Брифинг на МВнР по повод подготовката за провеждане на парламентарни избори 2013 в чужбина
02 Април 2013 Новини
Димитър Япраков, Говорител: Както знаете подготовката и организацията на изборите в чужбина съгласно Изборния кодекс се ръководи от ЦИК, но се осъществява и се организира от МВнР и по конкретно от дипломатическите и консулските представителства (ДКП). Ние стартирахме тази подготовка веднага след като президентът на Републиката издаде указ, с който насрочи парламентарните избори на 12 май 2013 г. ; започнахме веднага с изпращане на указания до нашите ДКП да поискат с нота от приемащата страна разрешение за провеждане на парламентарни избори. Мога веднага да ви кажа, че са изпратени такива ноти до 103 държави, до днес сме получили отговор от 38, които са отговорили положително; 22 държави, от всички тези 103, не позволяват да се образува СИК извън ДКП. Веднага мога да ви кажа кои са те: Алжир, Армения, Китай, Египет, Етиопия, Грузия, Унгария, Индия, Иран, Япония, Камбоджа, Ливан, Мароко, Нигерия, КНДР, Пакистан, Словакия, Южна Корея, Палестина, Украйна, ОАЕ и Йемен. Тези държави не разрешават да се образуват СИК извън ДКП. Колко държави окончателно разрешават или не да се проведат избори извън нашите мисии, това днес с пълна точност не може да кажем все още, можем да го обявим, когато изтекат сроковете, защото повечето държави искат конкретно запитване за конкретни населени места, в които ние искаме да образуваме СИК. За да направим това, ни е необходима статистиката от кампанията, която тече за подаване на заявление, т.е да знаем къде колко заявления сме получили и на базата на тези заявления вече ЦИК, когато реши къде да прави СИК, ние ще помолим тези държави, които са на този разрешителен режим и не са ни отговорили към датата на фиксирането на СИК, да ни дадат конкретен отговор за конкретните населени места.
След 20 април се очаква да имаме тази пълна картина на СИК по държави.
Вторият етап от подготовката на изборите в чужбина включва кампанията по подаване на заявления, както вече казах. Външно министерство стартира тази кампания на 19 март, както вече всички вие знаете. ЦИК съответно се присъедини от 28 март като изгради и пусна в действие електронна платформа на техния сайт, на който българските граждани в чужбина могат да се регистрират и по електронен път. Съгласно последните промени в Изборния кодекс подаването на заявление става по два начина. Единият е традиционният начин, на хартия, собственоръчно подписано заявление, което се подава или лично, или се изпраща по поща, или по куриерска поща в дипломатическите и консулските представителства в съответните страни.
Вторият начин е именно тази електронна платформа, на сайта на ЦИК, където могат гражданите да се регистрират. Знаете условието какво е – в населено място, където имаме ДКП, 20 заявления са достатъчни за образуване на СИК, там където няма - 100 заявления са достатъчни за образуване на СИК. С Решение от 30 март, тъй като ние искахме допълнителни разяснения от Централната избирателна комисия, за които г-н Божанов, който е зам.-председател на Комисията за организация на изборите в чужбина ще разкаже повече. Поискахме разяснения именно по подаването на тези заявления, дали могат да се подават повече от едно заявление в една куриерска поща. Защото знаете на места нашите сънародници се групират в разни дружества да кажем някое дружество решава да организира такава кампания и изпращат колективни заявления. Имаше такива единични случаи. В отговора си от 30 март ЦИК отговори подробно и поясни, че за валидни се смятат само индивидуално подадени заявления било то по пощата, чрез куриер или подадени лично. Групово занесени заявления няма да бъдат приемани за валидни. Постъпилите по електронна поща заявления, което се смяташе за валиден начин за подаване на заявления на президентските избори през 2011г., тази година, за парламентарните избори, съгласно решението на ЦИК, няма да се приемат за валидни, т.е изпратените по електронна поща, сканирани и подписани заявления са невалидни. Гражданите имат възможността да попълват и да изпращат в електронна форма на страницата на ЦИК, което се смята за валиден начин за подаване на заявления.
Последното, което искам да кажа е във връзка с поканата до международните наблюдатели. Знаете, че 41 НС прие решение, с което задължи МВнР да покани международни наблюдатели на доста големи мисии. Знаете, че ОССЕ/БДИПЧ вече взе своето решение - ще изпрати стандартна мисия, която включва 220 краткосрочни наблюдатели, 22 дългосрочни наблюдатели, които ще пристигнат на 19 април и ще останат до 16 май, и едни 10 души, които ще бъдат предварителен екип. Тук искам да поясня, че за ОССЕ и наблюдателските мисии като цяло информация ще получавате директно от тях, веднага след като те се консолидират в България. Те имат тази практика, това е и тяхно задължение, те дават пресконференции-начална , периодична, по наблюдението и т.н, по предварителния доклад, който те евентуално ще пуснат след това. За ваше сведение, очакваме още две мисии от наблюдатели. Едната е на ПАСЕ- тази организация вече е потвърдила евентуално участие. Тази седмица предстои да се състои една предварителна проучвателна мисия на ПАСЕ и се очаква една мисия от наблюдатели, която те ще разположат в България, от около 22 души, но това ще се уточнява на предстоящите разговори с тях. Втората мисия, която очакваме, е на ПАЧИС, която организация е потвърдила желанието си да наблюдава изборите, но все още нямаме ясни параметри на тяхната наблюдателска мисия.
Пламена Тодорова, в-к „Телеграф”: Има ли подадени заявления по е-мейл, които ще бъдат анулирани? Колко са те?Притеснявате ли се, че има опасност някой да каже, че не може да се открие секция заради това, че ЦИК забави пускането на електронната платформа?
Димитър Япраков: Има решение на ЦИК, ето го писмото, то е качено на нашия сайт. Според него постъпилите по електронна поща на ДКП сканирани заявления не се считат за редовно подадени. Още от самото начало уточних,че изборите се организират от ЦИК, ние помагаме това да се случи в чужбина.
Красимир Божанов, зам.-председател на Комисията за организация на изборите в чужбина: Относно въпроса за сканираните заявления, подадени по електронна поща до мисиите, нямаме точна справка колко са на брой. Инструкциите, които бяхме дали на нашите мисии са следните: при получаване на такива заявления изчакваме отговор от ЦИК, официален, считат ли се те за валидни или не, а тези заявления да не се отчитат в общия брой на подадени заявления, които определят дали да се сформира секция. Изпратихме указание на мисиите, съгласно решението на ЦИК, да се отговаря индивидуално на всеки е-мейл чрез който са изпратени такива заявления, и да се информират гражданите, че за съжаление тези заявления не могат да бъдат приети за валидни и че има достатъчно време до 11 април да използват един от другите 3 валидни начина за подаване на заявление.
Що се отнася до това, че евентуално няма да се сформира секцията заради забавянето на ЦИК, със сигурност ще има инициативи, но има достатъчно време до 11 април. Освен това министерството няма отношението към съставянето на тази платформа в такива срокове.
Красимир Божанов: Освен това за отговорността за това забавяне би трябвало да се обърнете с този въпрос към ЦИК. Външно министерство няма отношение към създаването на тази платформа в такива срокове.
Димитър Япраков: Ако мога само да добавя. Тъй като имаме информация, това е постъпило във Външно министерство от нашите ДКП-та, при нас има около 10 заявления, които са невалидни. Сега искам да допълня това, което г-н Божанов каза. В някои мисии са били връщани до хората, до подателите със съответно разяснение какво трябва да направят, за да им бъде валидно заявлението. Така че този процес продължава на комуникация между нас и респективно мисиите и гражданите. Тук искам веднага да кажа, че ние поддържаме доста добър контакт във форуми, по електронна поща, в социални мрежи, по всякакъв начин подържаме контакти с много българи зад граница, на които разясняваме ежедневно, помагаме да се ориентират къде могат да подават, ако искат физически да подадат, електронно, това е много хубаво, че колегите от ЦИК стартираха този сайт, за да могат и там да се подават заявления. Така че в момента максимално са улеснени гражданите. Непрекъснато им разясняваме. Вчера сме дали отново указания до всички мисии да се свързват постоянно с дружества на българи, изобщо организации, които познават, на които имат координати, за да могат да ги запознаят с всички тези условия и да правят по-популярно и достъпно това подаване на заявления.
Емануела Георгиева, ТВ+: Аз не разбрах, страните, които са отказали разкриване на секции посочват ли причините в отказа си и дали тези страни са същите, които и при предни избори са отказвали разкриване на секции.
Димитър Япраков: Причините са ясни, те са законодателни. Има държави, които не разрешават, чисто законодателно, извън мисиите, които знаете имат статут на екстериториалност, те се смятат за наша територия там, да се организират такива избори. Аз изброих държавите. Вие сами можете да си направите изводи защо една голяма част от тях не позволяват. Това е донякъде свързано и с необходимостта, неизменна по такива избори, да се осигури безопасност на мисията. Например, правите секция в училище, естествено, че трябва да се поиска от местната полиция да го охранява. Има държави в този списък, които имат тежка ситуация на вътрешна сигурност и изобщо не могат да осигурят подобно нещо. Това са причините, изцяло законодателни.
В-к „Преса”: Унгария, която е член на ЕС ,защо ни отказва, каква е причината? И Словакия?
Димитър Япраков: Пак повтарям, законодателна. Няма в ЕС единен стандарт дали държавите-членки са длъжни да разрешават да се провеждат избори, национални парламентарни избори в съответните други-държави членки навсякъде. Няма такъв единен стандарт.
Георги Милков, в-к „24 часа”: Имате ли представа колко СИК ще бъдат отворени в Турция?
Димитър Япраков: На този етап статистиката, такава, каквато е, сочи до днес 307 подадени заявления в Турция, говорим за хартиено подадени заявления, тези, които могат да се подават в нашите дипломатически мисии. По населени места, Истанбул - 205, в Бурса сигурно ще има и в селището Кьорфес, за по една секция във всяко едно от тези места.
Светослав Иванов, БТВ: Един страничен въпрос, във връзка с тази публикация в-к „Йерусалем поуст”, която вече е препечатана във всички български медии. Вероятно не бихте коментирали дали наистина има сигнал за задържане на ирански гражданин, но каква е степента на достоверност на този журналистически текст?
Димитър Япраков: Изкушавам се изобщо да ви отговоря на този въпрос, тъй като целта на нашата среща е изборите в чужбина. Но все пак ще кажа няколко думи, ако разрешите, с извинение към останалите колеги, които може би това не ги интересува.
Изобщо не можем да коментираме тази статия, доколкото твърденията в нея се отнасят до правомощията на други български институции. Това е, което мога да кажа по този въпрос.
Генка Иванова, БТА: Интересуваме ме, в САЩ има ли подадени там заявления? Има ли по-висока активност, във връзка с тази възможност за подаване на електронни заявления?
Димитър Япраков: Тъй като се интересувате специално по електронен път, има я цялата статистика на сайта на ЦИК. Те много коректно отбелязват данните. Това, което ние знаем като статистика при нас, на базата на получената информация от нашите посолства и консулства, 61 са подадените заявления до този момент в САЩ. Но електронно би трябвало да са доста повече, имайки предвид достъпа до интернет и изобщо нивото на технологични познания на нашите сънародници в САЩ.
Генка Иванова, БТА: Т.е. говорим за такива, подадени по …
Димитър Япраков: Това са по поща и индивидуално подадени във Вашингтон, Ню Йорк, Чикаго и Лос Анжелис , 61.
Нека ви кажа няколко цифри, ако сте съгласни, каква е до днес картината, статистиката. Турция, аз ви казах, 307, в Германия са подадени 59, в Кипър – 144, във Великобритания – 130, в Испания – 88, в Ирландия – 20, Люксембург – 48 заявления, никак не е малко на фона на малката държава Люксембург. Във Франция - 27 , Швейцария – 44. Но пак отварям една скоба и искам да уточня дебело, че това само, така „аналогово” подавани заявления – по поща и лично. Това не отразява броя на подадените заявления електронно. Всички заявления, подадени по този начин,са 1378, до днес сутринта, до 10.00 ч.
Димитър Петров, livenews.bg: Бих желал да ви попитам имайки предвид тези статически данни до момента за подадени заявления за участие в парламентарните избори в чужбина, каква е вашата прогноза, приблизително колко български граждани може да се очаква да гласуват в на предстоящите парламентарни избори, извън територията на България, като тук, разбира се, се включват дипломатическите представителства и разкритите секционни избирателни комисии извън тях?
Димитър Япраков: Благодаря за въпроса. Трудно е да се прави такава прогноза. Само мога да ви кажа, че на миналите парламентарни избори през 2009г., е имало 274 секционни избирателни комисии в 58 държави. Нашата прогноза е за приблизително подобен брой секции, около 250 да кажем. Може да са малко по-малко от миналия път. Но това е разбира се само прогноза. Към днешна дата би било спекулация да се твърди нещо друго при положение, че сме в средата на цялата кампания по събиране на заявления. А това колко български граждани ще отидат да гласуват, също би било спекулация днес да го твърдим .
Димитър Петров, livenews.bg:А може ли да припомните броя на гласувалите на миналите парламентарни изброи?
Димитър Япраков: Трудно ми е в момента да кажа. Страницата на ЦИК погледнете и ще видите тези данни. Други въпроси имате ли?
Пламена Тодорова, в-к „Телеграф”: Външно ще има ли проблем с прословутите принтери, които се изискват във всеки СИК и ако съм пропуснала нещо прощавайте, но ще получите ли тези 160 хил., и Външно ще организира ли международния пресцентър?
Димитър Япраков: Много благодаря за всички тези въпроси, особено последния, който колегата от БТА със сигурност следи с интерес и внимание. Вие знаете постановлението, с което беше приета финансовата рамка, ПМС 67 от 8 март, така беше прието в едни скъсени срокове, разбира се, че в хода на подготовката на изборите, както в България, така и в чужбина, може да бъде променяно и да се внасят изменения. Нашето становище, специално за международния пресцентър, е че това е една неприсъща дейност за МВнР, ние ще предложим на МС да преразгледа това своето решение. Така че въпросът кой ще го организира и ще има ли такъв , дали ще се казва международен пресцентър или нещо друго, предстои да се види в близката седмица. Нашето становище е ясно и категорично, че не ние трябва да правим международен пресцентър.
Въпросът за сумата общо 550хил. лв е сумата по въпросното ПМС 67. Ние ще поискаме допълнително 160 хил., с което на този етап смятаме, че можем да осигурим нормално протичане на изборите в чужбина.
За принтерите: доколко ми е известно нямаме задължение да имаме принтери, трябва да имаме копирни машини, интернет, лаптоп, скенер, компютър, колегите от МС наричат цялото това мултифункционално устройство. Това е един комплект от лаптоп, скенер, копирна машина, който трябва да притежава всяка СИК. МС обяви голяма поръчка за тези устройства, ние една много по-малка поръчка за едно допълнително количество от 20 бр лаптопа, за да сме сигурни, че технически ще покрием всички евентуални секции, които ще се образуват
Никола Миладинов, БНР: Броят на отказалите държави (да образуват СИК извън ДКП) дали ще ги публикувате на страницата на МВнР? Дали ще ги изредите? Броят на отказите до момента? От Сърбия получили ли сте отговор, с оглед на предишни избори?
Димитър Япраков: От Сърбия не сме получили още никакъв отговор, впрочем и от Германия не сме получили. Разбира се, че ще информираме периодично за това кои държави са дали съгласие. Даже днес ви информирах къде законодателството императивно не позволява в 16 – има доста азиатски, африкански държави. Периодично ще ви информираме, както и сега пускаме съобщения, които съм сигурен, че честота с която ги пускаме ще се увеличава с наближаването на изборите и наближаването на някои срокове, които трябва да спазваме според избирателния кодекс и по процеса на организация.
Генка Иванова, БТА: Имате ли представа горе-долу числото на българите в тези страни, които са дали отказ, колко българи ще бъдат засегнати?
Димитър Япраков: Знаете ли, ние нямаме такава задължителна регистрация и българските граждани много рядко се обозначават в нашите представителства. Сега, откакто пуснахме рубриката „Пътувам за”, имаме малко по-добра възможност. Гражданите са улеснени да се регистрират ако желаят. От държавите, които изредих, с изключените на Унгария, Словакия и Украйна, не виждам някъде да има значими общности от граждани. Например в Етиопия навярно това а нашият временно управляващ мисията и още 2-3 души. В Китай са повече, в Алжир са много малко българските граждани, в Пакистан става дума само за нашите колеги в посолството. Нали знаете, съгласно ИК, българските граждани, които са в чужбина в деня на изборите, дори и да не са подали заявление, могат да упражнят правото си да гласуват, ако се намират в българско посолство с валиден документ за самоличност и да попълнят една декларация, че могат да гласуват само на едно място.
Никола Миладинов, БНР: Едно уточнение. Имате ли спомени на предишните парламентарни избори дали там са се образували секции? По-специално за Украйна?
Димитър Япраков: Това ще го проверя допълнително, ще ви кажа. Тъй като не съм бил тогава. Не мога да ви кажа, не съм се интересували дали е имало откази. Но мога да ви кажа, че на президентските избори се гласуваше само в Киев, където има посолство и в ГК Одеса в посолството. Одеса е сравнително близо географски до тази област, в която има етнически българи и български граждани, защото не всички етнически българи са и български граждани
Ако нямате други въпроси колеги, много ви благодаря за въпросите и ви желая приятен ден.