Mинистрите на външните работи и на отбраната на държавите-членки на ЕС одобриха „Стратегически компас за сигурност и отбрана“
23 Март 2022 Новини
На 21 март 2022 г. министрите на външните работи и на отбраната на държавите-членки на ЕС одобриха „Стратегически компас за сигурност и отбрана“. Той ще бъде официално приет от Европейския съвет на 24-25 март. Стратегическият компас закрепва общата визия на Съюза за ролята му в защита на сигурността на европейските граждани, ценности и принципи и набелязва конкретни мерки за постигане на набелязаните цели до 2030 г.
Разработването на документа протече в условията на значително влошаване на средата за сигурност в Европа, достигнало критичната си точка с военната агресия на Русия срещу Украйна и нейния народ. Войната на Русия срещу Украйна и нейното отражение върху развитието на способностите на ЕС в областта на сигурността и отбраната бяха отразени в последния проект на документа по настояване на група сходномислещи държави членки, сред които и България.
Употребата на военна сила и нарастващата геополитическа конфронтация и фрагментация в Европа не са единствените заплахи, които следва да бъдат отчитани от ЕС при планирането на неговата Обща политика за сигурност и отбрана (ОПСО). Те са придружени и от хибридни стратегии, вкл. дезинформация, кибератаки, икономическа принуда, пряка намеса в избори, инструментализиране на нелегалната миграция, както и от транснационални предизвикателства като промяната на климата, разпространението на оръжия за масово унищожаване, тероризма, новите разрушителни технологии.
На този фон България последователно отстоява позицията, че основната цел на Стратегическия компас е да допринесе решително за укрепване на ролята на ЕС в защита на световния мир и сигурност. В същото време смятаме, че ЕС следва да продължи да отделя приоритетно внимание и ресурси за справяне с предизвикателствата и заплахите в непосредственото си обкръжение, в частност в Западните Балкани, Черноморския регион и Източното съседство. Тази постановка намира пряко потвърждение в условията на руската военна агресия в Украйна.
В Стратегическия компас са включени конкретни ангажименти за засилен диалог и сътрудничество с държавите от Западните Балкани и с Източните партньори по линия на ОПСО и на Европейския инструмент за мир. Решението за финансиране на военна помощ за Украйна чрез Европейския инструмент за мир в размер на един милиард евро е не само силен сигнал за солидарност от страна на ЕС, но и практическа реализация на политическите насоки на Стратегическия компас.
Войната в Украйна подчерта по категоричен начин и необходимостта от решително укрепване на стратегическото партньорство и взаимната допълняемост между ЕС и НАТО в общия им стремеж за защита на европейската сигурност, принципи и ценности.
Интегрираният подход на ЕС към сигурността представлява уникално сравнително предимство на Съюза, обединяващо гражданските и военни мисии и операции за управление на кризи на ЕС с неговите инструменти за развитие и хуманитарна помощ, както и с дипломатическите му представителства в практически всяка държава по света. Стратегическият компас съдържа насоки за развитие на отбранителните способности на държавите членки, вкл. призив за увеличаване на бюджетните разходи за отбрана. Създава се нов инструмент на ЕС за бързо реагиране при външни кризи – т.нар. Капацитет за бързо развръщане, с численост от пет хиляди души.
България подкрепя по-нататъшното задълбочаване в рамките на Стратегическия компас на сътрудничеството между държавите членки и развитието на съвместния подход при изграждане на отбранителни способности. Тези усилия не следва да дублират НАТО и да поставят под съмнение водещата й роля в колективната отбрана на Европа, а да укрепват евроатлантическата общност и трансатлантическата връзка.