50 истории - Д-р Паям Форгани
25 Юли 2022 Събития и дискусии
София
Лекар по дентална медицина
Пристигнах в България през далечната 2014 г. След 16 години, прекарани в австралийската столица Канбера, където жегата през лятото е над 40 градуса, се озовах в студената зима на Източна Европа с нейните минусови температури. С тази рязка промяна, която отне по-малко от денонощие, започна първата глава от моето седемгодишно приключение. Да дойда в България, за да следвам дентална медицина заедно с брат ми, не бе лесно решение. Очакваха ме друг език, друга култура, друг континент с друг климат и дори друга азбука. Първите месеци бяха особено трудни и меко казано бяха тежък културен шок за младеж като мен. С времето започнах да се запознавам с повече хора, най-вече сред академичните среди на университета, в който учех. Запознах се с много чужденци, които също бяха студенти и дори усвоих някои от техните езици (гръцки и турски) и елементи от тяхната култура. Но най-голям интерес представлявах за българските ми колеги, които бяха изумени да видят австралиец в страната си. Гледаха на мен като на екзотично животно, поправяха езиковите ми грешки и ме запознаваха с местния начин на живот. Безброй пъти са ме канили да посетя селата им, където да се запозная с бабите и дядовците им и да опитам традиционната за региона храна. Най-много харесах шопската салата, бобената яхния и бисквитената торта.
Днес, седем години по-късно, вече дипломиран лекар по дентална медицина, все още съм в София. Все още не мога да се наситя на тази страна. Вече имам стаж като зъболекар в село близо до София (с. Храбърско) и съм решил, че България ще бъде моят дом. Макар и с оскъдни финансови възможности, хората на село са с големи сърца и често след работа на път за София нося със себе си бутилка домашна ракия и свежи зеленчуци в колата. Тези малки жестове ме карат да се чувствам уютно тук.
Миналата година бях приет да специализирам Ортодонтия в Медицинския университет в София. Най-хубавото е, че обучението ще е изцяло на български език. България е новият ми дом и нямам търпение да прекарам тук остатъка от живота си.