Branding Bulgaria
01 Март 2011 НовиниКаква искаме да е марката "България" и за какво може да ни помогне тя? На тoзи въпрос се опитаха да отговорят бизнес и правителствени лидери на събитието Branding Bulgaria.
Участници в панелите на форума бяха българският външен министър Николай Младенов, министърът на икономиката, енергетиката и туризма – Трайчо Трайков и Саймън Анхолт, правителствен съветник и водещ световен експерт по въпросите на националната идентичност и репутация.
Николай Младенов: България трябва да бъде онази държава, която помага да се решават проблеми
Искам да започна като ви разкажа две истории. Първата се случи буквално преди броени дни, тъй като сега всички сме превърнати в един оперативен щаб за евакуация и се справяме с Либия, и гледаме къде ще е следващата ситуация, от която трябва да евакуираме.
Преди няколко дни един мой приятел ме попита: „Можеш ли да ме евакуираш? Казах: Къде да те евакуирам, ти си си тук! А той каза: „Не, не, да ме евакуираш от тук нанякъде”. И аз с огромно задоволство му казах: „Виж, ние евакуираме хората в България. От тук нататък те накъде отиват, си е тяхна работа.” Но това за мен беше случка, която показа, малко може би цинично, малко смешно, какво е отношението, което ние самите имаме към собствената си държава.
Втората случка е свързана с един човек, който присъства в тая зала и няма да му кажа името, който ми е приятел отдавна и в началото на мандата ми като външен министър аз поканих в министерството и му казах: „Да направим едно лого на българското външно министерство, което да изглежда модерно, което да показва отношението ни към света. Човекът, разбира се, направи няколко много хубави предложения, като по типично български затънахме в кое е законно възможно и кое не е възможно. Но накрая на разговора той каза: „Виж какво, то логото е много хубаво, но е важно какво е съдържанието.”
Започвам с тези две истории, защото вчера, когато имахме възможност със Саймън Айнхолт да говорим в по-тесен кръг, той потвърди нещо, което за мен във външната политика е приоритет номер едно. Това нещо е, че нашата външна политика трябва да бъде полезна. Тя трябва да бъде полезна на нас, българските граждани, да я усещаме като такава и трябва да помага за решаването на проблеми. Ако тя не помага за решаването на проблеми, никой няма да я забележи и ние ще останем в орбитата на Ниш и София, най-много да се отклоним до Димитровград, но не по-далеч.
Затова нашата политика трябва да бъде активна, дори активистка, ако щете в определена степен, но на база някакви ясни критерии за какво се борим, какво отстояваме. Ето ви няколко предложения, които ние започнахме да формулираме през последната година.
Ако оставим ЕС настрани за няколко минути, има три района, които са ключови за България.
Първият е Западните Балкани. Каквото и да се случва на Западните Балкани, то по някакъв начин засяга нас. Т.е. нашият национален интерес, можем така да го наречем, е съседите ни от Западните Балкани да бъдат също част от ЕС, да спазваме същите правила, да работим по същите принципи, по които работим в ЕС. Тогава идва логичният въпрос: Какво правим ние, за да се случи това и дали само заявяваме гордо „нашите съседи са част от Европа” или правим нещо на практика. Подписваме споразумения, обменяме си ноти, занимаваме се с едни такива много величествени дела или започваме да правим нещо много ясно и конкретно. И това, което предложихме след като направихме обиколката на Балканите миналата година, беше да идентифицираме във всяка една страна от нашите съседи какви са пречките, или поне някои от пречките, по нейния път към Европа. Да ги идентифицираме и да се опитаме да помогнем за решаване, ако не на всички, поне на някои от тези пречки по пътя. И сме си направили един план какво можем да помогнем в Босна, какво можем да помогнем в Сърбия, какво можем да помогнем на други места. И вървим по този план. Това е моето разбиране, че ние трябва да бъдем полезни, за да могат нашите партньори в ЕС, когато се обърнат и кажат „Какво прави България, какъв е смисълът от нея?” да виждат някакъв полезен принос към нещо, което е важно за всички.
Вторият регион е Черно море. Регион, който не можеш да обхванеш, защото от Кулата до Владивосток е сигурно една трета от света. Но това, което е важно, че всичко, което става около Черно море, пряко ни засяга като държава. Там ние също трябва да имаме подход, но не можем да имаме подхода, който имаме към Западните Балкани с интеграцията на тези страни в ЕС. Трябва да бъдем практични по друг начин - да идентифицираме конкретни проекти, които могат да свързват транспортни мрежи, комуникационни мрежи, проекти, които помагат да се борим с престъпността, които решават проблеми с корупцията и т.н..
Третият регион е източното Средиземноморие и Близкия Изток. Това са страните, в които ако станат големи проблеми, те по един или друг начин ще стигнат до нашата страна. Това може да не го дискутираме в нашето общество, но всеки го усеща. Ако се замислите има една страна, която дели България от Иран - Турция. Между България и Сирия има една страна, пак Турция, не е толкова далеч. Ако нещо стане в тази част на света, това ще засегне и България и ние трябва да имаме също активна политика там. Тя трябва да покаже, че ние сме полезни с нещо при решаване на проблемите там.
Какво в момента идентифицираме, какво обсъждаме активно? България е страна, която преживя преход през последните 20 години. Къде успешно, къде неуспешно. Това, което искаме е на 5, 6 май тази година да съберем всички представители на страните от Централна и Източна Европа, които сме минали прехода, да съберем представители на НПО и медии, политици от страни като Египет, Тунис, тук в София. Искаме да им кажем: „Вижте приятели, това е нашият опит през последните години, това са нашите успехи, това са нашите грешки. Това научихме, тук сбъркахме, тук успяхме. Ето ви го този опит. Ползвайте го, ако искате.” И оттам да започнем да реализираме една политика, която показва, че ние допринасяме за решаването на конкретни проблеми в този регион.
Това е по международните проблеми. Ние обаче трябва да сме полезни и на българските граждани, защото в крайна сметка те са тези, които ни оценяват в края на деня. Ние искаме в крайна сметка хората в България да живеят по–добре. Затова първият ни приоритет трябва да бъде услугите, които ние предоставяме на обществото, на българските граждани в страната и в чужбина. Скоро започнах тази дискусия, че ние трябва да имаме ясен регламент, когато всеки един от нас се окаже в чужбина в криза или не се окаже в криза, а просто отиде до някое българско посолство, какви са стандартите за обслужване на клиента, които той трябва да очаква.
Другият приоритет, който е може би най-трудно реализируем и най-противоречив в преходно общество като нашето, това е какво е нашето отношение към българските фирми и българския бизнес. Дали ние се срамуваме, че някакви фирми и някакъв бизнес правят нещо по света, защото тези са ни приятели или онези не са ни симпатични, или ние им помагаме като държава. Ако ние не помагаме на българските фирми да излизат на пазари навън, не им помагаме да си решават проблемите, не им показваме къде са възможностите, ние реално не осъществяваме една много важна услуга – създаването на икономически възможности. В началото на мандата, си задавах въпроса каква е мисията на българската дипломатическа служба. Четох какво пише в Конституцията, за националните интереси, четох какво пише в Закона за дипломатическата служба, говорих с различни хора, но през цялото време се опитвах да си извадя едно изречение. Ако някой ме пита за какво съществува българската дипломатическа служба, да мога да го кажа в едно изречение. Винаги досега, каквото съм работил, включително Министър на отбраната, дали в Световната банка, дали в неправителствения сектор, можех да го кажа в едно изречение. За какво се бориш: Пазиш България от враговете?
За какво се борим…?
И се ориентирам към едно изречение, което казва, че мисията на българската дипломатическа служба е да защитава интересите на България, да защитава българските граждани и да промотира българските фирми зад граница. Може би това не е директно свързано с темата за Branding, така, както сме свикнали да говорим за тази тема. Но България пред света не е само едно лого – дали ще е една мартеница или една роза. България е всичко това, което ние правим и, когато хората в Либия, страна, в която наши съграждани години наред са строили пътища, жилища и т.н., ги питат за България, те не смятат за България като туристическа дестинация, а за България като за човека, който му е построил къщата, в която той живее. България е докторът, който е изродил или спасил детето му. И за мен това, което е важно от гледна точка на външната политика, е да създаваме такива възможности, за да могат хората да казват за България: Да, това е онази страна, която помогна да се реши този проблем. Дори и ние да нямаме пряк национален интерес, репутацията на нашата страна, която в крайна сметка е наша национална ценност, има интерес от такъв тип действия.