни общества. Като организира тази конференция, България потвърждава своята солидарност с усилията на арабските общества, които искат да изградят демокрация, да живеят достойно и справедливо”.
От 1989 г. насам Централна и Източна Европа премина през труден, но успешен преход към демокрация и свободен пазар. Две десетилетия по-късно демократичните институции са укрепнали, правата и свободите на гражданите са гарантирани, а пазарната икономика подобри живота на все повече хора в отделните страни.
Арабският свят днес е на важен кръстопът, демократичните процеси набират скорост. Волята на народите в региона на Близкия Изток e за промяна. „Там има енергия, има желание за свобода и реформи. Но както и в първите дни след революциите през 1989 г., не е ясна посоката на този преход. И макар че историческият, културен и политически контекст на Северна Африка и Близкия Изток е много различен, опитът на Централна и Източна Европа, включително грешките и невзетите решения, могат да бъдат добро начало за обмен на мнения и идеи”, каза Николай Младенов.
“Може би най-важният урок от нашия преход е, че промените не могат да бъдат внесени отвън, но винаги е полезно да имаш откъде да се учиш, за да се избегнат поне някои от грешките, които други са правили”, отбеляза Младенов.
В шестте тематични панела на Sofia Platform ще има дискусии по политическите реформи, анти-корупционните мерки, ролята на гражданското общество и на свободните медии. Сред основните участници в конференцията ще бъдат Генералният секретар на ООН Бан Ки-мун, българският министър-председател Бойко Борисов, унгарският външен министър Янош Мартони (от името на ротационното председателство на ЕС), външните министри Луиш Амадо (Португалия), Карл Билт (Швеция), Димитрис Друцас (Гърция) и Свен Алкалай (Босна и Херцеговина), както и Генералният секретар на Съвета на Европа Торбьорн Ягланд, бившият президент Желю Желев и бившият министър-председател Филип Димитров.
Панел 1: Преходът се нуждае от диалог
5 май 2011г.
Кръглите маси са много важни, но те не могат да решат проблемите на прехода без обществен натиск. Това беше едно от основните послания на първия панел на конференцията „Sofia Platform“. Желю Желев, президент на България в периода 1990-1997, каза, че най-важната цел на кръглите маси е да предотвратяват насилието и кръвопролитията.
Второто послание на панела бе, че държавите в преход трябва да търсят регионално взаимодействие, за да споделят ноу-хау за различните процеси на прехода. Страните от Вишеградската група са един от най-добрите примери за успешно взаимодействие.
Реформата в съдебната система е жизнено важна за създаването и поддържането на демократична държава, заявиха повечето панелисти. Ищван Гярмати, председател на Международния център за демократичен преход в Унгария, каза, че това е единственият начин да се постигне помирение, пазарна икономика и спазване на законите.
Държавите не трябва да приемат съвети от всички страни, а трябва да се стремят да обменят опит с гражданското общество.
Ахмед Атеф, филмов режисьор и активист от Египет, заяви, че е важно да има свободно движение на идеи и диалог на идеи. Това е единственият начин да се балансират дори и най-крайните идеи, каза той.
Панел 2: Гражданско общество и медии: Нужен ли е съвет или не?
5 май 2011г.
Грешките на държавите от Централна и Източна Европа след 90-те години бяха както в държавния сектор, където медиите, спонсорирани от държавата бяха зависими от нея, така и в частния сектор, където имаше концентрация на частни медии и където във водещ принцип на журналистиката се превърна „сексът продава“.
Хората могат да бъдат активни не само в политическите партии, но и в неправителствените организации, поради което трябваше да бъде развита инфраструктура за тези организации, каза Павол Демеш.
Уасим Алкерши, активист от Йемен, говори за начина, по който медиите в неговата страна описват президента Салех като единствената опция за Йемен, както и за липсата на алтернативни информационни канали, следствие от държавните закони, високото ниво на неграмотност и голямата бедност.
Според Амани Елхаят от египетския канал ON TV информацията, която достига до Запада не отразява истинските мнения и ситуацията в Близкия изток и Северна Африка. Нейната цел е да раздели Изтока и Запада. „Не приемам, че това е Интернет революция, защото ние имаме свои собствени ценности,“ каза тя.
Съветът на Ламиа Грар от Арабския институт за човешки права бе, че взаимоотношенията с организациите за защита на човешките права от Европа и САЩ трябва да са много внимателни, защото този подход не проработи на места като Ирак и Палестина.
Панел 3: Антикорупционни стратегии – нужни са обединените усилия на Европа и арабския свят
5 май 2011г.
Навлизането на силовите групировки и създаването на олигархии беше основният акцент в представянето на темата от Мина Ярвенпаа от „Отворено общество“.
Страните, които имаха силни средни класи се справиха с модернизацията много по-добре, каза Огнян Минчев от „Прозрачност без граници“. Държавите от ЦИЕ, които са имали силни институции преди падането на комунизма, са успели да модернизират по-успешно своите общества. Според него, средната класа е инструмент срещу корупцията, защото тя може да контролира властта. Новите фейсбук активисти в страните от Близкия изток могат да имат точно такава функция, смята Минчев.
Корупцията е вече най-сериозният проблем пред сигурността и това не се отнася само за страните от Близкия изток, а за целия свят. Това беше основната теза на Яна Хибашкова, посланик на ЕС в Ирак.
Изхождайки от личния си и професионален опит, Саша Безуханова, член на борда на Европейския център за жените и технологиите, каза, че една от най-съществените битки в борбата с корупцията е промяната в манаталитета, но това изисква време. Тя определи електронното правителство като един от основните инструменти за борба с корупцията. Това дава яснота и прозрачност на администрацията, каза Безуханова.
Абдеразак Килани, председател на Националното сдружение на адвокатите в Тунис определи настоящия исторически момент като невероятен шанс за народа в страната си да изгради истинска правова държава, каквато е възможно да съществува само с активна борба срещу корупцията.
Основното послание, което отправи мароканският икономист Фуад Абдел Мумни към европейските страни е да контролират своите елити и институции, които допринасят за корумпирането не само на управниците в страните от региона, но и на цялото общество. Той отправи и призив за сътрудничество в борбата срещу корупцията към триптиха: Запад – Централна и Източна Европа – Южно Средиземноморие.
Панел 4: Реформи в политическите институции
6 май 2011 г.
Близкият изток и Северна Африка имат нужда от европейски план, подобен на плана „Маршал“, каза гръцкият външен министър Димитрис Друцас по време на четвъртия панел на конференцията „Sofia Platform“. Балканите имаха много силен стимул за реформи – членството в ЕС, а това го няма при държавите от Близкия изток и Северна Африка. Затова ЕС има нужда от нова концепция за южните си съседи, каза той. Това трябва да стане като инвестиция в мира и стабилността на региона и на ЕС.
Реформата в политическите институции трябва да стане бързо и просто, посъветва бившият премиер на България и настоящ посланик в Грузия Филип Димитров. „В противен случай енергията на революцията ще отслабне“, каза той.
Проблем ли ще е ако мюсюлманската общност поеме властта по демократичен път в Египет, попита Хишам Хедр, основател на Нова ислямска партия „El Nahda“ в Египет. Мюсюлмананите правят разлика между религиозна и светска власт, но религията не може да бъде отделена от живота на хората. Ето защо конституцията и изборите трябва да се съобразяват с културата на народа, а тази култура е ислямска, каза той.
Искаме силни граждански институции, каза Хишам Хедр. Ние като ислямска страна сме готови да приемем всички решения на народа, независимо дали това значи да имаме жена за президент или да започнем да продаваме алкохол.
Ислямските партии са като държави в сянка. Когато една държава абдикира от задълженията си, народът й се обръща към тези партии за здравна и образователна помощ, коментира Исам ал Хафаджи, специален съветник и консултант по социални и икономически въпроси в Близкия изток. Някои партии получават чуждестранно финансиране за своето структуриране и за кампаните си, тогава конкуренцията с тях става трудна, каза той.
Сихем Бенсендрин, говорител на Националния съвет за свободите в Тунис, коментира, че реформата в политическите институции в страната върви доста бързо. Тя даде за пример Избирателния кодекс и неговите постановки относно равенството между половете в списъка на кандидатите, както и решението да се наложи лустрация на кадрите от бившия режим.
Панел 5: Арабската пролет – шанс не само за Близкия Изток, но и за ЕС
6 май 2011 г.
Опитът, който сме натрупали в ЦЕИ, като група от различни народи и култури, които са преминали такъв преход, е уникален. Във всички източно-европейски страни целта беше една и съща, но самият преход беше направен по различен начин. Това каза българският външен министър Николай Младенов на петия панел на конференция Sofia Platform. Той припомни съмненията, които много хора са имали през 90-те, по отношение на това дали демокрацията и свободния пазар са приложими в Източна Европа. „Днес, 20 години по-късно, тези опасения са отхвърлени и съм сигурен, че същото могат да направят и хората от Близкия изток“, заяви Младенов.
„Опитът ми с ЕС не беше особено ползотворен досега“, каза Жорж Исхак, активист и член на ръководството на египетското движение „Кефая“. Той обясни, че движението съществува още от 2006 год. и през този период нито един от посланиците на ЕС не го е подкрепил. Исхак поиска от ЕС съдействие за връщането на изнесените от Египет пари, помощ в областта на образованието и финасиране на система за електронно гласуване в страната.
Демографската експлозия в арабските страни може да се превърне във възможност за целия свят, ако се променят икономическите условия в този регион, смята Карл Билт, министър на външните работи на Швеция. Трябва незабавно да се положат усилия за овладяване на икономическата криза, възникнала в Египет и Тунис след революциите. Ако това не се случи, от революции на големите очаквания, те могат да се превърнат в революции на излъганите очаквания. Според Билт, освен МВФ, САЩ и ЕС, финансова подкрепа за тези държави трябва да идва и от страните от Залива, които генерират големи печалби от петрол.
„ЕС е пред най-сериозното си стратегическо предизвикателство – как да стабилизира връзките си с региона на Близкия изток и Северна Африка“, каза външният министър и заместник- министър председател на Португалия, Луиш Амадо. Според него, това е много по-трудно, отколкото процеса на сближаването с Източна Европа през 90-те години. Сега ние трябва да се научим да живеем с политическия ислям, но и да се научим как да удържаме радикалния ислям в започналото политическо преобразяване в тази част на света, допълни Амадо.
Според Саид Садек, професор по политическа социология в Американския университет в Кайро, държавите от Близкия Изток вече познават опита на Източна Европа и се стараят да не допускат същите грешки.
„В ЕС обичаме да правим трудни избори – от една страна натискаме за преход, а от другата е Хагският трибунал, който осъжда онези, с които преди искахме да преговаряме“, каза Иван Кръстев от Центъра за либерални стратегии и член на борда на Европейския съвет за външна политика. Ако има голяма поука от опита на ЦИЕ, която държавите от региона на Близкия Изток и Северна Африка могат да си извлекат е, че имат нужда от организация, от силни лидери и силни политически партии, допълни още той.
Панел 6: Пътят напред е труден и изисква усилията на целите общества
6 май 2011г.
Какво очаква арабският свят от Европа и от международната общност – това бе основният въпрос, поставен от модератора на панел 5 Надим Шеади от Чатъм Хаус. Неутралитетът не е възможен, европейците не можат да си позволят лукса да не се намесват и да не устояват универсалните ценности. Необходимо е също така, продължи той, да преосмислим собствените си разбирания за ислямското движение и ясно да си дадем сметка коя е опозицията на режимите в тези страни.
Според Съветът за сътрудничество, чиято гледна точка представи директорът на „Изследвания и развитие“ на INEGMA Теодор Карасик, арабските страни не разглеждат 1989 г. и промените в Централна и Източна Европа като модел за сегашните революция, по-точно казано бунтове, в Близкия Изток и Северна Африка. Трябва да интерпретираме случилото се в ЦИЕ на наша местна арабска почва, посочи той.
Да не се прави компромис с основни принципи като съблюдаването на човешките права, със свободата на словото, със себеуважението и достойнството бе основният призив на Абубакр Джамаи, основател и редактор на мароканския вестник „Journal hebdomadaire“.
Има известен проблем между Европа и общественото мнение в Близкия Изток, заради нежеланието на някой религията да бъде напълно изключена от обществения живот. А това омаломажава ценностите на арабската култура, което не бива да се случва, заяви жирналистът от ливанския вестник „Ал Хаят“ Хазем Ел Амин.
Не е лесно да се прогнозира какво ще бъде бъдещето, защото ние сега сме в процес на революция и затова можем да говорим само за близкото бъдеще, смята зам. министърът на образованието на Тунис Хасан Анаби като подчерта, че се надява да няма натрапчива европейска намеса. Преходът към демокрация ще изисква обединените усилията на цялото общество и революция в мисленето. Защото е важно тунизийците да възвърнат доверието в собствената си дъжава. Нашата революция, заключи Анаби, ще успее единствено ако бъде разглеждана в своя контекст – като част от Магреба, което предполага и изгражданетго на нови взаимоотношения между арабските държави.
Революцията в Египет все още не е приключила, въпреки, че успя да свали режима, каза Басем Камел, член на Младежката коалиция в Египет, близка да Монамед Ел Барадей. Той очерта основните предстоящи стъпки, които да осигурят сигурността и свободата на египетския народ: организиране на институциите, създаване на независима полиция, която да работи в полза на хората, създаване на независими медии, ограмотяване на населението, гарантиране правата на малцинствата и всички граждани в страната. Камел подчерта, че в Египет е необходима промяна на политическия климат, но съобразен с желанията на народа.