Опитваме се да извоюваме най-добрия ресор за България в следващата ЕК и да защитим националния интерес
19 Август 2014 Изказвания и интервютаВодещ: Добро утро, господин Митов. Нека да започнем с Ирак. Впечатлиха ме Вашите силни думи вчера на представянето на екипа Ви в Министерството на външните работи. Казахте, че кризата с „Ислямска държава”, тази групировка, ни касае пряко, че ще имаме проблеми, кризата директно заплашва националната сигурност. На каква основа базирате това съждение, че пряко е заплашена националната ни сигурност в Ирак? Кой Ви даде тази увереност да твърдите това нещо?
Даниел Митов: Добро утро. Няма как да избягаме и да не видим това, което се случва в Ирак, като заплаха за националната ни сигурност поради простата причина, че Вие си спомняте, че дори буквално преди седмици Кюрдистан изглеждаше като един от най-стабилните райони в Близкия изток като част от Ирак. В момента наблюдаваме такава ужасяваща хуманитарна криза и напредването на екстремисти и терористи. Те извършват буквално геноцид над местното население, като целите са не само малцинства като язиди и други. Те избиват християни, както и мюсюлмани, които не са съгласни с радикалната версия на исляма, която въпросните джихадисти проповядват. От друга, страна ясно ни е, че Ирак е близо. Бежанската вълна, която може да тръгне от там, както и в случая със Сирия, заплашва директно външните граници на ЕС. Вие си спомняте за реакцията в България, когато стана въпрос за бежанци от Сирия, представете си нещо удвоено в случая, дори и много по-сериозно. Кризата там е много сериозна, никой не си беше помислял преди дори няколко седмици, че това може да се случи в Северен Ирак.
Водещ: Напротив, господин Митов. Много специалисти предупреждаваха, че конфликтът в Сирия ще се разпространи в съседните държави, както и стана. Вие самият знаете много добре, че тази организация „Ислямска държава” беше активна в сирийския конфликт, който продължава вече три години. Вие знаете ли колко са убитите от „Ислямска държава” в Ирак към този момент?
Даниел Митов: Точни цифри едва ли мога да назова, защото те се увеличават с всеки изминал ден.
Водещ: Да, но аз мога да Ви кажа колко са убитите в Сирия по официални неактуализирани данни на ООН. Те са 150 хиляди, а 10 милиона са в бедстващо хуманитарно положение. Тоест каква належаща нужда има сега, както казвате, не трябва да стоим безучастни в Ирак, а стоим безучастни в Сирия повече от три години. Защо трябва да се пращат оръжия в Ирак, а да не се пращат оръжия на опозицията в Сирия толкова време?
Даниел Митов: Тук сте много прав. Пасивността на западната общност в Сирия и страхът да се намеси в сирийския конфликт по-сериозно доведе до ситуацията в момента. За това няма извинение. Реагира се късно, но по-добре да се реагира сега веднага в Ирак и въпросните бойци на „Ислямска държава” да бъдат изтласкани обратно, след което да се мисли за това как те да бъдат изолирани на територията на Сирия.
Водещ: Какви са интересите на България в Ербил, Кюрдистан, в Ирак…Не защитаваме ли всъщност ние интереси на Ексон, Бритиш петролиум, Шел? Каква е належащата нужда от реакция на САЩ в Ирак вместо бездействие в Сирия? Унищожихме сирийските химически оръжия, измихме си ръцете, обаче в Ирак се действа доста бързо без резолюция на Съвета за сигурност на ООН?
Даниел Митов: Аз Ви казах вече – в Сирия това, че ЕС, САЩ, Северноатлантическата общност не се намеси навреме е проблем. Няма как в момента това да не бъде казано ясно и точно. Преките интереси на България са ясни. Това е конфликт буквално в задния ни двор. Ако в момента ние и всички европейски държави не се намесим, това означава, че има опасност този конфликт да се разрасне и да стане огромен проблем и за Европа. Особено за нас, ние сме най-близо и ние трябва да сме най-обезпокоени от случващото се.
Водещ: Имате ли данни от българските служби, че има риск от внос на терористи в България?
Даниел Митов: Има риск от бежанска вълна, има риск от внос на терористи не само в България, но и в цяла Европа. Вие знаете много добре, че на страната на „ИДИЛ” се бият хора, които са рекрутирани и от Европа. В същия момент бойци биват рекрутирани и от целия Близък изток и Северна Африка. Нужно е много тясно сътрудничество с всички държави от региона, така че да спрат потока на рекрутиране на бойци, които се бият на страната на „ИДИЛ” в Сирия и Ирак. Защото, ако това продължава, ние ще бъдем изправени пред много сериозен проблем. Това е варварство, което се случва там, вие го знаете много добре.
Водещ: Както в Сирия има варварство, има геноцид, християни се избиват в Сирия три години, но ние не пращаме оръжие там. Сега Франция, Великобритания, други държави веднага побързаха да започнат да въоръжават кюрдите.
Даниел Митов: Отново с риск да се повторя ще Ви кажа, че това е проблем. Това е бавна реакция, която е проблем, която е трябвало да се случи много по-рано. Моето мнение е ,че Западът трябваше да бъде много по-активен в конфликта в Сирия и това щеше да предотврати при всички положения разпространението на влиянието на „ИДИЛ” в региона.
Водещ: Вие вече казахте, че към България все още няма искане за участие чисто във военната сфера да помага. Всъщност знаете ли, че и до сега България продава оръжие на Ирак?
Даниел Митов: Тук става въпрос за две различни неща. В случая става въпрос за това - за призив на Съвета на европейските външни министри да се предостави безвъзмездна и спешна помощ на иракските кюрди в борбата им срещу „ИДИЛ”. Аз съм обнадежден от факта, че язовирът, който беше завзет от бойците на „ИДИЛ”, вече е в ръцете на иракското правителство, в лицето на Кюрдската автономна власт. Но тези усилия трябва да продължат и те са съвместни. И Великобритания, и Германия, и Чехия, и много други държави ще изпратят безвъзмездна военна помощ . Що се отнася до България, ние все още оценяваме какви са ни възможностите и дали можем да направим това и точно какво можем да направим.
Водещ: 19 оръжейни лиценза са издадени за Ирак през изминалата година. Защо да не можем? Според публичен доклад на междуведомствената комисия за експортен контрол.
Даниел Митов: Значи спокойно бихме могли да направим стъпка и в тази посока. Но тук става въпрос за търговски сделки, а не за безвъзмездна помощ . Има разлика между двете неща.
Водеща: Министър Митов, нека да минем към темата Украйна. Вчера имаше тежки разговори, минимален напредък на четиристранната среща в Берлин за Украйна. Вие в рамките на този мандат на служебното правителство, имате ли картбланш да защитавате България от санкциите? Каква е стратегията в следващите месеци?
Даниел Митов: Първо говорим за два вида санкции. Когато говорим за руските санкции спрямо ЕС, разбира се, ние вече ясно казахме, че в случая Европа трябва да се държи като обединена общност, която е солидарна. Вече има насрочено заседание на Съвета на земеделските министри , на което ще бъдат обсъдени последствията за отделните държави от санкциите, наложени от Русия, и евентуалните компенсации. Ние още нямаме престава какви ще бъдат те, в какви размери, трябва да се оцени много точно какви ще бъдат загубите за българските земеделски производители, но националният интерес трябва да бъде защитен. Второ, когато говорим за санкции от страна на Украйна спрямо Русия, ние сме настоявали и ще продължим да настояваме Украйна да не налага санкции, без те да са съгласувани с европейските партньори. Ако Украйна желае да се интегрира в ЕС и да върви по европейски път, всяко едно нейно действие трябва да бъде съгласувано с европейските партньори.
Водеща: И все пак, ако се стигне до спиране на газа през Украйна?
Даниел Митов: За сега такова нещо не се очертава. Няма подобна опасност, но трябва да сме наясно, че украинското правителство трябва да продължи да пълни хранилището, от което захранва и поддържа доставките на газ към Европа. Това е едно и второ, пак повтарям, всичко трябва да бъде съгласувано с ЕС.
Водещ: Независимо дали е съгласувано или не, колегата Ви Васил Щонов взе решение да се блокират всички действия по проекта за газопровода „Южен поток”, но този проект защо трябва непременно да се спира по време на вашия мандат, имайки предвид, че действията на украинската власти подкрепят аргументите на привържениците на този газопровод, че наистина и Украйна е риск за транзита, не само Русия и руското правителство.
Даниел Митов: Самият проект е замразен не защото той е неполезен, а защото сделките, подписвани по изграждането му, са проблемни. Трябва да се направи пълна ревизия и да се види какво е подписвано, с кого, процедурите изпълнени ли са. Проектът „Южен поток” ще се оценява тепърва като полезност, но ако той бъде правен, трябва да бъде направен по европейските правила.
Водещ: А имате ли, господин Митов, някаква червена линия за това какви санкции срещу Русия бихте подкрепили в рамките на тези месеци от мандата Ви, ако се стигне до нов кръг от санкции срещу Русия? Кои не бихте подкрепили, например, оръжейно ембарго подкрепяте ли срещу Русия? Ние сме 100 % зависими, дължим пари на руснаците…
Даниел Митов: Да не влизаме в хипотези в момента. Аз лично се надявам, че напрежението между Украйна и Русия в хода на разговорите, които текат в момента, по някакъв начин ще се разреши или поне ще намалее и ще тръгне мирен процес и ще има някаква пътна карта, която да гарантира, че напрежението ще деескалира.
Водещ: На какво се основават тези Ваши твърдения? Напротив, по всичко изглежда, че ситуацията там се влошава.
Даниел Митов: Когато има разговори, има и надежда, че те ще доведат до нещо добро. Вярно е, че ситуацията там продължава да бъде проблематична дори и германският външен министър заяви, че има възможност и потенциал за военен конфликт между Русия и Украйна, но след като руската страна и украинската страна са се съгласили да продължат разговорите, това означава, че те готвят и има възможност за постигане на някакъв компромис. Надяваме се на това. В същия момент, разбира се, следим внимателно случващото се и от там насетне ще взимаме решение спрямо развоя на ситуацията. Силно се надявам, че няма да се стигне до спираловидни санкции и няма да влезем в режим на това ЕС и Русия да продължат да си налагат санкции едни на други. Но Русия трябва да разбере, че в случая носи отговорност за дестабилизацията на Украйна и трябва да направи отстъпки, трябва да прояви добра воля за деескалация на напрежението е Източна Украйна, като разбира се това важи и за украинската страна. Няма начин без добра воля от двете държави да се стигне до разрешаване на проблема.
Водеща: Министър Митов, какъв е коментарът Ви за готовността за диалог, макар и закъснял, от страна на Сергей Станишев да получи България ключов ресор за Кристалина Георгиева?
Водещ: Имате по-малко от две седмици до срещата, на която ще се избере Върховен представител по външната политика на ЕС. Господин Станишев постави условия за неговата подкрепа в качеството му на лидер на ПЕС за кандидатурата на г-жа Георгиева. Вие как оценявате този негов публичен отговор до правителството?
Даниел Митов: Аз в широк коментар по отношение на господин Станишев не бих искал да влизам. Той до голяма степен е политически партиен. Като служебен министър ще ми бъде трудно да вляза в тази тема. Надявам се всеки един българин с влияние и възможности за влияние в рамките на този диалог по отношение на кандидатурата на комисар Георгиева да направи възможното, за да стигнем до възможно най-доброто решение и ресор за представителя на България в следващата ЕК. От друга страна, ние правим всичко възможно за да гарантираме, че България ще има много по-сериозен ресор и присъствие в състава на следващата ЕК. Комисар Георгиева е човек, който си е извоювал много сериозно име сред колегите си в Брюксел. Няма правителство, няма човек в рамките не европейските правителства или на ЕК, който да не говори със суперлативи за работата на комисар Георгиева.
Водещ: Но защо не искате да коментирате отказа практически на Станишев да подкрепи усилията на вашето правителство, след като публично служебният премиер отправи такава молба към него?
Даниел Митов: Вижте, господин Станишев е в особена ситуация в момента. Той очевидно живее повече в ролята на лидер на ПЕС, което е негово право. Не можем да кажем друго. Тук има и партийни баланси на европейско ниво, с които е ясно, че трябва да се съобразим. Математиката в случая е доста сложна. Много от тези решения се взимат буквално в последната седмица. Текат разговори, да не навлизаме в повече подробности, задвижили сме всички механизми, които имаме, за да се опитаме да извоюваме най-доброто за България и да си защитим националния интерес. Огромен ресурс имаме в лицето на комисар Георгиева .
Водеща: Да Ви попитаме и за това, което сега е основната задача на служебното правителство – организацията на изборите и в частност организацията на изборите в чужбина на 5 октомври. Вие спокоен ли сте за протичането на изборите, има ли организацията за това?
Даниел Митов: Вече е създадена вътрешноведомствена работна група тук във външно министерство, която е започнала много активна работа по темата. Следващата седмица, както казахме и вчера, ще има специална пресконференция, на която могат да се обсъдят всички въпроси, свързани с организацията на изборите в чужбина. Комисията е оглавена от заместник-министър Катя Тодорова, която е човек с безкраен опит в това отношение. Има и много други хора, които се занимават с организацията на изборите в чужбина тук в министерството, които са го правили не веднъж. Те познават проблемите и се надяваме в рамките на следващите месеци да изчистим максимално тези слабости, за които знаем, и българските граждани в чужбина да получат възможност да гласуват и то да гласуват спокойно и да бъдат добре информирани за изборния процес.