Изказване на министъра на външните работи Кристиан Вигенин пред Годишната среща с посланиците на Република България София, 24-25 юли 2014 година

Изказване на министъра на външните работи Кристиан Вигенин пред Годишната среща с посланиците на Република България София, 24-25 юли 2014 година

 

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

ДАМИ И ГОСПОДА,

Имам удоволствието да ви приветствам с откриването на традиционната Годишна среща на министъра на външните работи с посланиците на Република България. Искам да изразя задоволството си от факта, че за пореден път ще имаме възможността да дискутираме актуалните направления и въпроси от външната политика на страната ни и тяхната реализация в съответствие с приоритетите на външната ни политика.

Днешната ни среща беше планирана още в края на миналата година. Решихме, че предстоящата поредна трансформация в управлението не е причина тя да бъде отменяна – първо, защото във външната политика трябва да има приемственост и една полезна практика трябва да бъде утвърждавана, второ, защото на управлението, особено по отношение на МВнР, трябва да се гледа като на щафетно бягане и бих искал да свърша докрай моята част от работата и да предам щафетата на следващия министър с добро междинно време. Ще споделя, че още в първите ми дни като министър един настоящ посланик ми каза: „Г-н Вигенин, вие сте седемнайсетият министър, с когото работя.“ Запомнил съм тези думи и през времето на краткия ми мандат съм работил с ясното съзнание, че трябва да използвам пълноценно времето на този пост, за да реализирам моите и на моя екип идеи и да оставя след себе си повече, отколкото съм заварил.

И понеже тук има представители и на медиите, бих искал да направя едно уточнение, което за нас се подразбира, но за широката публика е неизвесто. Посланическата конференция се реализира по същество без особен допълнителен финансов ресурс, защото е планирана така, че да съвпадне с летните отпуски на посланиците, като по този начин са икономисани евентуалните разходи за транспорт, в случай че форумът бе организиран в друго време.

И сега отново – към същината на настоящата ни среща:

Предполагам, че вече сте се запознали с програмата за работа, която ви бе разпратена предварително. Въпреки това, позволете ми да припомня дневния ред: След моето изказване, думата ще има нашият почетен гост г-жа Ирина Бокова, генерален директор на ЮНЕСКО за втори пореден мандат и - да се надяваме - наш успешен кандидат за поста генерален секретар на ООН.

След това постоянният секретар г-н Г. Димитров ще говори с вас по въпроси, свързани с работата на дипломатическата служба, като ще засегне всички онези в кавички „злободневни” въпроси, без които реализацията на  политика трудно може да се случи.

Тази година, съобразявайки се и с вашите предложения от миналогодишната конференция, предпочетохме да организираме срещата под форма на тематични панели, за да имаме възможността да обменим мнения по някои ключови за нашата външна политика въпроси: Югоизточна Европа, страните от Източното партньорство и Русия, българските кандидатури за международни организации, българските общности зад граница, икономическа дипломация. Ще чуете изказвания на колеги от  ръководството на МВнР, на представители на министерствата на културата, на образованието, на икономиката и енергетиката и на Държавната агенция за българите в чужбина. Предвидени са и слотове за групови срещи между вас и ресорните ви структури, както и за индивидуални ваши срещи с ръководството и администрацията на министерството по предварителна заявка.

И накрая, още едно съобщение, последно по ред, но може би не и по значение: искам да  припомня, че тази вечер ще се състои традиционният прием на министъра на външните работи по случай Деня на българската дипломатическа служба, където освен вас, сме поканили дипломатическия корпус в София, както и много личности, свързани по един или друг начин с нас и нашата работа.

Колеги,

На миналогодишната среща с посланиците на Република България аз  представих приоритетите на настоящото програмно правителство на Република България във външнополитическата област. Както вече споменах, стратегическа цел на Министерство на външните работи е да провежда активна, но разумна външна политика, основана на българските национални интереси и европейски и евроатлантически ценности, която да осигури максимално благоприятна външна среда за развитието и просперитета на българската нация. Чрез външната политика на Република България се отстояват и реализират политическите, икономически и културни интереси на страната зад граница и се защитават правата на българските граждани, общности и юридически лица в чужбина. Това бе водещото за мен през тази една година като министър на външните работи.

Балансирана и разумна външна политика, основана на българските национални интереси и евроатлантически ценности.

Последователно и аргументирано бяха защитавани българските интереси при формирането на общата външната политика на ЕС, както и политиката в рамките на НАТО. Тази година беше доминирана почти изцяло от кризата в Украйна, чието разрешаване е и ще продължи да бъде тежко изпитание за ЕС и НАТО, а конкретно и за България. Страната ни е особено уязвима от гледна точка както на косвените, така и на възможните преки ефекти от развитието на кризата и търсенето на конструктивни решения на европейско равнище беше ключово предизвикателство за нас. Без да навлизам в детайли, мога да кажа, че отстоявахме балансирана, ясна и принципна позиция. Заедно с това фокусирахме вниманието си към защитата на многобройната българска общност в страната. Голямото предизвикателство пред следващото правителство ще бъдат възможните икономически санкции от страна на ЕС срещу Руската федерация, които до момента бяха отлагани, но изглеждат все по-вероятни.

 От друга страна, събитията в Украйна от последните месеци доказаха нагледно значимостта на членството на страната ни в НАТО. През настоящата година отбелязахме 10-годишнината от това членство, а геополитическата обстановка ни даде възможност не само да препотвърдим на практика принадлежността си към евроатлантически ценности, но и да отдадем дължимата висока оценка на принципа на солидарността и в частност – значението за сигурността на страните-членки на чл. 5 от Северноатлантическия договор.

Във връзка със събитията в Сирия, МВнР даде своя принос в усилията за противодействие на миграционния натиск. В резултат на предприетите действия редица държави и международни организации откликнаха с хуманитарна помощ. В рамките на ЕС, българската страна успя чрез активно си участие да разшири географския обхват на разискванията за миграционните потоци, първоначално фокусиран върху региона на Средиземноморието и да включи също югоизточните граници на ЕС, с което да се насочи внимание и съответен ресурс /политически и потенциално финансов/ за справяне с увеличения бежански поток на границата с България - външна граница на ЕС.

Осъществен бе активен двустранен политически диалог на всички равнища с държави-членки на ЕС от Централна и Западна Европа. Това беше един от идентифицираните дефицити, които в голяма степен преодоляхме и се надявам темпото да се запази и занапред. Искам да разсея някои медийни интерпретации, че България или българският външен министър са били в изолация – за кратко време посетих Рим, Берлин, Париж, Лондон, Виена и други европейски столици, по покана на моите колеги.

Отношенията със САЩ продължиха възходящото си развитие. За нас САЩ са неизменен стратегически партньор, тесните отношения с който обхващат буквално всички области на взаимодействие: от отбрана, през икономика, до културен обмен. Продължи работата за включването на България в Програмата за безвизово пътуване на САЩ, като въпросът стои в контекста на постигане на пълна реципрочност и безвизово пътуване до САЩ за всички граждани на ЕС. Бе подписано Междуправителственото споразумение за обмен на информация за целево наблюдение на тероризма, което е сред ключовите изисквания за присъединяване към програмата.

Въпреки сложната международна среда бяха запазени каналите за комуникация с Руската федерация, като израз на това беше и скорошното посещение на руския външен министър Сергей Лавров в София. С Русия ни свързват исторически и силни културни връзки, както и сериозни икономически интереси основно по линия на енергетиката и туризма.

Силна динамика получиха отношенията с Китай – редица посещения на високо и най-високо равнище. В голяма степен това се отнася и за Виетнам. От значение за нас е интензивното развитие на икономическите отношения със страни като Индия, Бразилия и др., които се радват на висок икономически растеж и могат да осигурят пазари за българските стоки и услуги и да бъдат източници на инвестиции в българската икономика. Тук можем да добавим и редица традиционни и нови партньори  от района на Близкия изток и Африка, Азия и Азиатско-Тихоокеанския регион, Америка.

Смятам, че през изминалата година търсихме, и бих си позволил пред вас да обобщя, че успяхме да осигурим важния стратегически баланс в политиката ни. Това не е никак лека задача. Пожелавам успех на всички бъдещи мои наследници в тази посока.

Сред главните направления на дейността на МВнР бе пълноценното участие във формирането и реализацията на политиките на ЕС по ключови за Съюза и страната въпроси.

Системни бяха усилията за отстояване на българската позиция за принципите на преразпределение на общия бюджет. За нас бе важно Кохезионната политика да остане основен инструмент за стимулиране на развитието в Съюза, като се намаляват различията в нивата на икономическото и социалното развитие на регионите и се постига териториално сближаване.

Като председател на Съвета по европейските въпроси инициирах промени в националния координационен механизъм за участие на България в процеса на вземане на решения в ЕС с цел допълнително оптимизиране на база на натрупания ценен седем-годишен опит като член на ЕС.

Продължи подготовката на България за поемане на ротационното председателство на Съвета на ЕС през 2018 г.В МВнР бе извършен анализ на опита на държави-членки, които са осъществили председателство след влизането в сила на Лисабонския договор, набелязани са необходимите ангажименти, предизвикателства и потенциални проблеми, с които страната ни би могла да се сблъска в процеса на подготовката. Тече процес по планиране и организация на кадровото обезпечаване на Председателството в рамките на министерството, чрез разпределение на работните формати на Съвета на ЕС по ресорни дирекции и ангажирани ведомства, и иницииране на вътрешноведомствен координационен механизъм. Новото правителство, което ще се формира след изборите, трябва да създаде и национален подготвителен комитет, като смятам за целесъобразно той да бъде ръководен от външния министър, проектът на постановление е изготвен. Бих искал в аванс да обърна внимание, че ако следващият парламент и правителство – както се надяваме – завърши пълен мандат, то изборите ще съвпаднат с периода на председателството, така че това сериозно предизвикателство трябва да бъде отчетено на достатъчно ранен етап.

Съществено и успешно бе участието на България в политиката на ЕС по Източното партньорство. На тази тема е посветен и специален панел от тазгодишната ни среща, но накратко: С подписването на Споразуменията за асоцииране с Европейския съюз Грузия, Република Молдова и Украйна получават трайна европейска перспектива. Трите държави проявиха последователност за успешно провеждане на преговорите, приемане на законодателство, отговарящо на европейските стандарти, и започването на реформи в редица сектори, за да покрият необходимите стандарти за подписване на споразуменията. Предстои още много работа по прилагането на споразуменията, затова България заяви готовност да окаже необходимата експертна помощ и съдействие. Трите споразумения бяха внесени за ратификация в НС и се надявам това да стане до края на месеца – вярвам, че основните парламентарни сили разбират символното значение на този акт и ще намерят необходимото съгласие помежду си.

От 1 юли председателството на ЕС бе поето от Италия. Искам да подчертая, ние споделяме общо виждане относно продължаване на политиката на разширяване на Евросъюза, тъй като тя е силна мотивираща сила за осъществяване на реформи в страните от Западните Балкани.

За нас е изключително важно през следващия мандат на европейските институции да предотвратим фрагментация и разделения вътре в ЕС. Споделяме акцента, който италианското председателство поставя върху диверсификацията на пътищата и източниците на енергийни доставки чрез ускорена реализация на подбрани инфраструктурни проекти за внос на енергийни ресурси и изграждане на реверсивни връзки, като всички проекти, които имат потенциал да допринесат за диверсификацията на източниците и маршрутите, следва да се разглеждат като част от мерките за подобряването на енергийната сигурност.

Ние подкрепяме намеренията на Италия да постави сред основните си приоритети борбата с нелегалната миграция, охраната на границите на Съюза и прилагането на Общата европейска система за убежище. Според нас основен акцент трябва да се постави върху мерките за засилване на солидарността по отношение на държавите-членки, подложени на най-силен натиск. В този контекст, важен въпрос за нас, по който очакваме продължаването на активните дискусии с европейските ни партньори през есента на 2014 г., е присъединяването на България към Шенгенското пространство, оценявам перспективите като добри.

През изминалата година нашият стремеж бе да възстановим позициите на България в Югоизточно Европа и в Черноморския регион и да водим ефективна регионална политика.

Интензифициран бе политическият диалог на различни равнища, като бяха направени посещения на ниво външен министър в почти всички страни от региона. Осъществени бяха срещи между министър-председателя на Република България и министър-председателя на Румъния, включително и съвместно заседание на правителствата на Република България и на Румъния. Проведени бяха срещи по въпросите на регионалното сътрудничество с министър-председателите на Република Македония, Румъния и Сърбия, както и с президента на Сърбия. Успешно бе осъществено Българското ротационно председателство на Организацията на Черноморско икономическо сътрудничество януари-юни 2014 г.; Беше одобрено предложението ни да поемем ротационното председателство на ПСЮИЕ от юли 2015 до юни 2016 г.

Продължи и системната подкрепа на Р България за евроатлантическата интеграция на страните от Западните Балкани, при условието за изпълнение на установените европейски критерии и с особено внимание върху спазването на принципа за добросъседство.

България подкрепи започването на преговори със Сърбия, като защити българските интереси в рамките на изработване на преговорна рамка, в която да се гарантират защитата на малцинствата (БНМ) и спазването на добросъседските отношения като основни критерии и условия за напредък в преговорите. Беше подкрепено предоставянето на статут на страна-кандидат за член на Албания, както и започването на преговори за сключване на ССА с Косово. България взе активно участие в изработването на нов подход на ЕС спрямо Босна и Херцеговина, предизвикан от застоя на страната в процеса на европейска интеграция. Беше потвърдена принципната подкрепа за Република Македония, но при положение, че Скопие изпълни необходимите условия, едно от които е подписване на Договор за добросъседство с България. Тук специално искам да подчертая като сериозен успех факта, че общият климат в отношенията между двете страни значително се подобри. Така се създават добри предпоставки за подписването на Договора в близко бъдеще, но с разбирането, че той не е краят, а само една стъпка в процеса на изграждането на отношения по европейски модел.

През изминалата година МВнР активно работеше за гарантиране на значима, адекватна и видима роля на България, не само в регионален, но в глобален план и в частност – с оглед участието ни в ООН и другите международни организации.

Преизбирането на г-жа Ирина Бокована поста Генерален директор на ЮНЕСКО е несъмнен успех за нея, но също така и за страната ни и българската дипломация, който допринесе в голяма степен за видимост на България в глобален план. Имахме и редица други успехи в международни организации, което показа, че успяваме ефективно да отстояваме нашите кандидатури. Във връзка с Решението на Министерски съвет от 18 юни 2014 г. относно кандидатура на г-жа Ирина Бокова за Генерален секретар на ООН, МВнР започна работа за осигуряване на подкрепа. Излишно е да убеждавам когото и да е от Вас, че избирането на българин на този пост би допринесло за повишаване на престижа на България на международната сцена.

Създадохме координиращ орган по помощта за развитие – междуведомствен съвет, който заработи активно и бяха реализирани или стартирани редица проекти – в Република Македония, Грузия, Афганистан и Косово. Правителството прие Средносрочна програма за помощ за развитие и хуманитарна помощ за периода 2013-2015 г. Предоставянето на помощ за развитие е европейски ангажимент на Република България, но, същевременно – убедени сме - е възможност за постигане на видимост, изграждане на положителен имидж на страната ни и оказване на подкрепа за демократичните процеси в съответните държави-реципиенти.

За правителството икономизирането на външната политика бе дефинирано като приоритет и смея да твърдя, че поставихме едно добро начало в тази посока. Опитахме се да разширим дейността на дипломатическите ни представителства в полза на икономическото развитие на страната ни и българския бизнес.

В рамките на тази дейност бе осигурено съдействието на държавата за осигуряване на по-евтин и бърз начин за издаване на български туристически визи за граждани на страни, нечленуващи в ЕС. В резултат на предприети мерки консулските служби към дипломатическите мисии съкратиха значително срока за издаване на визи; облекчена бе процедурата за приемане и обработване на заявленията за визи чрез инсталирането на централизирана система за приемане и обработка на електронни заявления за визи „е-Виза”. Беше прекратена практиката за умишлено пренасочване на желаещите да получават визи към изнесените визови центрове, сега това става на добровелен принцип. За разлика от тежката ситуация през миналото лято, към момента не са постъпили никакви оплаквания от туроператорите.

В МВнР бе създадена специализирана дирекция „Външноикономически отношения”, която да осъществява единодействие на вътрешноведомствено и междуведомствено равнище, с което значително се подобри и координацията с МИЕТ. Икономическата компонента стоеше и в основата на  решенията за възстановяване на посолството на Република България в Улан Батор, Монголия (август 2013 г.), Генералното консулство в Милано, Италия (януари 2014 г.) и консулството в Екатеринбург, Русия (юли 2014). Финализирана бе процедурата за откриване на Генерално консулство със седалище в гр. Ербил, Ирак. Впрочем, след години на постоянно свиване на нашето дипломатическо присъствие в света, тази тенденция беше обърната.

Сред основните приоритети на външната политика традиционно бе и защитата на правата и интересите на българските граждани в чужбина и оказване на подкрепа на българските общности зад граница за съхраняването и развитието на българската идентичност, култура и духовни ценности.

През периода засилено внимание бе отделено на българските общности в Молдова и Украйна, като в рамките на по-малко от година направих по две посещения в Одеса и в Тараклия. Тук специално искам да отбележа, че изиграхме ключова роля в оттеглянето на решението за отмяна на Закона за регионална употреба на мацинствените езици в Украйна, а посещението в Киев и Одеса в началото на март беше изключително важен знак за подкрепа на многобройната българската общност в страната. Бе разработена  и  въведена в действие система от правила за определяне нивата на риск при пътуване и пребиваване на български граждани в чужбина и своевременно уведомяване на обществеността чрез интернет страницата на МВнР и СМИ. Изготвят се съвети и предупреждения при пътуване в чужбина. В процес на доизграждане е системата за регистрация на пътуващите в чужбина български граждани чрез разработване на автоматизирана система за регистрация на пътуващите в чужбина български граждани. В приетия от МС проект на закон за изменение на ЗДС е предвидено създаването и на специален фонд в подкрепа на изпаднали в беда български граждани в чужбина – проблем, поставян многократно пред мен при срещите ми с български консули.

Проведена бе годишна среща с почетните консулина Р България, по време на която бяха обменени добри практики, изслушани препоръки и дадени насоки за бъдеща дейност на този своеобразен резерв на традиционната българска дипломация. Не без значение е и фактът, че през изминалата година, оплаквания за дейността на консулските ни служби по света, като цяло, не са постъпвали, което е значително постижение в услуга на българските граждани.

Не на последно място следва да се отбележи и системната работа за постигане на прозрачност, предвидимост и професионализъм в структурата на Дипломатическата служба, за нейното по-добро функциониране, конкретизиране на функциите и оптимизиране на щатната численост. В кратки срокове беше разработен и приет нов Устройствен правилник, който направи структурата на ЦУ по-подредена и значително по-ефективна. С Наредбата за кариерното развитие на дипломатическите служители и ротация на служителите в Дипломатическата служба нарасна обективността и прозрачността при взимане на решения и предвидимостта в кариреното развитие и при задграничните командировки. За пръв път беше направена и т.нар. обратна ротация, която даде възможност завръщащите се от задграничен мандат да заемат веднага своите места в ЦУ, посочени от самите тях. Принципът на подбор беше приложен за всички ръководни длъжности.

Подготвен е и проект на законопроект за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба, приет на 18 юни на заседание на Министерския съвет. Основната задача на предлаганите изменения е да бъде засилено професионалното и експертно начало в дипломатическата служба чрез създаване на условия за устойчиво кариерно развитие и чрез ограничаване на т.нар. политическа квота сред ръководителите на мисии чрез намаляване от 20 на 10 на сто. Като се има предвид, че този проект беше изработен при възможно най-широки консултации в рамките на МВнР, с вас самите, както и с много неправителствени организации и експерти, бих препоръчал без забавяне той да бъде потвърден от следващото правителство и приет от следващото Народно събрание.

Тук е мястото да споделя, че с подкрепата на премиера и финансовия министър бюджетното осигуряване на МВнР значително се подобри в сравнение с предходните три години. През май 2013 г. заварих дефицит от над 7 млн.лв., който беше преодолян до края на годината. С изваждането на членския внос в международни организации и вноската за щаб-квартирата на НАТО в централния бюджет, реалното състояние на бюджета на МВнР се подобри с 6 млн. лв. за тази година. Допълнителни средства бяха осигурени срещу продажба на имоти с отпаднала необходимост, които се използват за ремонти на дипломатически имоти. Спряхме съкращенията в щата на министерството и успяхме за пръв път от много време да увеличим заплатите въз основа на годишна атестация. След дългогодишни усилия окончателно бяха решени проблемите с българските държавни имоти в Германия, като правителството осигури необходимите 7,5 млн.лв. като целеви разход извън годишния бюджет на МВнР. Така моят наследник ще получи една много по-добре осигурена система, въпреки че все още има неголям дефицит, който обаче е много по-лесно управляем. Надявам се и следващото правителство да оцени нуждата от подкрепа за МВнР, за да се стабилизира трайно системата.

Колеги,

Представих пред вас само основни моменти от дейността на МВнР в изпълнение на външнополитическите приоритети на правителството. 14 месеца трудно могат да бъдат събрани в 30 минути. По-подробен отчет се изготвя в момента и той ще бъде представен на вашето внимание, за да имате пълна информация за труда, положен от всяка една дирекция и съответно от вашите колеги по света.

Смятам, че аз и екипът ми успяхме да създадем една позитивна атмосфера, в която всеки може да се чувства полезен, уважаван и оценен. Не си затварям очите за реалностите – сложната вътрешнополитическа среда неизбежно има своето отражение и върху външнополитическите възможности на страната. Отразява се и на нашата работа тук, защото честата смяна на правителства има демотивиращ ефект за администрацията.

Преди малко повече от година обещах, че няма да допусна политически натиск и намеса в дейността на министерството. Моята оценка е, че успях в това свое намерение и затворих страницата на партийно мотивираното отношение към един или друг дипломат. Иска ми се да вярвам, че този подход ще бъде запазен и развит занапред, защото партийните симпатии не са и не могат да бъдат критерий за оценка на професионализма и постиженията на работещите в Дипломатическата служба.

Имахме по-големи амбиции, които се надявам да бъдат реализирани от следващото ръководство. Подготвям кратка справка за някои основни въпроси, с които смятам, че трябва да се заеме без забавяне следващият министър и ще я предоставя при предаването на поста.

Пожелавам на всеки от вас здраве и много професионални успехи, защото вашите успехи са успехи и победи за България!

Благодаря ви за вниманието и за съвместната работа!