Екатерина Захариева: Трябва да използваме изкуствения интелект за по-мирен, хуманен и проспериращ свят
27 Януари 2021 Събития и дискусии
Приветствие на вицепремиера и министър на външните работи към участниците в онлайн семинара „Дигиталната икономика и изкуственият интелект. Създаване на дигиталното бъдеще на България“
Уважаеми господин Кнудсен,
Ваши Превъзходителства,
Уважаеми госпожи и господа,
Благодаря Ви за организирането на този семинар, който ще обсъди напредъка на страната ни в областта на дигитализацията и ползите от използването на изкуствения интелект, както и рисковете, пред които ни изправя.
Пандемията от коронавируса е темата, която доминира всяка една дискусия и дебат, защото тя преобърна представите ни за света. Тя отне най-базовата човешка нужда, а именно да общуваме помежду си. Въпреки това, благодарение на горчивия опит от социално-икономическите последици на пандемията, осъзнахме безценните възможности, които дигитализацията и цифровизацията ни предоставят. Когато останахме изолирани вкъщи, далеч от нашите близки, далеч от работното място, именно дигиталните технологии помогнаха обществата ни да продължат да функционират, а хората да комуникират свободно. Поръчвахме храна от телефоните си, правехме видеовръзки, за да видим любимите си хора, а работата и учението от вкъщи се превърнаха в норма.
Никога темата за ролята на технологиите, трансформацията на икономиката и изкуствения интелект не е била по-високо на дневен ред. Въвеждането на технологии в живота ни не е самоцелно, а инструмент, който да използваме с най-добри намерения, за да продължим да изграждаме един по-мирен, хуманен и проспериращ свят.
Разбира се, новите технологии крият непознати рискове и те основно са етични. Длъжни сме да гарантираме, че те няма да попаднат в ръцете на хора с лоши намерения и користни цели.
Предполагам всички вие сте запознати как изкуствения интелект може да бъде използван като мощно оръжие. Престъпници използват машини не от вчера, за да извършват редица криминални деяния, свързани с проникване в информационни мрежи или бази данни от критичната инфраструктура. Терористи за съжаление ни показаха как дроновете могат да убиват по-ефективно, отколкото човешката ръка.
С голяма загриженост ние, политиците, обсъждаме и как да се гарантира неприкосновеността на човешкия живот, тъй като изкуственият интелект днес се използва на работното място, в предоставянето на административни услуги като събира огромни количества лични данни. Да, изкуственият интелект използва алгоритъм, но той е създаден от човешка ръка и може да е грешен, може да е вреден, може да е с престъпни намерения.
Миналата година Илън Мъск, един от пионерите в дигиталния свят, предупреди: „Помнете ми думите, изкуственият интелект е по-опасен от ядрено оръжие.“
И наистина. Представете си една система, която управлява цялата планета автоматично, и в един момент реши да избие половината човечество, защото ресурсите са се изчерпали.
Въпросът днес не е дали изкуственият интелект е опасен и трябва да ограничим развитието му, а как да го използваме с етични цели, в полза на човечеството.
Нека ви дам пример с човешките ресурси. От край време, например, съществува митът, че въведението на технологиите в икономиката крие големи рискове за човечеството и най-вече превръщането на човека в непотребен и ненужен, като неговата дейност ще е заменена от машини и роботи. Позволете ми да не се съглася. В началото на миналия век повечето градове са били осветени от газови фенери по улиците, хората са общували чрез телеграф, а презокеанските пътувания са продължавали с дни на кораби. Е, днес улиците ни са електрифицирани, общуваме по смартфони, а разстоянието от Лондон до Ню Йорк се взима за под 7 часа по въздух. И човекът не се е превърнал в непотребен и ненужен. Да, нямаме нужда вече от фенераджии, а ни трябват толкова често ел. техници, нямаме нужда от служители в телеграфни станции, но ни трябват специалисти в мобилните оператори, а вместо капитани на кораби, се нуждаем от пилоти на самолети, въпреки автопилотите. Технологиите не просто са променили самоцелно човешкия живот, а са го направили по-лесен, а хората по-свободни, автономни и продуктивни.
България има сериозни традиции в науката и иновациите като през 80-те години на ХХ век заради силната си високотехнологична индустрия е наричана „Силициевата долина на Източна Европа“. За това е показателен и фактът, че Българска академия на науките, основана преди 152 години, е с близо 10 години по-стара от модерната българска държава. За нас е естествено да прегърнем идеята за дигитализация на икономиката. Най-важното предизвикателство пред нас, с което трябва да се справим в тази насока ще бъде създаване на силни връзки между образователните институции и бизнеса, с което да помогнем на българските граждани да бъдат добре квалифицирани, адаптивни и подготвени към изискванията на пазара на труда. Поради тази причина, голяма част от средствата, предвидени от Националния план за възстановяване и устойчивост ще бъдат насочени към дигиталната трансформацията на икономиката ни.
Нашата страна вече е изградила репутация на регионален център в сферата на IT и високите технологии. И въпреки пандемията, секторът за софтуерни услуги, например, отбеляза ръст от 10% през 2020 г., а 35% от заетите в сектора са жени, което поставя България на първо място по този показател в ЕС, с над два пъти над средните за Съюза стойности. Той съставлява над 3% от общия брутен вътрешен продукт на страната. За пример ще дам само, че изкуственият интелект в последното поколение автомобили на Мерцедес е създаден именно в България. Преди дни в британския вестник „Таймс“ прочетох и за 4 старт-ъп компании, които са променили финтех индустрията. Една от тях е основана от българка и вече има капитал от 300 млн. лири. Компанията предлага всеки човек да управлява лесно постъпленията от своите пенсионни фондове директно от мобилния си телефон.
Друга българска финтех компания създава персонални дебитни карти, които помагат за управлението на всякакви бизнес разходи. Това позволява на управителите на компанията да автоматизират процесите на разплащане, контрола на разходи и да получават автоматични анализи и доклади. Трета българска компания вече е световен лидер в „умните решения“ за дома и управлението на всички домашни системи – за осветление, отопление, приготвяне на храна, забавление.
Вярвам, че точно ОИСР, една организация, която е искрен привърженик на идеята за дигитализацията, ще бъдат опора на България, чрез своя опит, препоръки и насоки в начинанието ни да създадем една по-устойчива и просперираща икономика. Ние силно ценим партньорството си с ОИСР и през последните години показахме недвусмислено, че за нас е приоритет да се подготвим подобаващо за пълноправно членство в организацията. Надявам се с общи усилия да успеем да трансформираме нашите икономики и да се върнем по пътя на устойчивия растеж, както и благодарение на дигитализацията на икономиката човечеството да продължи да намира решения на предизвикателствата, пред които се изправяме. Благодаря Ви!