Николай Младенов: Европейската комисия няма да управлява директно еврофондовете у нас, Министърът на външните работи пред БНР, 23 юни 2011 г., Програма "Хоризонт", "Преди всички”
23 Юни 2011 Изказвания и интервюта
Водеща Борислава Борисова: Както знаете, Европейският съвет ще заседава в Брюксел днес и утре. Очакванията са държавните и правителствени ръководители на 27-те да се занимават главно с общото икономическо управление и ситуацията в Гърция, както и с реформата на Шенген и възможността за временно затваряне на вътрешните граници при проблеми по външните. Диана Чепишева разговаря с външния министър Николай Младенов как всичко това засяга шенгенските амбиции и икономическото управление на България. Както ще чуете, министърът не е съгласен с анализаторите, според които по време на това заседание евросъюзът ще търси коренно различни решения за двата си основни проблема - повече интеграция и общи действия във финансово-икономическата сфера, и на другия полюс повече свобода за отделните страни в областта на емиграцията и граничния контрол. /запис/
Николай Младенов: Аз бих го формулирал по малко по-различен начин - повече координация на икономическите политики, защото кризата с еврото доказа, че не можеш да имаш само обща валута, трябва да имаш и по-координирана икономическа политика. Второ, общи действия по отношение на Гърция в еврозоната. И третото е реформа на Шенген, предизвикана от сериозния натиск, на който системата е подложена - миграция от Средиземноморието. Хилядите, които минаха през Италия от Тунис, от Либия, сериозно поставят под въпрос доверието в системата, както съществува тя в момента. Затова е важно да се приеме пакет, който да позволява системата на контрол по шенгенските граници да бъде затегната. И другото - много ясни правила в какви ситуации може да се налагат суспендиране на шенгенските критерии и едностранен граничен контрол.
Репортерка Диана Чепишева: Как се вписват амбициите на България за членство в Шенген предвид това все по-интензивно говорене за укрепване на контрола по външните граници? Ние се надяваме да бъдем такава граница, а всъщност явно това е най-чувствителната тема.
Н. Младенов: Да, и тя е най-чувствителна по отношение на Средиземноморието. Второстепенен е въпросът с реформата на Шенген, с разширяването към България и Румъния. Разбира се, от наша гледна точка той е първостепенен. Аз съм убеден, че присъединяването на България към шенгенското пространство е по-добрата гаранция за сигурността на Европа, отколкото неприсъединяване. Критериите на законодателството са изпълнени, технически всичко работи на място, достъпът на нашата страна до шенгенската информационна система ще позволи на нашите служби по сигурност, работейки с тези на съседни страни, да могат по-лесно да хващат тези, които са нарушители на граничното пространство. Разбира се, трябва да отчитаме, че този дебат по отношение на България и Румъния се случва в период, в който европейското обществено-политическо мнение е изключително чувствително заради случващото се в Северна Африка. Но аз съм далеч от пророците на мрака, които смятат, че няма да влезем в Шенген. Мисля, че има достатъчно основания да бъдем малко по-внимателни с изказванията си, преди да даваме окончателни оценки, преди окончателно да е приключил процесът.
Репортерка: Сигурна съм, познавате теорията, че ако се даде възможност за временно затваряне на вътрешните граници в случай на натиск по външните граници, това може да направи малко по-лесно присъединяването на България и Румъния, защото останалите, по-старите страни, членки на шенгенското пространство, ще имат инструмент да противодействат на евентуално несправяне от наша страна. Как гледате на тази теория, реалистична ли е тя?
Н. Младенов: Сигурно на хартия написана може би звучи реалистично, на практика не смятам, че има толкова пряка обвързаност. Ако трябва да бъдем абсолютно директни, проблемът на България с присъединяването в Шенген е, че в процеса на преговори страната ни поема много ангажименти. След присъединяването към Европейския съюз тя не ги изпълнява, поема още ангажименти. И когато през последните 2 години правителството има ускорена програма за изпълнение на всичко това, което трябваше да бъде направено досега, нашите партньори казват добре де, ама вие какво правихте досега, искаме да видим по-сериозни доказателства за намеренията на българските власти. Не смятам, че трябва да търсим, ако направим Шенген по-тежък, тогава това. .. по-лесно ще влезем в него, нали. Тази логика не е точно логиката на процеса, който се случва. Надявам се през септември месец, както е записано и в заключенията на министрите на вътрешните работи, да се разгледа вече на по-високо ниво въпросът за присъединяването и да се приеме графикът, по който нашата страна ще се присъедини към шенгенското пространство. Нищо в живота и в Европейския съюз не е автоматично и нищо не е окончателно, докато не се вземат окончателните решения.
Репортерка: Не се ли опасявате, че е възможно този процес да се окаже безкраен предвид това, че България вече изпълни писаните правила, в момента е изправена пред неписани, които всеки може да дописва в движение.
Н. Младенов: Ами, животът не е само писаните правила, нали? Ако беше само писаните правила, сигурно щеше да е много скучен. България изпълнява критериите така, както са заложени в законодателството, но в крайна сметка връзката между изпълнението на критериите и решението не е натискането на едно копче, което е автоматично. Става въпрос за решение, което трябва да бъде взето. Мисля, че всички си даваме сметка, че когато десетки хиляди хора от долната страна на Средиземно море влязат в Европа, търсейки нелегално убежище, когато имаме, включително и наши съграждани, които злоупотребяват с правата си в някои страни членки, това създава атмосфера, която не е добра, тя трябва да бъде решена, за да може да се отвори пътят за присъединяването, но не смятам, че това ще бъде безкраен процес. Мисля, че този процес ще приключи в най-скоро време.
Репортерка: Ако се върнем към другата тема на съвета, икономическата, това също е област, в която България все още е в процес на доказване, че заслужава доверие, че е стабилна.
Н. Младенов: На фона на някои от нашите съседи аз мисля, че България изглежда по-скоро като Холандия на Балканите, имайки предвид стабилността на нашия бюджет, рестриктивната политика, която финансово се води, и тя в крайна сметка, колкото и да е тежка, е в интерес не само на стабилността, но на развитието на българската икономика в перспектива. Пактът "Евро плюс" съдържа онези фундаменти, които са част от абсолютния консенсус на българската икономическа политика от 1996-1997 г. до момента, включително и темата с ръста на доходите, който трябва да бъде съобразен с ръста на производителността на труда. Затова и толкова бавно реално растат доходите в България, защото останалото би означавало популизъм, който да доведе до срутване на икономиката. Това нещо, което на някои наши съседи се случва в момента, на нас в определен смисъл ни се е случило 1996-1997 г. Всичко е въпрос на доверие и всичко и въпрос на внимателно подредени стъпки, които следваш. Без значение дали България е член на Европейския съюз или не, ние трябва да имаме добра икономическа политика, да расте производителността на труда в България и управлението на финансите ни да бъде стабилно.
Репортерка: Броени часове преди този съвет обаче отново се появиха информации, че Европа няма доверие на България. Става дума за публикация в базиран в Брюксел уебсайт, пред който германски депутат от гръцки произход заявява, че Европейската комисия смята да отнеме на България, Румъния и Гърция управлението на еврофондовете, защото те не се справят с това. Имате ли такава информация и въобще има ли опити от страна на Европейската комисия да отнеме от България управлението на европейските средства?
Н. Младенов: Това са глупости, казвам го директно, защото ако Европейската комисия иска да каже нещо, тя може да го каже директно, а няма нужда да бъде интерпретирана от други. Сътрудничеството между правителството и комисията в момента е на изключително високо ниво и министър Дончев ежедневно, ежеминутно работи с колегите си в Брюксел и резултатите от това са видими. Видими са в увеличаването на усвояемостта на средства в страната ни, видими са във факта, че всички средства са размразени и отново достъпни за България. Мисля, че трябва да спрем да фетишизираме по подобен начин всичко, което се напише или каже някъде, защото това означава да напишеш нещо на стената на тоалетната и да спориш с този, който го е написал. (край на записа)
Водеща: Интервю на Диана Чепишева с министъра на външните работи Николай Младенов.